Решение по дело №13595/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1187
Дата: 20 май 2022 г. (в сила от 20 май 2022 г.)
Съдия: Свилен Станчев
Дело: 20211100113595
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1187
гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20211100113595 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предявени от С.Б.Х. срещу „ЗД Б.и.“ АД гр.
София осъдителни искове с правно основание чл. 432 от КЗ, за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 60 000 лева за неимуществени
вреди – болка и страдание от травматични увреждания, претърпени при ПТП
на 28.08.2020 г. в гр. София, с твърдение за виновното му причиняване от
водач на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****.
Пълномощникът на ищцата С.Б.Х. излага, че на 21.07.2020 г. около
16:15 ч. в гр. София на кръстовището на ул. „Българска легия“ с бул. „Братя
Бъкстон“ М. Ст. Б. като водач на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.о № **** при
извършване на ляв завой ударил с автомобила пресичащата пешеходка С.Б.Х..
Пълномощникът на ищцата твърди, че произшествието настъпило поради
нарушение на правилата за движение от водача на МПСМ. Ст. Б., който при
маневра завой наляво не пропуснал ищцата, която правомерно пресичала
платното. За произшествието бил съставен констативен протокол и било
образувано досъдебно производство. Вследствие произшествието ищцата
получила вътреставна фрактура на лява колянна става. След инцидента
ищцата била приета в УМБАЛ „Св. Анна“ – Клиника по ортопедия и
травматология, където на 24.07.2020 г. била оперирана чрез кръвна репозиция
, като фрактурата била репонирана чрез рафтинг техника и инсерция на
костен придатък, след което била поставена фиксация с метална плака и
винтове. По време на болничното лечение на ищцата били извършени и
рехабилитационни процедури. На 29.07.2020 г. С.Х. била изписана от
лечебното заведение, като са й дадени указания за сваляне на конците от
оперативната рана, за провеждане на антикоагулантна терапия у дома и да
ходи с две помощни средства без да натоварва крайника. На 09.08.2021 г.
ищцата постъпила за втори път в Клиниката по ортопедия и травматология
към УМБАЛ „Света Анна“ АД, по повод болка и ограничени движения в лява
колянна става, нестабилна походка с накуцване в ляво, като бил налице
1
оперативен цикатрикс от латерален достъп до проксималната трета на лява
тибия. На 10.08.2021 г. на ищцата била извършена втора оперативна
интервенция по отстраняване от костта на имплантирани уреди , при което
чрез достъп по стария оперативен цикатрикс е достигнато до костта и
остеосинтезата по тъп и остър начин, отстранени били остеосинтезните
средства последователно, извършена била щателна хемостаза и шев на
тъканите по слоеве. Ищцата била изписана на 12.08.2021 г. с дадени
препоръки за хранително-диетичен режим и медикаментозно лечение в дома с
Клексан, Калцикинон, Флекс Код премиум, Диклопрам и Веносмил. Ищцата
провела активна рехабилитация в Клиника „Физикална и рехабилитационна
медицина“ към ВМА София за периодите 31.08.2020 г. – 15.09.2020 г.,
09.11.2020 г. - 30.12.2020 г. и 11.03.2021 г. Към момента на прегледа са били
налице ограничени движения в областта на лява колянна става, както и
намалена обиколка в областта на бедрото и подбедрицата на същия крайник.
В областта на колянна и глезенна леви стави имало оток и подуване.
Във връзка с проведеното лечение ищцата извършила разходи в общ
размер 4679,33 лева, които нейният пълномощник квалифицира като
имуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че пътният инцидент причинил на ищцата
Х. множество болки и страдания. С големи усилия се справяла в ежедневието
си самостоятелно. Силно ограничила социалните си контакти, поради
болката, дискомфорта и страданията, които изпитвала от фрактурата на
коляното. Изпитвала трудности и болки при придвижване поради
обездвижването, като се нуждаела от чужда помощ. Използвала две помощни
средства, като все още не се раздвижила напълно. Все още била невъзможна
самостоятелната й походката поради продължаващите болезнени усещания на
мястото на уврежданията при движение на левия крак и стъпване на него.
Оплаквала се и от болки в таза в резултат на ПТП. Затруднено било
ежедневието й и всички елементарни битови дейности поради
невъзможността да се придвижва самостоятелно. Дискомфорт й създавала и
необходимостта, която има, някой да е ангажиран с полагането на по-големи
от обичайните грижи за нея. Невъзможността пълноценно да се обслужва и да
върши домакинска работа я направила затворена и тревожна, изпитвала
чувство на изолираност, като рядко излизала навън, поради затруднения в
придвижването. Засилили се оплакванията от заболяването, от което
страдала – есенциална хипертония. Влошило се емоционалното състояние:
станала раздразнителна, изпитвала чувство на безпокойство и
притеснениеизпитвала неувереност и страх от МПС, често изпадала в
състояние на емоционални разстройства.
За автомобила, с който било причинено ПТП, била сключена
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с ответника ЗД
„Б.и.“ АД, обективирана в полица № BG/02/119002755304, валидна от
29.09.2019 г. до 28.09.2020 г. Ищцата чрез своя пълномощник отправила
извънсъдебна претенция на 21.10.2020 г.В законоустановения срок
застрахователят не определил и не изплатил застрахователно обезщетение.
На основание изложените обстоятелства, в исковата молба се прави
искане до съда да осъди ответника „ЗД Б.и.“ АД гр. София да заплати на
ищцата С.Б.Х. застрахователно обезщетение в размер на 60 000 лева за
претърпени неимуществени вреди, и застрахователно обезщетение в размер
на 4679,39 лева за претърпени имуществени вреди, ведно с лихва за забавна
върху двете суми от 21.10.2020 г. – датата на уведомяването на ответника за
произшествието, до окончателното изплащане.
2
Ответникът „ЗД Б.и.“ АД гр. София чрез пълномощника си адв. И. в
отговора оспорва иска със следните възражения:
- възражение за прекомерност на претендираното обезщетение;
- оспорване на характера и тежестта на телесната повреда, като оспорва
мястото и характера на сцчупването – счупване в горния край на тибията на
лява подбедрица, а не счупване на лява патела, както се твърди в исковата
моба;
- оспорване причиняването на деликт с описаното ПТП, с твърдение за
„случайно деяние“;
- възражение за съпричиняване от ищцата, поради допуснати и от нейна
страна нарушения на правилата за движение като пешеходец, които са в
причинна връзка с ПТП.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се
от доказване, че е бил сключен договор за задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ с ответника „ЗД Б.и.“ АД гр. София за л.а.
„Мерцедес С200 Компресор“ с рег. № ****, обективиран в полица №
BG/02/119002755304, валидна от 29.09.2019 г. до 28.09.2020 г. Прието е за
безспорно установено настъпилото ПТП на 21.07.2020 г. в гр. София на
кръстовище на ул. „Българска легия“ и бул. „Братя Бъкстон“ с участие на М.
Ст. Б. като водач на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № **** и ищцата С.Б.Х.
като пешеходец. В хода на делото се установи, че за произшествието е било
образувано наказателно производство – досъдебно производство №
11290/2020 г. на СДВР и НОХД № 10357/2021 г. на СРС НО. Делото е
приключило с влязло в сила присъда № 57 от 20.12.2021 г., с която водачът на
автомобила М. Ст. Б. е бил признат за виновен в престъпление по чл. 343а ал.
1 б. „в“ от НК, за това, че на 21.07.2020 г. около 16:15 ч. в гр. София при
управление на л.а. „ФолксвагенПасат“ с рег. № **** по ул. „Българска легия“
на маркирана пешеходна пътека при маневра „завиване наляво“ не пропуснал
преминаващата пешеходка С.Б.Х., с което нарушил чл. 119 ал. 1 и 4 от ЗДвП
и по непредпазливост причинил на Х. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване капачката на ляво коляно, довело до трайно затруднение
движението на левия крак за повече от 30 дни. На основание влязлата в сила
присъда и съгласно чл. 300 от ГПК, съдът следва да приеме за доказано
виновното нарушение на правилата за движение от страна на застрахования
водач. Безспорно е установен от влязлата в сила присъда, както и от
автотехническата експертиза в гражданското производство механизмът на
ПТП, което е настъпило при предприемане от водача на МПС на маневра
завой наляво, без да пропусне ищцата, която пресичала платното по
пешеходна пътека.
От съдебно-медицинската експертиза, изготвена по настоящото
производство, се установява, че вследствие ПТП ищцата получила закрито
счупване на лявата голямопищялна кост в долния край - външен кондил.
Така описаното травматично увреждане се различава частично от
3
първоначалната диагноза в част от медицинската документация (епикриза от
29.07.2020 г. л. 14) за закрито счупване на пателата (колянното капаче),
възприето в исковата молба и в диспозитива на присъдата. В съдебно
заседание вещото лице излага становище, че описаната диагноза е била
погрешна (с.з.31.03.2022 г. стр. 3 л. 126). Независимо от това съдът намира, че
от правна страна не е налице противоречие на установеното увреждане в хода
на настоящото производство с обстоятелствената част на исковата молба и
присъдата на наказателния съд. Не е налице разлика в локализацията на
травматичното увреждане на левия крак – в областта на колянната става.
Последиците от погрешно описаното увреждане и установеното по делото са
същите – трайно затруднение движенията на левия крак. Поради това, като
приема установеното по делото травматично увреждане на ищцата – счупване
на лявата голямопищялна кост в горния край – външен кондил, съдът не
допуска произнасяне по предявената претенция на основание, различно от
изложеното в исковата молба.
Така установеното нарушение на правилата за движение, виновното
причиняване на ПТП от водача на автомобила, за който е сключена
застраховка „гражданска отговорност“, и нестъпилите травматични
увреждания на пострадалата, имат характер на застрахователно събитие по
смисъла на чл. 394 във вр. с § 1 т. 4 от ДР на КЗ. Настъпилото
застрахователно събитие е основание за възникване на задължение на
ответника за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените
вреди.
При определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществените вреди, съдът следва да вземе предвид характера и тежестта
на травматичните увреждания, предприетото лечение, продължителността на
възстановителния период и степента на възстановяване.
От съдебно-медицинската експертиза се установява, че травматичното
увреждане е наложило двукратни оперативни интервенции – на 24.08.2020 г.
за открито наместване и фиксация с винтове, и на 10.08.2021 г. – отстраняване
на металните импланти. Същевременно, увреждането причинило на ищцата
усещания за силни болки за 14-15 дни и болки с умерен интензитет за около 6
месеца. От показанията на свидетелката Ц.Б.Г. се установява, че след
изписването си от болницата ищцата е била на постелен режим, без
възможност да се движи и да се обслужва сама, което наложило наемането на
свидетелката Георгиева за полагане на грижи и обслужване. За лечението и
възстановяването на ищцата се наложило провеждане на рехабилитация.
Възстановителният период продължил 5-6 месеца, като се наложило ищцата
да ползва ежедневна чужда помощ до края на годината. От прегледа на
ищцата от вещото лице за целите на експертизата се установява, че
движението на ставата е частично ограничено, а ищцата се придвижва с
накуцване и помощно средство. Според заключението на вещото лице на
ищцата предстои операция за смяна на ставата с изкуствена. Тези претърпени
от ищцата болки и страдания, причинени от травматичното увреждане, дават
основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди е 40 000 лева. Искът с правно основание чл. 432 ал. 1 от
4
КЗ за обезщетение за неимуществени вреди е основателен до този размер.
Искът с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за обезщетение за
имуществени вреди е частично основателен. Вещото лице в заключението на
съдебно-медицинската експертиза е определило за разходи, които са в
причинна връзка с травматичното увреждане, в общ размер 3009,39 лева.
Съдът приема, че е в свързан с обслужването на ищцата по време на
възстановителния период и разходът за закупуване на тоалетна надстройка с
капак в размер на 65 лева. Искът за обезщетение за имуществени вреди е
основателен до размер 3074,39 лева. Не е разход в причинна връзка с
лечението и възстановяването разходът за ВИП стая в размер на 700 лева (л.
22) и разходът за луксозен матрак и луксозна мека мебелна дамаска в общ
размер 905 лева с ДДС (л. 25). Поради това, искът следва да се отхвърли над
сумата от 3074,39 лева до предявения размер от 4679,39 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „ЗД Б.и.“ АД гр. София, ЕИК ****, адрес на управление: гр.
София ул. **** да заплати на С.Б.Х. ЕГН **********, адрес: гр. София ж.к.
„Красно село“ кв. **** сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева за
неимуществени вреди – болка и страдание, и сумата от 3074,39 лева (три
хиляди и седемдесет и четири лева и тридесет и девет стотинки) обезщетение
за имуществени вреди – разходи за лечение, причинени от травматично
увреждане – счупване на лява голямопищялна кост в горния край – външен
кондил, настъпило при ПТП на 21.07.2020 г. в гр. София, виновно причинено
от М. Ст. Б. при управление на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****, ведно
със законната лихва върху тези суми от 21.10.2020 г. до окончателното
изплащане.
Отхвърля като неоснователни предявените от С.Б.Х. срещу „ЗД Б.и.“
АД гр. София искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за
неимуществени вреди над 40 000 лева до предявения размер от 60 000 лева и
за имуществени вреди над 3074,39 лева до предявения размер от 4679,39 лева.
Осъжда „ЗД Б.и.“ АД гр. София да заплати на адвокат Р.М.
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАд в размер на 1978 лева, а по сметка на
СГС държавна такса в размер на 1722,96 лева и разноски в размер на 400
лева, според уважената част от исковете.
Осъжда С.Б.Х. да заплати на „ЗД Б.и.“ АД гр. София разноски в размер
на 1239,50 лева, според отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5