№ 8551
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110102416 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от
/ФИРМА/ срещу Д. М. Д., при условията на обективно,
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания
на ищеца спрямо ответника на сумата в размер на по
1337,59 – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия през периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/,
аб.№ ******, ведно със законна лихва за периода от
16.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
162,25 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 27.05.2021 г., както и
1
суми за дялово разпределение от които сумата от 26, 41 лв.
–главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва за периода от 16.06.2021 г. до изплащане
на вземането и 5,11 лв. – лихва за периода от 01.07.2018г. до
27.05.2021 г., и за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
08.07.2021 г., издадена в производството по ч.гр.д. №
34281/2021 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че
ответника е потребител, с абонатен номер ******, на
топлинна енергия за битови нужди, при което между него и
ищеца били възникнали договорни правоотношения при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Потребителят не бил заплатил дължимата цена
за продажба на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г.
до 30.04.2020 г., дължимата цена за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., върху които суми
дължал и обезщетение за забава. Вземането било
осчетоводено с извлечение от сметки и фактури.
Продажбата на топлинна енергия било извършвано
съобразно приети от топлопреносното дружество Общи
условия, които твърди, че са влезли в сила след
публикуването им в един централен и един местен
ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на
сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
2
собственост се извършвало по системата за дялово
разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради
което последното се иска да бъде привлечено в
производството като трето лице – помагач, предвид
евентуално предявяване на регресни претенции срещу него
при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от
ответника.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт С, която
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът Д. М. Д., редовно
призован, явява се лично, като не оспорва доставката на
топлинна енергия в имота в претендирания от ищеца
размер.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
3
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от
него правни разпоредби в рамките на процесния период,
ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи
начислената главница за ТЕ и периода и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, както и положителният
факт на плащането.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която е издадена
при спазване на изискванията на закона, в производството
по ч.гр.д. № 34281/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК, при дадени указания от съда за
предявяване на иск по реда на чл. 415, ал.1,т.1 от ГПК.
Ответникът не оспорва осъществяването на
релевантните за спора факти и обстоятелства, като от
приетото по делото Решение № 51/09.03.1999г. на СОС, 91-
ви състав се установява, че брака между ответника и Г.И.Г.
е прекратен, като семейното жилище, придобито по време
4
на брака при режим на СИО, находящо се в /АДРЕС/ –
топлоснабденият имот е предоставено за ползване от
бившата съпруга.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото, Наредба № 16-334/06.04.2007г. и
съгласно измененията на същата, влезли в сила от
01.06.2014г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., в сила от
01.06.2020г.
По делото не е допуснато изслушване на съдебно-
техническа и съдебно-счетоводни експертизи, доколкото
ответникът не оспорва количеството на доставката на
топлинна енергия в имота и размера на нейната цена.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна
5
енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването й от потребителя. Потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Предвид тези разпоредби
облигационната връзка по договора за доставка на
топлинна енергия възниква ex lege от момента на
възникване на вещното или облигационно право на
ползване. В съответствие със Закона за енергетиката
страна по облигационното правоотношение за продажба на
топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия,
какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата
на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на потребители в
град София според която „купувач може да бъде физическо
лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на
горните разпоредби води до извода, че собственикът на
топлофицирания недвижим имот е длъжник към
топлопреносното предприятие за доставената в имота
топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките
6
три елемента от правото на собственост- право да владее, да
ползва и да се разпорежда с вещта.
В конкретиката на случая, съдът приема, че
ответникът има качеството „потребител“ на топлинна
енергия, доколкото е собственик на ½ идеална част от
имота и няма данни по делото последното обстоятелство да
е претърпяло промяна. Съгласно т.1 от ТР № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите
на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата
на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя
на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й. В настоящият случай не се
установява такава хипотеза единствено бившата съпруга
да ползва имота и единствена, с оглед процесния период да
е в облигационно правоотношение с ищеца по доставка на
топлинна енергия /последното остана единствено като
голословно твърдение на ответника, недоказано в процеса,
а приетото по делото заявление за откриване на партида
датира от 2001г. и е крайно недостатъчно за установяване
7
на това обстоятелство/, а приетия по делото доказателствен
материал, като молба за жилищно кредитиране и
постановление за налагане на възбрана не кореспондира на
приетото заявление. Следва да се посочи и че в срока по чл.
131 от ГПК, ответникът не оспорва твърдението на
ответника за наличие на валидна договорна връзка с
ищеца, като доставчик на топлинна енергия и не заявява
доказателствени искания за оспорване на това
обстоятелства.
По гореизложеното и доколкото не се оспорва
доставката на топлинна енергия в имота, съдът намира, че
главният иск за доставена в имота топлинна енергия
следва да бъде уважен. При уважаването му подлежи на
уважаване и на акцесорния такъв за лихва, като намира, че
с оглед процесуална бързина и в предвид неоспорването от
ответника, не следва да излага становище по същество.
Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
чл.10 от Общите условия на договорите между /ФИРМА/ и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената
за извършените услуги на дружеството за дялово
разпределение. Сумата за такси за дялово разпределение, не
8
се оспорва по основание и размер, поради което съдът
намира и че този главен иск следва да бъде уважен изцяло
за пълно предявената сума от 26,41 лева, за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г.
Поради уважаване изцяло на иска за главница за такси
за дялово разпределение изцяло следва да бъде уважен и
иска за мораторна лихва върху тази главница за
претендираната сума от 5,11 лева, за периода от 01.07.2018г.
до 27.05.2021г.
Искане за присъждане на разноски е направил ищецът.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
право на разноски се поражда в полза на ищеца. На ищеца
в заповедното производство следва да му бъдат присъдени
разноски в размер на 55,62 лева. В исковото производство
ищецът е заплатил разноски за държавна такса в размер на
30,63 лева, като на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ следва да му се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Или общо разноски в размер на 130,63 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявените от /ФИРМА/, ЕИК *********
срещу Д. М. Д., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, че Д. М. Д. дължи на /ФИРМА/, сумата в
размер на по 1337,59 – главница, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия през
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден
имот, находящ се в /АДРЕС/, аб.№ ******, ведно със
законна лихва за периода от 16.06.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 162,25 лв. – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 27.05.2021 г., както и суми за дялово
разпределение от които сумата от 26, 41 лв. –главница за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за периода от 16.06.2021 г. до изплащане на вземането
и 5,11 лв. – лихва за периода от 01.07.2018г. до 27.05.2021 г.,
и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.07.2021 г.,
издадена в производството по ч.гр.д. № 34281/2021 г. по
описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА Д. М. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *********,
сумата в размер на 55,62 лева, деловодни разноски в заповедното производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. М. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *********,
сумата в размер на 130,63 лева, деловодни разноски в исковото производство на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
10
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в качеството му на трето лице-
помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11