№ 251
гр. Казанлък, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20235510102943 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „А1 БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, чрез адв.
Х.А.М. от САК, съдебен адрес за получаване на призовки, съобщения и
уведомления: ****, ул. „Л.” № ****, ****, против И. М. И., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ****. Процесуалният представител на ищцовото дружество
твърди, че между „А1 България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел”
ЕАД) и И. М. И., ЕГН **********, бил сключен договор за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане, идентифициран с неговия
уникален номер **** със системен партиден номер ****. Към горепосочения
договор били сключени съответните Приложения № 1, с които били
уговорени следните услуги с тарифен план без ДДС, както следва: Пакет
Фиксирана ТВ и Net Box 75 GB, номер ****, с тарифен план 21,99 лв.; Пакет
Фиксирана ТВ и Net Box 75 GB, номер ****, с тарифен план 21,99 лв.;
Мобилна услуга A1 One Unlimited 28, номер ****, с тарифен план 28,99 лв.
Твърди, че към горепосочения договор били закупени следните устройства на
изплащане: апарат Huawei P20 DS Black - с договор от 16.09.2019 г. на
изплащане; апарат Handset Apple iPhone 11 64GB Black - с договор от
14.05.2020 г. на изплащане. Сочи, че било извършено изпълнение от страна на
дружеството. Ответникът не заплатил съответно възникналите си задължения
в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД и
натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни
услуги и устройства на изплащане, за посочения период. В тази връзка
договор № **** от със системен партиден номер **** бил прекратен поради
1
неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и била начислена
неустойка в общ размер на 149,94 лв. Предвид гореизложеното, за периода от
26.02.2021 г. до 14.09.2021 г. ответникът дължал на ищцовото дружество суми
в размер 1 382,88 лв., от които: 164,90 лв. – неплатени суми за ползвани
електронни съобщителни услуги, 1067,94 лв. – неплатени суми за устройства
по договор за продажба на изплащане, 149,94 лв. – общ размер неустойки.
Сочи, че в тази връзка и на основание чл. 415 от ГПК предявява иск за
установяване съществуването на парично вземане в общ размер на 1 630,93
лв. по договор № ****, от които 164,90 лв. – неплатени суми за ползвани
електронни съобщителни услуги, 1067,94 лв. – неплатени суми за устройства
по договор за продажба на изплащане, 149,94 лв. – общ размер неустойки,
248,05 лв. – общ размер мораторна лихва върху цялото вземане. От страна на
„А1 България“ ЕАД било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д.
№ ****/**** г. на РС-Казанлък. В хода на заповедното производство, на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, било подадено възражение срещу
издадената заповед. На основание чл. 415 от ГПК предявява иск за дължимо
парично вземане в размер на 1 630,93 лв., сбор от следните суми: Цена на
месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги
съгласно условията по договор № **** със системен партиден номер ****,
приложенията към него и Общите условия, с издадени фактури по опис, в
размер на 164,90 лв., разпределени както следва: По договор с партиден
номер **** било подписано Приложение 1 на 16.09.2019 г. за услуга **** с
план A1 ONE Unlimited 28 2y July 2019, за срок от 24 месеца, за която
дължимата сума за периода 23.01.2021 г. - 22.02.2021 г. била в размер на 33,41
лв. Дължимата лихва върху тази сума в размер на 7,70 лв. била за период на
забава 24.03.2021 г. - 29.06.2023 г. По договор с партиден номер **** било
подписано Приложение 1 на 12.08.2020 г. за услуга **** с план Net Box 75 GB
+ TV Extended 2Y - Dec 2019 за срок от 24 месеца, за която дължимата сума за
периода 23.01.2021 г. - 22.06.2021 г. била в размер на 85,83 лв. Дължимата
лихва върху тази сума в размер на 18,29 лв. била за период на забава
24.03.2021 г. - 29.06.2023 г. По договор с партиден номер **** било
подписано Приложение 1 на 12.08.2020 г. за услуга **** с план Net Box 75 GB
+ TV Extended 2Y - Dec 2019 за срок от 24 месеца, за която дължимата сума за
периода 23.01.2021 г. - 22.06.2021 г. била в размер на 45,46 лв. Дължимата
лихва върху тази сума в размер на 9,62 лв. била за период на забава 24.03.2021
г. - 29.06.2023 г. Неплатени суми за устройства по договор за продажба на
изплащане в размер на 1067,94 лв. - формирани както следва: По Договор за
продажба на изплащане от 14.05.2020 г., по силата на който било закупено на
изплащане устройство Handset Apple iPhone 11 64GB Black, дължимата сума
за период 23.01.2021 г. - 22.08.2021 г. била 924,06 лв. Върху нея била
начислена лихва в размер на 179,25 лв. за период на забава 24.03.2021 г. -
29.06.2023 г.; По Договор за продажба на изплащане от 16.09.2019 г., по
силата на който е закупено на изплащане устройство Handset Huawei P20 DS
2
Black, дължимата сума за период 23.01.2021 г. - 31.03.2021 г. е 143,88 лв.
Върху нея била начислена лихва в размер на 33,19 лв. за период на забава
20.03.2021 г. - 29.06.2023 г.
Неустойки в размер на 149,94 лв., формирани както следва: за сметка №
****, номер ****, неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС,
неустойка в размер 79,98 лв.; за сметка № ****, номер ****, неустойка в
размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, неустойка в размер 21,00 лв.;
за сметка № ****, номер ****, неустойка в размер на 3 стандартни месечни
такси без ДДС, неустойка в размер 48,96 лв.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено, на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 422 от ГПК, по
отношение на ищеца „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ****, че ответникът И. М. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ****, дължи по договор № **** сумите както следва: 164,90
лв. – неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги; 1067,94
лв. – неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане;
149,94 лв. – общ размер неустойки; 248,05 лв. – общ размер мораторна лихва
върху цялото вземане, както и законната лихва върху главницата от датата на
образуване на ч. гр. д. № ****/**** г. на РС-Казанлък, до окончателното
изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № ****/**** г. на РС - Казанлък. Моли съда да осъди
И. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, да заплати на „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****
направените деловодни разноски по настоящото и заповедното производства,
ведно с адвокатското възнаграждение. Сочи, че в хода на производството
процесната сума в размер на 1630,93 лв. може да бъде заплатена от ответника
в брой в магазините и партньорите на „А1 България“ ЕАД, както и по банков
път по сметката за заплащане на фактури и разноски на „А1 България“ ЕАД в
„Обединена българска банка ” ЕАД, IBAN: ****.
В срока по чл., 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника. Моли съда да бъде преразгледана неустойката за приемника и
мобилното устройство, тъй като било невъзможно да бъдат върнати. Сочи, че
осъзнава и приема, че останалите суми са нейно лично задължение и моли да
бъде разпределено на вноски.
Страните, редовно призовани за датата на съдебно заседание не се явят
и не изпращат процесуален представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д № ****/**** г., шести с-в по описа на
Районен съд - Казанлък, съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № ****/ 25.08.2023г. в полза на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
****, представлявано от А.В.Д., ЕГН ********** и М.М. срещу И. М. И., ЕГН
3
**********, с постоянен адрес: **** и настоящ адрес: **** за следните суми:
1232,94 лв. - главница, представляваща неплатени такси за предоставени
електрони съобщителни услуги и за устройства по договор за продажба на
изплащане, предоставяни със системен партиден номер ****, като част от
рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер ****; - 149,94 лв. -
неустойки, представляващи три стандартни месечни такси за предсрочно
прекратяване на договор с номер **** за услуга ****, на договор с номер
**** за услуга **** и договор с номер **** за услуга ****; - 248,05 лв. -
мораторна лихва върху главницата; законната лихва върху главницата от
14.08.2023 г. до изплащане на вземането; - 550,25 лв. разноски, от които:
47,56 лв. държавна такса и 502,69 лв. адвокатско възнаграждение. В заповедта
е отразено, че вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение
на задължения по сключен договори със системен партиден номер ****, като
част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер ****
между „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и И. М. И..
В хода на заповедното производство, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК, било подадено възражение срещу издадената заповед, в което
длъжникът И. твърди, че баща й ползвал всички услуги на нейно име. При
пожар той загинал и мобилният телефон и телевизията /рутер, приемник/
изгорели. Към отговора на исковата молба ответницата е представила
уведомително писмо от разследващ полицай при РУ – К., с което я
уведомява, че на 30.08.2020г. в РУ- гр. К. е заведен заявителски материал №
****г. по описа на РУ- гр. К. за престъпление по чл. 331, ал.3, предл. 1-во във
вр. с чл. 331, ал.1 от НК. Представено е заключение по съдебномедицинска
експертиза на труп № 159/2020г., както и препис – извлечение от Акт за
смърт на М.И.Х., починал на 30.08.2020г.
На основание чл. 415 от ГПК заявителят е предявил искове за
установяване на дължимото парично вземане по заповедта.
От представените писмени доказателства се установява, че между
страните валидно е сключен договор за електронни съобщителни услуги и за
продажба на устройство на изплащане, идентифициран с неговия уникален
номер **** със системен партиден номер ****.
Към горепосочения договор били сключени съответните Приложения
№ 1, с които били уговорени следните услуги с тарифен план без ДДС, както
следва: Пакет Фиксирана ТВ и Net Box 75 GB, номер ****, с тарифен план
21,99 лв.; Пакет Фиксирана ТВ и Net Box 75 GB, номер ****, с тарифен план
21,99 лв.; Мобилна услуга A1 One Unlimited 28, номер ****, с тарифен план
28,99 лв.. Към горепосочения договор били закупени следните устройства на
изплащане: апарат Huawei P20 DS Black - с договор от 16.09.2019 г. на
изплащане; апарат Handset Apple iPhone 11 64GB Black - с договор от
14.05.2020 г. на изплащане.
Страните не спорят, че ищецът (операторът) се задължава да предоставя
на ответника (абоната) електронни съобщителни услуги чрез една или
4
няколко електронни съобщителни мрежи, при условията на съответния
договор и общите условия за взаимоотношения между дружеството ищец и
потребителите на съответната услуга, в частност по възникналите
правоотношения – да му предоставя достъп до далекосъобщителната мрежа
за осъществяване на разговори с мобилен телефон, мобилен интернет
/мобилни данни/, съответно фиксиран интернет и телевизия.
Страните не спорят, че са уговорили дължимост на абонаментната такса
ежемесечно, като в срока на действие на договора същата е дължима, предвид
предоставяне на абоната на достъп до мобилната мрежа, поддържана от
оператора чрез мобилен телефонен номер, посредством които се осъществява
ползването на останалите мобилни услуги, съответно осигурения достъп до
фиксиран интернет и телевизия. Отделно страните са уговорили заплащането
на ползвани от абоната мобилни услуги, чиято стойност се определя съгласно
ценоразписа на търговеца, съобразно реалното потребление от клиента. Ето
защо съдът намира, че дължимостта на месечната абонаментна такса е
обусловена от изтичането на период от време /съответният отчетен месец/,
през който договорът между страните е бил действащ, съответно абонатът е
имал достъп до мрежата на оператора и за същия е била налице
потенциалната възможност да ползва услугите, уговорени с договора и
включени в съответния абонаментен план. Ищцовото дружество е издало
фактури подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК, с правно
основание правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232,
ал. 2 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
За основателност на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги;
изпълнение на договора от ищеца – предоставяне на телекомуникационните
услуги и тяхната стойност, в резултат на което за ответника е възникнало
задължение да заплати месечна такса и възнаграждение за ползваните услуги.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по
договора, поради което не са били налице основанията за неговото
прекратяване и релевираните възражения и оспорвания.
В тежест на ищеца е да докаже по делото, че между него и ответника са
сключени договори за закупуване на устройства на изплащане, че е
предоставил устройствата на ответника, както и размера на договорените
вноски. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е
да установи плащане на претендираната сума в рамките на договорените
срокове.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже и
5
виновно неизпълнение на задълженията на ответника, прекратяване
(разваляне) на договора, валидно неустоечно съглашение, размер на
неустойката. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението
си по договора, поради което не са били налице основанията за неговото
прекратяване, поради което не дължи и претендираната неустойка и
релевираните възражения, изключващи отговорността му за заплащане на
неустойка.
На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на
делото и връзките между тях, поради което следва да се приеме за установено
по делото предоставяне на твърдените от ищеца мобилни услуги, доколко
обстоятелството, че от страна на ответника са предоставени такива не се
оспорва от ответника.
Съдът приема, че исковата претенция в частта за начислените
абонаментни такси и предоставени далекосъобщителни услуги подлежи на
уважаване. Когато е сключен договор за далекосъобщителни услуги, страната
доставчик приема да осигурява достъп до мрежата си за предоставяне на
мобилни услуги, а страната клиент се съгласява да заплаща уговорената
абонаментна такса в зависимост от избрания абонаментен план, както и да
заплаща стойността на реално ползваните далекосъобщителни услуги според
утвърдената цена за ползването им. Абонаментната такса представлява
дължима парична сума по време на действие на договора, в размер, какъвто
страните са уговорили и се заплаща за това, че е предоставен достъп до
мобилната мрежа на дружеството ищец, без да има значение дали и какви
услуги са ползвани. С оглед това, че страните са уговорили размер на
абонаментна такса, съдът приема, че в частта, в която е претендирана такава,
исковата претенция е доказана по основание. Страните не спорят, а и от
доказателствата по делото се установява, че е сключен договор за
далекосъобщителни услуги като на ответника са предоставяни различни
мобилни услуги в съответствие с уговореното. Страните не спорят и относно
обстоятелството какви далекосъобщителни услуги са ползвани от ответната
страна – не се установява ответникът да е отправил рекламация относно вида,
обхвата на ползваните услуги и цената на същите, ответникът не възразява
относно ползваните услуги и абонаментните такси и в срока за подаване на
писмен отговор, а с изтичането срока за отговор тези възражения се явяват
преклудирани.
При горната констатация, съдът приема, че ищецът е предоставил
услугите, като в предвид обстоятелството, че ответникът не доказва
заплащането им, което е възложено в негова тежест, съдът приема, че
исковата претенция подлежи на уважаване в размера за сумата от 164,70
лева, изчислена както следва: по договор с партиден номер **** били
подписани Приложение 1 на 16.09.2019 г. за услуга **** с план A1 ONE
Unlimited 28 2y July 2019, за срок от 24 месеца, за която дължимата сума за
периода 23.01.2021 г. - 22.02.2021 г. била в размер на 33,41 лв.; Приложение 1
на 12.08.2020 г. за услуга **** с план Net Box 75 GB + TV Extended 2Y - Dec
6
2019 за срок от 24 месеца, за която дължимата сума за периода 23.01.2021 г. -
22.06.2021 г. била в размер на 85,83 лв.; Приложение 1 на 12.08.2020 г. за
услуга **** с план Net Box 75 GB + TV Extended 2Y - Dec 2019 за срок от 24
месеца, за която дължимата сума за периода 23.01.2021 г. - 22.06.2021 г. била
в размер на 45,46 лв. С оглед на гореизложеното за разликата от 164,70 лева
до 164,90 лева, погрешно изчислени, искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът счита, че искът е доказан по основание и в частта за сумата от
1067,94 лева – незаплатени суми по договор за продажба на изплащане на
следните устройства – Huawei P20 DS Black и апарат Handset Apple iPhone 11
64GB Black. При сключване на договор за продажба на устройство на
изплащане, страната продавач предоставя устройството, а купувачът приема
да заплаща цената на същото на уговорени месечни вноски. От представените
по делото договори за покупко-продажба на изплащане се установява
сключването на договорите, уговорените погасителни вноски, размер на
задължението. Съдът намира, че ищецът е доказал, че е изпълнил точно
своите договорни задължения, предвид представените доказателства за
предаване на закупените устройства, поради което съдът приема, че за
ответника е възникнало задължението да ги заплати. При липсата на
доказателства за заплащане на дължимите суми, или връщане на
устройствата, съдът приема, че претенцията на ищцовата страна е
основателна.
Ответницата не ангажира доказателства за твърденията си, че
устройствата са ползвани от починалия й баща и в следствие на пожара,
възникнал на 30.08.2020 г. са били унищожени. Не са представени
доказателства установяващи причината за възникналия пожар.
По предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Задължението за неустойка има акцесорен характер
и става изискуемо при неизпълнение на друго главно задължение. За да бъде
уважен иск на това правно основание, ищецът следва да установи, при
условията на пълно и главно доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.
1 от ГПК и в съответствие с изложените в исковата молба твърдения,
наличието на следните предпоставки - наличието на клауза за неустойка;
неизпълнение на задължение и неустойката да е уговорена между страните в
определен размер, като обезщетение за вредите от неизпълнението на именно
това задължение.
Доказани се явяват наличието на облигационни правоотношения между
ищеца и ответника за телекомуникационни услуги и продажба на изплащане
и наличието в договорите на неустоечно съглашение в случай на
прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на потребителя на
договорните му задължения. С договорите ответникът се е задължил в
хипотеза, при която договорът му бъде прекратен по неговата вина, да
7
заплати неустойка в размер на всички стандартни месечни вноски за
определения в договора срок, но за не повече от три месеца. В т. 54. 12 от
общите условия на ищцовото дружество е предвидена възможност за
едностранно прекратяване на договора от страна на мобилния оператор при
забава плащането на дължимите от абоната суми за период от повече от 124
дни. Едностранното прекратяване на договора по същността си представлява
разваляне на договора, тъй като основанието за прекратяване на
облигационната връзка е виновно неизпълнение на задължение от страна на
потребителя. С оглед характера на насрещните престации за продължително
изпълнение развалянето на договора има действие занапред. Разваляне на
договора в общия случай се поражда при осъществяването на фактическия
състав по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, включващ действителен договор, виновно
неизпълнение на задълженията от страна на длъжника - в случая ответникът-
потребител, за което той отговаря, и отправяне на покана за изпълнение на
задължението с предоставяне на подходящ срок. В случая обаче съгласието на
страните е било отпадането на облигационната връзка между страните да се
свързва само с неизпълнение на задължението на потребителя за заплащане
на забавени дължими суми за срок повече от 124 дни, без кредиторът да
дължи искане за изпълнение в подходящ срок и изявление, че договорът се
смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок, в съответствие с
чл. 88, ал. 1 и 2 ЗЗД. В този смисъл, по силата на взаимно съвпадащите
волеизявления на страните, обективирани в процесните договори и Общите
условия, с които потребителят се е съгласил, процесните договори за
телекомуникационни услуги, се считат автоматично прекратени след 124 дни
забава в плащането на дължимите по договорите суми. Тази клауза не е във
вреда на потребителя, тъй като в противен случай би продължила да се
начислява месечна абонаментна такса по съществуващ мобилен договор, без
по него да се ползват услуги, тъй като същите са били вече спрени от
оператора. По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото от
абоната изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче
да може да ползва услугите срещу нея, предвид прекратяването на договора
(занапред). Предвидената неустойка за физически лица за максимум 3
стандартни месечни абонаментни такси, съответно - оставащата дължима
сума за закупените на изплащане мобилни устройства /без отстъпката/
обезпечава изпълнението на задълженията и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е
предвидена съобразно присъщите и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции и е начислена в предвидения в договорите размер, с
оглед на което предявеният иск се явява основателен до пълния предявен
размер от 149,94 лв..
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за обезщетение
за забава:
Тъй като предявеното парично притезание е срочно, ответникът е
изпаднал в забава след изтичане на сроковете за заплащане на дължимите по
8
фактури суми за ползвани услуги и вноски за закупени устройства, като
забавата е настъпила автоматично, без да е необходимо отправянето на
покана до длъжника. Претенцията е в размер на 248,05 лв., като искът не е
оспорен и се явява основателен до пълния предявен размер.
По разноските:
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно, като на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноските следва да бъдат присъдени
съобразно списъка по чл. 80 ГПК. Направените за исковото производство
разноски са в размер на 1165,79 лв., включващи заплатена държавна такса,
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете следва да
бъдат присъдени 1164,38 лв.. Според Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по
заповедното производство в исковото производство, поради което от
сторените разноски в размер на 550,25 лв. на ищеца следва да бъдат
присъдени 549,58 лв., съобразно уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79 ЗЗД, чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че И. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, ДЪЛЖИ на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
****, чрез адв. Х.А.М. от САК, съдебен адрес за получаване на призовки,
съобщения и уведомления: ****, ул. „Л.” № ****, **** сумата от 164,70 лева
- неплатени суми за ползвани и неплатени далекосъобщителни услуги по
договор № **** със системен партиден номер ****, като за разликата от
164,70 лева до претендираните 164,90 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен; за сумата от 1067,94 лв. - незаплатени суми за закупено
устройство по договор за продажба на изплащане, ведно със законна лихва
върху горепосочените суми за период от 14.08.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 248,05 лева, представляваща мораторна лихва за период от
24.03.2021 г. до 29.06.2023 г.; сумата от 149,94 - неустойка поради
предсрочно прекратяване на договора, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № ****/25.08.2023 г. по ч.гр.д № ****/**** г., по
описа на Районен съд - Казанлък.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. М. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, чрез адв. Х.А.М. от
САК, съдебен адрес за получаване на призовки, съобщения и уведомления:
****, ул. „Л.” № ****, **** сумата от 1164,38 лв., представляваща сторени
от ищеца разноски в исковото производство, както и сумата от 549,58 лв.,
представляваща сторени от ищеца разноски в заповедното производство.
9
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
10