О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260415 ,23.12.2020 година, град Добрич
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, на двадесет и трети декември през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав :
Председател:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
Членове : ГАЛИНА Ж.
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
като разгледа докладваното от
съдията Ж. МАРГЕНОВА ч.гр.д. №999 по описа за 2020 година, намира следното :
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.129 ал.3 от ГПК, образувано по реда на глава ХХІ от ГПК , по частната жалба вх.№260489/15.10.2020г., подадена от адв.К.Р.-ВАК, пълномощник/пълномощно л.8 от делото на КРС/ на Н. А. Я. с ЕГН **********, С.В.С. с ЕГН ********** и Г.В.С. с ЕГН **********, чрез неговата майка Н.Я.,***, срещу определение №260020/21.09.2020г. по гр.д.№416/2019г.на КРС за връщане на исковата им молба с вх.№2726/29.07.2019г. поради не отстраняване на нередовности и прекратяване на производството по гр.д.№416/20198г.на КРС.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно в частта на предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК. В последната уточнителна молба ясно и категорично било заявено, че се иска от съда да признае за установено , че собственици на процесния имот на основание давностно владение , упражнявано повече от 10г. са ищцата и бившия и съпруг В. С., починал на ***., а към момента наследен от С. и Г. С. и В.Г.. Всички указания на съда били изпълнени и неяснотите отстранени, не са налице основания за прекратяване на делото. Искат отмяна на определението.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане по същество.
Районният съд в гр.Каварна е бил сезират с искова молба вх.№2726/29.07.2019г., подадена от тримата ищци Н.А.Я., С.В.С. и Г.В.С., последният действащ тогава чрез майка си Н.А.Я., всички действащи, чрез адв. К.Р. от ВАК, срещу С.Г.С. с ЕГН ********** ***, с която е заявено искане за установяване на правото им на собственост върху построена в ПИ с идентификатор 83017.505.425 масивна жилищна сграда-рибарска хижа в гр.Шабла, о.с.“Кария“, за признаване нищожността на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД на два договора – единия сключен с нот.акт №88, т.3, рег.№3532, д.4540/2001г., другия за допълнително вещно право на строеж върху недвижим имот-частна общинска собственост с вх.рег.№2933, акт№57, т.6 от 31.05.2006г. поради симулативност, и за прогласяване, че правото на строеж и купувач по сделката е бил В. С..
Заявените искания са обосновани с твърдения, че ищцата Н.Я. и бившия и съпруг В. С. построили по време на брака си през 2001г. със собствени средства вилна масивна сграда –рибарска хижа чрез отстъпено право на стоеж върху ПИ с идентификатор 83017.505.425. Изложено е, че бракът им е прекратен с влязло в сила на 1.02.2016г. съдебно решение , че на 20.07.2019г. В. С. е починал, че негови наследници са ищците С.С. и Г. С., че посоченото в удостоверението за наследници лице В.Г.с ЕГН ********** не е наследник на починалия. Имотът бил ползван от цялото семейство до 2016г., а след това само от В. С., като децата го посещавали и съжителствали с него. Вилната сграда била тип близнак, 1/2ид.част се ползвала от починалия и семейството му, другата 1/2ид.част от семейството на трето лице –С.С.Т.. В нотариалния акт за купувач бил посочен С.С., който бил подставено лице, целта била трети лица да не узнаят какво придобива В. С.. За целта било изготвено „обратно писмо“, съхранявано от починалия, иззето от ответника. Бившите съпрузи придобили право на собственост върху построената от тях сграда на основание чл.79, ал.1 от ЗС, ползвали го необезпокоявано. След развода Н.Я. се легитимирала като собственик на 1/2ид.част по силата на прекратената СИО, останалите двама ищци на по 1/4ид.част по силата на наследствено правоприемство от баща си.
С разпореждане №734/29.07.2019г. по реда на чл.129, ал.2 от ГПК районния съд, след като основателно е констатирал множество нередовности на исковата молба, е дал указания на ищците за тяхното остраняване -да посочат цена на всеки иск ,платежен документ за внесена държавна такса 4% върху цената на всеки иск, да впишат исковата молба, както и да въведат фактически твърдения, от които черпят права си на еднолични собственици и да обосноват правния си интерес от водене на иска срещу ответника. Дадените указания за представянето на скица и данъчна оценка нямат отношение към редовността на сезирането.
В изпълнение на указанията в срок е депозирана молба вх.№28871/12.08.2019г., с която е посочена цена на иск по чл.124 от ГПК и на два иска за нищожност на сделки –договор сключен с нотариален акт №88/2001г. и договор от 31.05.2006г., в обем на 1/2ид.част от сграда-близнак. В молбата са изложени обстоятелства за придобито право на строеж с н.а.№88/2001г. от С.С. и С.Т.. Уточнява се, че спора е за правата, които привидно по документи принадлежат на С.С. върху сграда към този момент самостоятелен обект с идентификатор 83017.505.425.4. Построената сграда била близнак, ползването било разпределено без договор за доброволна делба, като „североизточен близнак“ с идентификатор 83017.505.425.4 се ползвала от В. и семейството му, а „югозападен близнак“- с идентификатор 83017.505.425.5 от семейството на С.Т.. По договорите за придобиване на правото на строеж реално плащането било извършено от бившите съпрузи със семейни средства, както и за довършителните работи и обзавеждането. Сградата-рибарска хижа била завършена през 2002г., от когато до настоящия момент „североизточния близнак“се ползвал единствено от В. С., съпругата му Н.Я. и техните деца. Повторно се излага, че упражняването на фактическата власт от 2001г. до настоящия момент се осъществявало от бившите съпрузи и децата им. Ответникът по никакъв начин не ги бил препятствал до настъпване на смъртта на В. С. на 20.07.2019г., когато прибрал документите, пари и ключовете от сградата. С отнемането на ключовете от ищците препятствал ползването на имота от тях. Отказвал доброволно да изпълни волята на брат си да прехвърли по нотариален ред сградата-рибарска хижа-североизточен близнак. С тези си действия оспорвал правото им на собственост. Заявено е искане за установяване, че са собственици на самостоятелен обект с идентификатор 83017.505.425.4 по давностно владение, за прогласяване нищожността на двата договора и за прогласяване , че купувач на правото на строеж е бил В. С..
Като е счел, че въпреки допълнителното изложение, обстоятелствата, на които ищците основават исканията си са неясни, с последващо разпореждане №98/29.01.2020г.районният съд повторно е указал на ищците да уточнят какви искове предявяват, като конкретните указания се свеждат до конкретизиране на обстоятелствата относно симулативността на договора от 2001г. като сключен чрез поставено лице, да изложат обстоятелства за нищожност относно втория договор, да уточнят дали твърдят отношения на косвено представителство/скрито пълномощие/, да заявят съответен на тях петитум, да уточнят какъв договор се иска да бъде обявен за действителен на мястото на привидните и да се формулира съответен петитум по това искане, да се индивидуализира спорния имот по КККР.
На указанията на съда е отговорено в срок с молба вх.№755/27.02.20202г., в която е указано, че предявените искове са два – по чл.292, ал.2 от ЗЗД и по чл.124, ал.1 от ГПК. Целта и волята на страните по сделката била собствеността върху имота да се придобие от В. и Н. С., а не от посочения в нотариалния акт купувач С.С.. Преговорите за придобиване на имота били водени от В. С., цената била платена поравно от него и първата ищца и от купувача С.Т., данъците били плащани от С.Т. и от В. С. и съпругата му, от 2001г. до 2019г. имотът се ползвал целогодишна от двете семейства. С.С. не го бил ползвал. Между двамата братя към 2001г. имало уговорка, че С.С. ще бъде вписан в нотариалния акт като купувач и в по-късен момент ще прехвърли имота на сем.С.. След раждането на второто дете на сем.С. уговорката се променила- решено било в по-късен момент С.С. да прехвърли имота на двете деца на В. С.. Поради настъпилата смърт на последния прехвърлянето не се осъществило. Между двамата било подписана „обратно писмо“, изнесено от имота заедно с други документи от ответника. Между двамата братя нямало пълномощно или договор за поръчка. Заявено е искане да бъде установено, че тримата ищци са собственици на основание договор за покупко-продажба на право на строеж, оформен с нот.акт №88/2001г., сключен от довереник С.С., действащ от свое име и за тяхна сметка, на имот , курортна туристическа сграда с идентификатор 83017.505.452.4, изградена в ПИ с идентификатор 83017.505.452 със застроена площ от 54кв.м., на два етажа, находащ се в с.о.“Кария“, гр.Шабла. Заявено е и уточнение по предявен установителен иск за собственост по давност относно владението на имота-ищцата, наследодателя и ищцата С. владяли имота от 2001г.до 2019г., ищеца Г. от 2006г до 2019г. Към настоящия момент владението се осъществявало от тримата ищци.
Нови указания по реда на чл.129, ал.2 от ГПК са дадени с разпореждане №26001/21.08.2020г. с оглед неяснотата относно предмета на исковете предвид нововъведените противоречиви обстоятелства, заявяването на установителен иск за собственост срещу ответника като скрит пълномощник, установителен за собственост по давност, липсата на указание за начина на съединяване на исковете за собственост, липсата на яснота дали подържат исковете за нищожност поради симулативността на договорите за прикрито придобиване на право на строеж, вкл. дали се иска обявяване на прикрита сделка.
От името на тримата ищци, упълномощения от тях адвокат в срок е подал молба вх.№260114/14.09.2020г., с която е заявил , че предявеният от Н.Я. иск е за установяване на правото и на собственост върху 1/2ид.част от процесния имот, придобит в режим на СИО по време на брака и с В. С., останалата 1/2ид.част била собственост на наследниците му Г., С. и В.– за всеки по 1/6ид.част. Средставата за закупуване на имота били изцяло лични на бившия съпруг на ищцата и нейни. Ответникът формално бил вписан като купувач, поради което сделката в тази и част била привидна и като такава нищожна.. Уточнено е, че предявеният иск е един-на основание чл.124 от ГПК, че не се поддържат искове за нищожност или унищожаемост.
Като е счел за неизпълнени указанията за конкретизиране на обстоятелствата , на които ищците основават иска си, с определение №260020/21.09.2020г. районния съд е върнал исковата молба като нередовна и прекратил образуваното въз основа на нея производство.
Определението е правилно.
Обстоятелствата, на които се основава иска, както и самото искане, представляват задължителни елементи от съдържанието на исковата молба/чл.127,ал.1, т.4 и 5 от ГПК/, без които тя е нередовна. Изложените в случая в допълнителните молби обстоятелства не допринасят за изясняване на твърденията на ищците откъм фактите по делото, в частност фактите, от които произтича правото им на собственост. С тяхното подаване не е последвало уточнение на първоначално заявените с исковата молба обстоятелства, а повтаряне на вече изложени и излагане на нови, без логическа и ясна връзка между тях. Като цяло е поддържано, че ответникът не е придобил вещни права/право на строеж/ поради това, че легитимиращия го договор/договори е нищожен като привиден, тъй като само формално е вписан като купувач, че по силата на същия договор тези права са придобити от първата ищца и покойния и бивш съпруг, че между ответника и покойния съпруг на първата ищца е налице неизпълнена уговорка за последващо прехвърляне на права, че по силата на реализираното право на строеж по време на брака между първата ищца и покойния и бивш съпруг са придобили право на собственост върху сграда, едновременно с това придобили същото право по силата на давностно владение, че по силата на давностно владение и тримата ищци са придобили защитаваното право на собственост, че първата ищца е придобила право на собственост в идеална част по силата на прекратена съпружеска имуществена общност, че втория и третия ищец и непредявилото иск лице В.Г. са придобили право на собственост в идеални части по силата на наследствено правоприемство. Веднъж се твърди защитаваното материално право на собственост да има за обект самостоятелен обект в сграда, друг път 1/2ид.част от сградата.
Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК изисквания. Изложените в исковата молба за тази индивидуализация фактически твърдения следва да са ясни и логически свързани, а петитумът от своя страна също трябва логически да следва от изложените фактически твърдения. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 от ГПК като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция. В случая такава възможност е дадена на ищците нееднократно, но с изложените от тях допълнително факти и обстоятелства остава неизяснено въз основа на какви настъпили факти е придобито защитаваното от всеки от ищците самостоятелно право на собственост в съответния обем. Като цяло твърденията на ищците остават противоречиви и недостатъчни за индивидуализация на спорния предмет чрез основанието на иска /фактите, от които се твърди, че произтича претендираното с исковата молба право/ и петитума /в какво се състои искането и вида на търсената защита/, недостатъчни за определяне на точната правна квалификация на предявените искове. Определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложение на закона и се извежда от исковата молба- нейната обстоятелствена част и петитум, но само редовна искова молба може да обуслови валидното осъществяване на тази дейност. Недопустимо е съдът да предполага както обстоятелствата, така и искането по исковата молба. Последните следва да са ясно и недвусмислено посочени от ищеца. Без уточняване на правопораждащите факти, от които ищецът извежда своето право не могат да се определят подлежащите на доказване факти, да се разпредели доказателствената тежест между страните. Процесуалният закон ограничава правомощията на съда до допустимо произнасяне в рамките на заявения на основата на конкретни фактически обстоятелства петитум, а в случая и след провеждане на процедура по чл.129, ал.2 от ГПК не са създадени условия за такова произнасяне.
Воден
от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №260020/21.09.2020г. по гр.д.№416/2019г.на Каварненски районен съд за връщане на исковата молба с вх.№2726/29.07.2019г., подадена от на Н. А. Я. с ЕГН **********, С.В.С. с ЕГН ********** и Г.В.С. с ЕГН **********, чрез неговата майка Н.Я., тримата от гр.Варна, поради не отстраняване на нередовности и прекратяване на производството по гр.д.№416/20198г.на КРС.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в седмичен срок от връчването му .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.