Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК С Решение № 1042 от 26.10.2012 г., постановено по гр.д. № 3160 по описа за 2012г., Великотърновският районен съд е отхвърлил като неоснователен,предявения от К. А. Л. от гр. В. Т. ул.”Г. И.”№ *, против А. Д. Г. с адрес гр. С. ул.”Т. К.” № * и А. И. С. от гр. Л. ул.”Д.Г. № *,в качеството им на взискатели по изп. д.№ */2010г. на ЧСИ В.Г., за признаване за установено по отношение на А. Д. Г. и А. И. С. ,че К. А. Л. е собственица на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № *на мансарден етаж със застроена площ от 52.48 кв.м. състоящ се от:дневна с кухня,спалня, антре, баня-тоалетна , килер и тераса , заедно с избено помещение № *, със застроена площ от 9.61 кв.м.,както и собствените на този имот 2.114% идеални части от общите части на сградата , представляващи 11.61 кв.м. и съответните за този имот право на строеж съгласно застроената площ от секция”Б” на комбинирана сграда в УПИ * в кв. * по ПУП на гр. В. Т. , находящ се в гр. В. Т. Ж.к.”П.”, представляващ самостоятелен обект жилище- апартамент с идентификатор *,със съседни самостоятелни обекти на същия етаж * и *, под обекта- * и * и спрямо който имот не съществува право на взискателите за принудително изпълнение. Срещу решението е подадена възивна жалба от адвокат К.С. в качеството му на процесуален представител на К. А. Л..Направено е оплакване за неправилност на обжалваното решение.Наведени са доводи ,че ответниците не са възразили по иска, не са представили писмен отговор на исковата молба .Следователно същите като не са оспорили иска същия е следвало да бъде уважен от съда. Моли да се отмени решението и вместо него се постанови друго с което се признае за установено по отношение на двете ответници,че ищцата е собственица на процесния имот. В срока по закона отговор на жалбата не е постъпил от ответниците по жалбата. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,намира жалбата за неоснователна. След извършена служебна проверка по реда на чл.269 пр.1 от ГПК въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Същото е постановено от компетентен съд по предявен положителен установителен иск срещу ответниците и при наличие на правен интерес на ищцата . Разгледана по същество жалбата е неоснователна,а решението на Великотърновския районен съд е правилно и законосъобразно. На осн. чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното първоинстанционно решение, които приема изцяло. По оплакванията в жалбата съдът намира същите за неоснователни. Несъстоятелен е довода в жалбата ,че щом като ответниците не подали отговор на исковата молба и не са оспорили иска ,съдът е длъжен да постанови решение с което да уважи предявения иск. Неподаването на отговор на исковата молба и неоспорването на иска с този отговор, и изобщо не заемане становище по този иск, не обуславя автоматичното разрешаване на правния спор в полза на ищеца. Ищецът не е освободен от задължението си да докаже фактите на които основава иска си , в случая придобивното основание, момента на придобиване на материалното право ,чиято защита търси и ,че правото му е противопоставимо на извършеното от ответниците вписване на възбрана върху процесния имот. Това бездействие на ответника само го лишава от възможност да посочи и поиска събирането на доказателства за оборване на твърденията на ищеца,поради преклудиране осъществяването на тези процесуални права след изтичането на срока за отговор. В настоящия случай обаче ответниците предварително разполагат с доказателство оборващо твърденията на ищцата ,че тя е собственик на имота, а именно декларативния юридически акт осъществен по отношение на всички трети лица възможни съконтрагенти по всяка правна сделка с предмет собствеността на имота с длъжника, чрез вписване на възбраната върху имота от 19.03.2010г.,което доказателство се счита известно на всички правни субекти, и следва да бъде взето предвид от съда при разрешаването на спора. С извършване на вписването на възбраната ответниците са извършили един декларативен юридически акт основан на закона- чл. 452 ал.2 и чл.453 от ГПК , с който са обявили на всички правни субекти,че всяка промяна на собствеността на имота извършена по деривативен път,чрез правна сделка между длъжника и трето лице след вписването ,е недействителна спрямо тях, и не може да им бъде противопоставена, като взискатели поискали да се удовлетворят от процесния имот, който към момента на вписването е собственост на длъжника по изпълнителното дело.Извършването на този юридически акт от тяхна страна е достатъчен да защити техния правен интерес, а именно да им осигури правото да се удовлетворят от имота , като се считат за непротивопоставими на това им право всички сделки с имота след вписване на възбраната.В случая постановеното решение по обявяването на предварителния договор между длъжника” А.”Е. гр. Г. и ищцата, замества окончателния договор между тях, и същия по отношение на ответниците, които са трети лица по тази сделка, се счита сключен от дата на вписване решението по гр.д.№ 2448/2010г. на 30.01.2012г г. т.е. след вписването на възбраната извършено на 19.03.2010г.При това положение решението за обявяването на предварителния договор между ищцата и длъжника „А.”Е. гр. Г. е недействителен по отношение на ответниците и е непротивопоставим на същите по отношение на собствеността на имота, а именно ,декларираното от тях чрез вписването на възбраната , че правото на собственост принадлежи на длъжника. Ето защо съдът ,като е съобразил това действие на вписването на възбраната, правилно е приел ,че решението постановено гр.д.№ 2448/2010г.за обявяване на предварителния договор между длъжника и ищцата за окончателен има действие само по отношение на страните от датата на влизането му в сила , а по отношение на третите лица от датата на вписването му, и понеже тази дата е по късна от датата на вписаната от ответниците възбрана върху имота, окончателния договор за прехвърляне на правото на собственост не може да им бъде противопоставен. Въз основа на гореизложеното обжалваното решение следва да се потвърди. Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1042 от 26.10.2012 г. на Великотърновския районен съд, постановено по гр.д. № 3160 по описа за 2012г., Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |