№ 6828
гр. С., 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110113027 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
дължими вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело
№ 67373/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, в условията на разделна отговорност при
квоти 1/3 за ответника М. В. Д., 1/3 за ответницата М. В. Д. и 1/3 за ответницата Ц. Б. Д. за
следните суми: 2 044,63 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от 09.12.2022 г. до окончателното изплащане, 355,28 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 08.11.2022 г., 10,91 лева
– главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода м.07.2020 г. – м.04.2021
г., ведно със законната лихва, считано от 09.12.2022 г. до окончателното изплащане и 2,06
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 15.09.2020 г. до 08.11.2022 г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент 3,
находящ се в гр. С., ж.к. “....”, ..., абонатен № ...
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са
заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на дружеството. Претендира разноски и възразява за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответниците М. В. Д., М. В. Д. и Ц. Б. Д., чрез адв. Б. М., в срока по чл. 131 ГПК
депозират отговор, с който оспорват предявените искове. Навеждат твърдения, че от
предявения иск не става ясно какви са претендираните от ищеца суми за консумирана
1
топлинна енергия месечно, както и че не е посочен падежът на плащане на всяка месечна
сума поотделно, което води до неяснота на предявените искове. Оспорват и дължимостта на
лихвите за забава, тъй като не е посочено как е формирана претенцията за заплащане на
главницата и законна лихва за забава, като посочват, че в петитума на исковата молба следва
да бъдат посочени всички обективно съединени искове. Навеждат се твърдения, че на
процесния апартамент са демонтирани радиаторите през 2013 г., с оглед на което се оспорва
дължимостта на претендираните суми. Намират, че претендираните суми не са дължими,
тъй като посочените суми за топлинна енергия не са реално изразходвани, нито
потреблението е измервано. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
По иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че
по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период,
е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – Е.С., присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Понятието
потребител на топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ,
съгласно която, в редакцията към процесния период, потребител, респективно задължено
лице за заплащане цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или
ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Анализът на законовата уредба
мотивира извода, че качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на ЗЕ има собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху
имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай,
потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва както от изричното
разглеждане в ЗЕ на хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне
на титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от
общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В
този смисъл и Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., ..I г. о.
Съобразно Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради под режим на Е.С. като услуга, която се ползва от самата Е.С..
Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я
разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата
„доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект - сграда в режим на
Е.С., е въведено изискване решенията да се вземат с мнозинство, което за присъединяване и
преустановяване следва да е квалифицирано. В решението е прието, че при доставката на
централно отопление в сградите под режим на Е.С. искането за услугата се прави не от
всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията без да ползва
2
сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по
общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. В
отношенията в областта на енергетиката законодателят приема, че потребител на услугата е
цялата Е.С., затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането
на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – Е.С., т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със
загубването на същите.
По делото не е налице оспорване относно наличието на облигационни отношения с
ищеца през процесния период, като ответниците не спорят, че са били съсобственици на
имота при посочените от ищеца квоти – по 1/3, което се установява и от приложените към
исковата молба писмени доказателства.
От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 67,
том ..., дело № 22714 от ... г. на В. Г. – нотариус при Софийска нотариална служба към
Софийски районен съд, се установява, че П.С. Д. е придобила правото на собственост върху
недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. “....”, представляващ апартамент № 3 на първи
етаж, в жилищната сграда на блок № 57.
По делото е представена молба-декларация от В.С. Д. до ищцовото дружество от
27.09.1996 г. за откриване на партида за имота на негово име. В тази връзка следва да се
посочи, че сред документите, представени при съставяне на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ..., том .., рег. № ..., дело № 268 от 13.07.2021 г. на нотариус
Д.Н., вписана в регистъра на Н.К. под № ..., с район на действие Софийски районен съд,
фигурира и удостоверение за наследници на лицето В. Д. с изх. № 607 от 21.04.2021 г. на
СО, район “...”.
Като писмено доказателство по делото е представен нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 184, том № .., рег. № ..., дело № 329 от 11.06.2021 г. на нотариус Б.Б.,
вписана в регистъра на Н.К. под № ..., с район на действие Софийски районен съд, от който
се установява, че всяка от ответниците Ц. Б. Д. и М. В. Д., е дарила на ответника М. В. Д.
притежаваната от нея 1/3 идеална част от следния съсобствен недвижим имот –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по КККР на гр. С., одобрени със Заповед
№ РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С.,
район “...”, ж.к. “....”, бл. 57, етаж 1, апартамент 3, с прилежащи части: мазе № 3 и 0,781%
идеални части от общите части на сградата. На втора и трета страници от представения по
делото нотариален акт от 11.06.2021 г., са посочените документите, представени при
неговото одобряване, сред които: 1/ удостоверение с вх. № 932 от 10.03.1995 г., издадено от
Софийски районен съд за отказ от наследство на П.Я.С., заверен препис от СРС, Служба
“Архив”; 2/ удостоверение за наследници с изх. № 867 от 22.04.2021 г., издадено от населено
място/район С. 10 РН ...; 3/ препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за
смърт № ... от 02.11.1994 г., издадено от населено място/район С. 10 РН ...; и 4/ препис-
извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № .... от 09.01.2020 г.,
издадено от населено място/район С. 10 РН ....
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ...,
том .., рег. № ..., дело № 268 от 13.07.2021 г. на нотариус Д.Н., вписана в регистъра на Н.К.
под № ..., с район на действие Софийски районен съд, от който се установява, че на
3
13.07.2021 г. ответникът М. В. Д. е прехвърлил на Е.Х.Д. собствеността върху собствения си
недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по КККР на гр. С.,
одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: гр. С., район “...”, ж.к. “....”, бл. 57, етаж 1, апартамент 3, с прилежащи части:
мазе № 3 и 0,781% идеални части от общите части на сградата. На страници трета и
четвърта от нотариалния акт от 13.07.2021 г. са посочените документите, представени при
изповядване на сделката, сред които попадат и: 1/ копие от ЛРК на П. Д. от 06.07.2021 г. на
СО, район “...”; 2/ удостоверение за наследници на П. Д. № .... от 18.04.2005 г. на СО, район
“...” и с изх. № 867:22.04.2021 г. на СО, район “...”; 3/ удостоверение за вписан отказ от
наследство на П.С. под № 68 от 1995 г. в специалната книга на съда, вх. № 932 от 10.03.1995
г. на СРС; и 4/ удостоверение за наследници на В. Д. с изх. № 607 от 21.04.2021 г. на СО,
район “...”.
С оглед на изложеното и при липса на доказателства в различна насока, съдът
намира, че за процесния период /м.05.2019 г. – м.04.2021 г./ клиенти на топлинна енергия са
били ответниците М. В. Д., М. В. Д. и Ц. Б. Д. по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството им
на съсобственици, като съответно всеки от ответниците дължи заплащане на доставената до
имота топлинна енергия за битови нужди съобразно дела си в съсобствеността – по 1/3.
Като страна по това правоотношение, потребителят дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция, с оглед
въведения в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна
енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ в сграда – Е.С..
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.
Вещото лице установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената
сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Общият
топломер /ОТ/ № ...., монтиран на 28.09.2017 г., се отчита по електронен път в 00:00 часа на
първо число на месеца, като отчитането не е визуално, а чрез електронно устройство –
терминал. Вещото лице посочва, че от отчетеното количество ТЕ се приспадат
технологичните разходи /загубите на топлина в самата абонатна станция от топлоотдаване
на съоръженията, които се намират в нея/, които са за сметка на доставчика на топлинна
енергия. Установява се, че чистото количество ТЕ, което отива при потребителите, се
разпределя между тях за отопление /имот, сградна инсталация и общи части/ и БГВ.
Съгласно експертизата технологичните разходи са извадени от общото количество ТЕ,
влязло в АС, и са за сметка на ищцовото дружество, като за разпределение на абонатите е
дадено само “чистото количество” ТЕ. Посочено е, че топломерът № .... е проверен на
21.09.2017 г. – “ФИРМА” ЕООД и на 20.03.2022 г. – “ФИРМА” ООД. СТЕ установява, че
проверката на топломера за 2019 г. е извършена 2 години и 6 месеца след законовия срок,
като е посочено, че пропускането на 24-месечния законов срок за метрологична проверка на
общия топломер е нормативно нарушение, но от техническа гледна точка наличието на
метрологична проверка, макар и след изискуемия срок, със заключение “съответства”, дава
основание на експерта да заключи, че за този период ОТ е бил годно средство за търговско
измерване. Вещото лице посочва и причината за това голямо закъснение, а именно - за 2019
г. и 2020 г. ищецът не е имал сключен договор с фирма за метрологичен контрол поради
съдебно оспорване на обществена поръчка за избор на такава фирма. Посочва, че общият
топломер е средство за търговско измерване, което подлежи на метрологична проверка на
всеки две години, като заключението за направената проверка от оправомощената от .....
лаборатория е “съответства”. Установява се, че технологичните разходи се определят по
4
методика, отразена в Наредба № 2 от 28.05.2004 г., а по-късно от Наредба 16-334 от
06.04.2007 г. и Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., като методиката в трите наредби е
еднаква. Технологичните разходи се изчисляват със специализиран софтуер и проверката на
един месец е достатъчна, за да се провери верността на математическия модел, който
програма за изчисление на тази величина следва. Експертът установява, че за процесния
период дяловото разпределение на ТЕ е извършвано от “ФИРМА” ООД съгласно
изискванията на ЗЕ, Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. и ОУ на ищеца. Посочено е също, че
вътрешната отоплителна инсталация на процесната сграда е от открит тип с коеф. 0,15.
Според наредбата делът на сградната инсталация се изчислява по формула, дадена в т. 6.1.1
на “.....” и в съответствие с Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Експертът посочва, че според
главния отчет за 2020 г./2021 г. и изравнителните сметки на ФДР за процесния период в
процесния имот радиаторите са демонтирани, като абонатът не ползва и не заплаща ТЕ за
отопление на имот. Абонатът заплаща стойността на ТЕ, отделена от сградната инсталация,
която се разпределя от ФДР между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми
обеми на имотите им по проект. Вещото лице заключава, че изчислените от него стойности
за сградна инсталация и разпределената на абоната ТЕ за процесния период съвпадат с
отразеното в изравнителните сметки на ФДР, като незначителните отклонения се дължат на
различната точност, с която работят вещите лица и програмата на ФДР. Посочено е, че ТЕ
от сградна инсталация е изчислявана от ФДР за открита отоплителна инсталация с
коефициент 0,15. Експертът посочва, че топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване /БГВ/ за целия процесен период се начислява служебно “на брой лица” с
разходна норма 140 л./денонощие за 1 бр. потребител. Според ФДР през този период в
процесния имот потребителят е бил 1 бр. За периода 2020 г./2021 г. ТЕ за БГВ е отчетена по
показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота, но поради липса на достъп в
предходната година няма първоначални показания на водомера и отново е начислена
служебно “на брой лица”. Отчетените показания на водомера 303 куб. м. ще се ползва, като
“старо” показания през следващия отчетен период. Съгласно експертизата общата сума по
фактурите, изготвени по прогнозни данни за потребление, възлиза на 1 342,34 лева.
Експертът установява, че сумата /главницата/, която абонатът дължи за ТЕ според ФДР,
възлиза в размер на 2 287,54 лева, като сумите за ТЕ за имота са начислени съгласно
изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е-
РД-04-1/12.03.2020 г. при констатираната липса на протокол за неосигурен достъп за
периода 2019 г./2020 г. същата не включва просрочени или неплатени сметки. Направено е
пояснение, че всички суми за ТЕ са без предишни или неплатени сметки, без изравнявания
за периоди, извън процесния, без суми за дялово разпределение и без лихви.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена топлинна
енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял
/по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки. Ето защо, за определяне размера на дължимата цена, съдът ползва
данните на СТЕ, според която размерът на потребената топлинна енергия за процесния
период е на стойност 2 287,54 лева, от които 1 342,34 лева – общо начислена сума по
фактури и 945,16 лева - сума за доплащане от изравнителните сметки.
В тази връзка следва да се отбележи, че по делото е приета и съдебно-счетоводна
експертиза, според която са налице данни, че по задължения за процесния период са платени
суми в общ размер на 243,42 лева по фактури, периоди, суми и дати на плащане, подробно
описани в експертизата. Експертът посочва, че към 01.02.2024 г. няма данни за извършени
други плащания от ответниците. С оглед на изложеното следва, че от установения размер
5
съгласно СТЕ – 2 287,54 следва да се приспадне заплатената от ответниците сума - 243,42
лева. По изложените съображения съдът намира, че размерът на дължимата главница за
доставена ТЕ за процесния период възлиза на 2 044,12 лева. Предвид изложеното,
претенцията на ищеца срещу всеки от ответниците се явява основателна и следва да бъде
уважена до размера от 681,37 лева (1/3 от 2 044,12), като бъде отхвърлена за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 681,54 лева.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10
от Общите условия на договорите между „ФИРМА” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – Е.С.,
таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От приетите по делото писмени доказателства и от заключението на ССчЕ се установява, че
дължимата от потребителя цена за услугата дялово разпределение за периода м.07.2020 г. –
м.04.2021 г. възлиза на 10,91 лева. Претенцията на ищеца срещу всеки от ответниците се
явява основателна и следва да бъде уважена изцяло за сумата 3,64 лева (1/3 от 10,91).
По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:
Съдът намира, че направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна
давност се явява неоснователно. Приложимата погасителна давност спрямо процесните
вземания, които се явяват периодични такива, е тригодишна и тече за всяко отделно
вземане, считано от падежа на същото, който за дължимите месечни суми за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г. е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г./, спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение
давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се
погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти.
Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/09.04.2020 г./ нормата на чл. 3, т. 2 е изменена, като
отпадат „и други срокове“, а в § 13 от ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп., ДВ, бр. 44 от
13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г./ е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно
„други срокове“ в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на
извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването му в „Д.В.“. Ето защо, за периода от 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните вземания не е текла. Предвид това и
съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече, следва да се приеме, че към
датата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от
която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“
ЗЗД – 09.12.2022 г., погасителната давност за вземането, претендирано за периода м.05.2019
г. – м.07.2019 г. включително, е погасено по давност. По отношение месечните вземания,
претендирани за периода м.08.2019 г. - м.04.2021 г., давността не е изтекла.
В тази връзка следва да се отбележи, че в случая плащанията, извършени в периода
28.06.2019 г. - 15.07.2020 г., представляват признание на неизгоден за ответниците факт, а
именно, че имат задължения спрямо ищцовото дружество за претендираните вземания за
главница. С извършеното признание на вземанията погасителната давност по отношение на
същите е прекъсната. Видно е, че признанието по отношение вземанията на ищцовото
дружество е извършено преди релевирането на възражението за погасяване по давност на
същите. Плащанията на сумите /което по съществото си представлява признание вземанията
на ищеца/ са извършени в периода 28.06.2019 г. – 15.07.2020 г., а възражението за давност е
релевирано в отговора на исковата молба – на 19.06.2023 г., т.е. след като давността по
6
отношение на процесните вземания за главница е била прекъсната. С оглед на изложеното
съдът намира за неоснователно наведеното от ответниците възражение за изтекла
погасителна давност.
Вземането за дялово разпределение се претендира за период, считано от м.07.2020 г.,
поради което същото не е погасено по давност.
По отношение вземанията за обезщетение за забава възражението за изтекла
погасителна давност е неоснователно, доколкото същите се претендират за период по-кратък
от 3 години преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
По исковете с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг
/доколкото се твърди главното задължение да е срочно/ и изпадане на ответниците в забава.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.
Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. В
конкретния случай ответниците са били в забава за плащане на главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 08.11.2022 г., като размерът на обезщетението за
забава върху установената в производството главница е в размер на 352,16 лева, съгласно
приетата по делото, напълно кредитирана от съда и неоспорена от страните ССчЕ. Предвид
изложеното, претенцията на ищеца срещу всеки от ответниците се явява основателна и
следва да бъде уважена до размера от 117,39 лева (1/3 от 352,16), като бъде отхвърлена за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 118,43 лева.
По отношение на обезщетението за забава върху цената за услугата дялово
разпределение ответниците са били в забава за плащане на главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 08.11.2022 г., като размерът на обезщетението
за забава върху цената за услугата дялово разпределение е в размер на 1,96 лева, съгласно
приетата по делото ССчЕ. От изложеното следва, че искът срещу всеки от ответниците
следва да бъде уважен за сумата 0,65 лева (1/3 от 1,96) за периода 15.09.2020 г. – 08.11.2022
г., като бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 0,69 лева.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, като съобразно
уважената и отхвърлената част от претенциите, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответниците трябва да заплатят на ищеца сторените разноски за исково и заповедно
производство, като разпределението на разноските между ответниците следва да бъде
съразмерно уважената част срещу всеки един от така предявените искове. Всеки от
ответниците следва да заплати на ищеца сума в размер на 348,31 лева, от които 315,60 лева
– разноски за държавна такса, депозит за СТЕ, депозит за ССчЕ и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и 32,71 лева – разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете. Ответниците са
заявили искане за присъждане на разноски, като видно от представения договор за правна
защита и съдействие /лист 57/ е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 700,00
лева, платено изцяло в брой при подписване на договора. Доколкото не е посочено каква
7
част от сумата в общ размер от 700,00 лева представлява договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение по всеки от предявените искове срещу всеки от ответниците, съдът намира,
че следва да се приеме, че всеки от ответниците е договорил и заплатил адвокатско
възнаграждение в общ размер 233,33 лева. Съдът намира за неоснователно релевираното от
ищеца възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от
ответниците адвокатско възнаграждение, тъй като в случая е уговореното и заплатено
възнаграждение в размер на по 233,33 лева от всеки от ответниците, което съдът намира, че
съответства на положения от адвоката труд по делото.
Съобразно отхвърлената част от исковете ищецът следва да бъде осъден да заплати
на всеки от ответниците по 0,36 лева - сторени разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че М. В. Д., ЕГН
********** ДЪЛЖИ НА “ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 681,37 лева, представляваща цена на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот - апартамент
3, находящ се в гр. С., ж.к. “....”, ..., абонатен № ... ведно със законната лихва, считано от
09.12.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 3,64 лева, представляваща цена за
услугата дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 09.12.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 117,39 лева - лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 08.11.2022 г. и
сумата 0,65 лева - лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за
периода от 15.09.2020 г. до 08.11.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за доставена топлинна енергия за сумата
над 681,37 лева до пълния предявен размер от 681,54 лева, иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
сумата над 117,39 лева до пълния предявен размер от 118,43 лева, както и иска за лихва за
забава върху главницата за услугата дялово разпределение за сумата над 0,65 лева до пълния
предявен размер от 0,69 лева, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.12.2022 г. по ч.гр.д. № 67373/2022 г. по описа на
СРС, 176 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че М. В. Д., ЕГН
********** ДЪЛЖИ НА “ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 681,37 лева, представляваща цена на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот - апартамент
3, находящ се в гр. С., ж.к. “....”, ..., абонатен № ... ведно със законната лихва, считано от
09.12.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 3,64 лева, представляваща цена за
услугата дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 09.12.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 117,39 лева - лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 08.11.2022 г. и
сумата 0,65 лева - лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за
периода от 15.09.2020 г. до 08.11.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за доставена топлинна енергия за сумата
над 681,37 лева до пълния предявен размер от 681,54 лева, иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
сумата над 117,39 лева до пълния предявен размер от 118,43 лева, както и иска за лихва за
забава върху главницата за услугата дялово разпределение за сумата над 0,65 лева до пълния
8
предявен размер от 0,69 лева, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.12.2022 г. по ч.гр.д. № 67373/2022 г. по описа на
СРС, 176 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Ц. Б. Д., ЕГН
********** ДЪЛЖИ НА “ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 681,38 лева, представляваща цена на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот - апартамент
3, находящ се в гр. С., ж.к. “....”, ..., абонатен № ... ведно със законната лихва, считано от
09.12.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 3,63 лева, представляваща цена за
услугата дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 09.12.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 117,38 лева - лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 08.11.2022 г. и
сумата 0,66 лева - лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за
периода от 15.09.2020 г. до 08.11.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за доставена топлинна енергия за сумата
над 681,38 лева до пълния предявен размер от 681,55 лева, иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
сумата над 117,39 лева до пълния предявен размер от 118,42 лева, както и иска за лихва за
забава върху главницата за услугата дялово разпределение за сумата над 0,66 лева до пълния
предявен размер от 0,68 лева, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.12.2022 г. по ч.гр.д. № 67373/2022 г. по описа на
СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК М. В. Д., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на “ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., сумата 315,60 лева – разноски за държавна такса,
депозит за СТЕ, депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение в исковото и 32,71 лева
– разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК М. В. Д., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на “ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., сумата 315,60 лева – разноски за държавна такса,
депозит за СТЕ, депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение в исковото и 32,71 лева
– разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Ц. Б. Д., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на “ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., сумата 315,60 лева – разноски за държавна такса,
депозит за СТЕ, депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение в исковото и 32,71 лева
– разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “ФИРМА” ЕАД, ЕИК .... ДА ЗАПЛАТИ на
М. В. Д., ЕГН **********, сумата 0,36 лева - разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “ФИРМА” ЕАД, ЕИК .... ДА ЗАПЛАТИ на
М. В. Д., ЕГН **********, сумата 0,36 лева - разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “ФИРМА” ЕАД, ЕИК .... ДА ЗАПЛАТИ на
Ц. Б. Д., ЕГН **********, сумата 0,36 лева - разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10