М О Т И В И
към присъда № 109 от 16.07.2019 година, по
н.ч.х.дело № 160/2019 година
по описа на Старозагорския районен съд.
Предявено е
обвинение от частен характер от И.И.Д., ЕГН ********** против Г.С.П. роден на ***
***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, разведен, с висше
образование, безработен, неосъждан /настъпила реабилитация по чл.88а, ал.1 от НК/, ЕГН **********, за това че през периода от 15.09.2013 година до 17.01.2019
година – датата на подаване на тъжбата до съда, в условията на продължено
престъпление, противозаконно останал, в чужд имот и жилище – имот УПИ ІІ-1, с
площ от 1 360 квадратни метра и къща в него, находящи се в село Ястребово,
община Опан, област Стара Загора и собственост на тъжителя И.И.Д., въпреки
изричната покана да го напусне – нотариална покана от 04.09.2013 година
изготвена в кантората на нотариус Бойко Георгиев с регистрационен № 394,
връчена на подсъдимия на 13.09.2013 година с поканване от 15.09.2013 година,
подсъдимия да напусне имота и къщата на частния тъжител – престъпление по
чл.170, ал.4 от НК.
В
наказателното производство съдът допусна за съвместно разглеждане предявеният
от И.И.Д., ЕГН ********** против подсъдимият Г.С.П., ЕГН **********, граждански
иск за сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в следствие на престъпното деяние по чл.170, ал.4 от НК,
както и направените разноски по делото. На основание чл.60 и следващите от НПК,
съдът конституира в качеството на граждански ищец по делото, частния тъжител И.И.Д..
Повереника на
частния тъжител и граждански ищец, адвокат С.З. *** в съдебно заседание, лично
и от името на доверителя си, заявява, че поддържат повдигнатото с тъжбата
обвинение срещу подсъдимият, както и предявеният граждански иск, като пледират
подсъдимият да бъдат признат за виновен по така повдигнатото обвинения, както и
предявеният граждански иск да бъде уважен в пълен размер. Подробни съображения
за това се излагат в хода на съдебните прения. В тази насока частния тъжител и
граждански ищец И.И.Д. изразява становище, че поддържа казаното от своя
процесуален представител и моли съда да осъди подсъдимия на справедливо
наказание.
Подсъдимият Г.С.П.,
многократно беше призоваван по делото, но не се яви и не взе лично отношение
към отправеното спрямо него обвинение.
Защитникът на
подсъдимия – адвокат Т.С. ***, заявява че не оспорва фактическата обстановка по
делото като цяло. Намира, че извършеното от подзащитния му не е с висока степен
не обществена опасност и предоставя на съда по отношение на реализиране на
наказателна отговорност. Подробни съображения за това излага в хода на
съдебните прения. По отношение на гражданския иск, предоставя на съда.
По делото се
събраха гласни и писмени доказателства.
По делото се
прие като писмено доказателство Нотариална покана от 04.09.2013 година, връчена
на подсъдимия по съответния ред на 13.09.2013 година и с отправена искане
подсъдимия да напусне имота на частния тъжител считано от 15.09.2013 година.
По делото е
приложена и досъдебно производство № 1959зм260/2018 година по описа на Първо РУ
– Стара Загора за послужване.
Съдът, след
като взе предвид и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена по безспорен
начин следната фактическа и правна обстановка:
Частния
тъжител И.Д. и подсъдимия Г.П. се познавали. Частния тъжител имал имот – дворно
място с къща в село Ястребово –имот УПИ ІІ-1, с площ от 1 360 квадратни
метра и къща в него, находящи се в село Ястребово, община Опан, област Стара
Загора. Тъй като къщата в имота се нуждаела от ремонт а по това време – 2009
година, подсъдимия нямало къде да живее, частния тъжител предоставил къщата и
имота на подсъдимия за ползване срещу това подсъдимия да извърши определени
ремонти в къщата – поставяне на теракота и други. При тази уговорка между
двамата, частния тъжител Д. пуснал подсъдимия да влезе и да се настани в имота,
за да може да работи по верендата и да слага плочки. С времето обаче между
двамата възникнал конфликт заради нарушаване на договорката между тях и частния
тъжител помолил подсъдимия да напусне имота му и да не идва повече. Подсъдимия
отказал и двамата се скарали. Така във времето частния тъжител не можел да
ползва имота си а подсъдимия живеел в него. След време честния тъжител се консултирал
с адвокат и след това отправил нотариална покана до подсъдимия да напусне имота
му. Това станало през 2013 година. Частния тъжител отишъл в кантората на
нотариус Бойко Георгиев, където на 04.09.2013 година била изготвена нотариална
покана до подсъдимия П., къде му било указано че в срок до 15.09.2013 година
следва да напусне имота и да предаде владението му на частния тъжител – неговия
собственик. Тази покана била получена от подсъдимия на 13.09.2013 година.
Въпреки това, подсъдимия продължил да живее в имота и частния тъжител се
чувствал безсилен да го изгони и да си ползва имота и къщата. Ето защо решил да
се обърне към районна прокуратура Стара Загора, за да потърси защита на правата
си, като на 04.12.2017 година подал жалба срещу П.. В тази връзка било
образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.232, ал.1 от НК. В хода на производството било указано на Д., извършеното от П. деяние се
преследвало по частен ред и била предоставена възможност, пострадалия Д. да
подаде тъжба до съда. Ето защо и съдът бил сезиран в законовия срок с тъжба от
14.01.2019 година по силата на която е образувано настоящото производство.
Така
изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията
на разпитаните по делото свидетели – И.И.Д., Б. Димов Б. и Илия И. Илиев. Така
възприетата фактическата обстановка се подкрепя и от Нотариална покана от
04.09.2013 година, връчена на подсъдимия по съответния ред на 13.09.2013 година
/лист 42 от делото/ и материалите по досъдебно производство № 1959зм260/2018
година по описа на Първо РУ – Стара Загора. Не се събраха противоречиви
доказателства което да налага отделното им обсъждане. Подсъдимия не се яви по
делото и не представи доказателства които да се противопоставят на тези събрани
по делото.
Ето защо настоящата
инстанция намира, че въз основа на събраните по делото доказателства се
установя по един безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия през периода от
15.09.2013 година до 17.01.2019 година – датата на подаване на тъжбата до съда,
в условията на продължено престъпление, противозаконно останал, в чужд имот и
жилище – имот УПИ ІІ-1, с площ от 1 360 квадратни метра и къща в него,
находящи се в село Ястребово, община Опан, област Стара Загора и собственост на
тъжителя И.И.Д., въпреки изричната покана да го напусне – нотариална покана от
04.09.2013 година изготвена в кантората на нотариус Бойко Георгиев с
регистрационен № 394, връчена на подсъдимия на 13.09.2013 година с поканване от
15.09.2013 година, подсъдимия да напусне имота и къщата на частния тъжител.
С оглед на
това съдът намира, че в разглеждани случай, са налице квалифициращите признаци от
субективна и обективна страна на състава на престъплението по 170, ал.4 от НК.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При така установеното съдът приема за несъмнено
установено по делото, че подсъдимият Г.С.П. е осъществил от обективна и
субективна страна елементите на състава на чл.170, ал.4 от НК, а именно, че
през периода от 15.09.2013 година до 17.01.2019 година – датата на подаване на
тъжбата до съда, в условията на продължено престъпление, противозаконно
останал, в чужд имот и жилище – имот УПИ ІІ-1, с площ от 1 360 квадратни
метра и къща в него, находящи се в село Ястребово, община Опан, област Стара
Загора и собственост на тъжителя И.И.Д., въпреки изричната покана да го напусне
– нотариална покана от 04.09.2013 година изготвена в кантората на нотариус
Бойко Георгиев с регистрационен № 394, връчена на подсъдимия на 13.09.2013
година с поканване от 15.09.2013 година, подсъдимия да напусне имота и къщата
на частния тъжител.
От субективна
страна, деянието е извършено виновно, под формата на пряк умисъл. В случаят
подсъдимият е предвиждал сигурното настъпване на неговите
конкретни общественоопасни последици и е съзнавал общественоопасния му
характер, като е целял настъпването на съставомерния резултат. Това се обуславя
от неговото трайно поведение насочено да не зачита искането на собственика.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанията съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, с преследваните цели на
генералната и специалната превенция.
Съгласно
принципа на законоустановеност на наказанието, разпоредбата на чл.170, ал.4 от НК, предвижда наказание „Лишаване от свобода” до една година.
Съгласно
вторият принцип съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца и
обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете: чистото съдебно минало на подсъдимия,
настъпила реабилитация. Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха по
делото.
Съдът като взе
предвид това, че Г.С.П. не е осъждан за престъпление от общ характер
/реабилитиран/ и няма данни да е освобождаван до сега от наказателна
отговорност на основание чл.78а НК, от деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, и за същото се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до една година, съдът на основание чл.78а НК го
освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
„Глоба” в размер на 1000 лева при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. В тази насока съдът се съобрази с възрастта на подсъдимия и
неговото финансово състояние. Ето защо съдът му наложи наказания към
предвидения в закона минимум.
Също така
съдът присъди в тежест на подсъдимия направените по делото от страна на частния
тъжител съдебни и деловодни разноски в размер на 212 лева, както следва –
държавна такса за завеждане на дело в размер на 12 лева и възнаграждение за
един адвокат в размер на 200 лева.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
По делото е предявен
граждански иск от частния тъжител И.И.Д. против подсъдимия Г.С.П. граждански
иск за сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в следствие на това че пострадалия е бил лишен от правото
си да ползва имота и е бил тормозен от подсъдимия, ведно със законната лихва от
датата на увреждането. В тази връзка съдът намира следното: в настоящия случай
са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане –
противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина на дееца. При определяне
на размера на обезщетението, съдът се съобрази с прокламирания в чл.52 от ЗЗД
принцип за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди по
справедливост. Категорията справедливост е обективна даденост, съобразена с
установените обстоятелства по делото. В случая на пострадалия са причинени
морални страдания вследствие на престъплението по чл.170, ал.4 от НК. Съдът,
като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че
за справедливото обезщетяване в конкретния случай на претърпените от
пострадалия страдания следва да се присъди обезщетение в размер на предявеното
от 1 5000лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 17.01.2019 година, до окончателното изплащане на тази сума. Подсъдимият
бе осъден да заплати ДТ върху така уважения размер на гражданския иск.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание
и трайното незачитане на правовия ред в страната.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: