№ 97
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20241800900192 по описа за 2024 година
Ищецът – „К. 87“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Т.,
общ.Б., област Софийска, ул.„И.В.“ № 3, чрез пълномощника си адв. С. Н. С. от САК е
предявил против Кооперация „КООПЕРАЦИЯ „Т.“ с ЕИК ******** обективно съединени
искове с правно основание чл.240, ал.1 и 2 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
1. сумата от 197 000 /сто деветдесет и седем хиляди/ лева, представляваща
просрочен остатък от главница по договор за паричен заем, сключен на 16.02.2023
год., с анекс от 01.03.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на предявяване на исковата молба в съда – 15.08.2024г. до окончателното й
изплащане;
2. сумата от 19 168.87 лева, представляваща изтекла мораторна лихва върху
просрочена главница в размер на 197 000 лава, по договор за паричен заем, сключен на
16.02.2023 год., с анекс от 01.03.2023г., за периода от 01.12.2023 год. до 15.08.2024г.;
3. сумата от 4 432.50 лева, представляваща неизплатена просрочена
възнаградителна лихва, договорена с анекс от 01.03.2023г. към договор за паричен
заем от 16.02.2023г., изчислена в размер на 3% върху непогасен остатък от главница в
размер на 197 000 лева, за периода от 01.03.2023г. до 01.12.2023г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
15.08.2024г. до окончателното й изплащане;
4. сумата от 437.20 лева, представляваща изтекла лихва за забава върху
неизплатена просрочена възнаградителна лихва, договорена с анекс от 01.03.2023г.
към договор за паричен заем от 16.02.2023г., изчислена в размер на 3% върху
1
непогасен остатък от главница в размер на 197 000 лева, за периода от 01.12.2023г. до
15.08.2024г.
Претендира и за направените по делото разноски, както и за направените съдебни и
деловодни разноски и адвокатски хонорар по обезпечителното производство - ч. т. д. №
170/2023 год., по описа на Софийски окръжен съд.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 16.02.2023 година, по силата на договор за
паричен заем „К. 87“ ЕООД, като заемодател се задължил да предостави на Кооперация
"КООПЕРАЦИЯ Т.“, за временно ползване сумата от 200 000 (двеста хиляди) лева, която
ответникът се задължил да върне (чл.1 от договора). Страните уговорили срок за връщане на
заемната сума до края на месец ноември 2023 година (чл.2, ал.3 от договора). Предвидена
била и неустойка при забавено изпълнение, която се дължала от виновната страна в размер
на 0.5% за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % върху заемната сума (чл.6 от договора).
Ищецът сочи, че на 22.02.2023 година от банкова сметка на заемодателя - „К. 87“ ЕООД
била преведена по банковата сметка на заемателя - „КООПЕРАЦИЯ Т.“ цялата сума от 200
000 (двеста хиляди) лева.
Ищецът твърди още в исковата си молба, че на 01.03.2023 година към процесния
договор за паричен заем, описан по - горе, страните по делото сключили анекс, с който
заемателят се задължил да заплаща възнаградителна лихва върху получената сума от 200 000
(двеста хиляди) лева в размер на 3 % годишно (чл.1 от анекса). Страните по сделката
постигнали съгласие възнаградителната лихва от 3% да се заплати в края на м.ноември,
заедно със заемната сума.
В срока по чл.2, ал.3 от договора ответникът върнал от получения паричен заем общо
сумата 3 000 (три хиляди ) лева. Частичното погасяване на главницата от паричния заем
станало по банков път и преди да настъпи падежа за плащане на договорната
възнаградителна лихва. Останал невърнат остатък от заемната сума - главница в размер на
197 000 (сто деветдесет и седем хиляди ) лева.
Твърди се още от ищеца в исковата молба, че инициирал производство по реда на чл.
390 от ГПК за обезпечаване на настоящите искове, като на 29.07.2024год., му били издадени
Обезпечителни заповеди с № 14 и № 15, по ч. т. д. № 170/2024 год., по описа на Софийски
окръжен съд. На ответната кооперация били наложени обезпечителни мерки запор върху
банкова сметка, за която впоследствие се установило, че е закрита, както и възбрана върху
недвижими имоти. Обезпечителните заповеди били издадени, въз основа на Определение №
353/15.07.2024 год., по ч. т. д. № 170/2024 год., по описа на Софийски окръжен съд.
С определение № 545 от 17.10.2024г., постановено по настоящото дело, съдът е
приел, че в срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба и
се е произнесъл по направените от ищеца с исковата молба доказателствени искания, като е
насрочил и разглеждането на делото в открито съдебно заседание.
На 22.10.2024г. по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника по
делото Кооперация „КООПЕРАЦИЯ „Т.“ с ЕИК ********. След извършена служебна
2
проверка в пощенската станция на с.Т. съдът е установил, че отговорът на исковата молба е
подаден в законоустановения срок по чл.367, ал.1 от ГПК, а именно на 16.09.2024г. С оглед
на последното съдът е продължил процедурата по размяна на депозираните от страните
книжа по делото, на основание чл.372 и 373 от ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът по делото Кооперация „КООПЕРАЦИЯ
„Т.“, чрез Председателя на същата – Ц.И.Х. е оспорил предявените от ищеца искове по
основание и размер.
Ответникът твърди, че преведената на 22.02.2023г. по банковата му сметка от ищеца
сума в размер на 200 000 лева не е преведена по договора за заем от 16.02.2023г. Независимо
от това излага, че е върнал изцяло или отчасти заемната сума по договора. Прави евентуално
възражение за прихващане с недължимо платена сума от него на ищеца в размер на 144 000
лева с ДДС по фактура № **********/03.11.2021г. за жътва на силаж, ведно с лихвата за
забава. Сочи, че няма извършена услуга срещу платеното по фактурата, а изпълнението е
станало вече безполезно. Прави изявление за разваляне на сключения неформален договор за
извършване на жътва – силаж.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове, а при условията на
алтернативност за уважаване на възражението му за прихващане. Претендира за
направените по делото разноски.
Препис от отговора на исковата молба е изпратен на ищеца, на основание чл.372 от
ГПК, който в срока по чл.372, ал.1 от ГПК е представил допълнителна искова молба, с която
е оспорил направените от ответника с отговора на исковата молба твърдения и възражения.
Изложил е, че вземането по фактура № **********/03.11.2021г. е предмет на съдебен спор
по друго дело. Твърди, че плащанията по сключен между страните друг договор за заем от
09.01.2023г., който бил погасен, били извършвани и след сключването на процесния договор
от 16.02.2023г.
С допълнителната искова молба ищецът уточнява, че размера на претендираната
от него законна лихва върху главницата от 4 432.50 лева е 437.20 лева, а не както е
посочено в исковата молба.
Ищецът сочи още в ДИМ, че ответникът е осчетоводил фактура №
**********/03.11.2021г., включил е същата в дневниците си за покупки и в подадените
справки – декларации по ДДС за съответния месец, както и че е заплатил и дължимото
ДДС, което доказвало че услугата по фактурата е извършена.
Препис от допълнителната искова молба е изпратен на ответника, който в срока по
чл.373, ал.1 от ГПК е депозирал по делото отговор на ДИМ, с който е оспорил всички
твърдения на ищеца изложени в ДИМ.
Ответникът излага още, че по фактура № **********/03.11.2021г. действително има
образувано т.д.№ 255/2024г. по описа на СОС, но същото било образувано след направеното
възражение за прихващане в настоящото съдебно производство. Излага, че ищецът
неправилно отнасял направени от него плащания по процесния договор за погасяване на
3
задължения по фактури.
Твърди, че не са налице вреди за ищеца, претърпени в по-голям размер от
предвидената в договора неустойка.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Установява се от представените по делото договор за заем от 16.02.2023г. и анекс към
същия договор от 01.03.2023г., че ищецът и ответната кооперация са сключили договор за
заем на парична сума в размер на 200 000 лева, със срок на връщане на последната най-
късно до края на месец 11.2023г. Първоначално в договора е уговорено да не се дължи
възнаградителна лихва върху предадената в заем парична сума, но с посочения по –горе
анекс към договора от 01.03.2023г. е уговорена лихва в размер на 3% от заемната сума,
платима при погасяване на заема до м.11.2023г.
Страните са уговорили още в договора за заем, че предаването на заемната сума от
заемодателя на заемателя ще се извърши по банков път. Уговорена е и неустойка в размер
на 0.5% за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от заемната сума /чл.6 от договора/ в
случай на забавяне от някоя от страните по договора при изпълнение на задълженията й по
същия.
По делото от страна на ответника е представена фактура № 68 от 03.11.2021г., с която
е фактурирано от ищеца възнаграждение за услуга извършена на ответника – жътва – силаж
на 4 000 дка в общ размер на 144 000 лева с ДДС.
Не е спорно по делото обстоятелството, че преди сключването на процесния договор
за паричен заем страните по делото са сключили договор за паричен заем на 09.01.2023г. в
размер на 76 000 лева. Не се спори също така, че този заем е изцяло погасен.
По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза с вещо
лице Р. С., което установява, че на 22.02.2023г., К. 87 ЕООД е превело сума в размер на 200
000.00 лв. с получател Кооперация Т., от сметка с IBAN: BG32STSA 93001528807687 по
сметка с IBAN: BG32RZBB 91551006755900, с основание: „временен заем“, представляваща
заемната сума по договора за паричен заем от 16.02.2023г. предмет на исковата молба.
Вещото лице сочи още, че по счетоводни данни на ищеца, към 31.12.2023 г., неплатеният
остатък от процесния заем е в размер на 197 000,00 лв., съгласно справка по сметка 498 -
Други дебитори на дружеството (л. 25 по делото). Към 31.12.2024 г. неплатеният остатък от
процесния заем бил в размер на 182 000 лв., съгласно справка по сметка 498 Други дебитори
на дружеството - таблица 1. Осчетоводяването на погасяванията по заема било правено по
преценка на ищеца. Видно е още от експертизата, че по счетоводни данни на ответника към
10.02.2025г. неплатеният остатък за главницата по процесния заем бил размер на 6 650.00
лв., съгласно справка по сметка 499/1 - Заем. Осчетоводяването на погасяванията по заема
било направено по преценка на ответника. В резултат от проверката от вещото лице при
страните по делото се установявало, че няма никакво плащане на договорна/възнаградителна
4
лихва по процесния договор за заем.
По отношение на фактурата № **********/03.11.2021г. вещото лице сочи, че ако се
приеме, че доставката описана във фактурата № **********/03.11.2021г. е извършена, то
счетоводното отразяване на фактурата при ищеца било правилно и редовно. Съгласно
дневник на продажбите, справка-декларация за ДДС и уведомление за постъпили данни от
справката-декларация за м. 11.2021 г. на ищеца се установявало, че за м. 11.2021г. ищецът К.
87 ЕООД декларирал извършена продажбата по облагаема доставка с данъчна основа 120
000 лв., като декларирал ДДС за продажби в общ размер на 24 000.00 лв. (представляващ
ДДС по фактура 68/03.11.2021 г.).
По информация от счетоводството на ответника, доставката по процесната фактура
все още не била получена при ответника. Вещото лице уточнява, че с оглед обстоятелството,
че не е съставян приемо-предавателен протокол за приемане на доставката по фактура №
**********/03.11.2021 г., каквото е изискването на ЗДДС за установяване наличие на
настъпило данъчно събитие, то счетоводното отразяване на фактурата при ответника било
правилно и редовно - т.е. фактурата била осчетоводена като фактура за аванс.
С оглед основанието на издадената фактура - че не е посочено „аванс“, и в случай, че
се приеме, че доставката описана във фактурата е извършена, то вещото лице излага, че
счетоводното отразяване на фактурата при ответника било неправилно - т.е. фактурата
следвало да се отрази по сметка 602 - Разходи за външни услуги, а не по сметка 402 -
Доставчици по аванси.
Видно е още от това заключение по приетата първоначална ССчЕ, че съгласно
справка-декларация и дневник на покупките за м. 11.2021г. на ответника подадени в НАП, за
м.11.2021 г., Кооперация Т. била декларирала ползване на данъчен кредит по облагаема
доставка по процесната фактура в размер на 24 000,00 лв.
Установява се още от заключението на вещото лице С., че осчетоводените от ищеца
получени плащания по заема от 09.01.2023 г. (76 000 лв.) са за периода от 23.02.2023 г. до
01.09.2023 г., в общ размер па 76 000.00 лв., съответно главницата по заема била погасена
изцяло, съгласно справка по сметка 498 -Други дебитори на дружеството л. 25 по делото.
Осчетоводените от ответника плащания за погасяване на заема от 09.01.2023 г. (76 000 лв.)
били за периода от 12.01.2023 г. до 23.02.2023г. и били в общ размер на 76 000.00 лв.,
съответно главницата по заема била погасена изцяло, съгласно справка по сметка 499/1 Заем.
Вещото лице излага още, че от проверката на представените банкови извлечения от
сметките на ищеца, се виждало, че К. 87 ЕООД е предоставял неформални временни заеми
на Кооперация Т., както следва:
На 10.05.2023 г. от сметка BG32STSA 93001528807687 на ищеца била преведена сума в
размер на 10 000 лв. по сметка BG32RZBB 91551006755900 на ответника с основание
„временен заем“.
На 27.07.2023 г. от сметка BG32STSA 93001528807687 на ищеца била преведена сума в
размер на 1 300 лв. по сметка BG32RZBB 91551006755900 на ответника с основание
5
„временен заем“.
На 04.08.2023 г. от сметка BG32STSA 93001528807687 на ищеца била преведена сума в
размер на 5 000 лв. по сметка BG32RZBB 91551006755900 на ответника с основание
„временен заем“.
На 14.08.2023 г. от сметка BG32STSA 93001528807687 на ищеца била преведена сума в
размер на 20 000 лв. по сметка BG32RZBB 91551006755900 на ответника с основание
„временен заем“.
Горните преводи били осчетоводени при ответника, като получени временни заеми
предоставени от К. 87 ЕООД. Съгласно приложено по делото извлечение от сметка с IBAN:
BG32RZBB 91551006755900 на Кооперация Т., на 23.11.2023г. от сметката на ответника били
преведени суми с получател - ищеца, в общ размер на 15 000 лв. по сметка с IBAN:
BG32STSA 93001528807687 на ищеца, представляващи три едновременни превода от по 5
000 лв. всеки, с основание „връщане на временен заем“.
В настоящото съдебно производство е допусната и изслушана и повторна съдебно-
счетоводна експертиза с вещо лице С. Ф. Й., заключението по която до голяма част
установява изводите на първоначалната експертиза с някой разлики, а именно че към
м.12.2024г. по процесния заем били погасени суми в общ размер на 33 000.00 лева. По
счетоводни документи на ответника обаче, към 31.12.2024г. по процесния заем били
погасени суми в общ размер на 193 350.00 лв. В тази сума обаче били включени
погасявания, наредени в платежни документи с основание “по фактура № 68/03.11.2021г.”,
но били отнесени като погасявания по процесния договор за заем.
Осчетоводените от ищеца получени плащания по процесния заем към 31.12.2024г.
били в общ размер на 33 000.00 лв., съответно остатъка от главницата по заема,
представляваща вземане на ищеца бил в размер на 167 000.00 лв.
По отношение фактура № 68/03.11.2021 г. на стойност с ДДС 144 000.00 лв.
заключението по изготвената повторна ССчЕ възприема установеното от първоначалната
експертиза, като допълва, че с оглед извършеното осчетоводяване от ищеца следва да се
приеме, че доставката описана във фактурата е извършена. По фактура № 68/03.11.2021 г. на
стойност с ДДС 144 000.00 лв. в счетоводството на ищеца били осчетоводени плащания от
ответника с основание посочено в платежния документ “фактура 68/3.11.2021 г. ” в общ
размер на 132 350.00 лв. Дължимият остатък по фактура № **********/03.11.2021 г. бил на
стойност 11 650.00 лева.
Плащанията извършени от ответника към ищеца, за периода от 16.02.2023 г. до
настоящия момент, така както са отразени в счетоводството на ищеца, възлизали на обща
стойност 144 300.00 лв., като в тази сума били включени платените на 23.11.2023г. 15 000 лв.
По делото са събрани гласни доказателства - свидетелските показания на свидетелите
И.К. и Г.П.. Свидетелят К. установява, че „К. 87“ ЕООД са закупили два комбайна от фирма,
в която е работел свидетелят и от тогава той работел с тях. Всяка година работел с тях само
по кампаниите със силажа, като им помагал. Житото било през май и юни месец, а август и
септември била царевицата. Свидетелят излага, че работел и по двете кампании всяка
6
година. Техниката била собственост на „К. 87“ ЕООД. Имали два силажа комбайна и жънели
на „Кооперация Т.“. Единият комбайн бил BiG X 500 Krone, а другия BiG X V12 Krone.
Установява се още от показанията на свидетеля, че при „Кооперация Т.“ се жънели 4000 дка
на година силаж, имало и люцерна, плюс минус 200/300 дка. Нивите не били на едно място.
Едната част ниви били във вилната зона на землището, другата част били в посока гр. Б. от
ляво. По време на жътвата на силажа свидетелят сочи, че не е виждал машини на
кооперацията, нито машини на трети лица, силажокомбайните били само на „К. 87“ ЕООД,
само те жънели силажа. През 2021г. „К. 87“ ЕООД жънели силажа на кооперацията. Те не
били прекъсвали да го жънат от 2017г. до 2023г.
От показанията на свидетеля Пенчев не се установяват правно релевантни факти, а
освен това този свидетел няма непосредствени впечатления за обстоятелствата, които
установява.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от ЗЗД. Същите са допустими,
като предявени от надлежна страна.
Разгледани по същество предявените искове са частично основателни.
Настоящият съдебен състав приема, въз основа на събраните доказателства по делото,
че между страните е възникнало облигационно правоотношение, изразяващо се в договор за
заем за сумата от 200 000 лева.
По предявеният от ищеца иск по чл.240, ал.1 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД:
Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен в момента, когато
въз основа на постигнато между страните съгласие едната страна даде, а другата - получи в
заем пари. Договорът за паричен заем като разновидност на заема за потребление е
едностранен, комутативен, неформален и реален. Той се счита сключен не с постигане на
съгласие на страните относно неговия предмет и съществени условия, а с предоставянето на
паричната сума на заемателя, независимо дали тези два елемента са осъществени
едновременно или последователно, доколкото предвид неформалния характер на договора за
заем, писмената форма на споразумението, с което е уговорено предоставянето му е само
такава за доказване (ad probationem), а не условие за неговата действителност (изискване за
обикновена писмена форма ad validitatem е предвидено само по отношение на уговорката за
заплащане на възнаградителна лихва - чл. 240, ал. 2, изр. първо от ЗЗД). В случая,
предаването на паричната сума на заемателя не представлява изпълнение на съществуващо
задължение, каквото предвид едностранния характер на договора възниква само в тежест на
заемателя, а конститутивен елемент от фактическия състав на валидното сключване на
договора за заем – Решение № 688 от 7.11.2022 г. на САС по в. т. д. № 1192/2021 г. В случая
е направено твърдение от ищеца за дадени от него и получени от ответника пари в заем.
Тези твърдения се установиха в производството от представения писмен договор за паричен
7
заем от 16.02.2023г., анекса към него от 01.03.2023г. и от заключенията на приетите две
съдебно-счетоводни експертизи. Последните доказателства всъщност установяват
постигнатото съгласие между страните за облигационната връзка, както и реалното
получаване на претендираната сума от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно
и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда. Единствено фактът
на евентуално извършени плащания по дължими суми е в тежест на ответника. В този
смисъл ищецът установи твърденията си, че е дал на ответника сумата от 200 000 лева, а
последният е поел задължението да му я върне до края на м.11.2023г., което той не е сторил
напълно.
Не се установи по делото твърдението на ответника, направено с отговора на
исковата молба, че процесния заем е върнат изцяло. Установи се, че ответникът е погасил
част от заемната сума, като е останал дължим остатък от 167 000 лева, съобразно
заключението на приетата по делото повторна ССчЕ. Освен приетите по делото две
счетоводни експертизи не са събрани други доказателства за извършвани плащания от
страна на ответника по процесния договор за паричен заем.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът е посочил редица плащания
от негова страна, за които твърди, че е следвало да бъдат отнесени към процесния договор за
паричен заем. По повод тези плащания от страна на ответника се установи по делото /от
ССчЕ/, че посоченото основание при извършването на превода е било „връщане на временен
заем“, „връщане на заем 1“ и „връщане на заем 2“. В тази връзка не може да се установи
каква е била точно волята на ответника, т.е. плащане/връщане по кой от взетите заеми е
искал да направи. Именно затова в случая следва да намери приложение разпоредбата на
чл.76 от ЗЗД.
Съобразно възприетото разбиране в т. 1 от Тълкувателно решение № 3
от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК когато длъжникът има няколко главни
задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно
да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал.
1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника
задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В
този случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване
изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е
направил плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от
задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал.
1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-
обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение в
реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло
най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД;
ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно - всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
8
Предвид на горното и установеното по делото от повторната ССчЕ, че ищецът е
погасявал с плащанията на ответника задълженията му по реда на тяхното възникване, а
преди това тези, за които няма уговорен срок на изпълнение, т.е. първо тези без срок за
изпълнение, след това най – старите и след това следващите по възникване, следва да се
приеме, че в случая е съобразено възприетото в закона /чл.70, ал.1 и 76 от ЗЗД/ и в т. 1 от
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗЗД срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не
следва друго от волята на страните или от естеството на задължението. Уговореният срок в
полза на длъжника лишава кредитора от възможност да иска изпълнение преди срока, но
изгубването на преимуществото на срока има за последица изискуемост на задължението и
право на кредитора да предприеме действия по изпълнение. В настоящия случай има три
временни заема, предоставени на ответника от ищеца на 10.05.2023г.; 27.07.2023. и на
04.08.2023г. за следните съответни суми – 10 000 лева, 1300 лева и 5000 лева, които
временни заеми кредиторът, ищец е избрал да погаси с вноски направени от ответника за
същите суми на следните дати – 17.05.2023г., 18.10.2023г. и 18.10.2023г. Това погасяване не е
в нарушение на реда по чл.76 от ЗЗД и възприетото разбиране в т. 1 от Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017г., ОСГТК, тъй като тези временни
заеми са сключвани устно между страните и по делото не са събрани доказателства за
уговорен срок на изпълнение от страна на длъжника. В тази връзка не е налице, съобразно
разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗЗД, срок уговорен в полза на длъжника, поради което
кредиторът може да предприеме действия по изпълнение, когато прецени, още повече при
наличие на направени вноски от ответника в размер точно на сумите по тези временни
заеми. По отношение на писмените договори за паричен заем, сключени между страните по
делото на 09.01.2023г. и на 16.02.2023г. съдът намира, съобразно установеното по делото от
ССчЕи, че същите са погасявани от ищеца по реда на възникването им и съобразно
правилото на чл.76, ал.1 от ЗЗД, предвид идентичността им с оглед срока им на изпълнение
и уговорената лихва.
В обобщение на горното следва да се посочи, че предявеният иск по чл. 240, ал.1 във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД от „К. 87“ ЕООД против Кооперация „КООПЕРАЦИЯ „Т.“ следва
да бъде уважен в размер на сумата от 167 000 лева, а за разликата до пълния му предявен
размер от 197 000 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Основателността на иска по чл. 240, ал.1 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД предпоставя и
основателност на акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД за сумата от 16 437.81 лева,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 167 000 лева, за периода от 1.12.2023г. до
15.08.2024г. – датата на завеждане на исковата молба в съда. Основателен е и иска за законна
лихва за периода от 15.08.2024г. до окончателното изплащане на главницата в размер на
167 000 лева. Размерът на мораторната лихва е изчислен от съда с интернет калкулатор на
законна лихва - https://www.calculator.bg/. За разликата до пълния му предявен размер от
19 168.87 лева, предявеният иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
Правото на обезщетение по чл.86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва произтича от
9
закона, поради което кредиторът разполага с избор дали да претендира договорената
мораторна неустойка или обезщетение в размер на законната лихва. Законодателното
разрешение отговорността при неизпълнение да не е ограничена до размера на уговорената
неустойка, а кредиторът да има право да претендира и обезщетение за по-големи вреди,
обуславя извод, че уговорената в договора неустойка за забава принципно не изключва
възможността на кредитора да претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на
законната лихва вместо договорната неустойка или над нейния размер. Уговорената
неустойка за забава при неизпълнение на парично задължение се подчинява на режима на
чл. 92 ЗЗД и отговорността на длъжника не следва да се счита за ограничена до размера на
неустойката. Обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи и при наличието на клауза за
неустойка в договора между страните, ако претенция за неустойката не е предявена и
длъжникът не е заплатил уговорената неустойка. В съответствие с даденото тълкуване в
практиката на ВКС следва да се приеме, че клаузата в т.6 от договора между страните, в
която е предвидено ограничение на неустойката за забава до 5 % от заетата сума не лишава
кредитора от правото да претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата. Кредиторът може да избере между претенцията за неустойка и
претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата. В случая той е предявил
втората претенция, която се явява основателна и следва да бъде уважена до размера от
16 437.81 лева – Решение № 157 от 02.11.2023г. по гр.д. № 4321/2022г. на ВКС.
По предявеният от ищеца иск по чл.240, ал.2, предл.1 от ЗЗД:
Съдът намира, че с анекс от 01.03.2023г. към договор за паричен заем от 16.02.2023г.
страните по делото са договорили 3% възнаградителна лихва върху заемната сума, платима
при погасяване на заема до м.11.2023г. По настоящото дело ищецът претендира сума в
размер на 4 432.50 лева, представляваща 3% от неплатения остатък по заема към
01.12.2023г. в размер на 197 000 лева, за периода от 01.03.2023г. до 01.12.2023г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска до окончателното й
изплащане.
Установи се от заключенията на приетите по делото счетоводни експертизи, че до
01.12.2023г. неплатеният остатък от заемната сума е в размер на 182 000 лева. Вещото лице
С. изчислява също, че за периода от 01.03.2023г. до 30.11.2023г. размера на уговорената
между страните възнаградителна лихва върху неплатения остатък от заема е в размер на
4 505.84 лева. Предвид на това и оглед диспозитивното начало в гражданския процес искът
по чл.240, ал.2, изр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен в предявения му размер от 4 432.50 лева.
Основателността на иска по чл. 240, ал.2, изр.1 от ЗЗД предпоставя и основателност
на акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД за сумата от 436.30 лева, представляваща мораторна
лихва върху сумата от 4 432 лева, за периода от 1.12.2023г. до 15.08.2024г. – датата на
завеждане на исковата молба в съда. Основателен е и иска за законна лихва за периода от
15.08.2024г. до окончателното изплащане на главницата в размер на 4 432.50 лева. Размерът
на мораторната лихва е изчислен от съда с интернет калкулатор на законна лихва -
https://www.calculator.bg/. За разликата до пълния му предявен размер от 437.20 лева,
10
предявеният иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
По направеното от ответника възражение за прихващане:
Съдът намира, съобразно събраните по делото доказателства така направеното от
ответника възражение за прихващане за неоснователно.
От събраните гласни доказателства в производството се установи, че услугата по
фактура № **********/03.11.2021г. в размер на 144 000 лева за жътва на силаж е извършена,
т.е. ответникът не е заплатил сумата по тази фактура без основание. Отделно от това се
установи от повторната ССчЕ, че ответникът не е заплатил напълно сумата по тази фактура,
както и че е ползвал правото си на данъчен кредит по тази фактура, т.е. декларирал я е в
дневника на покупките си за м.11.2021г. и в справка декларация за ДДС като фактура, по
която услугата е извършена.
Неоснователността на възражението за прихващане произтича и от обстоятелството,
че ответникът при получаването на фактура № **********/03.11.2021г. в размер на 144 000
лева за жътва на силаж не е направил възражение, че услугата не е извършена и е приел
фактурата /липсват по делото събрани доказателства за такова възражение, а и ответникът не
твърди да е направил възражение/.
По отношение възражението на ответника, че Договора за услуга от 05.01.2021г.
касаещ фактура № **********/03.11.2021г. в размер на 144 000 лева за жътва на силаж не е
сключен от представляващ кооперацията следва да се посочи, че дори Цветан Христов към
посочената дата да не е бил вписан за председател на кооперацията в ТРРЮЛНЦ, то
неговите действия по подписване на посочения договор следва да се считат потвърдени от
кооперацията на основание чл.301 от ТЗ, тъй като именно той е избран на през март 2021г.
/същата година / за председател на кооперацията и не се е противопоставил на подписването
на този договор, за който той несъмнено е знаел.
Не на последно място следва да се отбележи, че процесната фактурата може да се
приеме като доказателство за сключена търговска сделка за извършване на услуга, ако
отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на услугата, стойност,
начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и
място на сключване на сделката, какъвто е настоящия случай. Отделно от това процесната
фактура е отразена и от двете страни съответно в дневника за продажбите на търговеца-
ищец и в дневника за покупките на ответната кооперация за м. 11.2021г., а така също и в
подадените от тях справки-декларации по ДДС за този период. Включването на фактурата в
дневника на покупките на ответника, както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит
по нея, представляват недвусмислено признание, както за съществуването на
правоотношение по договор за извършването на услуга – жътва на силаж, сключен между
страните по делото, така и за извършването на самата услуга – Решение № 252 от 3.01.2013
г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК.
По направените от страните разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди
11
ответника да заплати на ищеца в направените по делото съдебни разноски, съобразно
уважената част от исковете. Ищецът е направил следните съдебни разноски общо в размер
на 21 232,20 лева – заплатена д.т. – 8992.20 лева, възнаграждение за вещо лице – 2100 лева,
адвокатски хонорар – 5000 лева /реално заплатени от ищеца по договор за правна защита и
съдействие от 08.08.2024г. – лист 11 от делото/, заплатена д.т. в обезпечителното
производство – 40 лева, както и адвокатско възнаграждение за последното – 4300+800 лева
за две съдебни инстанции. Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира
при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия
изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в
защита на правните последици от решението /Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/. Не следва обаче на ищеца да се присъждат
претендираните от него разноски направени в изпълнително производство по налагане на
обезпечителната мярка за обезпечаване на настоящите искове, тъй като тези разноски ще
бъдат събрани от него в изпълнителното производство. Предвид на това ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 18 088,08 лева.
Ответникът, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК има право на направените
по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил по
делото разноски само за адвокатско възнаграждение в размер на 8400 лева. В тази връзка
ищецът следва да му заплати направените по делото съдебни разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, в размер на 1 243,89 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.240, ал.1 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.86, ал.1 от
ЗЗД, Кооперация „КООПЕРАЦИЯ „Т.“ с ЕИК ******** да заплати на „К. 87“ ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Т., общ.Б., област Софийска, ул.„И.В.“
№ 3 сумата в размер на 167 000 лева, представляваща просрочен остатък от главница по
договор за паричен заем, сключен на 16.02.2023 год., с анекс от 01.03.2023г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
15.08.2024г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.240, ал.1 от ЗЗД за
разликата до пълния му предявен размер от 197 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, Кооперация „КООПЕРАЦИЯ „Т.“ с
ЕИК ******** да заплати на „К. 87“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с. Т., общ.Б., област Софийска, ул.„И.В.“ № 3 сумата в размер на 16 437.81
лева, представляваща мораторна лихва върху просрочена главница в размер на 167 000 лава,
по договор за паричен заем, сключен на 16.02.2023 год., с анекс от 01.03.2023г., за периода
от 01.12.2023 год. до 15.08.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата
до пълния му предявен размер от 19 168.87 лева.
12
ОСЪЖДА, на основание чл.240, ал.2, изр.1 от ЗЗД, Кооперация „КООПЕРАЦИЯ
„Т.“ с ЕИК ******** да заплати на „К. 87“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с. Т., общ.Б., област Софийска, ул.„И.В.“ № 3 сумата в размер на 4 432.50 лева,
представляваща просрочена възнаградителна лихва, договорена с анекс от 01.03.2023г. към
договор за паричен заем от 16.02.2023г., изчислена в размер на 3% върху непогасен остатък
от главница в размер на 182 000 лева, за периода от 01.03.2023г. до 01.12.2023г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
15.08.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, Кооперация „КООПЕРАЦИЯ „Т.“ с
ЕИК ******** да заплати на „К. 87“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с. Т., общ.Б., област Софийска, ул.„И.В.“ № 3 сумата в размер на 436.30 лева,
представляваща мораторна лихва върху просрочена възнаградителна лихва, договорена с
анекс от 01.03.2023г. към договор за паричен заем от 16.02.2023г., изчислена в размер на 3%
върху непогасен остатък от главница в размер на 182 000 лева, за периода от 01.12.2023г. до
15.08.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата до пълния му
предявен размер от 437.20 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Кооперация „КООПЕРАЦИЯ „Т.“ с
ЕИК ******** да заплати на „К. 87“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с. Т., общ.Б., област Софийска, ул.„И.В.“ № 3 сумата от 18 088,08 лева,
представляваща направените по делото съдебни разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „К. 87“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: с. Т., общ.Б., област Софийска, ул.„И.В.“ № 3 да заплати на
Кооперация „КООПЕРАЦИЯ „Т.“ с ЕИК ******** сумата от 1 243,89 лева,
представляваща направените по делото съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
13