Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.06.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,трети първоинстанционен състав, публично
заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
при участието на секретаря Даниела
Ангелова
разгледа докладваното от Генева гр.д.
0 915/2014г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба вх.№ 2596/10.12.2014г. ,с която са активно субективно и кумулативно обективно
съединени искове от Х.Х.М. с ЕГН ********** чрез
неговата майка и законна представителка М.И.Ц., С.Х.М. с ЕГН ********** чрез
нейната майка и законна представителка М.И.Ц. и от М.И.Ц. с ЕГН **********,тримата
с адрес ***.85 ,против А.Р.М. с ЕГН ********** с адрес ***,с правно основание
чл.45 вр.чл.52 ЗЗД ,с цена 150 000 лв. за първия и втория ищец и
100 000 лв. за третата ищца,ведно с искове за законната лихва върху
обезщетенията на осн.чл.86 ЗЗД,считано от
01.06.2011г. до окончателното плащане на сумите.Ищците Х. и С. твърдят,че са
деца и наследници на Х.И.М. с ЕГН **********,починал на 01.06.2011г., а третата
ищца е живяла на семейни начала с последния от 2002г. до неговата смърт и е
майка на децата му.Ответникът причинил смъртта на управлявалия мотоциклет „Ямаха“ Х.М. при ПТП на 01.06.2011г. около 22.30 ч. на пътя
между с.Ц. и с.З.,управлявайки МПС
л.а.„Опел“ модел „Калибра“ с ДК СО 40 22 АМ ,нарушил
правилата на движение-чл.67,ал.1 ППЗДвП,чл.15,ал.3 ЗДвП,чл.20,ал.2 ЗДвП,управлявайки МПС в нетрезво състояние с 0.9 промила
алкохол в кръвта. Образувано било ДП № 287/2011г. по описа на РУП Своге, пр.пр.2207/2022г. срещу ответника за престъпление по
чл.343,ал.4вр.ал.3,пр.1,б.“б“ вр.ал.1 б.“в“ вр.чл.342,ал.1,пр.3 от НК.
Вследствие шока от внезапната смърт ищцата
Ц. преживяла „психически срив“,поради което й се наложило да пие
медикаменти;силна тревожност,страх от бъдещето и от тежката отговорност сама да
се грижи за децата, и тези негативни емоции продължавали до момента.Х. изживял
много тежко загубата на баща си,към който бил привързан,имал нарушение на
съня,страх, проблеми в общуването.С. изобщо не познавала родителя си и винаги
чувствала липсата на опора.
Ответникът оспорва исковете като
прекомерно завишени и прави възражение за съпричиняване
в размер на 80% с твърдението,че пострадалият
от процесното МПС управлявал мотоциклета в нетрезво
състояние,с което значително допринесъл за инцидента.
Съдът намира исковете процесуално
допустими и частично основателни.
От решение № 95 /25.06.2019г. по
к.н.д. № 310/2019г. на ВКС 3-то НО се установява,че е потвърдено решение №
463/23.11.2018г. по ВНОХД № 853/2018г. на САС,с което е изменена присъда № 14
от 19.04.2018г. по НОХД № 994/2016г. на СОС,4-ти с-в.Видно от цитираните
съдебни актове,ответникът е признат за виновен за нарушение на чл.15,ал.1 ЗДв П,чл.16,ал.1 ,т.1 ЗДвП,вследствие което е причинена
смъртта на Х.М.-престъпление по чл.343,ал.3,пр.1,б.“б“, вр.ал.1,
б.“в“, вр.чл.342,ал.1,пр.3 от НК;ответникът е
оправдан по обвинението за нарушение правилата за движение по пътищата,визирани в разпоредбите на
чл.20,ал.1 ЗДВП и чл.44, ал.1 от ЗДвП;на родителите на починалия са присъдени
обезщетения за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.за всеки един. От мотивите на присъдата се установява,че
произшествието е станало към 20.55 ч. на
дълъг ляв завой с радиус 180 м и наклон на изкачване 5 %, и съгласно авто-техническата експертиза е започнало с навлизане на
пострадалия в насрещното платно,последвано от навлизане на ответника в
насрещното платно при предприетата маневра.Съгласно комплексната експертиза
непосредствено преди съприкосновението мотоциклетистът предприел маневра за
скъсяване на завоя,в резултат на което настъпил ударът.Повторната авто-техническа експертиза установила,че причина за настъпване на ПТП е навлизането от
мотоциклетиста в лявата за него лента на движение на място,,по начин и в
момент,когато това не е било безопасно и същевременно непредприемане от водача
на лекия автомобил на безопасно екстрено спиране в дясната лента,каквато
техническа възможност е имал.Вместо това той е завил вляво и ударът е станал в
лентата за движение на мотоциклета.Съдът е възприел заключението на единичната
повторна авто-техническа експертиза на инж.М. като
съответстваща на останалите доказателства.Непосредствено преди инициалния удар
пострадалият вече е бил навлязъл в лявата /насрещна за него/ лента, а в момента
на удара се е връщал в дясната лента.Ето защо съдът е приел,че поведението на
пострадалия също е в причинна връзка с настъпване на вредоносния резултат като
е нарушил чл.15,ал.1 ЗДвП-задължението да се движи възможно най-вдясно по
платното за движение.Той също е имал техническа възможност да предотврати
удара,ако се е движил в дясната за него лента.САС и ВКС са потвърдили
правилността на изводите на окръжния съд,включително относно наличието на съпричиняване на посрадалия.Необосновани
са твърденията на особения представител на ответника,че пострадалият допринесъл
за ПТП ,като е управлявал мотоциклета в нетрезво състояние и с превишена
скорост.В наказателното производство е установено категорично,че в кръвта на
пострадалия не е открит алкохол и че няма данни да се е движил с несъобразена
скорост.Предвид изложения по-горе механизъм на настъпване на МПС,подробно
описан в експертизите и съдебните актове , приносът на пострадалия за
настъпване на произшествието е равен с приноса на ответника,поради което
размерът на причинените щети следва да се редуцира с 1/2.
Предпоставките на чл.45 ЗЗД са:
неправомерно поведение, настъпили вреди, причинна връзка между неправомерно
поведение и настъпилите вреди, а от субективна страна-вина на причинителя на
вредите,която се предполага.В наказателното производство са категорично
установени противоправното деяние,смъртта на другия
участник в движението и причинната връзка между двете,както и вината на дееца.В
настоящото производство категорично се доказа понасянето на значителни
неимуществени вреди от ищците.Свидетелите
П., Г. и Ц. непротиворечиво установяват продължителната щастлива семейна
връзка на Х.И.М. с М.Ц.,неговата грижовна отдаденост
на семейството, тежката емоционална реакция и продължителните душевни страдания
на М., скръбта на неговия син и тежестта от липсата на баща,обременяваща
детството на С..Ето защо справедливият размер на обезщетението за неимуществени
вреди възлиза на размера на претенциите, но те следва да бъдат редуцирани с
процента на съпричиняване.Като парична стойност
сумата 50 000лв. за ищцата М. е равна на присъденото от САС и потвърдено
от ВКС обезщетение за всеки от родителите на Х.И.М..В най-тежка ситуация като
най-уязвими са неговите деца,поради което размерът на техните обезщетения след
редукцията за съпричиняване от пострадалия на осн.чл.51,ал.2 ЗЗД следва да се определи на 75 000 лв. за
всяко от децата.Следва да бъдат уважени акцесорните
искове за законната лихва,считано от датата на увреждането 01.06.2011г. до
окончателното плащане на сумата.
Предвид изхода на делото ответникът следва
да заплати на адвоката ищците на осн.чл.38, ал.1 и
ал.2 по представения договор за правна защита и съдействие съобразно уважената
част на исковете- съобразно чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 182004г. на САК- 5530
лв.Ответникът следва да заплати на СОС предвид освобождаването на ищците от
държавна такса на осн.чл.83,ал.1,т.4 ГПК, сумата 8000
лв. за държавна такса на осн.чл.1 от ТДТ/ПМС
38/2008г.Ответникът следва да заплати на осн.чл.78,ал.6 ГПК на СОС заплатения на особения представител на ответника ,назначен на осн.чл.29,ал.3 ГПК, адвокатски хонорар в размер на 2000лв.
от бюджета на съда.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Р.М.
с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на основание чл.45 във връзка с
чл.52 от ЗЗД,във връзка с чл.51, ал.2 от
ЗЗД ,обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Х.И.М.,настъпила при ПТП
на 01.06.2011г.,вследствие нарушения на чл.15,ал.1 от ЗДвП и чл.16,ал.1 ЗДвП,
за което е признат за виновен по НОХД № 994/2016г. на СОС за престъпление по
чл.343,ал.3,пр.1“б“,вр.ал.1, „в“,вр.чл.342,ал.1,пр.3 НК,изразяващи се в душевни болки и страдания от загубата на близък,на М.И.Ц. с
ЕГН **********,с адрес ***, в размер на 50 000/петдесет хиляди/лева, на Х.Х.М. живущ на същия адрес, с ЕГН ********** със съгласието
на неговата майка М.И.Ц., в размер на 75 000 /седемдесет и пет хиляди/лв.
и на С.Х.М.,живуща на същия адрес, с ЕГН ********** със съгласието на нейната
майка и законна представителка М.И.Ц., в размер на 75 000/седемдесет и пет
хиляди/лв.,ведно със законната лихва върху сумите на осн.чл.86 ЗЗД,считано от 01.06.2011г. до окончателното им плащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до
предявения размер като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А.Р.М. с ЕГН ********** с
адрес ***,да заплати на адв.И.Н.И.-САК с адрес ***,
адвокатско възнаграждение на осн.чл78,ал.1 ГПК вр.чл.38 от ЗА в размер на 5530 лв.
ОСЪЖДА А.Р.М. с ЕГН ********** с
адрес ***,да заплати на Софийски окръжен съд на осн.чл.78,ал.6
от ГПК вр.чл.83,ал.1,т.4 ГПК държавна такса в размер
на 8000/осем хиляди/ лева и адвокатско възнаграждение за особен представител на
осн.чл.78, ал.6, вр.чл.29,ал.3,вр.чл.47,ал.6 ГПК в размер на 2000/две хиляди/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: