Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 245
гр.Свищов, 31.10.2019г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 10.09.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Татяна Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№232 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, чл.79 и чл.92 от ЗЗД.
С исковата молба ищцовото
дружество „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК *твърди,
че е подписан Договор за паричен заем № 2830218 от 13 юни 2017 г. между „И.“ АД
като Заемодател и С.В.С. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем,
Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по паричния заем.
Твърди, че съгласно сключения
договор за заем заемодателят се е задължил да отпусне на заемополучателя-ответник
паричен заем в общ размер на 1250 лева, а последният усвоява цялата сума
веднага след сключване на процесния договор, с което заемодателят е изпълнил
задължението си. Ответницата се е задължила да ползва и върне заемната сума,
съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1489,80
лв., ведно с договорната лихва на 26 дввуседмични погасителни вноски, всяка в
размер на 57,30 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва). По
договора за паричен заем, ответницата е извършвала плащания в общ размер на
1234,20 лв., като към настоящия момент дължимата главница е в размер на 726,71
лв.
За ползването на предоставената
заемна сума по сключения Договор за паричен заем 2830218 от 13 юни 2017 г.
между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора.
В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 75,49 лв. за
периода от 27 юни 2017 г. - датата на първата вноска до 12 юни 2018 г. - датата
на настъпване на падежа на договора.
Заявява, че в сключения между
страните договор, ответникът се е задължил в 3- дневен срок от усвояване на
сумата да предостави на Заемодателя едно от обезлеченията, посочени
изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се
начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор
и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към
настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 613,84 лв.
Твърди, че разпоредбите на
договора предвиждат, в случай, че настъпи забава на плащане на погасителна
вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране,
представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения,
телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. Тези разходи се
начисляват и за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна
вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, но не могат да
бъдат в размер по-голям от 45лв. В настоящия случай ответницата дължи разходи и
такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 27 лв.
Следва да имате предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране са
начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.
Разпоредбите на договора
предвиждат, че съгласно Тарифа на „И.“ АД, при забава на плащане на погасителна
вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране,
представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения,
телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30
дневен период, до максимален размер от 45 лв. В настоящия случай ответницата
дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в
размер 27. Следва да имате предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно
събиране са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.
Твърди, че ответницата е трябвало
да изплати целия заем на 12 юни 2018 г. - последната падежна дата, като от
тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а същата дължи и обезщетение
за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 47,39 лева
от 13 юни 2018 г. - датата на последната погасителна вноска на паричния заем до
датата на подаване на заявлението - 14 ноември 2018 г. г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Твърди, че е сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 август 2018 г. между „И.“
АД, ЕИК ** и „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ***, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности.
Твърди, че „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД е
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
срещу длъжника С.В.С.. Съдът е уважил претенцията и е издадена заповед за
изпълнение. В законоустановения двуседмичен срок ответницата е възразила срещу
същата, поради което на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е депозиран настоящия
установителен иск.
Моли съда да признае в
отношенията между страните, че „А.З.К.Н.П.З.”
ЕООД, ЕИК *има следните вземания срещу С.В.С.: 726,71 лева главница; 75,49 лева договорна
лихва за периода 27 юни 2017 г. до 12 юни 2018 г.; 613,84 лева неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 27 лева разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 47,390000000000001 лева за периода от 13 юни
2018 г. датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 14 ноември
2018 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира разноски както в заповедното, така и в исковото производство.
Ответникът, в отговора на
исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК счита предявеният иск за допустим. Оспорва
го изцяло, като твърди, че същия е неоснователен и недоказан.
Счита представения договор за
нищожен, тъй като накърнява добрите нрави. Същият съдържал неравноправни клаузи
по смисъл на ЗЗП, касаещи определянето на договорно възнаграждение, лихвен
проценти годишен лихвен процент на разходите. Относно възнаградителната лихва
счита, че е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената цена, като се нарушава принципа за недобросъвестност. Налице било и
заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с
уговорката да се заплаща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с ПМС
№426/14г. Реално налице не било уговорена неустойка, а чрез заобикаляне на
императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и нарушаване на добрите нрави, ищецът
бил калкулирал допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.
Нищожни поради противоречие с добрите нрави и неравноправни по смисъла на
чл.143, т.19 от ЗПК били и клаузите на чл.2, ал.1, т.8 от договора за заем, в
който е посочено, че годишният лихвен процент на разходите е 41,7%, а
действителният ГПР е в различен размер от посочения, поради допълнително
таксуване на потребителя, с което последния е въведен и в заблуждение относно
стойността на разходите. Не е посочен механизма по който е изчислен този
процент.
Заявява, че процесния договор има
характер на договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност
и последици освен общите правила на ЗЗД следва да се съобразят и правилата на
специалния закон – ЗПК. Също така съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД е възможно
договор да бъде само частично недействителен. Нищожността на отделни части от
договора може да доведе до нищожност на целия договор, само ако частта не може да бъде заместена по право от
повелителните правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът
би бил сключен без недействителните му части. В случая нищожните клаузи на
договора относно определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР
не биха могли да се заместят по право от повелителните норми на закона.
Аргумент за недействителност на договора на това основание се съдържа и в
разпоредбата на чл.22 от ЗПК. Поради това прави възражение за нищожност на
договора за заем поради противоречие със закона, неговото заобикаляне и
накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал1 от ЗЗД, така и поради липса на
съгласие – чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Заявява, че не е уведомена за
предсрочната изискуемост към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ с банковия договор банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока. Твърди, че дружеството –заемател няма статут на
банка по смисъла на ЗКИ и представлява финансова институция, регистрирана с
основна дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за
заем е двустранен, възмезден, консенсуален и формален и се подчинява на общите
правила за сключване и действителност на сделките, установени в ЗЗД, освен ако
в ТЗ и специалния ЗПК не се предвидени особени правила за сключването му и действителността
му. Съгласно т.18 от ТР 4/14г.
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора. Обявяването
на предсрочната изискуемост изисква изявление на кредитора, че ще счита целия
договор за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявление на кредитора. Вземането,
предмет на заявлението по чл.410 от ГПК трябва да има за предмет изискуемо
вземане. Освен това началният момент предсрочната изискуемост не настъпва
автоматично на основания договорната клауза, а е необходимо преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил
длъжника за обявяването й.
На следващо място липсвали и
доказателства за направени разходи за извънсъдебно събиране на заема.
Предвид на изложеното моли съда
да прогласи договора за паричен заем за нищожен и да отхвърли исковата
претенция.
В проведеното съдебно заседание,
ищецът не се представлява и не изразява становище.
В проведеното съдебно заседание,
ответника не се явява и не се представлява.
Предвид представянето на
доказателства, че след предявяване на исковата молба спорното право е
прехвърлено н. „А.з.с.н.в.„ ЕАД, с Определение от 09.07.2019 г. е конституирано
като трето лице помагач на страната на ищеца „А.з.с.н.в.„ ЕАД, н. основание чл.
218 от ГПК.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 19.11.2018г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 1176/2018г.
по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 697/21.11.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът –
С.В.С. с ЕГН **********, да
заплати на кредитора „АКПЗ” ЕООД, ЕИК *следните
суми: 726,71 лв. ( седемстотин двадесет
и шест лева и 71ст.) - главница; 75,49 лв. ( седемдесет и пет лева и 49ст.) – договорна лихва от
27.06.2017г. до 12.06.2018г.; 613,84 лв. ( шестстотин и тринадесет лева и
84ст.) – неустойка за неизпълнение на задължение; 27,00 лева (двадесет и семе лева и 00ст. ) –
разходи за извънсъдебно събиране на задължението; 47,39 лева (четиридесет и
седем лева и 39ст.) – законна лихва за периода от 13.06.2019г. до 14.11.2018г.;
законна лихва от подаване на заявлението – 19.11.2018г. до окончателното
изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който
в в законоустановения срок е възразил, че не дължи претендираните суми. Във
връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящите
положителни установителни искове.
Представено е предложение за
сключване на договор за паричен заем от ответника до заемодателя „И." АД от 13.06.2017г. Видно от
представените доказателства по делото е, че на същата дата между „И." АД
/Заемодател/ и ответника С.В.С. /Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с
№ 2830218. Съгласно него страните договорили заемодателя да предостави на
заемателя в заем по продукт EasyMах24 сумата от 1250лв. Заемателят се е
задължил да върне кредита в срок от 52 седмици на 26 равни двуседмични погасителни
вноски, в размер на 57,30 лева всяка, като падежът на първата погасителна
вноска е 27.06.2017 г., а падежът на последната погасителна вноска е 12.06.2017
г., съгласно уговорения погасителен план. Договорът е подписан при уговорен
годишен лихвен процент по заема – 35%, Лихвен процент на ден, приложим при
отказ от договора – 0,10%, общ размер на всички плащания 1489,80лв., годишен
лихвен процент на разходите на заема -41,71%. С подписването на договора
заемателя удостоверил, че е получил изцяло предоставената сума.
Страните са уговорили също така,
според обективираното в чл. 4, задължение в тежест на заемателя в срок до три
дни, считано от сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1). Две физически лица поръчители, отговарящи на
определени изисквания или 2). Банкова гаранция с бенефициер - заемателя. При неизпълнение
на това задължение са предвидили в чл. 4, ал. 2 неустойка в размер на 1142,44лв.,
която да бъде заплащана от заемателя разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски, като към всяка от тях се добавя сума в размер на 43,94лв.
Постигнали са съгласие в чл. 8, че ако заемателя забави заплащането на някоя от
погасителните вноски, ще дължи законната лихва върху забавената сума за всеки
ден забава.
На 30.01.2017 г. между „И.“ АД в
качеството на продавач – цедент и праводателя на ищцовото дружество („А.З.К.Н.П.З.“ ООД) в
качеството на купувач – цесионер е сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия). В договора страните са се уговорили, че
продавачът ще прехвърли на купувача свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от
договори за заем по смисъла на Закона за задълженията и договорите и Търговския
закон и договори за потребителски кредити по смисъла на Закона за
потребителския кредит, които същият е отпускал на свои клиенти, като вземанията
ще се индивидуализират в Приложение № 1 към този Договор. Приложение № 1 ще бъде съставяно
на хартиен носител, подписано и подпечатано и от двете страни.Страните
изразяват воля да прехвърлят нови вземания при спазване условията на този договор
на месечна база. В т.4.1 от договора е предвидено, че на датата на прехвърляне,
купувачът придобива всички права върху продадените и прехвърлени вземания.
Продажбата и прехвърлянето на вземанията от продавача на купувача има действие
и влиза в сила от датата на прехвърляне. Датата на подписването и
подпечатването на съответното Приложение №1 се счита за надлежната дата, на
която вземанията са валидно прехвърлени. От този момент съответното Приложение
№ 1 става неразделна част от Рамковия Договор. В т. 4.4 от рамковия договор е
уговорено, че след
подписване и подпечатване на всяко отделно Приложение № 1 към Договора, продавачът
се задължава да предостави на купувача писмено потвърждение за сключената
цесия, съгласно императивната разпоредба на чл. 99, ал. 3 от Закона за
задълженията н договорите (ЗЗД). Формата и съдържанието на потвърждението се
съгласува между страните и представлява Приложение № 3 (бланка) към този
Договор. Потвърждението се изготвя на хартиен носител, подписано и подпечатано
от продавача.
Представено е извлечение от
Приложение № 1 от 01.08.2018 г., подписан от представители на "И." АД
и "А.з.к.н.п.з." ЕООД, видно от който под № 642 е вписано вземането с
кредитополучател С.В.С.. Представено е пълномощно, с което цедентът "И."
АД упълномощава цесионера да уведоми от името на цедента всички длъжници по
вземанията, цедирани по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 30.01.2017 г.
Представено по делото е изготвено и изпратено от цедента
уведомление до ответника за сключения договор за цесия.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени
следните изводи от правна страна:
Исковете с правна квалификация по
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 240, ал.1 и ал.2, вр. чл. 79 ал. 1, чл. 86
и чл.92 от ЗЗД са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, след издаване по
заявление н. „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК *в
качеството на кредитор срещу ответника С.В.С.,
в качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК №697/21.11.2018г. по ч.гр.д. № 1176/2018 г. на РС-Свищов. Налице
е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство.
Предвид на това исковете са допустими.
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следваше да установи
вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в
претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на
сключен договор за потребителски паричен
кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като
докаже, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на
дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорено в
договора и обезщетение за забава, като следва да докаже и размера и периода на
претенциите за договорно обезщетение за забава. В тежест на ищеца е да докаже
наличие на клауза за
неустойка за неизпълнение на задължения като елемент от съдържанието на
сключения договор, както и размера на неустоечното вземане. В тежест на
ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават
спорното право.
От представените по делото
доказателства се установява, че между "И." АД и ответника С.С. е било
налице валидно облигационно правоотношение по силата на сключен Договор за
паричен заем № 2830218/13.06.2017 г., съгласно който заемодателят е предоставил
на ответника кредит в размер на 1250 лева, сумата е предадена в брой от
заемодателя на заемополучателя, за което договорът служи като разписка. Към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът
на договора е бил изтекъл, като падежът на последната вноска е на 12.06.2018г.
Установи се и наличието на
валидно сключен договор за цесия между цедента "И." АД и цесионера
"А.з.к.н.п.з." ЕООД, по силата на който вземанията спрямо ответника С.С.
по процесния договор за заем са надлежно прехвърлени на ищеца. Съдът намира, че
е доказано надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия по реда на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, а възраженията в отговора на исковата молба в тази връзка са
неоснователни. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗПК изрично предвижда, че
кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на
трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.
Такава възможност в случая е предвидена в чл. 10 от процесния договор за предоставяне на
паричен заем. С Договор за покупко-продажба на вземания от 30.01.2017 г.
заемодателят "И." АД е прехвърлил на ищеца вземания по договори за
заем, описани в Приложение № 1, в което се съдържа и вземането по договора за
заем с ответника. Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 и, ал. 2 ЗЗД цесията
е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава в
патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички
привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. Със сключването на договора и
Приложение №1 заемодателят е продал на ищеца вземането, което е имал към ответника
по сключения договор за заем. За сключването на договора за цесия е необходимо
постигане на съгласие на страните по него - цедент и цесионер. С постигането на
съгласието на страните по договора цесията произвежда своето действие,
независимо, че същата следва да бъде съобщена на цедирания длъжник.
Неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД не влияе върху
валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед
защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя
страна се е разпоредил с вземането. По делото са налице доказателства, че на
ответника е връчена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК на 03.12.2018 г.
Дори и да се приеме, че същият не е получил уведомление преди датата на
завеждане на иска, то изявлението на новия кредитор е достигнало до него с
получаване на исковата молба, предвид и на което цесията е породила действие и
по отношение на него, а ефектът на уведомяването следва да бъде зачетен като
настъпил в хода на процеса.
С оглед на разпределената
доказателствена тежест в настоящото производство ищецът обаче не представи доказателства
за размера на дължимата претенцията. В този смисъл нито представи доказателства
от които да е видно, че ответника е извършил плащания по кредита в размер на
1234,20 лева съобразно твърдяното с исковата молба, нито поиска изготвянето са
ССЕ, която да установи в счетоводството на цедента или в неговото счетоводство
какви суми са постъпвали по отношение на процесния договор.
Съдът намира, че е и налице
нарушение, водещо до недействителност на
процесния договор. Същият има характер на договор за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици освен общите правила на ЗЗД
следва да се съобразят и правилата на специалния закон – ЗПК. Съгласно чл. 11,
ал. 1 от Закона за потребителския кредит, който е приложим в отношенията между
страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и
условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11). Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК - изначална недействителност
на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. В настоящия случай не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9
от ЗПК, тъй като не е регламентиран размерът на надбавката, представляваща
„печалба на кредитора" (възнаградителна лихва) и не е посочено каква част
от погасителна вноска представлява главница и каква - лихва. Не е ясно по какъв
начин е определен размерът на общата дължима сума от 1489,80 лева и какви
вземания се включват в нея. Освен това посочен е годишен лихвен процент, от
който обаче не става ясно по какъв начин той се отразява в размера на
погасителните вноски. Липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията
на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
Предвид, че тази недействителност
е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 от ЗПК, а именно че когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя
не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите
разходи по кредита, съдът намира, че претенциите за договорна лихва, мораторна
лихва и неустойка също са неснователни.
Сключеният договор за заем освен,
че попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, същевременно
към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно
договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл.
от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/ 13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не
е било направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо
основание и съгласно чл. 24 от ЗПК се прилагат правилата на чл. 143 - чл. 148
от ЗЗП.
В този смисъл на първо място
клаузите на процесния договор не са индивидуално уговорени съгласно на чл. 146,
ал. 2 от ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието
съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда.
Липсват твърдения и представени доказателства, че условията по договора са били
уговорени с ответника индивидуално или че при предварително изготвени клаузи от
договора заемателят е бил поставен пред достатъчно информиран избор и ги е
приел. По тези съображения съдът намира, посочените клаузи на чл. 4 от процесния договор, не са индивидуално
уговорени. На следващо място съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. В случая съдът намира, че клаузата за неустойка в сключените
между страните договор за заем е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Преценката за нищожност се извършва към
момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване и на примерно посочени
от ОСТК критерии. В случая размерът на уговорената неустойка е приблизително
равен на получената в заем парична сума. Освен товапроцесната неустойка е
уговорена за неизпълнение на задължение на заемополучателя да осигури на
кредитора обезпечение след сключване на договора- осигуряване на двама
поръчители, отговарящи на определени условия, сред които нетен осигурителен
доход над 1000лв., липса на задължения по други договори за кредит или ако имат
такива - да са изрядни платци, или като втори вид обезпечение - банкова
гаранция в размера на дължимата по процесния договор главница и възнаградителна
лихва. Касае се за обезпечения, осигуряването на които обикновено е условие за
отпускане на кредит, за да бъде гарантиран кредитора, че ще събере безпроблемно
вземанията си. Може да се приеме, че свободата на волята на договаряне допуска
едно такова задължение да възникне сред предоставяне на заемната сума. Поставя
се обаче въпроса какви са вредите, които биха настъпили за кредитора при
неизпълнение на това задължение на заемателя и адекватна ли е уговорената
неустойка да обезщети очакваните от неизпълнение вреди. Очевидно е, че вредите
при липса на обезпечение биха се изразили в затруднения за кредитора да събере
вземанията си доброволно и разходи за принудителното им събиране, в това число
воденето на съдебни дела и разноски в изпълнително производство. Съдът намира,
че уговорената парична неустойка в размера на заетата сума, няма как да улесни
събирането на кредита доброволно и в същото време не е адекватна да обезпечи
разходите по принудителното събиране, т.к. те са по Закон дължими на кредитора
и в исковото и изпълнителното производство. Напротив, начислената неустойка
удвоява дълга на заемателя и естествено води до затрудняване доброволното му
погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително
събиране. Всичко това навежда на извод, че целта й е неоснователно обогатяване
на кредитора. При тези съображения, съдът счита, че целта, за която е уговорена
процесната неустойка, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, което я прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави.
Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. Според чл. 4 т. 2 от
договора неустойката е дължима не при забава на задължението, а при
неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя,
чрез осигуряване на поръчител или банкова гаранция. Предвид горното, съдът
счита, че ответника не дължи на кредитора по процесния договор за заем
уговорената неустойка в размер на 613,84 лв.
По отношение на възражението за
противоречие на процесния договор за паричен заем с добрите нрави. Добрите
нрави по смисъла на закона са неписани морални норми с правно значение,
нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със
закона - нищожност на договора. По процесния договор в чл.2, т.6 страните са
договорили ГЛП в размер на 35, 00 %. Към датата на сключването му следва да се
съобрази разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно
да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави.
Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична сума.
Към датата на сключване на договора
обективен критерии за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е
нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно
обогатяване на ответника, следва да се съобрази размера на законната лихва към
този момент, без обаче тя да се приеме като максимален размер и за
възнаградителната лихва, като съгласно установената съдебна практика по сходни
казуси за договори се приема, че максималният размер, до който съглашението за
плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече
от три пъти законната такава. В случая договорената между страните годишна
лихва в размер 35, 00 % надхвърля три и половина пъти размерa на законната
такава за времето на сключване на договора. Възражението на ответника е
основателно, че при заем с кратък срок на ползване, уговорена лихва в размер
три и половина пъти от годишния лихвен процент не е обяснимо нито с разходите,
който прави заемодателя, нито с риска, който прави, нито с размера на
очакваната добросъвестна печелба. От горното съдът приема, че уговорката
противоречи на добрите нрави и е нищожна, тъй като нарушава принципа на
справедливост и създава условия за неоснователно обогатяване на ответника.
Налице са условия при явна нееквивалентност между двете престации, като
кредиторът не е посочил обстоятелства, които да обосновават определянето на
лихвен процент по процесния договор в такъв висок размер.
Предвид изложеното по-горе,
предявеният установителен иск, с който се иска да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр.д.№1176/2018г. е неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
възникват за ответника. По делото обаче не са налице доказателства за сторени
такива, поради което не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано
от Тервел Янчев Кънчев против С.В.С. ЕГН
********** с постоянен адрес *** иск за признаване за установено, че същият
дължи н. „А.З.К.Н.П.З.”
ЕООД, ЕИК ***, сумата в размер на: 726,71 лева главница; 75,49 лева договорна
лихва за периода 27 юни 2017 г. до 12 юни 2018 г.; 613,84 лева неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 27 лева разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 47,39 лева за периода от 13 юни 2018 г.
датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 14 ноември 2018 г.
- датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 697 от
21.11.2018 г. по ч.гр. дело № 1176/2018 г. по описа на РС Свищов, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
Решението е
постановено при участието н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление ***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,като трето лице помагач на ищеца
„А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК ***.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: