№ 107
гр. Б., 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Крум Динев
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора А. Ст. А.
като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно частно
наказателно дело № 20241200600406 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод депозирана жалба от адв.В. Г.,
като служебен защитник на Л. Д. К., с адрес: с.Д., общ.С., обл. Б., ул. „Н. В.“
№16, против Решение №43/25.03.2024г. по ч.н.д.№86/2024г. по описа на РС-
С., по реда на чл.157 и сл. от Закона за здравето.
С обжалвания акт съдът е постановил спрямо освидетелстваната Л. Д. К.
от с.Д., общ. С., ул. „Н. В.“ №16 задължително настаняване и лечение в ДПБ
„Р.“ за срок от 6 (шест) месеца, като Й. М. Б. – син на лицето, е назначен за
лице, което да дава информирано съгласие за лечението на Л. Д. К..
В жалбата се набляга на съображения в насока, че е решението на съда е
необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон, както поради обстоятелството, че заболяването на
освидетелстваната не било от кръга на обхвата на действие на ЗЗдр., така и
поради обстоятелството, че не били налице другите основани на Закона-
опасност за себе си и околните.
Представителят на ОП Б., настоява, че решението на районния съд е
1
правилно и законно и настоява да се потвърди.
Въззивният съд, като обсъди наличните доказателства в контекста на
разпоредбите на чл. 163 от ЗЗ, приема следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока предвиден в чл. 162 от ЗЗдр. и
от заинтересована страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
Районният съд е събрал доказателства в съответствие с процедурата по
чл. 157 от ЗЗдр. Назначил е и е изслушал съдебно-психиатрична експертиза
на освидетелствания и правилно е приел и обсъдил относимите за случая
доказателства, включително е изслушал освидетелстваната. В мотивите си е
установил действителната фактическа обстановка, според която Л. Д. К. е
родена и израснала при добри социално-битови условия в пълно българско
семейство с две деца. С правилно нервно-психично развитие в детско-
юношеска възраст. Завършила средно образование. Създала семейство, има
едно дете от връзката. Впоследствие имала и други връзки, последно преди
години била в Гърция, където и работела. Справяла се в ежедневието. По
данни от сина и от около две години консумира значително количество
алкохол, от сутринта, почти ежедневно. При употреба става неспокойна,
говори объркано, държи се неадекватно, не поддържа личната си хигиена, не
желае да работи, не се храни. Последната половин година дори да не
употребява алкохол, се държи странно, потисната е, говори на моменти
несвързано, не подържа хигиената си. Създала връзка с мъж, който е
криминално проявен и има информация, че осъществявал по отношение на
нея физическо насилие. Няма данни за фамилна обремененост с психични
заболявания.
От разпита на всички свидетели, се установява, че Л. К. действително
употребява алкохол, не работи, като от около две години е настъпила промяна
в поведението и, изразяваща се в системна употреба на алкохол и неполагане
от нейна страна на ежедневна хигиена и грижи за себе си. От показанията на
св.Б. - син на лицето за задължително настаняване на лечение се установява,
че същия е забелязал у майка си драстична промяна в поведението й, като
същата ежедневно употребява алкохол - до опияняване, ставала неадекватна,
говори несвързано и обижда сина си. Сочи също, че причина за тази нейна
промяна е мъжът, с когото майка му има връзка, и за когото сочи, че е
2
криминално проявена личност, който е лежал в затвора, поради което и
същия не влияе добре на майка му.
От показанията на св.Чалгънов също се установява, че Л. К. употребява
алкохол, както и, че същата доста се е променила, откакто в селото се е
появил мъжът, с когото тя общува и има връзка, като от две години К. е
съвсем различен човек. Св. Чалгънов сочи още, че я е виждал няколко пъти
сутрин да употребява алкохол, както и вечер.
При разпита й в съдебно заседание К. също посочва, че употребява
алкохол два-три пъти седмично, както и, че е хипертоник и пие лекарства за
кръвно.
Според заключението на изслушаната от районния съд съдебно-
медицинската експертиза, Л. Д. К. страда от психотично разстройство
вследствие употреба на алкохол с полиморфни симптоми. То представлява
психоза, свързана с употреба на алкохол, като попада в групата на тези по
чл.146 от 33. Психичният проблем на освидетелстваната е с давност от около
две години. Преди това е консумирала алкохол, но в малки количества,
несистемно, работела е, поддържала се е, справяла се е в ежедневието. От
около две години по данни от близките, поведението и е често неадекватно,
пияна е от сутринта, говори несвързано, не работи, не се грижи за себе си.
Видно е също от заключеното на вещото лице, че К. е неспокойна, на
моменти плачлива, друг път гневна и раздразнителна. С поведението си
лицето е опасно за себе си и околните, тъй като не разсъждава логично, не се
храни, консумира значителни количества алкохол, има анамнеза за проявена
агресия. Психомоторно видимо тревожна, дистантна, осъществява
задоволителен очен и словесен контакт, със занемарен външен вид.
Емоционално-лабилна. Волево-импулсивна. Мисловният процес протича леко
забавен по темп, с елементи на обстоятелственост, паралогичен. В с.з. вещото
лице поддържа заключението си, като в допълнение добавя, че употребата на
голямо количество алкохол при К., тъй като е и жена, е много опасно за
здравето и. Д-р Иванова сочи също в заключението си, че К. не може да дава
информирано съгласие за лечение, тя не осъзнава, че има сериозен психичен
проблем и проблем с алкохола. Вещото лице препоръчва провеждане на
задължително лечение за срок от шест месеца в ДПБ „Р.“, като предлага за
лице, което да дава информирано съгласие за лечението на К., това да бъде
3
нейния син.
Тази фактическа обстановка се потвърждава, както от събраните в хода
на процеса гласни, така и от приобщените по делото писмени доказателства,
които в своята цялост са непротиворечиви. Правилно е изведено от
показанията на разпитаните свидетели и съдебно-психиатрична експертиза,
че освидетелстваната представлява заплаха за себе си и другите, която е
реална възможност заради болестните симптоми. От друга страна е обсъден,
като най-адекватен и подходящ, вариантът лицето, което да дава
информирано съгласие за лечение да бъде нейният син, предвид
обстоятелството, че е съгласен с това, както и че освидетелстваната не може
да изразява информирано съгласие.
При тези фактически положения, въззивната инстанция приема, че
решението на първостепенният съд е правилно, законосъобразно и
обосновано.
Не се възприемат наведените в жалбата съображения, че мярката –
настаняване за лечение на лицето при стационарна форма на лечение, е
неподходяща, по аргумент на изложеното и в първоинстанционното решение
съображение, основано на становището на съдебно психиатричната
експертиза. Същата е категорична, че Л. Д. К. страда от психотично
разстройство вследствие употреба на алкохол с полиморфни симптоми, като
заболяването попада в групата на тези по чл.146 ЗЗдр. Вещото лице изрично е
препоръчало провеждане на задължително лечение по отношение на К. за
срок от шест месеца в ДПБ „Р.“.
Не се възприемат и наведените в жалбата съображения, че лицето не
било опасно за себе си и за околните, т.е. че не били налице условията на
чл.155 ЗЗдр. В тази насока следва да се посочи, че от съдебно-психиатричната
експертиза се установява, че с поведението си лицето е опасно за себе си и
околните, тъй като не разсъждава логично, не се храни, консумира
значителни количества алкохол, като има анамнеза за проявена агресия. В
тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели. Ето защо и
доводите на служебния защитник, че лицето не е опасно за себе си и за
околните, са неоснователни.
Поради изложените съображения, и като взе предвид, че правилно
първостепенният съд е преценил всички изисквания на чл. 155 от ЗЗдр., а
4
именно освидетелстваната страда от заболяване, което е измежду тези по чл.
146 от ЗЗдр., че същата представлява опасност за себе си и околните,
въззивният съд приема, че решението следва да се потвърди.
Правилни и обосновани са мотивите на районния съд относно типа и
вида на конкретното заведение, където е необходимо да бъде задължително
настанена за лечение на психичното си заболяване, а именно в ДПБ „Р.“ при
стационарна форма на лечение за срок от 6 месеца.
Поради изложените съображения и на основание чл. 163 от ЗЗ, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение №43/25.03.2024г. по ч.н.д.№86/2024г. по описа на
РС-С..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5