№ 6489
гр. София, 07.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от П. ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20191110103058 по описа за 2019 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от З. К. С. срещу Софийския районен съд, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от
5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца
вследствие на клеветническо твърдение по негов адрес, съдържащо се в Решение № 5527 от
08.01.2019г. постановено по гр.д. № 60783/2017г. по описа на СРС, 164-ти състав.
Исковата молба е подадена на 18.01.2019г., като към датата на настоящото определение
съдебно дирене по делото не е провеждано поради постановени отводи на съдебните
състави, на които делото е било разпределено за разглеждане.
В §97 от мотивите на пилотното решение на Европейския съд по правата на човека
/ЕСПЧ/ по делото „Димитров и Хамънов срещу България” от 10.05.2011 г. е посочено
изрично, че когато исковете по чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ се разглеждат от съдилищата, срещу
които са насочени и всички присъдени по тези искове суми се изплащат от бюджета на
въпросните съдилища, то тези две обстоятелства могат да породят сериозни съмнения във
връзка с липсата на обективност и безпристрастност на съдилищата при определяне на
обезщетенията за вреди. В § 47-51 от мотивите на решението на ЕСПЧ по делото „Михалков
срещу България” от 10.04.2008 г. изрично е посочено, че чл. 6, § 1 /право на независим и
безпристрастен съд/ от Конвенцията е бил нарушен поради липсата на независимост и
безпристрастност на съда, разгледал и уважил иск по чл.2 ЗОДОВ срещу себе си. Съобразно
приетото с пар. 56 от Решението по делото Боян Господинов срещу България от 05.04.2018 г.
на ЕСПЧ основателни съмнения в безпристрастността на съдия могат да възникнат и когато
исковите суми при евентуално уважаване на исковете срещу съда, част от чиито числен
състав е съдията, ще следва да се дължат от бюджета на този орган на съдебната власт.
Подобни стандарти са установени и с решенията на ЕСПЧ по делата Sramek vs. Austria;
Piersack vs. Belgium. и др.
Тези обстоятелства са поставени в основата на указанията, дадени с Тълкувателно
решение № 5 от 15.06.2015г. по т.д. № 5/2013г, на ОСГК на ВКС, както и на Закона за
изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /обн.
ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г./, с който е създадена нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ,
предвиждаща, че когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща
делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. С
оглед специалното приложно поле на ЗОДОВ, обаче, тази норма се явява приложима
единствено по отношение на производствата по този закон. По отношение останалите
производства, които се водят срещу съдилищата по общия гражданскоправен ред на чл. 49
ЗЗД, законодателят не е въвел аналогична правна норма, макар по тези искове да са налице
същите обстоятелства, пораждащи обосновано съмнение в обективността и
безпристрастността на съда при определяне на обезщетенията за вреди, когато ответник по
1
делото е съдът, който го разглежда.
Същевременно, съгласно чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧ, всяко лице при определянето на
неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно
обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в
разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
В националната съдебна практика е изяснено, че изискването за разглеждане и
решаване на делата в разумен срок не следва да взима приоритет пред другите равни нему
такива като това за разглеждане на делото от справедлив и обективен съдебен състав,
осигуряване на равенството на страните и състезателното начало. Съдът винаги следва да
търси баланса между тези принципи, като осигури справедливо и безпристрастно
разглеждане на делото, същевременно свеждайки до минимум общата продължителност на
делото.
Съдът намира, че в настоящата хипотеза този баланс е застрашен от нарушаване
поради следните причини:
1. Исковата молба е подадена на 18.01.2019г. и към настоящия момент не е започнало
съдебното дирене по делото;
2. Цитираните по-горе обосновани съмнения в безпристрастността на съда биха могли да
бъдат преценени като относими към всеки разглеждащ делото съдия, който
правораздава в Софийския районен съд, доколкото претендираното обезщетение, ако
бъде присъдено, би било за сметка на бюджета на съда;
3. Според доклада за дейността на Софийския районен съд за 2024г., в него
правораздават общо 219 съдии, а към настоящия момент актове за отвод са
постановили 8 съдебни състава;
4. Продължаващото оставяне на делото без докладчик създава положение на правна
несигурност за страните по него, доколкото актовете на съда по отвод не подлежат на
съдебен контрол.
Предвид гореизложеното и доколкото всеки национален съд на всички държави –
страни по Конвенцията, е и национален съд по правата на човека по смисъла на чл.13 от
ЕКПЧ, съдът е длъжен да предприеме мерки за гарантиране правото на страните на достъп
до независим и безпристрастен съд, като същевременно обезпечи и разглеждането на делото
в разумен срок. Когато законодателят не е предвидил специална норма за това, подобно на
чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, тази цел следва да бъде постигната чрез правна аналогия.
Ето защо съдът намира, че за обезпечаване на правата на страните по делото,
гарантирани с чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧ, производството по настоящото дело следва да бъде
прекратено и делото следва да бъде изпратено на най-близкия равен по степен съд.
Най-близкият районен съд до СРС по данни от системата Google Maps е Районен съд – гр.
Костинброд, находящ се на 16 км. разстояние.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3058/2019г. по описа на СРС, I ГО, 175
състав.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Районен съд – гр. Костинброд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2