Решение по дело №2295/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационна жалба на Д.П.Д. със съдебен адрес *** , ***, подадена чрез пълномощник- адвокат Д.Т. , срещу решение № 96/05.08.2023г. по нахд № 109/2023 г. на Районен съд – Д..

Релевира се допуснато нарушение на закона -касационно основание по чл. 348, ал.1 ,т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Неправилно РС-Д. е счел , че са спазени изискванията на чл. 57, ал.1 , т. 5 от ЗАНН въпреки вписаните различни данни за габаритна дължина на превозното средство по АУАН и НП. Подходът по индивидуализиране на правонарушението в тези два акта води до неяснота относно обективната съставомерност на деянието . Районният съд е тълкувал разширително административнонаказателната разпоредба , което се преценява като недопустимо. Наказаното лице , като водач на МПС с четири оси, не може да бъде субект на нарушение по чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП предвид нормата на чл. 15, ал.3 от Наредба № 11/2001г. Подателят на жалбата е водач на превозното средство, но не и негов собственик. Отправя се искане до съда за отмяна на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени НП. Претендира се присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът – началникът на отдел „ Контрол по републиканска пътна мрежа“ към агенция „ Пътна инфраструктура“ , се представлява от главен юриск. Л. Ч.Т. , според който подадената касационна жалба е лишена от основателност . Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационна жалба.

Настоящият тричленен състав на Административен съд - Варна счита подадената касационна жалба за процесуално допустима , тъй като е депозирана при спазване на законоустановените срокове , изхожда от надлежна страна , която има правен интерес от обжалване . При нейното разглеждане беше съобразено следното :

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност и обоснованост пред РС-Д. е било наказателно постановление /НП/ № 7610/04.03.2022г. на началник отдел „ Контрол по РПМ“ към Агенция „Пътна инфраструктура „ гр. С. , с което на Д.П.Д. е било наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 2000 лв. на основание чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата / ЗП/във вр.с чл. 8, ал.1 и 2 от Наредба №11/2001г.

От фактическа страна решаващият съд е приел, че на 04. 02. 2022 г. в землището на гр. Д., обл. Варна, по път 1 - 2, км 172, Д.П.Д. е управлявал моторно превозно средство с ДК№ Т **** XT, с четири оси. Движението му било преустановено от свид. М. Д. К. - служител при А - ПИ. В процеса па извършената проверка свидетелят с помощта иа ролетка 1236 / 18 ( 50 м ) установил, чс дължината на моторно превозното средство била 12. 60 м, при максимално допустима 12. 00 м.

На същата дата е бил съставен АУАН за управление на извънбагаритно моторното превозно средство , без разрешение за дсйиост от специалното ползване па пътищата. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение. На 04.03.2022г. административнонаказващият орган е издал процесното НП.

От правна страна , РС- Д. е преценил отсъствие на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на протеклото административно-наказателно производство. Счел е за осъществени елементите от състава на вмененото административно нарушение , тъй като на вписаната в АУАН и НП дата на извършване на деянието водачът Д. е управлявал МПС с четири оси и габаритна дължина над максимално допустима от 12. 00 м., без да има издадено разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата.

Според предходната съдебна инстанция деянието е извършено умишлено , базирайки се на събраните доказателствени източници. Случаят е счетен за немаловажен предвид характера на правонарушението , което рефлектира върху безопасността на пътното движение и върху възможността за материална компенсация при увреждане на пътната настилка . Решаващият съд е изложил доводи в насока несправедливост на определения размер на глобата , отчитайки тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, имотното състояние на нарушителя и в тази връзка е изменил размера на глобата в рамките на законоустановения мининум от 1000 лв.

Касационната инстанция счита за валидно и допустимо обжалваното съдебно решение, но също така и неправилно поради погрешно тълкуване и прилагане на материалния закон. Районният съд е осъществил проверка за обоснованост и законосъобразност на административнонаказателно санкциониране по чл. 53, ал.1 от ЗП във вр. с чл. 8, ал.1 и 2 от Наредба № 11/2001г. на водач, който е управлявал изнънгабаритно ППС , без да има издадено разрешение от администрацията , управлявала пътя-АПИ.

Правната регламентация на понятието "извънгабаритен товар" се съдържа в чл. 8, ал.2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства . Този подзаконов нормативен акт е включил и наказващия орган в дадената правна квалификация на деянието . Съгласно § 2 от тази наредба същата се издава на основание чл. 139 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/ , а не на основание Закона за пътищата . Според чл. 139 , т.2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението / Наредба № 11/2001г. / . Неспазването на това правно задължение от водачите е въведено като състав на административно нарушение – чл. 177, ал.3 , т.1 от посочения закон . Според това нормативно правило се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Същевременно законодателят е разписал в чл. 53 , ал.1 от ЗП , че се наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

Водачът на извънгабаритно ППС не е лице, наредило извършване на движените на такова превозно средство, но той не се отъждествява и с лицата , които извършват дейност по движение на извънгабаритно ППС ,защото според чл. 11 ,т. 3 и 4 от Наредба № 11/2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС лицата, които извършват превозите, са длъжни да възлагат превозването на водачи, които притежават свидетелство за управление на моторно превозно средство за съответната категория, с трудов стаж като водачи на товарен автомобил от категория "С" не по-малък от пет години, както и да запознават водача с особените свойства на товара и със специфичните изисквания при превозването му, с които той е задължен да се съобразява. Следователно водачът на извънгабаритно ППС не попада в обхвата на понятието „ лица, които извършват дейности по движение на извънгабаритни ППС "по Закона за пътищата. Поради тази причина нормотворецът е въвел санкциониране на различни правни субекти в ЗДвП и в ЗП по повод движението на извънгабаритни ППС. След като приложимата правна регулация за казуса е Закона за движението по пътищата, съгласно чл.189, ал.1 от посочения нормативен акт актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а в настоящия случай актъсъставителят е част от структурата на агенция "Пътна инфраструктура“, но не от системата на МВР.

Дори и да се приеме тезата, че има два нормативи акта, които санкционират едно и също противоправно поведение , то подобна колизия се разрешава с прилагане на общия правен принцип „Lex specialis derogat generali „ /от латински: специалния закон отменя (замества) общия /. В случай е наказан водач, който управлява извънгабаритно ППС , без да има разрешение от администрацията , управляваща пътя .Специалният закон в случая е Закона за движението по пътищата, защото същият урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища,/чл.1 от ЗДвП/ , докато Законът за пътищата регулира обществените отношения , свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България / арг. чл.1 , ал.1 от ЗП/. След като се наказва водач на ППС заради управление на същото поради негова характеристика на извънгабаритно превозно средство , е приложима регламентацията на ЗДвП. Това е специалният закон по конкретния случай .

Правната квалификация на деянието има касателство към правилното приложение на материалния закон . Предвид правилото на чл. 63, ал.7, т. 1 от ЗАНН районният съд разполага с правомощие да преквалифицира деянието , прилагайки закона за същото, еднаквото или по-леко наказуемото нарушение 1 но не и касационната инстанция с оглед тълкувателно решение № 8/2021г. по тълк. дело № 1/202г. на ВАС . Според този тълкувателен акт в касационното производство по реда на глава дванадесета на АПК , след като отмени решението на районния съд, административният съд няма право да преквалифицира деянието .

Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове / чл. 130, ал.2 от ЗСВ /.

В обобщение обжалваното съдебно решение е неправилно и подлежи на отмяна по реда на инстанционния съдебен контрол .

При този изход на правния спор съдът на основание чл. 63д от ЗАНН следва да присъдят на касационния ответник направените разходи по водене на делото само пред районния съд в размер на платено адв. възнаграждение от 450 лв., тъй като не са представени доказателства за направени подобни разходи за касационното производство .

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІV-ти тричленен състав,

ОТМЕНЯ решение № 96/05.08.2022г. , постановено по анд № 109/2022 година по описа на Районен съд – Д. и вместо него постановява:

Отменя наказателно постановление № 7610/04.03.2022г. на началник отдел „ Контрол по РПМ“ към Агенция „Пътна инфраструктура „ гр. С. , с което на Д.П.Д. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 2000 лв. на основание чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата .

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Д.П.Д. *** сумата от 450/ четиристотин и петдесет/ лева ,представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: