Решение по дело №452/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ЕЛЕКТРОЛУКС – Т. И СИНОВЕ“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „***“ № ***, ет.***, представлявано от Г. Т. срещу решение № 1561 от 17.12.2024 г. по а.н.д. № 20245330204779/2024г., по описа на Районен съд – Пловдив, Х наказателен състав, с което е изменено наказателно постановление № 13-2400341/02.08.2024г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, в частта на наложената имуществена санкция на дружеството за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), като е намален размера на наложената имуществената санкция от 1800,00 лева на 1500,00 лева.

В касационната жалба се навеждат аргументи за немотивираност на оспореното решение, неправилно установена фактическа обстановка, неправилна преценка относно компетентността на органите съставили АУАН и издали НП. Излагат се доводи, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не е посочено времето на извършване на деянието, както и не са установени по несъмнен начин извършването на деянието, нарушителят и неговата вина.

Твърди се също, че с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, които се възразява, че неправилно са кредитирани от ПРС, се установява, че процесният договор „…попада само и единствено в изискванията на гражданско, а не на трудово правоотношение..“

По подробно изложени в жалбата съображения се иска отмяна на решението на съда и отмяна на оспореното НП. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател се представлява от адв. Я., която излага аргументи за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира разноски.

Ответникът – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, чрез процесуалния представител ст.юрисконсулт Шотева, в представено по делото писмено становище, счита касационната жалба за неоснователна и моли да се потвърди решението на съда, с което е изменено обжалваното НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив, изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Пловдив, ХХIII състав, счита, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество – основателна. Съображенията за това са следните:

В хода на въззивното производство, съдът е приел за установена следната фактическа обстановка :

При извършена проверка на 10.04.2024г. от служители към Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, сред които свид. Т. Д., на длъжност „гл.инспектор“, на обект - жилищна сграда в новообразуван УПИ XXI-501.1040, жилищно застрояване, кв.35 по ПУП-ПРЗ, жилищен парк „Марица-север“ по пл. на Пловдив, е установено, че дейността на обекта е ръководена от дружеството-жалбоподател „ЕЛЕКТРОЛУКС Т. И СИНОВЕ“ ООД и към момента на проверката в обекта на контрол са установени няколко лица в работен процес, сред които и свид. Б. Б., извършващ изкопни работи, облечен с работни дрехи (нефирмени). Същият е заявил, че е неграмотен и не може да пише, поради което доброволно под негова диктовка е била попълнена от свид. Дъбова декларация по чл.402 от Кодекса на труда. Б. е посочил за нуждите на документа, че работи в „ЕЛЕКТРОЛУКС Т. И СИНОВЕ“ ООД от 10.04.2024г. като „общ работник - изкопаване на канал за кабел“ с работно време от 09:00 часа до 17:00 часа, с почивка в работния ден - 1 час, с уговорено трудово възнаграждение 50 лева/ден, а по отношение на т. 11 от декларацията - че не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор. След заявеното на контролния орган, св. Дъбова прочела на глас попълнената декларация и свид. Б. се съгласил със съдържанието й, удостоверявайки този факт с подписа си. На място на обекта по-късно дошъл свид. Ц. Й., който се представил за технически ръководител на групата работници.

От същия ден, на основание чл.45, ал.1 от КТ и в писмена форма, контролните органи са изискали от „ЕЛЕКТРОЛУКС Т. И СИНОВЕ“ ООД да представи документация, свързана с правоотношението му с наетите на работа лица, както и такава за организацията и функциите в обекта на самото дружество. Призовката е била връчена на свид. Й..

Посочено в решението е, че в тази връзка вместо трудов договор, жалбоподателят е представил граждански договор от 01.04.2024г. с Б. И. Б.. При извършена справка по ЕГН на лицето Б. И. Б. в информационната система на ИА ГИТ - регистър „Трудови договори“, е установено,че между „ЕЛЕКТРОЛУКС Т. И СИНОВЕ“ ООД и конкретния работник няколко пъти са били сключвани и прекратявани трудови договори, като последно това било сторено на 29.08.2023г.

От извършената проверка на място в обекта за недвижими имоти и от представените в Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик документи, на 09.05.2024г. е установено, че към 10.04.2024г. в жилищна сграда в новообразуван УПИ XXI-501.1040, жилищно застрояване, кв.35 по ПУП-ПРЗ, жилищен парк „Марица-север“ по пл. на Пловдив, от страна на работодателя „ЕЛЕКТРОЛУКС Т. И СИНОВЕ“ ООД е приет на работа като „общ работник - изкопаване на канал за кабел“ лицето Б. И. Б. при установени елементи на трудово правоотношение, а именно работно място, работно време, почивка в работния ден и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма.

Цялостната служебна проверка е извършена в периода 10.04.2024г.- 14.05.2024г. и обективирана в протокол № ПР2414434/14.05.2024г., в който освен процесното нарушение, са били констатирани и други такива на трудовото законодателство от страна на жалбоподателя, като са му дадени предписания, във връзка с това.

За направените констатации и след изпратена нарочна покана за нова дата с изх. №24049200/23.05.2024г., вр. с покана с изх. №24046699/14.05.2024г., вр. с писмо с вх.№ 24063246 на ДИТ Пазарджик, на 03.06.2024г., е съставен АУАН № 13-2400341 срещу дружеството-жалбоподател за извършено нарушение от него, в качеството му на работодател, по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Актът е съставен в присъствието на упълномощеното лице, който се запознал със съдържанието му и го подписал без възражения. Получил и препис от АУАН.

В срока по чл.44 от ЗАНН е депозирано писмено възражение срещу акта, което наказващият орган счел за неоснователно и въз основа на съставения АУАН, е издал обжалваното НП.

В хода на производството пред ПРС като свидетели са разпитани Т. Д., Б. Б. и Ц. Й., показанията на които са кредитирани от съда, като са обсъдени съвкупно с останалите писмени доказателства.

Тази фактическа обстановка съдът е възприел за изложена в АУАН и НП, като е преценил, че тя изцяло отговаря на случилото се в действителността.

Изложени са мотиви, че фактическата обстановка, описана в АУАН изцяло кореспондира със събраните по делото писмени доказателства - декларация от Б. Б., който документ, съгласно изричната разпоредба на чл. 402 КТ, е годно доказателство за отразените в него обстоятелства при трудови спорове.

По отношение на писмените доказателства, съдът не е кредитирал представения документ, озаглавен „договор за извършване на работа чрез личен труд“, сключен между жалбоподателя и свид. Б., ведно с протокол за приемане на извършената работа по него, доколкото, според ПРС същите се намират в „разрез“ с останалите събрани по делото доказателства.

Изложени са мотиви, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Прието е от ПРС, че компетентността на актосъставителя и на наказващия орган се установява на основание чл.416, ал.1 и ал.5 от КТ, вр. заповед № З-0469/ 07.05.2024г., заповед № 3-0373/ 04.04.2024г., съответно вр. заповед № З- 0693/15.08.2022г. и действащият към онзи момент Устройствен правилник на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, в сила от 29.01.2014г., приет с ПМС № 2 от 13.01.2014г., обн. ДВ. бр.6 от 21.01.2014г., изм. и доп. ДВ. бр. 28 от 29.03.2018г. Изложени са мотиви, че на основание чл. 6, ал. 5 от посочения Устройствен правилник на ИА „ГИТ“, изпълнителният директор може да предоставя на директорите на дирекции или на служители на Агенцията, определени за ръководители на проекти, отделни свои правомощия, в т.ч. съставянето на актове и издаване на постановления, вкл. промяна на териториалната компетентност. Посочено е, че цитираната от дружеството- жалбоподател норма на чл.5 ал.2, т.10 за определяне и промяна на компетентността на териториалните дирекции „Инспекции по труда, е също от Устройствен правилник на Главната инспекция, като същият е приет с ПМС № 313 от 05.10.2022г. обн. ДВ бр.81 от 11.10.2022г., а цитираните заповеди се отнасят към предходен на този момент. Според съда от значение е, че по-новият устройствен правилник в чл.5, ал.3 също предвижда делегиране на отделни свои правомощия от страна на изпълнителния директор на свои служители, което по никакъв начин не противоречи на чл.5, ал.2, т.10 от него.

Прието е също от ПРС, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Според въззивния съд фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. В АУАН и НП надлежно е отразено наличието на всички елементи на трудово правоотношение, включващи работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение по отношение на работника Б. Б., приемането му на работа при липса на сключен трудов договор с него, в опит отношенията да бъдат оформени като граждански.

За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя, че е следвало да бъде издаден акт по чл.405а от КТ и след като е липсвало такова постановление за обявяване на правоотношението за трудово, то не следвало да бъде ангажирана отговорността му. Прието е също, че за налагане на санкция по чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, издаването на постановление по чл. 405а от КТ не представлява необходимо условие, нито следва да се тълкува, че липсата на такова постановление, прави нарушението несъставомерно, доколкото двете нямат обвързваща сила.

Според мотивите на въззивния съд е неоснователно твърдението за допуснато съществено нарушение в описанието на АУАН и НП, доколкото е посочено, че е имало сключен договор между дружеството-жалбоподател и лицето К. А., прекратен на 29.08.2023г. Посочено е, че действително е налице нарушение, доколкото името на процесния работник е сгрешено с друг от работната група на контролирания обект, посоченото обаче според съда не е съществено, тъй като е ирелевантно за съставомерните в настоящия процес факти и касае факт към дата, предхождаща процесната такава - 10.04.2024. за това в какви отношения са били жалбоподателят и свид. Б..

В заключение е посочено, че законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че с действията си жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, доколкото са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки за това - постъпване на работника на работа по трудово правоотношение и липса на сключен писмен трудов договор.

По отношение на характера на правоотношението е прието, че в случая характерът на правоотношенията безспорно е бил трудов, като под формата на нарочно сключения граждански договор по същество е бил прикрит трудов договор. Ето защо и предвид неоснователността на наведените от жалбоподателя възражения, съдът е приел, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „ЕЛЕКТРОЛУКС Т. И СИНОВЕ“ ООД за безспорно установеното по чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ нарушение.

Изложени са мотиви, че нарушението не може да бъде счетено за маловажно по смисъла на чл. 415в КТ, доколкото в чл. 415в, ал. 2 КТ се съдържа изрична забрана за това по отношение на нарушения по чл. 62, ал. 1 от КТ.

ПРС е обсъдил събраните в хода на производството доказателства, изложил е аргументи за неоснователност на наведените във въззивната жалба аргументи, като е намалил размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ от 1800,00 лв., наложена с обжалваното НП, до предвидения в закона минимум от 1500,00 лева.

Изложени са мотиви в тази посока, че при определяне на размера на наказанието, следва са взети предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Според ПРС липсват данни за предходни влезли в сила наказателни постановления преди процесния случай, които да обуславят рецидивност в проявите на жалбоподателя по неспазване на правилата на трудовото законодателство и не са налице отегчаващи обстоятелства, които да обосноват по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

При така установеното от фактическа страна, настоящият касационен състав достигна до следните правни изводи.

Контролираното решение на ПРС е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.

Във връзка с компетентността на органите, видно от представените по административната преписка доказателства, се установява, че със заповед № З-0373 от 04.04.2024 г. е възложено на поименно посочени служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик в срок от 08.04.2024 г. до 08.05.2024 г. да извършват проверки при спазването на трудовото законодателство и други закони, включително да съставят и връчват индивидуални административни актове, АУАН, постановления по чл.405а от КТ и др. в обекти на контрол на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив. Като основание за издаване на заповедта е посочен чл.5, ал.1 вр. чл.21, ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна дирекция по труда“. Заповедта е подписана от Д. И. „за изпълнителен директор на ИА ГИТ“. По делото е налична и втора заповед № 3 – 0469 от 07.05.2024 г. с идентично съдържание по отношение на правомощията които се възлагат, като е посочен период от 08.05.2024 г. до 10.05.2024 г. Същата е подписана от Е. А. – изпълнителен директор на ИА „ГИТ“.

Съгласно чл.21, ал.5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна дирекция по труда“ териториална компетентност на контролните органи се определя и изменя от изпълнителния директор с изрична заповед.

В конкретния случай по делото разгледано от Районен съд гр. Пловдив няма никакви доказателства, че издалият заповед № З-0373 от 04.04.2024 г. Д. И. е бил определен да замества изпълнителния директор на ИА ГИТ на датата, когато е възложил изменение на териториалната компетентност на контролните органи от ДИТ Пазарджик за територията на ДИТ Пловдив. Соченото обстоятелство е съществено, доколкото проверката по случая на място е извършена на 10.04.2024 г., като именно на тази дата е връчена призовка с искане за предоставяне на документи на служител на „Електролукс Табаков и синове“ ООД – Ц. Й.. При липсата на доказателства за компетентността на лицето, възложило териториалната компетентност на служителите на ДИТ Пазарджик, не може да се приеме за безспорно доказано обстоятелството, че към датата на проверката същите са били териториално компетентни да осъществят такава.

Тяхната компетентност е била надлежно оспорена в жалбата, но съдът е пренебрегнал неоснователно доказателствените искания. Това се явява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. При новото разглеждане следва да бъдат изискани доказателства, че Д. И. е бил компетентен да издаде заповед № З-0373 от 04.04.2024 г.

При недоказаността на компетентността, настоящата съдебна инстанция счита, че не следва да се произнася по същество относно това дали констатираните факти осъществяват състава на административното нарушение по чл.62, ал.1 от КТ или не.

С оглед на изложените по-горе изводи и мотиви, Административният съд намира, че делото следва да се върне на Районен съд - Пловдив за ново произнасяне - чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, тъй като е налице допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила-касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

В случая с оглед изхода на делото по разноските на основание чл.226, ал.3 от АПК ще следва да се произнесе съставът на Районен съд гр.Пловдив, който ще разгледа делото повторно.

Мотивиран така и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 1561/17.12.2024 г., постановено по НАХД № 20245330204779/2024 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, Х н. с.

ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг състав на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.