Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 05.07.2019 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                   СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

 

като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 15796 по описа на съда за 2015 г., взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по подадена от И.В.Н. срещу С.В.Р. искова молба на за признаване за установено, че ответникът не е собственик на нива с площ от 3 562 кв.м. в землището на гр. София, кв. „Симеоново“, м. „Капанджийска“, представляваща част от имот с идентификатор 68134.2043.4007 по кадастралния план и кадастралните регистри с площ от 12 497 кв.м.

Ищецът И.Н. твърди, че е наследник на Д.С.Г., който бил собственик на ливада, находяща се в м. „Кападжийска“ с площ от 9.395 дка съгласно нотариален акт № 110, том 10, дело № 2815/1925 г., а по удостоверение от Народен съвет - 10 дка. По актуален статут ливадата представлявала поземлен имот с идентификатор 68134.2043.4007. С решение № 423/14.01.1993 г. ПК „Витоша“ възстановила правото на собственост на Д.С.Г., Г.С.Г.и С.В. Стоянов-Р., наследници на С.Г.Й.върху ливада с площ от 13 000 кв.м., находяща се в кв. „Симеоново“, гр. София в реални граници от 12 472 кв.м., под № 2269, к.л. 721 по плана на гр. София от 1950 г. Имотът бил идентичен с този по нотариален акт № 156/1947 г., с който наследодателят С.Г.Й.прехвърлил на синовете си Д.и Г.С.Г.ливада в м. „Капанджийска“.

По подадено от С.В.Р. заявление, с решение № 4764/22.10.1993 г. Поземлената комисия възстановила правото на собственост на земи в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 3 562 кв.м., извън регулация в м. „Капанджийска“ с № 2269-а, к.л. 721 по плана на гр. София от 1950 г. Р. се легитимирал като собственик на нива в реални граници от 3 562 кв.м. с удостоверение за наследници № 367/28.11.1957 г., делбен протокол № 7548/1957 г. и скица от 16.10.1993 г. Издаденото в полза на С.Р. решение било отменено, но на 24.02.1994 г. ответникът се снабдил с нотариален акт № 100, том ІІІ, дело № 543/1994 г. на нотариус при СРС, с който бил признат за собственик на нива от 3 562 кв.м. в землището на кв. „Симеоново“, м. „Капанджийска“, представляваща имот пл. № 492, к.л. 721 по плана на гр. София. С решение от 04.07.2012 г. по гр.д. № 20947/2012 г. по описа на СРС решение № 4764/22.10.1993 г. било прогласено като нищожно.

С решение от 31.07.2013 г. по гр.д. № 20948/2012 г. по описа на СРС била прогласена нищожността и на решение № 423/14.01.1993 г. и върнато на ОСЗ „Овча купел“ за ново произнасяне.

Въз основа на нотариален акт № 100/1994 г. С.Р. направил искане за изменение в кадастралния план, според което имот с идентификатор 68134.2043.4007 с площ от 12 497 кв.м. да се заличи и на негово място да се нанесат два нови поземлени имота – с идентификатор 68134.2043.4022 с площ от 8 935 кв.м. и с идентификатор 68134.2043.4021 с площ от 3 562 кв.м. Изменението било предмет на висящ спор пред АС – София град.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска с твърдения, че не е налице идентичност на посочения от ищеца имот и този, за който Р. се легитимирал с нотариален акт № 100/1994 г. Оспорва и че наследодателят му е бил собственик на целия имот към момента на образуване на ТКЗС. Касаело се за два различни, съседни имота. Евентуално се позовава на придобивна давност, тъй като упражнявал фактическа власт върху имота явно, несъмнено и необезпокоявано от 1993 г. до датата на завеждането на исковата молба.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

С определение от 19.01.2018 г. по ч.гр.д. № 6208/2017 г. състав на САС е отменил разпореждане по настоящото дело от 19.09.2017 г., с което е върната подадената от И.В.Н. срещу С.В.Р. искова молба и е върнал делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В мотивната част на определението от 19.01.2018 г. е прието, че при формулиран петитум на отрицателен установителен иск, но и данни за наличие на спор за материално право към минал момент (чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ), спорните материални права към този минал момент следва да се преценяват от сезирания съд като преюдициални правоотношения, обуславящи правния интерес на ищеца от провеждане на отрицателния установителен иск.

Съгласно дадени от ВКС задължителни указания в т. 1 от ТР № 8/2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.

Установява се от приетото е неоспорено по делото удостоверение за наследници № 226/21.02.2012 г. на СО, район „Витоша“, че Д.С.Г. е починал през 1966 г. и е оставил за свои наследници по закон братята си Г.С.Г., В.С.Г.(починал през1943 г. и оставил за свои наследници съпругата си Е.С.Г., сина си С.В.Р. и дъщерите си Ц.В.Г., Л.В.Я.и Н.В.Р.), сестрите си Я.С.Г.(починала през 1958 г. и заместена по право от наследниците си Я.Д.М., В.Д.М.и Ф.Д.П.), П.С.Ф., И.С.Н.и С.С.Г.(починала през 1939 г. и оставила за наследник сина си Димитър Павлов Стоянов).

Ищецът в настоящото производство И.В.Н. е син на И.С.Н.- починалата през 1986 г. сестра на Д.С.Г., и наследник на общия наследодател.

По делото са приложени преписки №№ С-232/1086/1992 г., С-234/1088/1992 г. и С-227/1168/1992 г.

Първата от тях е образувана по подадено от наследниците на В.С.Г.и Е.С.Г. – С., Н., Л. и Ц.Р.заявление за възстановяване собствеността върху земеделски земи, сред които нива с площ около 3.6 дка в м. „Капанджийка“.

Преписка № С-234 е образувана по заявление на П.Г.С.като наследник на Г.С.Г.за възстановяване собствеността върху земеделски имоти, сред които ливада с площ от 5 дка в м. „Капанджийка“.

С.В.Р. също е подал заявление, като наследник на Д.С.Г.за възстановяване на собствеността върху земеделски имоти – преписка № С-277/1168/1992 г. Сред описаните имоти е ливада в м. „Капанджийка“ с площ от 13 дка, а доказателството за собственост е извлечение от емлячен регистър ГП 216.

На първо място, следва да се отбележи, че земеделски имот с м. „Капанджийка“ не е бил обект на делба по протокол от 02.04.1957 г. по гр.д. № 3249/1956 г. на СНС, Благоевградски район, 8 участък.

В сочения от ищеца нотариален акт № 196/1947 г. земеделският имот, прехвърлен от Стоян Г.на Г.С.Г.и Д.С.Г. представлява ливада в м. „Капанджийка“ от 9.395 дка, по удостоверение от народния съвет – 10 дка.

Всички постановени по заведените преписки решения на органа по възстановяването са признати за нищожни и към момента липсва влязло в сила решение, с което се признава на Д.Г.или на някой от наследниците му право на възстановяване на собствеността върху земеделски имот в м. „Капанджийка“.

С протокол от 29.11.1957 г. по дело № 7548/57 г. на СНС, Благоевградски район, 8 участък е одобрил постигната между наследниците на В.С.Г.спогодба, с която са поделени имотите, поставени им в дял по протокол от 02.04.1957 г. и по гр.д. № 3249/1956 г. Допълнително, в дял на С.В. С.(Р.) е отредена нива в м. „Капанджийка“, цялата около 3 дка, включена в блок на ТКЗС с. Симеоново. Съседи на този имот не са посочени.

На л. 81 от делото се намира издадена на 16.10.1993 г. скица, според която имот пл. № 2269 от к.л. № 721 е трасиран на място с електронен тахиметър и е установено да е с площ от 13 474 кв.м. Незастроената площ, означена на скицата с № 2269а от 3 562 кв.м. е посочена като собствена на С.В.Р. на основание решение № 423/14.01.1993 г. на ПК  Община Витоша (прогласено за нищожно с решение от 31.07.2013 г. по гр.д. № 20948/2012 г. по описа на СРС, 45 състав) и протокол за делба по дело № 7548/57 г.

Изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е установила, че по едромащабна топографска карта територията на имот пл. № 2269 е обозначена със знак за ливада. Безспорно е и че имотът попада в м. „Капанджийка“. Установено е също несъответствие на площта по нотариален акт № 156/1947 г. – 10 дка и площта на имота по кадастралния план от 1950 г. – 13 438 кв.м., като разликата е повече от 1/3, или 3 438 кв.м. Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта, обясняваща възможната причина за разлика в площта поради неяснота в метода на изчисляването й към 1950 г. на първо място, разликата в площта е значителна. На второ място, тя съответства именно на спорната площ от 3 562 кв.м., за която ответникът се е снабдил с нотариален акт. На трето място, вещото лице е изследвало съседите на имот № 2269, с изключение на имот пл. № 2274 – на ТКЗС и имоти пл. №№ 2247 и 2247а – без данни за собственик.

Отделно от това, по делото е приет протокол за извършени замянки на полските имоти на некооператорите, включени в кооперативните блокове на ТКЗС от 08.11.1948 г., според който в блок VІІ-ми, по т. 2 П.Д., в замяна на ливадата си в м. „Средореко“ от 2.9 дка е получил ливада на Е.В.С.в м. „Капанджийка“ от 3 дка, при граници: наследници на П.Х., С.Г.Й.и застрахователен институт. Тези граници също съвпадат с описаните от вещото лице относно наследника на П.Х., на когото е възстановена собствеността върху имот № 2246 – М.П.Х.. Дали ливадата по този протокол не е била собственост на Е.С.и дали тя попада в площта на имота по нотариалния акт от 1947 г. е въпрос, който е предмет на спор за собственост към минал момент. Наличието на спор за материално право между страните в настоящото производство и останалите наследници на Г.Г.и Д.Г.е установено от АССГ по адм.д. № 7707/2015 г., потвърдено с решение № 4910/20.04.2017 г. по адм.д. № 10467/2016 г. на ВАС, по жалба срещу заповед № 18-3510/08.05.2015 г. на началника на СГКК за нанасяне на поземления имот по нотариален акт № 100/1994 г. на нотариус в КККР. Заповедта е отменена именно с мотиви за наличие на спор за материално право, който не може да бъде разрешен в рамките на административното производство. Наличието на такъв спор е обосновало и спиране на производството по преписка № С-234/92 г. на 11.11.2015 г. (л. 66 от делото).

В случая С.В.Р. се е снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 100/24.02.1994 г. въз основа на протокол за доброволна делба от 29.11.1957 г. на СНС.

Констативният нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, но при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна. (така ТР № 11/2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС.) В случая това се оспорване се изразява в доказване на принадлежащи на ищеца права, противопоставими на тези на С.Р..

За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил собственик към минал момент и следователно протоколът за доброволна делба от 1957 г. не го легитимира като собственик. Трайна и последователна обаче е съдебната практика, че отрицателен установителен иск за право на собственост към минал момент е недопустим, поради което принадлежността на правото на собственост следва да се установи в производство по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.  

Отрицателният установителен иск се явява преждевременно предявен, тъй като не е разрешен въпросът за собствеността на процесния имот към момента на обобществяването му, замяната му с друг земеделски имот или друг релевантен съобразно конкретните обстоятелства момент в миналото. Изходът на спора по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е обуславящ и за произнасяне на ОСЗ с решение, признаващо правото на възстановяване на правоимащото лице, а също и за преценка констатираното от нотариуса през 1994 г. право на собственост принадлежи ли на С.Р. или не.

Действително, спорът по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е преюдициален, но единствено досежно правния интерес на ищеца да проведе отрицателен установителен иск. Такъв интерес И.Н. безспорно има, но съществуването на правото на ответника, констатирано с нотариален акт № 100/1994 г. предполага провеждане на производство по положителен установителен иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, с какъвто настоящият съдебен състав нито е сезиран, нито може да дава указания за уточняване и евентуално изменение на претенцията. Това е така поради недопустимото изменение на иска от отрицателен установителен в положителен установителен иск за собственост, и то към минал момент.

При този изход на спора, право на разноски има ответникът. Същите се изразяват в заплатен от С.В.Р. на адв. Д. Д. адвокатски хонорар в размер на 1 480 лева. Установява се от договор за правна защита и съдействие от 13.04.2017 г., че С.Р. е заплатил в брой на адв. Д. Д. сумата от 1 280 лева. Интересът по делото е 213 862.48 лева, поради което хонорарът е в рамките на дължимия по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. На основание чл. 7, ал. 8 от Наредбата и при проведени две допълнителни съдебни заседания, на ответника се дължат допълнително 200 лева, заплатени на адв. Д. по договор за правна защита и съдействие от 07.05.2019 г.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.Н., ЕГН ********** срещу С.В.Р., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на нива с площ от 3 562 кв.м., находяща се в землището на гр. София, кв. „Симеоново“, м. „Капанджийска“, представляваща имот пл. № 492 по к.л. № 721 по плана на гр. София, при реални граници: от юг – наследници на Х.К., от запад – застрахователно дружество „Витоша“,от север – Д.и Г. С. и от изток – наследници на Х.З.и В., Г. и С.Г., понастоящем представляващ част от имот с идентификатор 68134.2043.4007 по кадастралния план и кадастралните регистри с площ от 12 497 кв.м.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И.В.Н., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на С.В.Р., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 480 лева разноски.

Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: