Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 31.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
гр. д. № 71 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Подадена е въззивна
жалба от ищеца в първоинстанционното производство Й.Р.К.
срещу Решение № 208 от 14.08.2019 г., постановено по гр.д. № 725/2018 г. по
описа на РС- гр. Ботевград, с което първоинстанционният
съд е отхвърлил предявените от Й.Р.К. срещу С.Р.И.,
Й.К.И. и Ц.Й.К., искове с правна квалификация чл. 59, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от общо 6000 лв. /от по 2000, 00 лева от всеки ответник/, представляваща
обезщетение за лишаването на ищеца от ползване без основание за времето от
13.10.2014 г. до 24.04.2018 г. на собствения му недвижим имот, представляващ
УПИ II-181 в кв. 37 по плана на с. Г., общ.
Ботевград, с площ от 560 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, като
неоснователни.
Постановено решение е обжалвано изцяло
от ищеца с доводи за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се твърди,
че е дадена неправилна правна квалификация на иска /чл. 59 ЗЗД вместо чл. 45 ЗЗД/. Неправилно било прието, че Ч. Т.О. била собственик на ½ ид.ч. от имота, при липса на доказателства да е приемала
наследството на Р.К.. Този извод бил в противоречие с чл. 49, ал. 1 от ЗН.
РС-Ботевград пренебрегнал показанията на св. Д.И., а кредитирал противоречиви
такива на св. Ц. и П.. Необсъдени останали и документите от гр.д. № 727/2013 г.
по описа на РС-Ботевград, от които било видно, че ответниците
са твърдели, че ползват имота, вкл. след като ел. захранването било изключено.
Не бил обсъден и факта, че единият от ответниците е
назначен за пазач на имота, на осн. чл. 486, ал. 1 от ГПК. По същество моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците по жалба Ц.Й.К. и С.Р.И. изразяват становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Депозирана е частна жалба от Ц.Й.К. и С.Р.И.
срещу определение № 6122/21.11.2019 г., с което е оставена без разглеждане
молба с вх. № 6520/25.09.2019 г. на адв. Г.У., като
пълномощник на ответниците, за изменение на решение №
208 от 14.08.2019 г. по гр.д. № 725/2018 г. на РС-Ботевград в частта му за
разноските и прекратено като недопустимо производството по същата. Излагат
съображения, че непредставянето на списък по чл. 80 от ГПК е основание за отказ
от „изменение“, а не „допълнение“, в противен случай биха се обезсмислили
нормите на чл. 248, ал. 1, вр. чл. 250, ал. 1 ГПК,
където е указана възможността за „допълване“ на решението. Посочват, че
представянето на списък е пожелателен, а не
задължителен. Молят за отмяна на обжалваното определение, като им бъдат
присъдени разноски – адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.
Ответната страна не изразява становище
по частната жалба.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от
процесуално легитимирано лице- ищеца по иска Й.Р.К., в законоустановения
срок, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
В хода на производството е констатирано,
че на 17.02.2019 г. е починал ответника Й.К.И., поради което с определение на въззивният съд от 08.07.2020 г., са конституирани в правата
на починалото лице, наследниците му по закон, участващи в делото и на собствено
основание.
Ищецът Й.Р.К. е предявил искове срещу ответниците С.Р.И., Й.К.И. и Ц.Й.К., искове с правна квалификация
чл. 59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 6000 лв. /от по 2000, 00 лева
от всеки ответник/, представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от
ползване без основание за времето от 13.10.2014 г. до 24.04.2018 г. на собствения
му недвижим имот, представляващ УПИ II-181 в кв. 37 по
плана на с. Г., общ. Ботевград, с площ от 560 кв.м., ведно с построената в него
жилищна сграда. В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е собственик
на жилищна сграда в УПИ II-181 в кв. 37 по
плана на с. Гурково, в която живеят ответниците.
Правото му на собственост било признато с решение на БРС по гр.д. № 272/2013
г., потвърдено с решение по гр.д. № 451/2014 г. по описа на СОС. Твърди, че
отправил до ответниците нотариални покани от
15.05.2013 г. и от 20.11.2014 г. да освободят имота му и да му заплатят
обезщетение за ползване, но не получил отговор. Навежда твърдения, че с
поведението си ответниците го лишават от право да
ползва имота си и да получава доходи от него, поради което моли ответниците да бъдат осъдени всеки един по отделно, за
периода от 13.10.2014 г. до 24.04.2018 г. да му заплатят обезщетение от по
2000, 00 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба.
Претендира разноски по делото. С оглед така навените твърдения, първоинстанционния съд е квалифицирал исковете по чл. 59 от СК, като дадената правна квалификация е правилна. В първото по делото
заседание, проведено на 12.02.2019 г., ищецът, чрез адв.
Й. е заявил, че няма възражения по доклада. Оплакванията във възивната жалба в тази посока са неоснователни.
В постъпилите отговори от ответниците, предявените искове се оспорват като
недопустими, по същество неоснователни и
недоказани.
Съдът намира от фактическа и от правна
страна следното:
Не се спори между страните, а се и
установява от представения нотариален акт № 46, том III,
дело № 862/1992 г. за дарение, че С.Р.И. е дарила на сина си Р. Й.К. недвижим
имот, находящ се в с. Г., състоящ се от празно дворно
място с площ 560 кв.м., за което е отреден парцел II-181,
в кв. 37 на село Г.. След придобиване на имота е построена и процесната жилищна сграда. Видно от удостоверение за
наследници изх. № 83/26.02.2013 г. на Община Ботевград, Р.Й.К. е починал на
16.03.2012 г. и е оставил наследници – Ч. Т. О. /съпруга/ и Й.Р.К. /син/. Видно
от представено удостоверение № 90/06.03.2013 г. на кметско наместничество с. Г.,
Р.Й.К. и Ч. Т. О. /гражданка на Виетнам/ са сключили граждански брак на
08.11.2010 г. При това положение след смъртта на Р. К. на 16.03.2012 г.,
правото на собственост на имота, ведно с построената в имота сграда е преминало
в патримониума на неговите наследници по закон – Й.Р.К.
/негов син/ при квота ½ ид.ч. и Ч. Т. О.-преживяла
съпруга при квота ½ ид.ч. Неоснователни са
възраженията в жалбата, че липсвали доказателства Ч.Т.О. /гражданка на Виетнам/ да е приемала
наследството на съпруга си. Видно от приложеното на л. 34 от делото на РС,
заявление от 16.10.2014 г., Ч.Т. О. е
заявила воля, че ще приеме наследството на Р. Й.К..
С постановление за възлагане на недвижим
имот от 02.05.2017 г., влязло в сила на 23.01.2018 г. след проведена публична
продан, процесният недвижим имот е възложен на Ц.Д.К..
За процесният период, за който ищецът претендира
обезщетение е бил собственик на ½ ид.ч. от
имота, поради което е активно легитимаран да
претендира обезщетение до датата на влизане в сила на постановлението за
възлагане.
Правната уредба на
фактическите състави на неоснователно обогатяване е обединена от общата идея
за изравняване на едно неоправдано
имуществено разместване, за отстраняване на състоянието, до което то
е довело, тъй като запазването му би противоречало
на принципите на справедливостта, еквивалентността и добросъвестността.
За основателността на иска по чл. 59 от ЗЗД е необходимо да се налице следните предпоставки: едно лице да се е
обогатило неоснователно, друго лице да е обедняло и двете да произтичат от един
и същ правопораждащ факт, за което да липсва правно
основание. Тези предпоставки обаче не се установява
да са налице.
От показанията на св. И.М. Ц. се
установява, че познава добре страните по делото, била е и кмет на с. Г. от 2003
г. до 2015 г. След смъртта на Р. в този имот живяла един месец Д. П.И.
/приятелка на Р./ и след това никой не е живял. Свидетелката знае, че токът в къщата
бил спрян по молба на ищеца. В периода след смъртта на бащата на ищеца и до
закупуване на имота от съпругата на ответника Ц., самите ответници
С. и Й. живеели в старата къща, а Ц. в апартамента или в старата къща.
Свидетелката Н.Д.П.също дава показания,
че след смъртта на Р. никой не е живял в
неговия имот, дори токът бил спрян.
Въззивният съд намира, че
правилно не са кредитирани свидетелските показания на св. Д.П. И., тъй като са
недостоверни. Освен това свидетелката след 2012 г. твърди, че е посещавала
селото няколкократно, но за последно била средата на 2016 г., поради което няма
никакви впечатления за имота след 2016 г. до 23.01.2018 г., когато е влязло в
сила постановлението за възлагане на имота. Показанията на св. П. и св. Ц.
относно това, че в имота е нямало ток се потвърждават и от представено
удостоверение от 21.03.2019 г. на ЧЕЗ Разпределение, според което на 03.01.2013
г. е подадено заявление от Й.Р.К. за временно преустановяване на
електрозахранването за процесния имот. Неоснователни са оплакванията, че не било
изискано гр.д. № 727/2013 г. по описа на РС-Ботевград, тъй като с определение
от 12.02.2019 г. е дадена възможност на ищеца в срок до следващото съдебно
заседание да представи конкретни писмени доказателства от делото, които счита,
че установяват правото на собственост, като в следващото съдебно заседание са
представени такива и приети от РС-Ботевград, от които не се установяват правно
релевантни факти от значение за спора. Неоснователно е и твърдението, че тъй
като за пазач на имота бил определен Й.К.И. /поч./
следва да се приеме, че имотът е ползван от ответниците.
На първо място по делото липсват доказателства, които да установяват безспорно
този факт. На следващо място следва да
се посочи, че пазачът на имота може
да бъде длъжника по изпълнителното дело или назначено от съдебния изпълнител
лице, което е длъжно да се грижи за имота като добър стопанин. Това означава да
полага грижи имотът да бъде запазен в състоянието, в което е бил при
извършване на описа, да вземе мерки за охрана на имота, да съобщава
своевременно на полицията и на съдебния изпълнител за злонамерени действия
спрямо имота. Това, че едно лице е назначено за пазач на имота не презумира факта, че същото обитава и ползва имота за себе
си.
С оглед тези факти, не са събрани
доказателства за ползване на процесния имот от ответниците за претендирания
период от 13.10.2014 г. до 24.04.2018 г., поради което не е налице обедняване
на ищеца, съотв. обогатяване на ответниците.
Исковете следва да се отхвърлят и в този смисъл постановеното решение следва да
се потвърди.
Съвпадането на изводите на въззивния
съд с тези на районния съд в обжалваното решение налагат същото да бъде
потвърдено, като на основание чл.272 ГПК се препрати и към изложените от първоинстанционния съд мотиви.
Депозираната частна жалба от С.Р.И. и Ц.Й.К.
срещу определение № 6122/21.11.2019 г., с което е оставена без разглеждане
молба с вх. № 6520/25.09.2019 г. на адв. Г.У., като
пълномощник на ответниците, за изменение на решение №
208 от 14.08.2019 г. по гр.д. № 725/2018 г. на РС-Ботевград в частта му за
разноските, е неоснователна. Списък с разноски по чл. 80 ГПК не е представен от
страните пред РС-Ботевград, а представянето на такъв е процесуална предпоставка
от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението
в частта му за разноските- това разрешение дадено в т. 9 от ТР № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на
ВКС. Обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
С оглед изхода на въззивното
производство, жалбоподателят Й.Р.К. следва да бъде осъден да заплати разноски
на С.Р.И. и Ц.Й.К. в размер на 1110, 00 лв. за адвокатско възнаграждение,
съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 20.11.2019 г.
Воден от горното, окръжният съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 208
от 14.08.2019 г., постановено по гр. д. № 725/2018 г. по описа на РС-Ботевград.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
частна жалба от Ц.Й.К. и С.Р.И. срещу определение № 6122/21.11.2019 г., с което
е оставена без разглеждане молба с вх. № 6520/25.09.2019 г. на адв. Г.У., като пълномощник на ответниците,
за изменение на решение № 208 от 14.08.2019 г. по гр.д. № 725/2018 г. на
РС-Ботевград, в частта му за разноските.
ОСЪЖДА Й.Р.К. с ЕГН: **********
*** да заплати на С.Р.И. с ЕГН: ********** *** и Ц.Й.К. с ЕГН: ********** ***
сумата от 1110,00 лв. /хиляда сто и десет/ лева, представляваща сторени по
делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.