Решение по дело №53/2016 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 88
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия: Росица Богданова Савова
Дело: 20161500900053
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 юни 2016 г.

Съдържание на акта

 

     РЕШЕНИЕ №88

        Гр.Кюстендил, 30.12.2019г.

Кюстендилският окръжен съд, в открито заседание на осемнадесети септември   две хиляди и деветнадесета година в състав        :

                                                                                            Председател: Росица Савова

при участие на секретаря Вергиния Бараклийска ,  като разгледа докладваното от съдия Савова т. дело №53 по описа за 2016 г. на КОС и, за да се произнесе,взе предвид:

 

  

"АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление град София, район “Възраждане”, бул. “Княгиня Мария Л.” № 79, представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори Д.Д.И., Р.С.С. и С.В.Г., чрез адвокат В.  К.К., е предявило срещу Н.Р.Т., ЕГН **********,*** (със съдебен адрес:***,офис ***) , иск  за признаване за установено  съществуване на вземане в полза на ищеца срещу ответника по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело.№ 873/2011г.по описа на Районен съд - Дупница, а именно:

-сума в размер на **** лева — **** лева и **** стотинки, представляващи просрочена главница по Договор за кредит „Жилище” № **** от 30.01.2008 г.,

-сума в размер на ****- ***** лева и *****стотинки, представляваща вземания по текущо начислени лихви по главница, за периода от 27.09.2009 г., вкл., до 04.04.2011 г., вкл.,

-сума в размер на ***** - ***** и **** стотинки, представляващи вземания по просрочени лихви по главница, за периода от 27.09.2009 г., вкл., до 04.04.2011 г., вкл.,

-сумата в размер на ***** - ***** лева и ***** стотинки, представляващи вземания за неустойки върху начислената, но неплатена лихва, за периода от 27.09.2009 г., вкл. до 04.04.2011 г., вкл.,

-законна лихва върху главницата, считано от 07.04.2011 г. до окончателното й изплащане.

Твърденията, на които се основава искът, са следните:

Страните са сключили  Договор за кредит „Жилище” № ***** от 30.01.2008 година.

Ищецът е отпуснал на кредитополучателите Н.А.Т. (наследодател на ответницата) и на отв. Н.Р.Т. банков кредит в размер на **** лв. ( ***** лева) с краен срок за погасяване 28.01.2028 година.

Кредитът е усвоен изцяло от кредитополучателя на 01.02.2008 година Като обезпечение по отпуснатия кредит банката е приела и е учредена договорна ипотека върху описания в чл.21 от договора за кредит недвижим имот.

Последното плащане, което кредитополучателите са направили , е на 09.02.2010 година, с което са погасени  част от стари задължения.

На 11.05.2010 година кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл.19.1, буква „А“ и буква „Е” от договора за кредит, като кредитополучателите са имали 8 (осем) поредни просрочени погасителни вноски, които обхващат период от 27.09.2009 година, включително до 27.04.2010 година включително. Уточнява изрично, че 11.05.2010 година е датата, на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем в системата на банката.;  02.09.2010 г. е датата, на която ответникът е получил уведомлението за настъпването на предсрочната изискуемост ,а - 04.04.2011 г.е датата на  подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.

С Нотариална покана Изх.№ 150 от 11.05.2010 година /рег.№ **** том ****, акт № ** от 12.05.2010 година/ ответницата Н.Т.  е  уведомена, че отпуснатият кредит по горепосочения договор за кредит е обявен за предсрочно изискуем,  като   връчването на нотариалната покана е станало по реда на чл.47 от ГПК. на 02.09.2010 година,  докато  от кредитополучателя не е изпълнено задължението по т. 16, буква „ж” от договора за кредит да уведоми банката при промяна на адреса за кореспонденция, респ.посоченият в договора  адрес за кореспонденция е меродавен за връчването на писма, покани и други документи на лицето.

По ч.гр.дело.№ 873/2011г.по описа на РС-Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК  и изпълнителен лист срещу кредитополучателя Н.Т. –за сумата общо в размер на ***** лева, от които: ***** лева, представляващи просрочена главница по Договор за кредит „Жилище” № *-***- от 30.01.2008 година, сумата в размер на ***** лева, представляващи вземания по текущо начислени лихви по главница за периода 27.09.2009 година, включително до 04.04.2011 година, включително, сумата в размер на **** лева, представляващи вземания по просрочени лихви по главница за периода 27.09.2009 година, включително до 04.04.2011 година, включително, сумата в размер на ***** лева, представляващи вземания за неустойки върху начислената но неплатена лихва, за периода 27.09.2009 година, включително до 04.04.2011г., както и законна лихва върху главницата, считано от 07.04.2011 година до окончателното й изплащане. Сумите се дължат съгласно уговореното в чл.5. /, чл.5.2., чл.5.3.1 чл.5.4 и чл.7.1 от договора за кредит.

На 19.04.2016 година Н.Р.Т. е подала възражение, което ищецът намира за подадено извън  срока по чл.414 от ГПК .

Между страните  е постигнато извънсъдебно споразумение, по силата на което ответницата е признала цялото вземане по издадения изпълнителен лист.

Възраженията на ответната страна в депозирания отговор се изразяват в следното:

Не е настъпила предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Длъжникът- отв.Т.- не е уведомена за предсрочната изискуемост - волеизявлението не е достигнало до кредитополучателя.

Кредиторът не е положил дължимата грижа и добросъвестност при обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Не е посочено надлежно от ищеца, вкл.в поканата, какви са задълженията, довели до предсрочна изискуемост,  а така също е даден неподходящ срок за заплащането му с оглед размера.

Клаузите в договора, касаещи определяне на лихвите - договорни /възнаградителни/ и мораторни,  наречени просрочени, както и неустойки- чл.5.1, чл.5.2, чл 5.3, чл.5.4, чл.6 и чл.7.1 от договора, са нищожни  поради тяхната неравноправност и в този смисъл поради противоречието им със закона - ЗЗП,  - в противоречие на чл. 143 (т.10 и т.12) от ЗЗП и се накърнява договорното равноправие – предвид възможна промяна от страна на банката на лихвен процент при непредвидени в договора основания и непочиващи на обективни критерии и дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора ; респ.тези клаузи не са уговорени индивидуално - същите са изготвени предварително и поради това ответницата не е имала възможност да влияе върху съдържанието им.

Прави се  възражение за нищожна клауза и относно текста от договора, касаещ определяне на неустойка върху изтекли лихви, което на практика представлява клауза за лихва върху лихва, съответно   противоречи  и на добрите нрави,  а така също е и прекомерна. Отделно, поради изложените по-горе съображения представлява и неравноправна клауза, поради противоречие с чл.146 ЗЗД и в този смисъл - нищожна.

 Прави се възражение за изтекла погасителна давност относно главница и съответно лихви на основание чл.111 ЗЗД - в случай, че бъде  прието за установено  настъпването на  предсрочна изискуемост-  предвид твърдяната дата на обявяване на предсрочна изискуемост и датата на извършения опис на ипотекираното жилище.

Възразява се и , че е постигнато споразумение между страните , доколкото по  делото не е представено доказателство от страна на ищеца за наличието на такова, още повече че то би следвало да бъде писмено.

   

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Процесният договор за кредит „Жилище“№ **** е сключен на 30.01.2008г.между ищцовата банка от една страна като кредитор и от друга- като кредитополучатели – Н.А.Т. и ответницата Н.Р.Т.. Първият от кредотополучателите е починал на 18.08.2008г., като негови наследници по закон са ответницата Н.Т. /преживяла съпруга/ и брат Б.А.Д..

Както се установява от заключение № 923/01.02.2018г. на в.л.Г.В., усвоената от кредитополучателите сума по договора е в размер на ****лв.Падежът на месечната вноска – съгласно договора и погасителния план – е 28-мо число всеки месец, като вноската се състои от месечна вноска за главница и месечна вноска за лихва , като последната вноска по кредита е отразено, че е направена на 09.02.2010г.

Лихвеният процент е подробно уговорен в раздел III ,т.5.1 от договора и е съставен от следните компоненти – годишна лихва, формирана на сбора от базов лихвен процент /БЛП/ , определян периодично от УС на Банката , минус 0,15%пункта, като към датата на подписване на договора годишната лихва по него е била в размер на 7,95%.В същото заключение е посочено, че в периода на действие на договора има промяна на лихвения процент, като със Заповед №РД22-0329/ 07.10.2008г.и Решение на УС на Банката от 01.10.2008г.,считано от 15.10.2008г.има увеличение на БЛП на 8,6%, а със Заповед №РД22-0055/ 19.02.2009г. и Решение на УС на Банката от 16.01.2009г.- считано от 25.02.2009г. увеличението на БЛП е на 8,9%, които увеличения е посочено в заповедите , че са валидни за стари и нови кредити.

Ако се приеме, че няма промяна на лихвения процент, а същият е какъвто е уговорен с договора, то в това заключение е посочено, че внесените суми покриват 19 пълни месечни вноски по 833,33лв.по погасителния план и 0,53%  /441,66лв./ от двадесетата погасителна вноска, а това реално са погасени вноски до 28.08.2009г.  / както се посочи, последно внасяне по кредита е  на 09.02.2010г./.

При горните данни, в цитираното заключение е посочено, че размерът на погасената част от главницата възлиза на ****лв.,т.е.остатъкът е в размер на ****лв. , а размерът на договорната лихва, който е погасен, е ****лв.; респ.неплатени вноски за договорна лихва към датата, която банката визира като такава на предсрочна изискуемост, е *****лв.; респ.размерът на просрочената лихва по главницата за периода 27.09.2009г. /с оглед датата, до която са платени вноските изцяло/ до 10.05.2010г. / с оглед приетия от банката момент на предсрочна изискуемост/ е ****лв.

Банката, приемайки, че е налице предсрочна изискуемост считано от 11.05.2010г. от същата дата е спряла начислявания от  всякакъв вид след тази дата, при което към същата начислението за неустойка е в размер на ****лв., за периода 27.09.2009г.- 10.05.2010г.

Съгласно заключение № 6179 от 05.09.2019г.на в.л.Г.В., по договора за кредит и погасителния план на 28-ма дата е падежът на погасителната вноска за заплащане на месечна вноска за главница (от **** лв. първата и прогресивно растящи всяка следваща при редовно плащане) и месечна вноска за договорна лихва (***** лв. първата и прогресивно намаляващи всяка следваща при редовно плащане) - обща сума **** лв.

Съгласно погасителния план,  подписан при сключване на договора за кредит, общо дължими са *** (*****) месечни погасителни вноски.

Има и  внесена на 27.07.2010г. /след датата, от която ищецът счита, че е налице  предсрочната изискуемост / вноска в размер на **** лв. /равностойност на *** евро/. Същата сума би погасила вноската за 28.02.2010г. по първоначалния ПП-договорена лихва **** лв.+ главница - **** лв.= **** лв.Ако от  същата  сума -   ****  се извади вноска от  **** , остатъкът  **** лв. ще погаси част от договорената лихва, а именно - дължима **** лв. - **** лв.= *** лв.Остават дължими към 28.03.2010г.:-    договорена лихва - ** лв. и главница - *** лв. = **** лв.,а след приспадане и на внесената на 27.07.2010г. вноска след датата, посочена като такава за  предсрочна изискуемост, в размер на **** лв., в допълнителното заключение е посочена сумата *****лв. ( но при редовен кредит без просрочия).Уточнено е обаче, че със сумата от **** евро , внесена на 27.07.2010г. ,след предприемане на процесуални действия от банката, са платени начислените провизии (т.е. задължения, поети по силата на договорен или правен ангажимент) по кредита, съответно не е приспадната от дължимата сума.

Към датата 11.05.2010г. падежиралите суми / само главница и договорна лихва/  са в размер на *****лева, а същите към 02.09.2010г. са *****лв.

На база тези данни, падежиралите вноски към момента на постановяване на съдебното решение  / т.е.до 28.12.2019г./ биха били в размер на:  9  вноски за 2010г. по *****лв., плюс  **** лв.остатък за вноската от м.март 2010г. , т.е. *****лв. , както и за още 108 вноски / за 9г.по 12 вноски/ всяка вноска  по ****лв. ****лв., или общо падежиралите вноски към постановяване на решението биха били  в размер на ****лв.съобразно погасителния план.

Съобразно първоначалния погасителен план /л.98-101 от делото/ главницата по падежиралите вноски към този момент 28.12.2018г. /считано от непълно погасената вноска с падеж 28.03.2010г. е в размер на *****лв., а остатъкът е договорната лихва, но доколкото се претендира такава  лихва до 04.04.2011г., то нейният размер съобразно плана е *****лв.; респ.претенцията на ищеца е за *****лв.

РС-Дупница  е бил сезиран от „Алианц Банк България“ АД, със заявление от 07.07.2011 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу Н.Р.Т., и Б.А.Д., за следните суми: **** лева – просрочена главница по Договор за кредит „Жилище“ №**** от 30.01.2008 г.; 5945.96 лева – вземания по текущо начислени лихви по главницата за периода от 27.09.2009 година до 04.04.2011 г.; **** лева – вземания по просрочени лихви по главница за периода 27.09.2009 г. до 04.04.2011г.; **** лева – вземания за неустойки върху начислената но неплатена лихва, за периода от 27.09.2009 г. до 04.04.2011 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и **** лева разноски в производството, представляващи заплатена държавна такса.

На 08.04.2011 г. заповедният съд е издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ  по чл.417 от ГПК в полза на ТБ „Алианц България“ АД срещу длъжниците Н.Р.Т. и Б.А.Д. за претендираните суми, като с обжалваното разпореждане, обективирано в заповедта за изпълнение, е постановено незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист на основание чл. 418 от ГПК.

С представената по делото Нотариална покана изх.№150/11.05.2010 г., отправена до длъжниците Н.Р.Т. и Б.А.Д. е направено уведомление, че отпуснатият кредит е обявен от банката за предсрочно изискуем.В същата е посочено, че се претендира цялото задължение към „Алианц България“АД в размер на ****лв.- към 10.05.2010г., като банката е обявила вземането за изискуемо в пълен размер преди падежа на основание чл.19.1 и във вр.с т.“а“ и т.“е“ от Договора за ипотечен кредит №**** от 30.01.2008г.

Видно от Констативен протокол - акт №**, том ***, рег.№*** от 03.09.2010 г.на Нотариус Л.С., в същия е отразено, че  след „неколкократно посещение“ на адреса на длъжника Н.Р.Т., същата не е открита, при което на 19.08.2010 г. на вратата на жилището й на адреса в с. Б., общ. К., ул. „*******“ №**- посочен като постоянен адрес на лицето „видно от писмо изх.№32/02.08.2010г. на Кмета на с.Б., Община К.“ е залепено уведомление по чл.47 ГПК, като след изтичането на двуседмичния законов срок, в който длъжникът не се е явил в кантората на нотариуса за получаване на нотариалната покана, Нотариусът е отразил, че счита поканата за редовно връчена. /л.10-11 от делото/.Цитираното писмо от 02.08.2010г./л.15/ сочи, че Н. Т.не живее на този адрес от 2007г.;не е променяла постоянния си адрес и не е оставила друг, на който живее в момента.По делото е приложен сертификат за адресна регистрация /л.61/, издаден от Община П., И., от който е видно, че ответницата Т. има адресна регистрация , считано от 28.05.2008г., като този документ не е бил оспорен.

В исковото производство са събрани гласни доказателства, като от показанията на свид.Р.Ц. / непосредствен съсед на посочения адрес/ се установява, че ответницата е в Испания от 2008г.и в къщата не живее никой, с изключение на известен период, в който са я ползвали други хора /възрастно семейство/ - до преди две години /т.е.две години преди 2017г./, но свидетелката уточнява, че никога не е виждала нищо залепено – никакви книжа- на вратата на къщата, вкл. и лятото на 2010г.Идентични са и показанията на свид.Б.К. – леля на ответницата, която сочи, че Н.Т. не живее там от 2008г., свидетелката е посещавала имота, но не е намирала други книжа, а само такива за плащане на ток,вода и данъци, и никой от съседите не й е казвал да е имало нещо залепено , нито са и давани някакви писма.Свид.В.М. поддържа, че адресът в с.Б. е посещаван, но не посочва конкретни моменти, на база които да се установи кога точно и в какъв интервал е посещаван адресът .

По отношение на длъжника Б.А.Д. издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е обезсилена с определение на ДРС от 20.01.2012 г., постановено по ч.гр.д.№873/2011 г.

Липсват данни кога е била връчена заповедта за изпълнение на ответницата, като от нейно име е постъпило възражение от адв.Т.; респ.приложено е пълномощно в този смисъл по ч.гр.д.№873/2011г.на ДнРС.

От страна на ищеца се представя и писмена молба без дата от името на ответницата, в която се иска преструктуриране на дълга и опрощаване на част от задълженията, респ.да не бъде привеждан в изпълнение издаденият изпълнителен лист. Същевременно, налице са данни за образувано изпълнително производство при ЧСИ М.Д. и предприемане на съответни действия по него.

При така констатираното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Предявен е иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит, по който ответницата е солидарен длъжник .

На първо място е направено възражение за липса на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като банката не е уведомила надлежно длъжника за нейното настъпване.

Обявяването на предсрочна изискуемост се състои в отпадане привилегията на срока за изпълнение, уговорен в полза на длъжника-кредитополучател по договора за банков кредит, респ. на солидарно отговорните с него лица, съобразно нормата на чл. 70, ал.1, предл. първо от ЗЗД, поради допуснато неизпълнение на задължението за заплащане на една вноска - в случая, поради забава в плащанията на главницата и възнаградителната лихва, продължила повече от 30 дни, съгласно клаузата на т. 19.1,б.“Е“ от процесния договор. Възможността за обявяване на цялото вземане по кредита за предсрочно изискуемо, с последица снабдяване на банката със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за събиране на сумата по нея, по реда на чл. 418 от ГПК, е изрично предвидена в нормата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ. С обявяване на предсрочната изискуемост на цялото задължение банката упражнява свое  преобразуващо право, в отклонение от нормата на чл. 20а, ал.2 от ЗЗД, едностранно да предизвика изменение в създаденото с договора за кредит облигационно отношение, чрез отпадане на уговорения при възникването му модалитет- срока, обуславящ настъпване изискуемостта на задължението за заплащане на отделните анюитетни вноски. Кредиторът упражнява това право с едностранно писмено изявление, което следва да е достигнало до длъжника, тъй като предсрочната изискуемост не настъпва автоматично с факта на неизпълнението и изтичането на предвидения в посочения текст от договора срок, а по силата на писменото волеизявление на кредитора, направено и достигнало до длъжника. Начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване.

Съдът  намира, че от приложените покана и констативен протокол не може да се направи категоричен  извод, че в случая са налице предпоставките за връчване на книжа при условията на чл.47, ал.1 вр. чл.47, ал.5 ГПК. Съгласно чл.47, ал.1 ГПК, когато ответникът  не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея, като съгласно изр. второ когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. За да е спазена процедурата по връчване длъжностното лице следва да посети съответния адрес няколко пъти /най-малко три/ в срок не по-кратък от един месец /в този смисъл е Решение №829 от 13.12.2010 г. по гр.д.№1527/2010 г. на ВКС, IV г.о./. Тези данни не са установени  по начин, който да мотивира извод за надлежно връчване , въпреки отразеното в констативния протокол.

Същевременно ,  установено е , че длъжникът Н.Т. не е живеела на адреса от 2008 г., тъй като пребивава в чужбина, / в такава насока има данни и в   цитирано писмо на кмета на с. Б., на което писмо се е позовал и нотариусът при изготвянето на констативния протокол/ , при което съгласно разпоредбата на чл.47, ал.4 ГПК, когато бъде установено, че адресатът изобщо не пребивава на адреса – уведомление не се лепи, а следва да се изиска представяне на адресна справка, но не се установява такава процедура да е спазена, /водеща до евентуално приложение на правилото на чл.47, ал.4 ГПК, вместо залепване на уведомление/.

Отделно от това, самата покана , изпратена от банката, не съдържа надлежни данни за отделните компоненти, които се съдържат в посочената обща сума, която се претендира като дължима.

Не е налице и твърдяното от ищеца признание от страна на ответницата при липса на конкретни параметри в приложеното писмо , липсата на яснота към кой момент е депозирано и с оглед обезсилване на изпълнителния лист, който се визира,  със съдебен акт по ч.гр.д.№ 291/2016г.на ОС-Кюстендил.

С оглед извода, че преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК не е настъпила предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, приложение следва да намерят задължителните указания на ТР № 8/2017 от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС. Според цитираното тълкувателно решение е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. В този случай предявеният иск може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК не е условие за редовност или основателност на исковата молба.

Основателен е и доводът на ответната страна, че са налице неравноправни клаузи – на първо място по отношение едностранна промяна на лихвения процент , поради което не следва да се вземе предвид изменението му, както и досежно извършване на  преоформяне на дълга, чрез прибавяне на изтекли и непогасени лихви в определени периоди от време към редовната главница, върху която отново са начислявани лихви, банката е действала в нарушение на императивната разпоредба на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. С решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., е посочено,  че уговорката за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци, на осн. чл. 294, ал. 1 ТЗ. Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм/не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД, каквато по същество е и претенцията за неустойка върху изтекли лихви.

Ето защо, определянето на точния размер на вземането на банката следва да бъде съобразено с размера на вноските с настъпил падеж  съобразно първоначалния погасителен план, а също да се вземе предвид  това, че възнаградителната лихва се претендира за период до 04.04.2011г. / срвн.Решение № 101 от 19.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 439/2017 г., II т. о., ТК/ .

По разноските:

Присъдените със заповедта за изпълнение разноски, направени в заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 от ГПК, а представляват законна последица от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, което предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение. Според т.12 от ТР №4/2013г. ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, а принудителното им събиране се извършва въз основа на издаден след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл. 404, т.1 ГПК от съда в исковото производство.

Съобразно доказателствата по делото , направените искания и приложения списък по чл.80 ГПК, на страните се дължат разноски по компенсация, като на ищеца се дължат такива за заповедното производство в размер на ****лв. и за исковото – ****лв., а на ответницата ….лв.за исковото производство, респ.на пълномощника й адв.Т. следва да бъде присъдено при усл.на чл.38 от ЗА възнаграждение в размер на ****лв.

Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

 

 

                                        Р   Е   Ш   И   :

 

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  съществуването на вземания в полза на ищеца  "АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, район “Възраждане”, бул. “Княгиня Мария Л.” № 79, срещу ответника  Н.Р.Т., ЕГН **********,***,офис ***, по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело.№ 873/2011г.по описа на Районен съд - Дупница, а именно: за сума до  размер на **** лв. /**** лева и **** ст./ главница по падежиралите вноски към 28.12.2018г. по Договор за кредит „Жилище” № *****от 30.01.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2011 г. до окончателното й изплащане и съобразно падежа на всяка от вноските, а също и  за сума в размер на ****лв.- /***** лева и ***** стотинки/ , представляваща договорна лихва /текущо начислени лихви по главница/, за периода от  27.09.2009 г., вкл., до   04.04.2011 г., вкл.,                      като исковите претенции за разликата до пълния предявен размер от ***** лева за вземането за главница , ведно със законната лихва от 07.04.2011 г. , и за сумите в  размер на ***** лв.,претендирана като  вземане по просрочени лихви по главница за периода от 27.09.2009 г., вкл., до 04.04.2011 г., вкл. , и  в размер на

***** лв., претендирана като  вземане за неустойки върху начислената, но неплатена лихва, за периода от 27.09.2009 г.,вкл.,до 04.04.2011г., вкл.,ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Н.Р.Т. /с посочени данни/ да заплати на  "АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, разноски по компенсация в размер на *****лв. за заповедното производство, както и ****лв. – за исковото производство за настоящата инстанция.

 

ОСЪЖДА на  "АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *****, да заплати на Н.Р.Т. /с посочени данни/ , разноски по компенсация в размер на *****лв. за исковото производство за настоящата инстанция .

ОСЪЖДА на  "АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *****, да заплати на адвокат Д.С.Т. ***, със служебен адрес :гр.Благоевград, ул.“Т.Александров“ №41,офис 104, на осн.чл.38 от Закона за адвокатурата, възнаграждение в размер на *****лв. за настоящата инстанция.

 

    Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                   Окръжен съдия: