РЕШЕНИЕ
№ 717
гр. Пловдив, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300502866 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Е. А. Т.,ЕГН-********** чрез процесуалния й
представител адв.Е.В. против решение от 16.06.21г.,постановено по гр.д.№ 773/20г.по описа
на РС-Асеновград,2-ри гр.с.,с което е осъдена Е. А. Т. от гр.А. да заплати на Д. М. Т.,ЕГН-
********** от гр.С. сумата от 8500лв.,получена на:16.04.18г.-4000лв.;на 18.04.2018г.-
1500лв.и на 26.04.2018г.-3000лв.,без правно основание,ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба-01.06.20г.до окончателното й изплащане,както и сумата от
1015лв.направени разноски по производството.
Жалбоподателката счита решението за неправилно и незаконосъобразно поради
нарушение на материалния и процесуален закон,съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост по подробно изложените във въззивната
жалба съображения.Иска отмяната му и постановяване на друго,с което да се отхвърли
иска.Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата по тази жалба страна- Д. М. Т.,ЕГН-********** чрез пълномощника си
адв.С.С. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по
съображения,изложени в писмен отговор и съд.заседание.Претендира разноски.
1
Депозирана е и частна жалба от Д. М. Т.,ЕГН-********** против определение №
260867/23.06.21г.,постановено по гр.д.№ 773/20г.по описа на РС-Асеновград,2-ри гр.с.,с
което е отхвърлено искането на Т. за изменение на постановеното по делото решение от
16.06.21г.в частта за разноските,като бъдат присъдени разноски в размер на още 192лв.,от
които 135лв.платено гориво за пътуване от гр.***********и 57лв.платена нощувка.Частният
жалбоподател излага съображения за неправилност на атакуваното определение и иска
отмяната му.
Въззиваемата по частната жалба страна- Е. А. Т.,ЕГН-********** в писмен отговор
изразява становище за неоснователност на същата.Претендира разноски в производството
по частната жалба.
ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбите,намира за установено следното:
Въззивната и частната жалби са подадени в срок от легитимирани да обжалват
съдебните актове страни,поради което са процесуално допустими.
1.По отношение на въззивната жалба:
Разгледана по същество,същата е основателна.
Пред ПРС е предявен иск с правно основание чл.55,ал.1,предложение първо от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди,че през м.април 2018г.е превел на три пъти по сметката на
ответницата следните суми: на 16.04.18г.-4000лв.;на 18.04.18г.-1500лв. и на 26.04.18г.-
3000лв.,общо 8500лв.,като преводът бил направен по тази сметка по грешка.Ищецът
възнамерявал да заплати сумата от 8500лв.на друго лице,като между страните не било
налице правоотношение,а Т. посочил като основание „отоплителна инсталация“.Отправил
нотариална покана до ответницата за възстановяване на сумата от 8500лв.,но Т. не била
открита на адреса и така била уведомена чрез залепване по реда на чл.47 от ГПК,че
нотариалната покана е на разположение в канцеларията на нотариуса в двуседмичен
срок.Ответницата не се явила в указания срок за получаване на поканата.
Ответницата е оспорила изцяло исковата претенция по основание и
размер.Посочва,че сумата,която е получила,има за основание изграждането на отоплителна
инсталация на ищеца в неговия апартамент в гр.С.Строително монтажните работи по
изграждането на отоплителната подова инсталация били извършени от „*******“ЕООД,като
между дружеството и ищеца била налице уговорка плащането на стойността на
извършените СМР в полза на ищеца да бъдат платени по сметка на ответницата,която се
явявала овластена да получи изпълнението.Поради това на ищеца бил даден номера на
банковата сметка на ответницата и именно за това като основание за плащане на сумата на
сметката на Т. било посочено изграждане на отоплителна инсталация.Твърди,че получените
парични средства ответницата е предала на „******“ЕООД.
Не е спорно,а и се установява от представените преводни нареждания,че
действително на посочените дати-16,18 и 26 април 2018г.ищецът е превел посочените в
2
исковата молба суми в общ размер на 8500лв.по сметка на името на ответницата,като в
преводните нареждания е записано основание: отоплителна инсталация.Представена е и
нотариална покана до ответницата за възстановяване на сумата от 8500лв.,която покана е
връчена чрез залепване на уведомление на 06.12.2019г.
Ответницата от своя страна представя оферта от „******“ЕООД относно проект и
монтаж в жилищна сграда на ВиК,отопление,вентилация,пелетни котли,термо
помпи,слънчеви колектори и хладилни камери,както и оферта от същото
дружество,изпратена по имейл до ищеца на 13.04.18г.за “подово и солар стартиране“.От
разписка от 05.06.18г.се установява,че на посочената дата Е. А. Т. е предала на А.
Д.,едноличен собственик на капитала и управител на „*******“ЕООД,сумата от
8500лв.,представляваща платена цена от Д. М. Т. за извършени в негова полза строително-
монтажни работи по изграждане на отоплителна инсталация на негов апартамент в
триетажна жил.сграда в гр.С.Представено е и пълномощно от А. Д.,управител и едноличен
собственик на капитала на „******“ЕООД,с което е упълномощил Е. А. Т. с посочени в
пълномощното права,между които и да води преговори,подписва договори с физически и
юридически лица от името и за сметка на „*****“ЕООД,да следи изпълнението на
договорите,да получава плащания по тях,да прави изявления за
разваляне,прекратяване,допълване и прочие на договорите,да извършва всякакви други
необходими действия.По делото е приет и договор за извършване на СМР в триетажна
жил.сграда в кв.“*************.
Разпитани са и двама свидетели на ответника-А. Д. и С. Т.,и двамата работили по
тр.договор в „*******“ЕООД към процесния период.От техните показания се установява,че
„*******“ЕООД е правило инсталация на цялата сграда,находяща се в кв.„********,през
пролетта на 2018г.На ищеца също била направена отоплителна инсталация в жилището,но
нямало сключен договор,а само изпратена оферта.Уговорката била за заплащане на сума от
около двадесет и няколко хиляди лв.,която трябвало да се плати по банков път.Т. „пуснал
едната част от сумата“,а другата част,която трябвало да преведе,все още била дължима-
1703лв.Свидетелят Д.,(понастоящем управител и едноличен собственик на
„*******“ЕООД), заявява,че ответницата Т. е работила в дружеството през 2018г.на
тр.договор.На нея Т. платил,тъй като такива били уговорките,като свидетелят лично дал на
ищеца банковата сметка,по която да се преведат парите.Свидетелят посочва,че ищецът е
познавал Е.Т.,същият се съгласил да плаща по нейната сметка за СМР,но той не знаел,че Т. е
пълномощник.Св.Т. също заявява,че „******“ЕООД е правило подово отопление в
апартамента на ищеца,а на цялата сграда-ВиК.Свидетелят познава ответницата,тя
ръководела строителните дейности като надзор.
Ищецът в обясненията си,дадени по реда на чл.176 от ГПК също признава,че няма
сключен договор,за изпълнение на задачата дошъл А. Д. и неговата бригада.Посочва,че
банковата сметка на Е.Т. му я дал А. Д.Свидетелските показания в една част са подкрепени и
от писмени доказателства-от писма,изпратени от НАП се установява,че ответницата е имала
сключен тр.договор с „******“ЕООД от 15.09.15г.до 01.07.18г.,а дружеството е
3
регистрирано по ЗДДС от 25.08.15г.По делото е представена и ф-ра от 02.02.21г.за
извършени СМР,част отоплителна инсталация,обект М. за 8500лв.издадена от
„*****“ЕООД.
Въз основа на очертаната фактическа обстановка районният съд е приел,че
ответницата е получила без правно основание сумата от 8500лв.,тъй като липсвало
правоотношение между страните или някакъв правопораждащ юридически факт,от който да
е възникнало задължение на ищеца да й заплати тази сума.За да стигне до този
извод,първостепенният съд е приел,че ответницата не е доказала наличието на основание,не
представила доказателства за наличието на договорни отношения между нея и ищеца,по
силата на които той заплатил по нейната сметка горната сума,срещу задължението на
ответницата в качеството й на пълномощник на фирмата да осъществи посочените
СМР.ПдРС намира за доказано,че ищецът не е сключвал договор с фирмата,не познава
ответницата,а сметката,по която е превел сумата,му е дадена от А. Д.,който с бригадата си
извършвал СМР в апартамента му.
Тези изводи не се споделят от въззивната инстанция.
В конкретния случай не се спори,че ищецът е извършил три плащания в общ размер
на 8500лв.по банковата сметка на ответницата Т.Ищецът не следва да доказва други
обстоятелства извън тези плащания. Е. А. Т. от своя страна обаче е направила възражение,че
е налице основание за извършване на тези плащания-изграждане на отоплителна инсталация
в полза на ищеца в негов апартамент,находящ се триетажна жил.сграда в кв.М.,като СМР са
извършени от „********“ЕООД и са приети от ищеца.Т.е. правоотношение е имало между
ищеца и „******“ЕООД,а уговорката между тях е била плащането на стойността на
извършените СМР да се извърши по сметка на ответницата,която се явявала овластена да
получи изпълнението. Следва да се има предвид,че съществуването на основанието може
да бъде доказано не само с преки,но и с косвени доказателства,т.е.такива,които не сочат
пряко на осъществяването на факта,но преценени в своята съвкупност и взаимовръзка водят
до извода, че този факт се е осъществил.При преценката за осъществяване на основанието
следва да бъдат взети предвид всички доказателства по делото, независимо от това от коя от
страните са представени,тъй като доказателствената тежест не е задължение за страната да
представя доказателства,а е задължение да понесе неблагоприятните последици от това,че
дадения факт не е доказан по делото.
В случая са налице три банкови превода от Д. М. Т. към банковата сметка на Е. А.
Т.Същите са извършени в периода от 16 до 26 април 2018г.Връщането на сумите е поискано
с нотариална покана,връчена по реда на чл.47 от ГПК чак през декември 2019г.Т.е.между
банковите преводи и изпращането на нотариалната покана до ответницата е налице
достатъчно дълъг период от близо година и половина,за да може да бъде установено,че е
налице превод на суми без наличието на задължение и ищецът да се поиска връщането на
същите.
Тези факти следва да бъдат преценявани и с оглед на представените по делото данни
за сключен трудов договор на ответницата с „*******“ЕООД към процесния период,
4
(писмата от НАП) и пълномощно от управителя на дружеството,с което е упълномощил
ответницата с определени права,вкл.да получава плащания по сключени договори.Съдът
кредитира и показанията на разпитаните свидетели,от които е видно,че макар да не е бил
сключен писмен договор,бригада на „*******“ЕООД е извършила СМР по изграждане на
отоплителна инсталация в апартамента на ищеца по оферта,изпратена от „*******“ЕООД
по електронен път,като е постигнато съгласие за цената,сроковете на извършване и
заплащането-по банков път по сметка на Е.Т.Въззивният съд не приема извода на районния
съд,че ищецът не е познавал ответницата,като показанията на св.Д. опровергават това
твърдение.Т. е познавал Е. и макар да не е знаел,че тя е пълномощник на дружеството,се е
съгласил да преведе сумата,уговорена между него и св.Д.,също пълномощник на
дружеството,за СМР,извършени от „*******“ЕООД,именно по сметка на ответницата.
С оглед на всичко това, следва да се приеме,че направените от ищеца плащания са
такива в изпълнение на задължения за заплащане на извършени СМР по изграждане на
отоплителна инсталация в апартамента на Т.Плащанията са извършвани по банковата
сметка на Е. А. Т., доколкото тя е била служител на „**********“ЕООД и е осъществявала
контрол върху изпълнението на СМР.
Предвид изложеното следва да бъде прието,че предявеният иск по чл.55,ал. 1,пр.1 от
ЗЗД е неоснователен.Д. М. Т. е имал основание да преведе парите по банковата сметка на Е.
А. Т.Без значение е,че страна по правоотношението не е била самата Т.,а трето неучастващо
по делото лице. След като сумите са получавани в изпълнение на задължение на ищеца към
трето лице по уговорка между страните по правоотношението,то с извършването на превода
по банковата сметка задължението се счита изпълнено и сумата получена от третото
лице,което в случая е „******“ЕООД.Е. А. Т. е получила сумите именно за това трето
лице,поради което не дължи връщането им.
С оглед на всичко горепосочено,обжалваното решение на ПдРС следва да се отмени
като неправилно и незаконосъобразно и вместо него следва да се постанови друго,с което да
се отхвърли предявеният от Д. М. Т. против Е. А. Т. иск с правно основание чл.55,ал. 1,пр.1
от ЗЗД.
При този изход на делото следва да се отмени решението и в частта за
разноските,които е осъдена Е.Т. да заплати на Д.Т. пред първата инстанция,като разноски
следва да се присъдят на ответницата както за първата,така и за въззивната
инстанция.Същите са в общ размер на 2020лв,от които 850лв.за първа инстанция (за
адв.възнаграждение съгласно приложен ДПЗС и списък на разноските) и 1170лв.за втора
инстанция (за ДТ-170лв.и 1000лв.за адв.възнаграждение съгл.списък на разноските и
ДПЗС).Възражението на въззиваемия Т. за прекомерност на адв.възнаграждение по
чл.78,ал.5 от ГПК не е направено своевременно,(а след даване ход по съществото на
спора),поради което не следва да се разглежда.
2.По отношение на частната жалба:
Същата следва да се остави без уважение,тъй като с настоящото решение се отменя
5
първоинстанционното такова,включително в частта за разноските,които са присъдени на
ищеца,което прави безпредметна и молбата на Т. по чл.248 от ГПК,по която ПдРС се е
произнесъл с атакуваното с частната жалба определение.
Въпреки това разноски за производството по частната жалба не следва да се
присъждат на въззиваемата по тази жалба страна-Е. А. Т.,тъй като съгласно константната
съдебна практика в производство по разноските страните не си дължат разноски.В
производство относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на
нови задължения за разноски,поради което разпоредбата на чл.81 от ГП не намира
приложение.В този смисъл-Определение № 489/17.10.17г.на ВКС по ч.гр.д.№ 3926817г.)
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 16.06.21г.,постановено по гр.д.№ 773/20г.по описа на РС-
Асеновград,2-ри гр.с.,с което е осъдена Е. А. Т. от гр.А. да заплати на Д. М. Т.,ЕГН-
********** от гр.С. сумата от 8500лв.,получена на:16.04.18г.-4000лв.;на 18.04.2018г.-
1500лв.и на 26.04.2018г.-3000лв.,без правно основание,ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба-01.06.20г.до окончателното й изплащане,както и сумата от
1015лв.направени разноски по производството,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. М. Т.,ЕГН-********** от гр.С. против Е. А. Т.,ЕГН-
********** от гр.А. иск с правно основание чл.55,ал. 1,пр.1 от ЗЗД за осъждане на
ответницата да му заплати сумата от 8500(осем хиляди и петстотин)лв.,преведени на Е. А.
Т. без основание,ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата,като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. М. Т.,ЕГН-********** против
определение № 260867/23.06.21г.,постановено по гр.д.№ 773/20г.по описа на РС-
Асеновград,2-ри гр.с.,с което е отхвърлено искането на Т. за изменение на постановеното по
делото решение от 16.06.21г.в частта за разноските,като бъдат присъдени разноски в размер
на още 192лв.,от които 135лв.платено гориво за пътуване от гр.******** и 57лв.платена
нощувка.
ОСЪЖДА Д. М. Т.,ЕГН-********** да заплати на Е. А. Т.,ЕГН-********** сумата
от 2020(две хиляди и двадесет)лв.направени от последната съдебни разноски за ДТ и
адв.възнаграждение пред двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБългария в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7