№ 95
гр. гр. Добрич, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жечка Н. Маргенова Томова
Членове:Анна Великова
Станимир Т. Ангелов
като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело №
20233200500132 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод жалба, подадена от „Водоснабдяване и
канализация – Добрич“ АД с ЕИК *********, гр. Добрич, бул. „Трети март“
№ 59, срещу постановление за разноските, инкорпорирано в съобщение изх.
№ 1183 от 13.01.2023г. по изпълнително дело № 3/2023г. по описа на ЧСИ Л.
Т. с рег. № 737 и район на действие Окръжен съд – Добрич.
Изложени са съображения за незаконосъобразност на
постановлението за разноските. Длъжникът получил покана за доброволно
изпълнение с изх. № 319/05.01.2023г. за сумата от 258 190,48 лв.,
представляваща неплатена сума по договор за прехвърляне на вземания №
0100- ЦУ/19.07.2018г., сключен между „ЕФГ“ АД, гр. София, като цедент и
„ЕСО" ЕАД гр. София като цесионер, ведно със законната лихва върху
главницата от 10.01.2019г.; 12 936,79 лв. - сторени до този момент съдебно-
изпълнителни разноски, съгласно Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ, в полза на ЧСИ с включена такса по т. 26 в размер на 12 741,67 лв. с
ДДС, както и 150 лв. прието в производството юрисконсултско
възнаграждение. С поканата длъжникът бил уведомен за наложени запори на
1
банковите му сметки в ЦКБ АД, ОББ АД и Алианц Банк България АД. На
09.01.2023г. подал молба, а на 13.01.2023г. получил съобщение от ЧСИ Л. Т. с
изх. № 1183/13.01.2023г., с което му бил връчен и препис от оспорваното сега
разпореждане от 10.01.2023г., уведомен бил, че на основание чл. 458 от ГПК
по делото е присъединено вземане на държавата в размер на 198,09 лв., като
размерът на дълга вече е 383 780,74 лв., от които: 258190,48 лв. главница;
5951,66 лв. присъдено обезщетение за вреди от неизпълнение на главното
задължение; 106102,52 лв. законна лихва от датата на предявяване на иска -
10.01.2019г. до 25.01.2023г.; 150 лв. юрисконсултско възнаграждение в
изпълнителното производство; 195,12 лв. авансово платени съдебно-
изпълнителни такси и разноски; 198,09 лв. - публични задължение по справка
от НАП; 12989,87 лв. съдебно-изпълнителни такси и разноски, в това число
12830,99 лв. по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху събраните суми /към взискател и към
НАП/. На 13.01.2023г. длъжникът получил и разпореждане, с което молбата
му е оставена без уважение и за издаденото разпореждане е таксуван с още 24
лв. На 13.01.2023г. сумата, дължима към НАП била заплатена и същата не
представлявала просрочено публично задължение, за което дружеството да е
изпаднало в забава. На 13.01.2023г. по наложения запор на банковата сметка в
ЦКБ АД по сметката на ЧСИ Л. Т. е постъпила сума в размер на 383 777,74 лв.
На същата дата 13.01.2023 г. по наложения запор на банковата сметка в ОББ
АД по сметката на ЧСИ Л. Т. е постъпила сума в размер на 38 540 лв. На
12.01.2023г. по наложения запор от банковата сметка в „Алианц Банк
България" АД е постъпила сума в размер на 2209,28 лв. Длъжникът счита, че
неправомерно ЧСИ е изчислило пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ в размер на 12 830,99 лв. неясно върху каква сума), която според него
възлиза на 10060,56 лв. с ДДС. Счита, че в тази такса на ЧСИ не влизат
разноските, направени от взискателя, както и в случая юрисконсултското
възнаграждение. Счита, че неправомерно ЧСИ е начислило законна лихва в
размер на 106 102,52 лв., която е изчислена към 25.01.2023г., доколкото
сумата е преведена по сметка на ЧСИ на 13.01.2023г. и размерът на законната
лихва върху главницата възлиза на 103 740,37 лв., а не на 106 102,52 лв. Не
ставало ясно също върху коя главница ЧСИ е изчислила лихвата и за какъв
период. Счита, че неправомерно ЧСИ е събрал сума в размер на 198,09 лв.,
които са заплатени от страна на дружеството, както и, че неправомерно е
начислил 24 лв. за разпореждане по подадена молба.
2
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е представено писмено
възражение от взискателя.
В мотивите на съдебния изпълнител се излагат съображения за
допустимост, но неоснователност на подадената жалба.
Жалбата е редовна, подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК – на
17.01.2023г., след получаване на съобщение за постановлението на ДСИ от
длъжника на 13.01.2023г., подлежащо на обжалване, съгласно чл. 435, ал. 2, т.
7 от ГПК.
Производството по изпълнително дело 20237370400003 е образувано
по повод подадена на дата 05.01.2023г. молба от „Електроенергиен системен
оператор" ЕАД по представен изпълнителен лист № 186/15.12.2022г., издаден
въз основа решение № 260002/25.01.2022г. по т.д. № 14/2020г. по описа на
Окръжен съд - Добрич, потвърдено с решение № 311/07.11.2022г. по в.т.д. №
429/2022г. по описа на Апелативен съд – Варна, и е с предмет парични
вземания: 258190,48 лв. - главница, представляваща неплатена сума по
договор за прехвърляне на вземания №0100-ЦУ/19.07.2018г., сключен между
„Енергийна финансова група" АД като цедент и „Електроенергиен системен
оператор" ЕАД като цесионер, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 10.01.2019г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 5951,66 лв., представляващи
обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за
времето на забава от 01.10.2018г. до 10.01.2019г. В молбата за образуване е
поискано извършване на проучване на имущественото състояние на длъжника
- за вземания, МПС, недвижими имоти, както и налагане на запор върху
установените банкови сметки. Изпълнителното дело е образувано в деня на
постъпване на молбата и ЧСИ е разпоредил да се изпрати съобщение за
длъжника до ТД на НАП на основание чл. 458 от ГПК вр. чл. 191 от ДОПК;
да се извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника
в НАП, чрез справка в БНБ за разкрити банкови сметки, Търговски регистър,
Агенция по вписвания – отдалечен достъп, СГКК – отдалечен достъп,
Община Добрич, ПП-КАТ Добрич; наложен е запор върху всички банкови
касетки и вземания на длъжника в „Обединена българска банка“ АД, „Алианц
банк България“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД и „Общинска банка“
АД; разпоредено е да се изпрати покана за доброволно изпълнение до
3
длъжника, която да се връчи чрез призовкар; определени са дължими такси и
разноски в размер на 195,12 лв. с ДДС, в т.ч.: 24 лв. по т. 1 от ТТРЗЧСИ за
образуване; 60 лв. по т. 2 от ТТРЗЧСИ за цялостно проучване; 24 лв. по т. 5 от
ТТРЗЧСИ за връчване – 1 бр.; 72 лв. по т. 9 от ТТРЗЧСИ за запор – 4 бр.;
15,12 лв. по т. 31 от ТТРЗЧСИ за допълнителни разноски. С отделно
постановление от 05.01.2023г. ЧСИ е приел юрисконсултско възнаграждение
на взискателя в размер на 150 лв. За начислените такси е издадена сметка №
********** от 10.01.2021г. (л. 29 от изпълнителното дело). Установява се от
поставените върху четирите запорни съобщения, изготвени на 05.01.2023г. (л.
14 – 19), разпоредителни изявления, че ЧСИ е приел допълнителни разноски
от по 2,50 лв. за изпращането им по пощата с обратна разписка до четирите
банки, както и че в допълнителните разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ е
включена таксата за извършване на справка по регистъра на БНБ от 2,60 лв.
(л. 4), общо 12,60 лева, а с ДДС – 15,12 лв. На 05.01.2023г. е изготвена покана
за доброволно изпълнение до длъжника, която е заведена във входящия
дневник на длъжника на 06.01.2023г. (л. 21). На 05.01.2023г. е изпратено
уведомление до НАП за образувано изпълнително производство срещу
длъжника, съгласно чл. 191 от ДОПК /л. 22/. С молба с вх.№ 01015 от
09.01.2023г. (л. 24) длъжникът е отправил искане събраните по делото суми
да не се превеждат на взискателя, тъй като изпълнителният лист е издаден въз
основа на въззивно съдебно решение, което още не е влязло в сила, и е
отправил предложение за изплащане на вземането на три вноски. Препис от
тази молба е изпратена по ел.поща за становище на взискателя (л. 27). Със
становище от 10.01.2023г. взискателят е намерил молбата за неоснователна и
е поискал да се пристъпи към събиране на дължимите суми (л. 27а). С
разпореждане от 10.01.2023г. (л. 32) ЧСИ е оставил молбата на длъжника с вх.
№ 01015 от 09.01.2023г. без уважение, като е начислил такса във връзка с
произнасянето си в размер на 24 лв. с ДДС по т. 4 от ТТРЗЧСИ. На
10.01.2023г. по делото е получено удостоверение от НАП Варна за наличие на
публични задължения на длъжника, присъединени с разпореждане от същата
дата (л. 30).
На 13.01.2023г. по ел.поща е изпратено съобщение до длъжника
(получено в същия ден), с което му е връчено разпореждането от 10.01.2023г.,
уведомен е за присъединяването на вземането на държавата, както и за
размера на задължението по делото – 383 780,74 лв, в т.ч.: 258 190,48 лв.
4
главница; 5 951,66 лв. присъдено обезщетение за забава; 106 102,52 лв. –
законна лихва от датата на предявяване на иска – 10.01.2019г. до 25.01.2023г.
(с бележка под линия е уточнено, че крайната дата е датата на изтичане на
срока за доброволно изпълнение, но длъжникът може да поиска превод да
бъде направен и по-рано, в който случай законната лихва подлежи на
преизчисление); 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за представителство
на взискателя; 195,12 лв. авансово платени съдебно-изпълнителни такси и
разноски; 198,09 лв. публични задължения по справка от НАП; 12 989,87 лв.
съдебно изпълнителни такси и разноски, в т.ч. 12 830,99 лв. по т. 26 от
ТТРЗЧСИ върху събраните суми /към взискател и към НАП/. Указано е, че
определените такси и разноски подлежат на обжалване в двуседмичен срок
чрез ЧСИ пред Окръжен съд – Добрич.
Определените със съобщение изх.№ 1183/13.01.2023г. разноски по
изпълнението са предмет на обжалване в настоящото производство.
Начислените по-късно такси и разноски са извън предмета на делото.
Конкретно длъжникът счита, че пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
в размер на 12 830,99 лв. е неправилно определена, както и, че неправомерно
е начислена такса в размер на 24 лв. за разпореждане по подадена молба.
Други конкретни доводи срещу определените от ЧСИ със съобщението от
13.01.2023г. такси и разноски не са изложени, но е отправено искане за
намаляване на размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
както и останалите неправомерно начислени такси и разноски. Поради липса
на яснота с разпореждане № 147 от 15.03.2023г. съдът е изискал от ЧСИ
детайлна справка какви по вид и размер такси и разноски и за какви
конкретни действия са начислени в тежест на длъжника в рамките на
посочените в съобщение изх. № 1183/13.01.2023г. Изисканата справка не е
представена по делото, поради което за размера на дължимите такси съдът
следва да се основе на книжата по изпълнителното дело и данните, посочени
в мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК.
Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от
10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435,
ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя
размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.
Задължението на длъжника за разноски в изпълнителното производство е
уредено в чл. 79, ал. 1 от ГПК и разноските са за негова сметка, освен в
5
изрично предвидените в алинея първа случаи. Когато взискателят не е внесел
авансово тези такси, сумите се събират от длъжника. В случай, че взискателят
ги е внесъл, те следва да му се възстановят за сметка на длъжника, съгласно
чл. 79 от ГПК, което означава, че и в двата случаи сумите за такси следва да
се съберат от длъжника. Таксите и разноските по изпълнението се събират за
извършване на изпълнителни и други действия, като размерът и видът им се
определят с тарифа – чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ.
В оспореното постановление за разноските е посочена като дължима
сумата от 195,12 лв. – авансово платени съдебно-изпълнителни такси и
разноски. В сумата от 195,12 лв. са включени с ДДС: таксата за образуване на
изпълнително дело от 24 лв., която е дължима по т. 1 от ТТРЗЧСИ; таксата за
цялостно проучване имущественото състояние на длъжника по т. 2 от
ТТРЗЧСИ - 60 лв. (което е действително извършено от ЧСИ); таксата за
изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на
покана за доброволно изпълнение по т. 5 от ТТРЗЧСИ - 24 лв. (която е
изготвена и връчена на длъжника); таксите за налагане на четири запора без
извършване на опис по т. 9 от ТТРЗЧСИ - 72 лв. (които са действително
наложени). В тази част не е налице основание за отменяване на
постановлението на ЧСИ, защото се касае за дължими такси за реално
извършени действия. В сумата на авансово платените разноски от 195,12 лв.
общо са включени и допълнителни разноски за разходи от 12,60 лв. без ДДС
или 15,12 лв. с ДДС по чл. 31, б. „а“ и б. „к“ от за ТТРЗЧСИ, в т.ч. 3,12 лв. с
начислен ДДС за справка по регистъра на БНБ (приети разноски от 2,60 лв.) и
четири известия за доставяне по пощата (за четирите запорни съобщения по
3,00 лв. с ДДС, приети като 2,50 лв.). Върху заплатените за извършените
услуги, според отбелязването за приети допълнителни разноски, суми от 2,60
лв. (на БНБ) и от 2,50 лв. (на Български пощи) ЧСИ е начислил ДДС, което е
незаконосъобразно. Разходите по т. 31 от ТТРЗЧСИ, направени от ЧСИ, са за
сметка на длъжника в реално платения от ЧСИ размер (в случая приети 12,60
лв.), като няма основание върху тях да бъде начисляван от него ДДС, защото
тези суми не съставляват такси за извършени от ЧСИ действия. В
изпълнителното дело липсват изискуемите доказателства (документи по ЗСч,
съгласно Забележка 1 към т. 31 от ТТРЗЧСИ) за заплатени разходи от 12,60
лв. По смисъла на посочената забележка допълнителните разноски са за
сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за
6
счетоводството и при липсата по делото на документи, удостоверяващи
плащането на сумите от ЧСИ към доставчиците на услугите, обжалваното
постановление за разноските в частта му, с която в тежест на длъжника са
определени допълнителни разноски по изпълнението в размер на 15,12 лева,
съставляващи сторени от ЧСИ разходи по т. 31 от ТТРЗЧСИ, следва да се
отмени.
Съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума. Таксата се определя първоначално при
образуване на делото въз основа размера на изпълняемото право, като в
случай че то бъде удовлетворено частично, следва да се събере само част от
определената първоначално такса, съответстваща на събраната сума (така т. 1
от Забележки към т. 26 от ТТРЗЧСИ). От материалите по делото е видно, че
по повод молба с вх.№ 2289/17.01.2023г. и възражение срещу таксата по т. 26
и по т. 4 от ТТРЗЧСИ с постановление от 18.01.2023г. ЧСИ е определил
различен размер на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като е съобразил
размера на дълга към датата на превода към взискателя, а именно 12 765,51
лв. и не е уважил възражението срещу таксата по т. 4 ТТРЗЧСИ в размер от 24
лв. Това постановление е предмет на оспорване от длъжника по друго дело
(в.гр.д.№ 131/2023г. по описа на ДОС). Доколкото с последващ акт на ЧСИ по
повод възражение на длъжника е определен нов размер на дължимата такса, а
не се касае за събиране на част от първоначално определената такса, следва
да се приеме, че в тази част – относно първоначално определения размер на
таксата с постановлението от 13.01.2023г., производството по делото е
лишено от предмет и е недопустимо. След като ЧСИ с ново постановление, по
повод възражение срещу разноските от длъжника, е определил различен
размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, меродавен за задължението на
длъжника е именно размерът, определен с постановление от 18.01.2023г., а
правен интерес от оспорване на определената по-рано такса за длъжника не
съществува. Законосъобразното определяне на дължимата такса по т. 26 и по
т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер от 24 лв. с ДДС подлежи на проверка по повод
подадената от длъжника жалба с вх. № 3367/24.01.2023г., а в частта на
оспорването относно тези такси на постановлението за разноските от
13.01.2023г. жалбата следва да се остави без разглеждане, с прекратяване на
производството по делото.
7
Разликата между общия размер на определените с оспорения акт на
ЧСИ съдебно-изпълнителни такси и разноски (12 989,87 лв.) и изчислената от
ЧСИ такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ (12830,99 лв.) възлиза на 158,88 лв. Към
датата 13.01.2023г., освен авансови такси и допълнителни разноски по т. 31
от ТТРЗЧСИ в общ размер 195,12 лв., според данните по делото и изложеното
в мотивите на ЧСИ, дължими са: такса по т. 11 от ТТРЗЧСИ за
присъединяване на кредитор с разпореждане от 10.01.2023г. в размер на 60
лв.; такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка, препис от
жалба, уведомление и книжа – изпратени 5 броя (л. 20, л. 22, л. 27, л. 33, л.
34), или общо 60 лв. От последните таксата в размер на 24 лв. за изпратените
2 броя съобщения (на л. 33 и 34) е предмет на друго производство, доколкото
постановлението на ЧСИ, с което не е уважено възражението на длъжника
срещу тази такса, е обжалвано от длъжника с жалба с вх. № 3367/24.01.2023г.
Таксата от 36 лв. за действително изпратени 3 броя съобщения по т. 4 от
ТТРЗЧСИ (л. 20, л. 22, л. 27) е дължима, както и дължима е таксата в размер
на 60 лева по т. 11 от ТТРЗЧСИ, защото с разпореждане от 10.01.2023г. като
взискател е присъединена държавата за нейно публично вземане. Освен тези
такси, за изпратените по пощата четири запорни съобщения (л. 14 – 19) в
тежест на длъжника се следват и четири такси по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер
по 10 лв., без ДДС, или общо 48 лв. с ДДС. ЧСИ е включил в изчислените с
обжалваното постановление такси по-малка сума – 38,88 лв., което определя
жалбата на длъжника в тази част като неоснователна.
В обобщение, жалбата на длъжника е основателна само в частта за
определените от ЧСИ разноски по изпълнението с постановление,
инкорпорирано в съобщение изх.№ 1183/13.01.2023г., за сумата за разходи от
12,60 лв. без ДДС или 15,12 лв. с ДДС по чл. 31, б. „а“ и б. „к“ от за
ТТРЗЧСИ, в т.ч. 3,12 лв. с начислен ДДС за справка по регистъра на БНБ
(приети разноски от 2,60 лв.) и четири известия за доставяне по пощата (за
четирите запорни съобщения по 3,00 лв. с ДДС, приети като 2,50 лв.). В
останалата част, в която жалбата е допустима, тя е неоснователна.
Водим от гореизложеното, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД,
8
ЕИК *********, гр. Добрич, бул. „Трети март“ № 59, постановление за
разноски, инкорпорирано в съобщение изх.№ 1183/13.01.2022г., в частта с
която са определени допълнителни разноски за разходи в размер от 12,60 лв.
без ДДС или 15,12 лв. с ДДС по чл. 31, б. „а“ и б. „к“ от за ТТРЗЧСИ, в т.ч.
3,12 лв. с ДДС за справка по регистъра на БНБ (приети разноски от 2,60 лв.) и
12 лв. за четири известия за доставяне по пощата (за четирите запорни
съобщения по 3,00 лв. с ДДС, приети като 2,50 лв.)
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Водоснабдяване и
канализация – Добрич“ АД, ЕИК *********, гр. Добрич, бул. „Трети март“ №
59, срещу постановление за разноски, инкорпорирано в съобщение изх.№
1183/13.01.2022г., в частта, с която са определени разноски: 24 лв. по т. 1 от
ТТРЗЧСИ за образуване; 60 лв. по т. 2 от ТТРЗЧСИ за цялостно проучване;
24 лв. по т. 5 от ТТРЗЧСИ за връчване – 1 бр.; 72 лв. по т. 9 от ТТРЗЧСИ за
налагане на запор – 4 бр.; в размер на 36 лв. за изпратени 3 броя съобщения по
т. 4 от ТТРЗЧСИ (л. 20, л. 22, л. 27); в размер на 60 лева по т. 11 от ТТРЗЧСИ;
в размер на 38,88 лв. - такси по т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпратените по пощата
четири запорни съобщения (л. 14 – 19), последните три съставляващи част от
сумата от 158,88 лв. (разлика между 12 989,87 лв. и 12830,99 лв.).
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Водоснабдяване и
канализация – Добрич“ АД, ЕИК *********, гр. Добрич, бул. „Трети март“ №
59, срещу постановление за разноски, инкорпорирано в съобщение изх.№
1183/13.01.2022г., в частта, с която се оспорва определената към този момент
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 830,99 лв. и такса по т. 4 от
ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. за изпратените 2 броя съобщения (на л. 33 и 34),
съставляващи част от сумата от 158,88 лв. (разлика между 12 989,87 лв. и
12830,99 лв.), като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
В частта с характер на прекратително определение настоящото
решение подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Варна, а в останалата
част е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10