МОТИВИ към Присъда
от 05.06.2019г. на КРС
по
НЧХД № 1242/ 2018г.
Повдигнато е обвинение срещу С.Т.И. *** за
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 предл.1 вр.чл.130 ал.1 от НК извършено на 04.03.2018г.
в гр.Кърджали.
В съдебно заседание представителят на обвинението
поддържа изцяло обвинителния акт. Настоява, че самият пострадал, така и още
двама независими свидетели категорично твърдят, че подсъдимия С.И. е нанесъл
удар с празна бутилка от бира по лицето на М.У. в областта на дясното око. Причината,
поради която групичката на свидетеля Ю. се опитва да отърве подсъдимият е
факта, че той има условна присъда, която е влязла в сила около 40 дни преди
настоящия случай. Всички тези свидетели са в близки отношения помежду си,
поради което имат приятелски интерес да защитят деца И.. Прокурорът настоява да
се даде вяра на свидетелите Н.М., К. и М.У., които са незаинтересовани от изхода на делото.
Моли съда да признае подсъдимия С.И. за виновен по така повдигнатото обвинение.
Деянието било извършено по хулигански подбуди, тъй като е нямало никаква
непосредствена причина по свидетеля М.У. да бъде хвърлена така бутилка, че да
бъде наранен. Предлага да му се наложи наказание малко над законовия минимума,
а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца при първоначален „общ“
режим, както и да бъде приведено наказанието по дело № 8010/ 2017 по описа на
РС- Пловдив влязло в сила на 23.01.2018г., което също да бъде изтърпяно при
„общ“ режим. Настоява направените по делото разноски да бъдат възложени на
подсъдимия.
Подсъдимият С.И. не се признава за виновен и дава
обяснения, в които отрича да е хвърлял предмет по пострадалия на инкриминираната
дата, а такъв бил хвърлен от Р.. Защитникът на дееца И. в ход по същество
настоява, че изложеното в обвинителния акт не се подкрепя с нито едно гласно
доказателство събрано пред съдебния състав. Пледира, че има категорични
доказателства освен от приятелския кръг на С.И., които се подкрепят и от
неговите обяснения и от показанията на свидетеля А.Х., че предметът с който е
ударен пострадалия не е хвърлен от дееца С.И.. Освен това е установено, че
подсъдимият не е имал никакви отношения с пострадалия М.У., както и не е
извършвал описаните в обвинителния акт псувни, обиди и ругатни. Поради това
смята, че няма как да се приеме, че дори и да има нанесена лека телесна
повреда, то тя да е по хулигански подбуди. Моли съда да постанови оправдателна
присъда, която била единствения справедлив акт.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по
делото прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият С.Т.И. е
роден на ***г***, български гражданин, неженен, със средно образование,
безработен, осъждан, с ЕГН **********.
На 04.03.2018г. около 01.00ч. свидетелят В.К. заедно
със свой приятел посетили заведение „Клуб 69“ намиращо се в гр.Кърджали
комплекс „Арпезос“ и седнали срещу бара на една кръгла маса. Около 03.00ч. в
обекта влезли свидетелите М.У. и Н.М., които
седнали на високи столове до бара намиращ се до самия вход на заведението.
Малко по- късно до тях седнали и свидетелите А.Х. и Й.К., които дошли там след
края на работното си време. След всички тях около 04.00ч. в „Клуб 69“ влязла компания от около десетина мъже,
измежду които бил подсъдимият С.И. и свидетелите Ю.С., Р.Ш., С.Х., А.Р., Т.Х., К.А.
и Н.П.. Всички те се настанили на голяма маса тип сепаре. Тази група останала в
заведението около 30- 40минути, през което време свидетелят Ю.С. два- три пъти
приближавал до Н.М., като го убеждавал да не свидетелства по съдебно дело.
Заедно с Ю.С. идвали и други момчета от неговата компания, измежду които бил и
подсъдимия И., които отправяли няколкократно заканителни жестове с ръце за
саморазправа към свидетеля Н.М..
Около 05.00ч. компанията от около десетината мъже,
измежду които бил и подсъдимият С.И., решили да напуснат заведението. Всички те
тръгнали заедно да излизат като деецът С.И. държал в ръката си стъклена чаша, а
свидетелят Р.Ш. носел бутилка. Минавайки покрай бара те отправили заканителни
жестове с ръка към Н.М., че ще му отрежат главата. От там на излизане от
заведението свидетелят Р.Ш. хвърлил бутилката към свидетеля Н.М., но тя не го
ударила. По същото време подсъдимият С.И. хвърлил и носената от него стъклена
чаша, с която уцелил пострадалото лице М.У. в областта на дясното око, откъдето
започнало да тече кръв. След това компанията от около десетината мъже, измежду
които бил и подсъдимият С.И., напуснали обекта. Веднага след тях тръгнал и
свидетелят У. придружаван от В.К., Й.К., Н.М. и А.Х.. Отпред на входа между
двете групи лица се разраснал словесен конфликт, който бил потушен от
намиращите се там полицейски служители К.А., Р.К. и Т.Н.. На тях пострадалото
лице У. показало раната си на главата, от която имало кръв, както и посочил, че
подсъдимият С.И. е хвърлил чаша по него, с която го ударил. Деецът И. виждайки,
че свидетелят М.У. го е посочил като извършител на деянието, хукнал да бяга по
ул.Екзарх Йосиф в посока към кръстовището образувано с ул.Булаир. Веднага след
него тръгнал свидетелят Р.К., който успял да го догони на кръстовището. Там с
помощта на колегата си Т.Н., който тръгнал след него с патрулния автомобил, чрез
използването на физическа сила поставили на С.И. белезници. След това той бил
отведен в сградата на Районното управление в гр.Кърджали, където бил задържан
за срок до 24 часа по реда на ЗМВР. Докато подсъдимият И. тичал по улицата,
покрай него преминал един автомобил, от който му подвиквали да тича по- бързо,
че ще го чакат на кръстовището, откъдето ще го вземат, но това не станало, тъй
като С.И. не успял да се качи.
В резултат на удара от хвърлената чаша от страна на
подсъдимия С.И. на инкриминираната дата на свидетеля М.У. били причинени
следните увреждания: разкъсно- контузна рана в областта на дясното око на
главата довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и оток и кръвонасядане на лицето, което е причинило болка и
страдание. Това е видно от заключението по назначената на досъдебното
производство Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 37/2018 г., според
която описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо-
ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнало по начина, съобщен
от пострадалия- бил замерен и ударен със стъклена бутилка.
Тази фактология настоящата инстанция установи на
база на свидетелските показания дадени от М.У. и Н.М., и на двамата от съдебно
заседание; от Й.К. от съдебното следствие
и от досъдебното производство приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК; от показанията на А.Х. дадени в съдебно заседание; от показанията на
полицейските служители К.А., Р.К. и Т.Н.; частично от обясненията на подсъдимия
С.И. и от свидетелските показания на Ю.С., Р.Ш., С.Х., А.Р., Т.Х., К.А. и Н.П.;
от заключението по назначената на досъдебното производство Съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 37/ 2018г.; както и от писмените доказателства-
Съдебномедицинско удостоверение № 42/ 2018г. и Заповед за задържане на лице
рег.№ ЗЗ№ 1947зз- 93/ 04.03.2018г.
Фактът, че именно подсъдимият И. е хвърлил
стъклената чаша, с която е ударил пострадалия М.У. се доказва от свидетелските
показания от съдебно заседание на М.У. и Н.М.; от Й.К. от съдебното следствие и
от досъдебното производство приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК; от показанията на А.Х. дадени в съдебно заседание, които приема за
достоверни, тъй като те кореспондират с тези дадени от цитираните очевидци на
деянието. Всички те са проверени и подкрепени и от показанията на полицейските
служители К.А., Р.К. и Т.Н., които свидетелстват, че именно подсъдимият И. е
бил посочен като лицето хвърлило чашата, с която е ударен пострадалия У.. Не на
последно място стои и поведението на самия подсъдим, когато е бил посочен за
извършител на деянието, при което е хукнал да бяга, но е бил застигнат от
полицейските служители.
Настоящата инстанция не кредитира показанията на
свидетелите С.Х., А.Р., Т.Х., К.А. и Н.П. досежно това имало ли е хвърляне на
чаша по пострадалия и кой е стори това, тъй като на първо място те са
заинтересовани от изхода на делото като близки на подсъдимия и е логично и
нормално да поддържат неговата защитна версия. На второ място- самите показания
си противоречат едни на други, както и те не са подкрепени от нито едно друго
доказателство по делото. На следващо място стои и факта, че дори и двама от
мъжете, които са били в тяхната компания свидетелстват, че не е имало хвърляне
на предмети и те не са видели нищо в инкриминираната нощ. Не на последно място
техните показания противоречат на тези дадени от другата група свидетели-
братята К., У., М. и Х., както и на факта, че последните установяват хвърлянето
на два предмета, а те в съдебно заседание твърдят да е изхвърлен само един от Р.,
с който е ударен пострадалия У..
Поради изложените в последния абзац съображения
съдът не кредитира обясненията на С.И. в частта, в която настоява, че той не е
хвърлял предмети по пострадалия, а това е сторил Р.. Прочее тези твърдения са
изолирани от доказателствения материал събран от гласните показания на М.У. и Н.М.
и на двамата от съдебно заседание, от Й.К.
от съдебното следствие и от досъдебното производство приобщени по реда на
чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК, от показанията на А.Х. дадени в съдебно
заседание, както и от показанията на полицейските служители К.А., Р.К. и Т.Н..
Така също по делото се установя и нелогично поведение от страна на дееца С.И.
изразяващо се в бягането му от местопроизшествието, защото ако той не е
извършил престъплението защо тогава е хукнал да прави това, което е сторил и то
само той, а не някой друг от присъстващите там. Вярно е, че тези твърдения от
страна на подсъдимия И. кореспондират на показанията на свидетелите Р., Х., А.
и П., но същите намиращи се в приятелски отношения с него е нормално да се
стремят да защитят неговата версия за случилото се на инкриминираната дата и
място.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимият С.И. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 131
ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1. От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението
е осъществено чрез действие, а именно чрез хвърлянето на стъклена чаша, която е
ударила лицето на пострадалия У., е налице въздействие върху неговия организъм,
което е предизвикало описаното увреждане представляващо разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Деянието е резултатно, поради което е
налице този резултат- разкъсно контузна рана в областта на дясното око на
главата. Причинна връзка е в хвърлянето на стъкления предмет от страна дееца И.,
в резултат на което е нанесен удар в главата на пострадалото лице, което е
получило описаното увреждане. Деянието е съставомерно по чл.131 ал.1 т.12 от НК, защото без да е бил провокиран по някакъв начин подсъдимият е хвърлил
стъклена чаша по лице на публично и оживено място, при демонстрация на
безнаказаност и явно пренебрежение на установените правила, закрилящи телесната
неприкосновеност и достойнство на отделната личност, като също така грубо са
засегнати и добрите нрави и установените обществени порядки, регламентиращи
цивилизованост, адекватност и нормалност на отношенията между хората на
обществено място. Това е така и според съдебната практика, съгласно която тази
квалификация по „хулигански подбуди“ е налице, когато деянието е предшествано
или съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца да го
извърши, или когато е извършено по мотиви, изразяващи се в явно неуважение към
обществото, пренебрежение към правилата на обществото и човешката личност-
Постановление № 2 от 16.XII.1957г. на Пленум на ВС. При деянието, извършено по
хулигански подбуди извършителят цели да покаже явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност. При него
отсъстват лични отношения между дееца и пострадалия като вражда, завист и други
подобни. Именно такъв е и настоящия случай, тъй като С.И. напълно безпричинно
първо се е заканвал с ръка да отреже главата на пострадалия У. и след това е хвърлил
по гореописания начин срещу него стъклена чаша, причинявайки му съставомерните
телесни увреждания. С деянието си той грубо е нарушил обществения ред, показал е
висока степен на неуважение към обществото, към личността на пострадалия, а
също и пренебрежение към общоприетите норми на поведение, които забраняват
демонстрация на такъв вид сила и поведение. Безспорно е, че на пострадалия У. е
причинена лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК, поради което е налице и
тази привръзка при правната квалификация на деянието. При причиняването на това
увреждане подсъдимият С.И. е действал с евентуален умисъл, тъй като е съзнавал
обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и
е допускал тяхното настъпване. Причините за извършване на деянието се коренят в
незачитане на физическата неприкосновеност на човека и ниско правосъзнание.
Тъй като състава на чл.130 ал.1 от НК поглъща ал.2
на същия текст, за каквито увреждания са налице доказателства да са причинени на М.У., а именно оток и
кръвонасядания на лицето му, то настоящият съдебен състав оправда дееца в тази
му част на обвинението.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Като взе предвид степента на
обществена опасност на деянието- типична за този вид престъпления, отчете
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- младата възраст, както и
отегчаващите такива- обремененото съдебно минало и факта на причинени и други
две леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, а именно оток и
кръвонасядане на главата, намира че следва да бъде наложено следното наказание-
„лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, с което ще бъдат реализирани целите
на наказанието обективирани чл.36 от НК. На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС
бе определен първоначалния режим на изтърпяване на наказанието да е „общ“.
При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3
от НПК настоящата инстанция възложи на подсъдимия С.Т.И. направените по делото
разноски, както следва: в размер на 225,22лв., които да заплати по сметка на
ОДМВР- Кърджали, представляващи разноски в досъдебното производство; сумата от
30,00лв. за разноски в първоинстанционното съдебно производство, които да
заплати по сметка на Районен съд- Кърджали.
Съдът освободи изцяло на основание чл.69 ал.2 от НК
подсъдимия С.И. от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” за срок
от 6 месеца по НОХД № 766/ 2014г. по
описа на Районен съд- Пловдив, чието изпълнение е било отложено с изпитателен
срок от 1 година и 6 месеца, тъй като е изминал голям период от извършването на
това престъпление, което е осъществено като непълнолетен, както и намери че настоящото
деяние е извършено в края на изпитателния срок, което сочи, че в определения
изпитателен срок подсъдимият се е въздържал от престъпна дейност и този срок е
изпълнил своята възпираща и превантивна функция в този етап от живота му.
Настоящата инстанция постанови на основание чл.68
ал.1 от НК подсъдимият С.И. да изтърпи отложеното по НОХД № 8010/ 2017г. на РС-
Пловдив наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца при първоначален
„общ“ режим на изтърпяване, тъй като деянието по настоящото дело е извършено в
изпитателния срок на първото. Това е така, защото присъдата по НОХД № 8010/
2017г. на РС- Пловдив е влязла в сила 23.01.2018г. и след по- малко от два
месеца е извършено престъплението по сегашното наказателно дело.
На основание чл.59 ал.1 от НК бе приспаднато
времето, през което подсъдимият С.И. е бил задържан за срок до 24 часа със
Заповед рег.№ ЗЗ 1947зз-93 от 04.03.2018г.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови решението си.
Районен
съдия: