П Р И С Ъ Д А

№                                                    16.07.2019 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на шестнадесети юли                                                две хиляди и деветнадесета година.

В публично съдебно заседание в следния състав,                

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т. МИНОВ            

 

 

          

Секретар: ЦВЕТЕЛИНА ДОКОВСКА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Т. МИНОВ,

наказателно частен характер дело № 160 по описа за 2019 година,

 

                                                            П Р И С Ъ Д И:

 

                        ПРИЗНАВА подсъдимия Г.С.П., роден на *** ***, живущ по постоянен адрес ***, българин, български гражданин, разведен, с висше образование, безработен, неосъждан /настъпила реабилитация по чл.88а, ал.1 от НК/, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че през периода от 15.09.2013 година до 17.01.2019 година, в условията на продължено престъпление, противозаконно останал, в чужд имот и жилище – имот УПИ ІІ-1, с площ от 1 360 квадратни метра и къща в него, находящи се в село Ястребово, община Опан, област Стара Загора и собственост на тъжителя И.И.Д., въпреки изричната покана да го напусне – нотариална покана от 04.09.2013 година изготвена в кантората на нотариус Бойко Георгиев с регистрационен № 394, връчена на подсъдимия на 13.09.2013 година с поканване от 15.09.2013 година, подсъдимия да напусне имота и къщата на частния тъжител – престъпление по чл.170, ал.4 от НК, като на основание чл.78а от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – „ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева, която да се внесе в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт, след влизане в сила на присъдата по делото.

                        ОСЪЖДА подсъдимия Г.С.П. с п.с. ДА ЗАПЛАТИ на пострадалият И.И.Д. ЕГН ********** сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от пострадалият неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл.170, ал.4 от НК, за което подсъдимият е предаден на съд и признат за виновен, ведно със законната лихва считано от дата на завеждане на тъжбата – 17.01.2019 година до окончателното изплащане на сумата.

                        ОСЪЖДА подсъдимия Г.С.П. с п.с. ДА ЗАПЛАТИ на Държавата в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 60 /шестдесет/ лева представляваща ДТ върху размера на така уважения граждански иск.

                        ОСЪЖДА подсъдимия Г.С.П. с п.с. ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител И.И.Д. ЕГН **********  сумата от 212 /двеста и дванадесет/ лева, представляваща направените от частния тъжител разноски по делото – Държавната такса за завеждане на дело в размер на 12 лева и възнаграждение за един адвокат в размер на 200 лева.

            Присъдата подлежи на обжалване в 15 – дневен срок от днес, за явилите се страни и същия срок от уведомяването на подсъдимия пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

 

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

М О Т И В И

към присъда № 109 от 16.07.2019 година, по н.ч.х.дело № 160/2019 година

по описа на Старозагорския районен съд.

 

                        Предявено е обвинение от частен характер от И.И.Д., ЕГН ********** против Г.С.П. роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, разведен, с висше образование, безработен, неосъждан /настъпила реабилитация по чл.88а, ал.1 от НК/, ЕГН **********, за това че през периода от 15.09.2013 година до 17.01.2019 година – датата на подаване на тъжбата до съда, в условията на продължено престъпление, противозаконно останал, в чужд имот и жилище – имот УПИ ІІ-1, с площ от 1 360 квадратни метра и къща в него, находящи се в село Ястребово, община Опан, област Стара Загора и собственост на тъжителя И.И.Д., въпреки изричната покана да го напусне – нотариална покана от 04.09.2013 година изготвена в кантората на нотариус Бойко Георгиев с регистрационен № 394, връчена на подсъдимия на 13.09.2013 година с поканване от 15.09.2013 година, подсъдимия да напусне имота и къщата на частния тъжител – престъпление по чл.170, ал.4 от НК.

                        В наказателното производство съдът допусна за съвместно разглеждане предявеният от И.И.Д., ЕГН ********** против подсъдимият Г.С.П., ЕГН **********, граждански иск за сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на престъпното деяние по чл.170, ал.4 от НК, както и направените разноски по делото. На основание чл.60 и следващите от НПК, съдът конституира в качеството на граждански ищец по делото, частния тъжител И.И.Д..

                        Повереника на частния тъжител и граждански ищец, адвокат С.З. *** в съдебно заседание, лично и от името на доверителя си, заявява, че поддържат повдигнатото с тъжбата обвинение срещу подсъдимият, както и предявеният граждански иск, като пледират подсъдимият да бъдат признат за виновен по така повдигнатото обвинения, както и предявеният граждански иск да бъде уважен в пълен размер. Подробни съображения за това се излагат в хода на съдебните прения. В тази насока частния тъжител и граждански ищец И.И.Д. изразява становище, че поддържа казаното от своя процесуален представител и моли съда да осъди подсъдимия на справедливо наказание.

                        Подсъдимият Г.С.П., многократно беше призоваван по делото, но не се яви и не взе лично отношение към отправеното спрямо него обвинение.

                        Защитникът на подсъдимия – адвокат Т.С. ***, заявява че не оспорва фактическата обстановка по делото като цяло. Намира, че извършеното от подзащитния му не е с висока степен не обществена опасност и предоставя на съда по отношение на реализиране на наказателна отговорност. Подробни съображения за това излага в хода на съдебните прения. По отношение на гражданския иск, предоставя на съда.

                        По делото се събраха гласни и писмени доказателства.

                        По делото се прие като писмено доказателство Нотариална покана от 04.09.2013 година, връчена на подсъдимия по съответния ред на 13.09.2013 година и с отправена искане подсъдимия да напусне имота на частния тъжител считано от 15.09.2013 година.

                        По делото е приложена и досъдебно производство № 1959зм260/2018 година по описа на Първо РУ – Стара Загора за послужване.

                        Съдът, след като взе предвид и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена по безспорен начин следната фактическа и правна обстановка:

                        Частния тъжител И.Д. и подсъдимия Г.П. се познавали. Частния тъжител имал имот – дворно място с къща в село Ястребово –имот УПИ ІІ-1, с площ от 1 360 квадратни метра и къща в него, находящи се в село Ястребово, община Опан, област Стара Загора. Тъй като къщата в имота се нуждаела от ремонт а по това време – 2009 година, подсъдимия нямало къде да живее, частния тъжител предоставил къщата и имота на подсъдимия за ползване срещу това подсъдимия да извърши определени ремонти в къщата – поставяне на теракота и други. При тази уговорка между двамата, частния тъжител Д. пуснал подсъдимия да влезе и да се настани в имота, за да може да работи по верендата и да слага плочки. С времето обаче между двамата възникнал конфликт заради нарушаване на договорката между тях и частния тъжител помолил подсъдимия да напусне имота му и да не идва повече. Подсъдимия отказал и двамата се скарали. Така във времето частния тъжител не можел да ползва имота си а подсъдимия живеел в него. След време честния тъжител се консултирал с адвокат и след това отправил нотариална покана до подсъдимия да напусне имота му. Това станало през 2013 година. Частния тъжител отишъл в кантората на нотариус Бойко Георгиев, където на 04.09.2013 година била изготвена нотариална покана до подсъдимия П., къде му било указано че в срок до 15.09.2013 година следва да напусне имота и да предаде владението му на частния тъжител – неговия собственик. Тази покана била получена от подсъдимия на 13.09.2013 година. Въпреки това, подсъдимия продължил да живее в имота и частния тъжител се чувствал безсилен да го изгони и да си ползва имота и къщата. Ето защо решил да се обърне към районна прокуратура Стара Загора, за да потърси защита на правата си, като на 04.12.2017 година подал жалба срещу П.. В тази връзка било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.232, ал.1 от НК. В хода на производството било указано на Д., извършеното от П. деяние се преследвало по частен ред и била предоставена възможност, пострадалия Д. да подаде тъжба до съда. Ето защо и съдът бил сезиран в законовия срок с тъжба от 14.01.2019 година по силата на която е образувано настоящото производство.

                        Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели – И.И.Д., Б. Димов Б. и Илия И. Илиев. Така възприетата фактическата обстановка се подкрепя и от Нотариална покана от 04.09.2013 година, връчена на подсъдимия по съответния ред на 13.09.2013 година /лист 42 от делото/ и материалите по досъдебно производство № 1959зм260/2018 година по описа на Първо РУ – Стара Загора. Не се събраха противоречиви доказателства което да налага отделното им обсъждане. Подсъдимия не се яви по делото и не представи доказателства които да се противопоставят на тези събрани по делото.

                        Ето защо настоящата инстанция намира, че въз основа на събраните по делото доказателства се установя по един безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия през периода от 15.09.2013 година до 17.01.2019 година – датата на подаване на тъжбата до съда, в условията на продължено престъпление, противозаконно останал, в чужд имот и жилище – имот УПИ ІІ-1, с площ от 1 360 квадратни метра и къща в него, находящи се в село Ястребово, община Опан, област Стара Загора и собственост на тъжителя И.И.Д., въпреки изричната покана да го напусне – нотариална покана от 04.09.2013 година изготвена в кантората на нотариус Бойко Георгиев с регистрационен № 394, връчена на подсъдимия на 13.09.2013 година с поканване от 15.09.2013 година, подсъдимия да напусне имота и къщата на частния тъжител.

                        С оглед на това съдът намира, че в разглеждани случай, са налице квалифициращите признаци от субективна и обективна страна на състава на престъплението по 170, ал.4 от НК.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

                        При така установеното съдът приема за несъмнено установено по делото, че подсъдимият Г.С.П. е осъществил от обективна и субективна страна елементите на състава на чл.170, ал.4 от НК, а именно, че през периода от 15.09.2013 година до 17.01.2019 година – датата на подаване на тъжбата до съда, в условията на продължено престъпление, противозаконно останал, в чужд имот и жилище – имот УПИ ІІ-1, с площ от 1 360 квадратни метра и къща в него, находящи се в село Ястребово, община Опан, област Стара Загора и собственост на тъжителя И.И.Д., въпреки изричната покана да го напусне – нотариална покана от 04.09.2013 година изготвена в кантората на нотариус Бойко Георгиев с регистрационен № 394, връчена на подсъдимия на 13.09.2013 година с поканване от 15.09.2013 година, подсъдимия да напусне имота и къщата на частния тъжител.

                        От субективна страна, деянието е извършено виновно, под формата на пряк умисъл. В случаят подсъдимият е предвиждал сигурното настъпване на неговите конкретни общественоопасни последици и е съзнавал общественоопасния му характер, като е целял настъпването на съставомерния резултат. Това се обуславя от неговото трайно поведение насочено да не зачита искането на собственика.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

                        При определяне на вида и размера на наказанията съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, с преследваните цели на генералната и специалната превенция.

                        Съгласно принципа на законоустановеност на наказанието, разпоредбата на чл.170, ал.4 от НК, предвижда наказание „Лишаване от свобода” до една година.

                        Съгласно вторият принцип съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца и обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете: чистото съдебно минало на подсъдимия, настъпила реабилитация. Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха по делото.  

                        Съдът като взе предвид това, че Г.С.П. не е осъждан за престъпление от общ характер /реабилитиран/ и няма данни да е освобождаван до сега от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, и за същото се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до една година, съдът на основание чл.78а НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В тази насока съдът се съобрази с възрастта на подсъдимия и неговото финансово състояние. Ето защо съдът му наложи наказания към предвидения в закона минимум.

                        Също така съдът присъди в тежест на подсъдимия направените по делото от страна на частния тъжител съдебни и деловодни разноски в размер на 212 лева, както следва – държавна такса за завеждане на дело в размер на 12 лева и възнаграждение за един адвокат в размер на 200 лева.

 

ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ

 

                        По делото е предявен граждански иск от частния тъжител И.И.Д. против подсъдимия Г.С.П. граждански иск за сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на това че пострадалия е бил лишен от правото си да ползва имота и е бил тормозен от подсъдимия, ведно със законната лихва от датата на увреждането. В тази връзка съдът намира следното: в настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина на дееца. При определяне на размера на обезщетението, съдът се съобрази с прокламирания в чл.52 от ЗЗД принцип за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди по справедливост. Категорията справедливост е обективна даденост, съобразена с установените обстоятелства по делото. В случая на пострадалия са причинени морални страдания вследствие на престъплението по чл.170, ал.4 от НК. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че за справедливото обезщетяване в конкретния случай на претърпените от пострадалия страдания следва да се присъди обезщетение в размер на предявеното от 1 5000лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 17.01.2019 година, до окончателното изплащане на тази сума. Подсъдимият бе осъден да заплати ДТ върху така уважения размер на гражданския иск.

                                   

ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

 

                        Причините и условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание и трайното незачитане на правовия ред в страната.

                        Водим от горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: