№ 89
гр. Ихтиман, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20251840200103 по описа за 2025 година
Настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от И. Д. Г., ЕГН
********** против Наказателно постановление № 450 от 29.01.2025 г., издадено от
директора на Регионална дирекция по горите - София.
Според жалбоподателя оспореният административен акт е незаконосъобразен и
неправилен и настоява за неговата отмяна.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като
поддържа жалбата си. Преди последното съдебно заседание е постъпило писмено становище
от защитника адвокат С. М.. Наказващият орган не се явява и не изпраща представител, като
преди последното съдебно заседание е постъпила писмена защита. Преди съдебното
заседание е постъпило по делото и становище от Районна прокуратура – Самоков,
Териториално отделение – Ихтиман.
Съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е допустима - подадена
е в срок от лицето, спрямо което е издадено наказателното постановление. В тази връзка
следва да се посочи, че в писмо с вх. № 1850 от 14.03.2025 г. от Регионална дирекция по
горите – София е посочено, че жалбата е подадена посредством пощенски плик, който е
пуснат на 19.02.2025 г. и е получен на 21.02.2025 г. Предвид изложеното и доколкото в
обратната разписка към административната преписка е отразено, че наказателното
постановление е получено на 06.02.2025 г., съдът намира, че жалбата е подадена в посочения
в наказателното постановление четиринадесетдневен срок.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От материалите по делото е видно, че на 02.09.2024 г. от служител на РДГ – София
срещу И. Д. Г. е бил издаден акт за установяване на административно нарушение № 450 от
2024 г., Серия Р014 от 2024 г. Във връзка с издадения акт е съставено и Наказателно
постановление № 450 от 29.01.2025 г., издадено от директора на Регионална дирекция по
горите – София, посредством което на И. Д. Г. е наложена глоба в размер на 300 лева на
основание чл. 257, ал. 1, предложение второ, т. 1, предложение първо от ЗГ, във вр. чл. 108,
1
ал. 3 от ЗГ, във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии.
Като част от административната приписка е приложено писмо с вх. № РДГ-14-10835 от
16.12.2024 г. от Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение – Ихтиман, в
което е отразено, че на производство в РП – Самоков, ТО – Ихтиман е досъдебно
производство № 189 от 2024 г. по описа на ОСлО – СОП, образувано на 24.10.2024 г. по реда
на чл. 212, ал. 1 от НПК и водено за това, че от неустановена дата до 15.08.2024 г. в
землището на с. Костенец, Община Костанец, Софийска област, в различни отдели: отдел 25,
подотдел „п“, отдел 85, подотдели „е“ и „л“, отдел 90, подотдел „т“, отдел 79, подотдели „е“
и „д“, отдел 87, подотдел „а“ и „л“, в общински горски територии на Община Костенец, без
редовни позволителни за сеч или макар с редовни такива, но извън указаните в тях
количества и дървета са били отсечени от горския фонд дървета от различни видове.
Подобни обстоятелства са посочени и в писмо от Районна прокуратура – Самоков,
Териториално отделение – Ихтиман, постъпило по настоящото дело с вх. № 1622 от
07.03.2025 г. В двете писма е посочено и че срещу И. * е издаден АУАН и в хода на
разследването ще бъде проверено дали той или в съизвършителство с други лица е
извършил престъпление от общ характер.
От изложеното дотук се установява, че административно-наказателното производство
е започнало преди иницииране на досъдебното производство, но оспореното наказателно
постановление е издадено след като вече е било образувано досъдебно производство и след
като прокуратурата е уведомила административнонаказващия орган за започналото
досъдебно следствие.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, когато за дадено деяние е възбудено
наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно
производство не се образува. В нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е разписано, че при
констатиране на признак/признаци на извършено престъпление
административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на
съответния прокурор, като веществените доказателства и вещите по чл. 41 се пазят от
административнонаказващия орган до произнасянето на прокурора.
Според правилото на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателно производство
се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно
нарушение. В чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е посочено, че без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува, освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора, или прокурорът е отказал да образува
наказателно производство и е препратено на наказващия орган.
От съдържанието на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН може да се направи извод,
че е недопустимо едновременното провеждане на административнонаказателно
производство по ЗАНН и на наказателно производство по НПК за едно деяние. Именно
поради това е невъзможно според закона производство по ЗАНН да се инициира, след като е
инициирано такова по НПК. В същото време разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН посочва,
че при наличие на индиции за извършено престъпление, наказващият орган прекратява
административнонаказателното производство пред него и изпраща материалите на
прокуратурата. В първия случай - ал. 1 от чл. 33, органите по ЗАНН са обвързани от вече
образуваното наказателно производство и не могат на извършват действия. Във втората
хипотеза – ал. 2 на чл. 33, все още няма образувано наказателно преследване, но
наказващият орган преценява налице ли са според него признаци за такова и ако приеме, че
такива признаци съществуват, прекратява преписката и я изпраща на съответната
прокуратура, тъй като само прокурор може да прецени дали са изпълнени съответните
предпоставки за образуване на досъдебно производство по правилата на наказателно-
процесуалния кодекс и за евентуално предприемане на последващи действия. Изводът, който
2
може да се направи от чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е, че наказателното производство по
НПК е с приоритет пред производството по ЗАНН и трябва да се даде възможност
прокуратурата да прецени дали деянието е престъпление или не. В този смисъл са и част от
мотивите към Решение № 12124 от 8.04.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 12804/2024 г.,
където е посочено следното: „Основанието по чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН не позволява да се
избегне налагане на съответното на степента на обществена опасност на деянието
наказание, предвидено в закон или указ. Така се постига превес на наказателната пред
административнонаказателната отговорност, заложен в нормите на чл. 33, ал. 2 и чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН и същевременно се спазва принципът на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към
ЕКПЧ за забрана за повторно осъждане или наказание за едно и също деяние“. Макар в чл.
33 от ЗАНН да не е уредена хипотеза, при която наказателното производство е образувано
след административното такова, то правилата на ал. 1 и ал. 2 от посочения член водят до
извод, че всъщност приоритет следва да се даде винаги на процедурата по НПК, където се
преценява от прокурора, а впоследствие и от съда, дали деянието е престъпление. Поради
посочените дотук съображения се налага извод, че е невъзможното едновременното
/паралелното/ развитие на административнонаказателно производство и на наказателно
такова. Само за пълнота може да се посочи, че при нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН
наказващият орган е този, който преценява дали има признаци на престъпление или не, като
единствено прокурорът впоследствии, когато му се изпрати преписката, може по
окончателен начин да реши дали да се привлече обвиняем и дали да се внесе обвинителен
акт. Кагота, обаче, е образувано досъдебно производство, по което се извършват действия по
разследването, това означава, че прокурорът вече е прецевнил, че са налице признаци за
евентуално престъпление, макар и все още да не е привлечен обвиняем. При това положение
на още по силно основание административнонаказателното производство трябва да се
прекрати и материалите да се изпратят на прокуратурата по реда на чл. 33, ал. 2 от НК,
понеже компетентен орган вече е образувал досъдебно следствие, тъй кат е приел, че са
налице законен повод и достатъчно данни за това по смисъла на чл. 207-212 от НПК.
От съдържанието на нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН може да се направи извод, че
когато прокурорът прецени, че определено деяние не съставлява престъпление, той може да
прекрати досъдебното производство или да откаже да образува такова и да препрати същото
на административнонаказващия орган, в който случай последният би могъл да издаде
наказателно постановление, ако приеме, че са налице признаците на извършено
административно нарушение, дори и без съставяне акт за установяване на нарушение.
В светлината на изложеното дотук може да се направи извод, че настоящото
административнонаказателно производство, образувано срещу И. Д. Г., е следвало да бъде
прекратено, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, а материалите по него да бъдат изпратени
на прокуратурата, която преди издаване на наказателното постановление е уведомила
наказващия орган, че е образувано досъдебно производство. В този смисъл са и част от
мотивите към Решение № 15797 от 9.05.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 11683/2024 г.,
където изрично е посочено, че „Изпълнението на административни наказания, наложени в
нарушение на изискванията на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, е непротивопоставимо на
приоритета на наказателната отговорност при наличните данни за започнато и
неприключено наказателно производство за същото деяние спрямо същото лице към
момента на издаване на НП“. Действително, нарушението, във връзка с което е издадено
процесното наказателно постановление и съставът на престъплението, във връзка с което е
образувано производството по НПК, не са напълно идентични, но и двете са пряко и
непосредствено свързани с добив на дървен материал от един и същи отдел и подотдел. В
случай, че прокурорът, на когото е трябвало да се изпратят материалите, приеме, че
наказателното производство подлежи на прекратяване, поради липсва на престъпление,
тогава той е могъл да изпрати преписката на наказващия орган, който от своя страна да реши
дали е налице административно нарушение.
3
В чл. 63, ал. 2, т. 3 от ЗАНН изрично е предвидено, че едно от правомощията на
районния съд е да отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното
производство. Съгласно чл. 63, ал. 6 от ЗАНН Съдът отменя акта по чл. 58д и прекратява
административнонаказателното производство, когато това е предвидено в закон. Тъй като
административнонаказателното производство не е било прекратено на основание чл. 33, ал.
2 от ЗАНН, а е продължило с издаване на наказателно постановление, настоящият съдебен
състав намира, че на основание чл. 63, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 63, ал. 6 от ЗАНН следва да
отмени Наказателно постановление № 450 от 29.01.2025 г., да прекрати
административнонаказателното производство и да укаже на наказващия орган - директора
на Регионална дирекция по горите – София, че след влизане в сила на съдебното решение
материалите по преписката трябва да се изпратят на прокуратурата. След изпращане на
материалите на прокуратурата и ако прокурорът впоследствие прецени, че деянието не
съставлява извършено престъпление от конкретно лице, то той може да върне преписката на
наказващия орган, който ще разполага, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, с възможност да
извърши нова преценка дали е извършено административно нарушение и ако приеме, че е
извършено такова – да издаде евентуално ново наказателно постановление, което би
подлежало на обжалване на отделно основание.
Тъй като настоящият съдебен състав приема, че въобще не е трябвало да се издава
наказателно постановление на този етап, понеже административнонаказателното
производство пред наказващия орган е трябвало да се прекрати и материалите да се
изпратят на прокуратурата във връзка с образувано досъдебно производство за същия
случай, то не следва да се разглежда въпросът относно това дали наказателното
постановление е правилно, нито дали съдържа необходимите реквизити. Това е така, понеже
не е се трябвало да се издава такова.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на сторените от него съдебни
разноски. Същият се е представлявал от адвокат С. Й. М., като договорът за правна защита и
съдействие е сключен при условията на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа. При това положение и на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, във вр. чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа наказващият орган следва да заплати на адвокат С. М. възнаграждение
в размер на 400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло, на основание чл. 63, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 63, ал. 6 от ЗАНН, във вр.
чл. 33, ал. 2 от ЗАНН Наказателно постановление № 450 от 29.01.2025 г., издадено от
директора на Регионална дирекция по горите – София, с което на И. Д. Г., ЕГН **********,
* е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл. 257, ал. 1, предложение второ, т.
1, предложение първо от ЗГ, във вр. чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба
№ 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и ПРЕКРАТЯВА
административнонаказателното производство, започнало с издаването на акт за
установяване на административно нарушение № 450 от 2024 г., Серия Р014 от 2024 г.
При влизане в сила на решението материалите по административнонаказателното
производство следва да се изпратят от наказващия орган на Районна прокуратура – Самоков,
Териториално отделение – Ихтиман, във вр. с Досъдебно производство 189 от 2024 г. по
описа на ОСлО – СОП.
ОСЪЖДА директора на Регионална дирекция по горите – София да заплати на
адвокат С. Й. М. от Адвокатска колегия – Пазарджик, личен № **********, със служебен
4
адрес: *, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5