Мотиви към Присъда № 134,
постановена на 09.07.2020г. по н.о.х.д. № 534 по описа на
Районен съд – Варна за 2020г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 725 по описа за 2019г. на ОД на МВР – гр. Варна на Ж.И.К. за това, че през периода от месец юли 2018г. до месец ноември
2019г. в гр. Варна, в условията на повторност след като е бил осъден с решение №
2581/26.06.2017г. по гр. дело № 16013/16г. по описа на
РС-Варна-Х състав влязло в законна сила на 23.01.2018г. да издържа свой
низходящ - дъщеря си Ж.Ж.К., чрез нейната майка и законен представител Е.В.Г.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, от по 250 лв. за месец или 17
м. всичко на стойност 4 250 лв. – престъпление по чл. 183, ал.4, вр. ал.1 НК.
В съдебно заседание
представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото
обвинение, като изразява своята позиция, че вината на подс. К. е доказана по
безспорен начин от събраните в хода на досъдебната и съдебната фаза на
производството доказателства. Представителят на Варненската районна прокуратура
предлага на К. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ около
минималния размер, а в случай, че бъде преценено, че следва да бъдат наложени
пробационни мерки, същите да бъдат в размер около средния предвиден в закона,
както и да му бъде наложено кумулативно предвиденото в закона наказание
„обществено порицание“.
Подс. Ж.И.К., редовно призован, явява се лично, като в становището си по
същество заявява, че винаги когато е имал възможност е заплащал издръжката на
дъщеря си, в размера в който е имал възможност, като майката е ограничавала
контактите му с детето. Въпреки това скоро възнамерява да започне работа да
изплати всичко, което му е останало за плащане и занапред да изплаща пълния
размер на издръжката.
В последната си дума посочва,
че съдът ще реши какво да бъде наказанието му, обвинението не отговаряло на
обективната действителност, той бил преживял повече неща от колкото било нужно
и ако трябвало да влезе в затвора щял да го направи, дори да излезе
впоследствие оттам с краката наред.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
Ж.И.К. е роден на ***г***, понастоящем живее в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“,
бл. 62, вх.2, ет.1, ап.25, българин, български гражданин, не работи, разведен,
осъждан, с ЕГН: **********.
Подс. К. с
решение № 2581/26.06.2017г. по гр. дело №
16013/16г. по описа на РС-Варна-Х състав влязло в законна сила на 23.01.2018г.
бил осъден да изплаща ежемесечна издръжка на дъщеря си Ж.Ж.К.,
чрез нейната майка и законен представител Е.В.Г. в размер на по 250
лв.
От м. юли 2018 г.
до м. ноември 2019г. подс. К. изпълнявал частично задължението си за плащане на
издръжка на дъщеря си Ж., тъй като нямал постоянни доходи, както следва:
На 09.07.2018г.
заплатил сума в размер на 150 лева; на 02.08.2018г. сума в размер на 150 лева;
на 10.09.2018г. сума в размер на 150 лева; на 09.10.2018г. сума в размер на 150
лева; на18.10. 2018г. сума в размер на 450 лева; на 09.11.2018г. сума в размер
на 150 лева; на 05.12.2018г. сума в размер на 250 лева; на 10.01.2019г. сума в
размер на 150 лева; на 08.02.2019г. сума в размер на 150 лева; на 12.03.2019Г.
сума в размер на 150 лева; на
11.04.2019г. сума в размер на 50 лева; на 25.04.2019г. сума в размер на 100
лева; на 09.05.2019г. сума в размер на 150 лева; за месеците юни, юли и август
2019г. обща сума в размер на 450 лева; на 11.09.2019г. сума в размер на 150
лева; на 10.10.2019г. сума в размер на 100 лева и на 18.11.2019г. сума в размер
на 200 лева или общо за инкриминирания период била заплатена сумата от 3100
лева от дължими 4250 лева, като посочените плащания били извършени по банков
път, за което подс. К. в съдебно заседание представи съответните вносни
бележки.
К. бил осъждан за неплащане на издръжка с
присъда № 153/22.05.2018г по НОХД 2720/2017г. по описа на ВРС влязла в з.с. на 07.06.2018г като е осъден на наказание „лишаване от свобода" за срок от 4
м., като наказанието е било отложено с изпитателен срок от 3
години.
С присъда 299/19.11.2018г по НОХД №4046/2018г. по описа на ВРС подс. К.
е бил признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 183 ал.1
от НК, като същият е бил освободен от налагане на наказание по реда на чл.
183 ал.3 от НК. Настоящото деяние се явява да
е извършено в условията на „Повторност" и в срока на отлагане на наложено
наказание „лишаване от свобода".
Поради
напредналата си възраст и развитите заболявания подс. К. нямал възможност
винаги да изплаща дължимата издръжка в пълния й определен от съда размер, като
отношенията му с детето Ж. били по-особени предвид обстоятелството, че то било
дете със специфични потребности, като майката е свръхпротективна и не винаги е
съдействала на подс. К. да осъществява пълноценен контакт с дъщеря си, като
дори е стигала до моменти на агресия спрямо неговата личност, тъй кат той бил
длъжен да плаща пълната издръжка, която тя да разходва за да задоволява
специфичните нужди и потребности на детето.
В развитието на
отношенията в семейството подс. К. винаги е полагал усилия според възможностите
си да помага на детето , в това число чрез вземане на пари на заем и т.н., за
което обстоятелство свидетелства в съдебно заседание и кръстникът на детето св.
Г.К..
Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и
категоричен начин от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства,
както и от самопризнанието на подсъдимия, което се потвърди от тях по
изискуемия от закона несъмнен и категоричен начин.
По делото не бяха констатирани
противоречия и несъответствия в изброените доказателства, същите са логични,
последователни и взети поотделно и в тяхната съвкупност водят до идентични
изводи от фактическа страна.
От непосредствения разпит на
майката на Ж. св. Е.Г. съдът установи, че същата отглежда дъщесря си с нуждата
отдаденост, като обаче същата избирателно помни обстоятеслтвата свързани със
заплащането на дължимата на детето издръжка, като за нея важно е не дали детото
има контакт с баща си, а ежемесечно да получава пълния размер на издръжката,
като спрямо личността на подсъдимия свидетелката изрази явно или поне
преобладаващо негативна нагласа, като принизи отношенията на баща и дъщеря
единствено на плоскостта на задължението за издръжка.
От друга страна, от показанията на
св. К., който съдът цени като напълно непредубедени и добросъвестно дадени,
съдът формира извод за отношението на подсъдимия към задължението му да плаща
издръжка и да се грижи за детето си, което е в известна степен затруднено от
непостоянния характер на трудовите му ангажименти.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подс. Ж.И.К. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на
чл. 183, ал.4, вр. с ал.1 НК, тъй като безспорно се установи, че през
инкриминирания период същият при
условията на повторност (а именно след като вече е бил осъден за извършване на
същото деяние) не е изпълнил задължението си за плащане на пълния размер на
присъдената издръжка в размер на 1150 лева ( като е заплатил частично 17
месечни вноски от по 250 лева в общ размер на сумата от 3100 лева), след като е
бил осъден с влязло в сила съдебно решение по силата на което е следвало да
стори това.
Деянието в настоящият случай се
явява несъмнено съставомерно доколкото се касае до частично незаплащане на
повече от една месечна вноска, а именно 17 последователни такива, след влизане
в сила на съдебното решение по силата на което изпълнение се дължи ежемесечно,
което съдебната практика приравнява на пълно неизпълнение.
Същото е било осъществено чрез
бездействие, въпреки наличието на държавен правосъден акт (съдебно решение), съществуването
на който създава задължение за страните по него да възприемат занапред
поведение, което да отговоря на установеното от съда материалноправно
положение.
Поради това, родителят осъден
да изплаща издръжка на своите низходящи, е длъжен да изплаща регулярно издръжка
в определения от съда размер и то чрез родителя, определен от съда да упражнява
родителските права, тъй като съдът е постановил, че именно този родител следва
да преценява как да бъдат разпределени средствата за издръжка на детето и кои
негови нужди следва да бъдат задоволени с приоритет.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че дължи заплащане на месечна издръжка за детето си
през инкриминирания период, съзнавал е, че не е заплатил дължимата издръжка в
размер на повече от две вноски, както и общественоопасния характер на деянието
и е целял настъпване на общественоопасните му последици. Съзнавал е още и факта
на предходните си осъждания за същите деяния.
Доколкото
деянието е извършено при частично неизпълнение на задълженията, съдът оправда подс. К. по първоначално повдигнатото му обвинение да не е
изпълнил изцяло задължението си в размер на 17 месечни вноски от по 250 лева
всяка.
По отношение вида и размера на
наложеното наказание:
Предвид обстоятелството, че подсъдимият
К. беше признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, следва да се
посочи, че разпоредбата на чл. 183, ал.4, вр. ал. 1 НК предвижда за подобно
деяние две кумулативно предвидени наказания, а именно „лишаване от свобода” до две години или „пробация“, както и
наказание „обществено порицание“.
В конкретния случай, като смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът отчете факта на частичното
плащане на по-голямата част от дължимата сума, обстоятелството,ч е подсъдимият
е в недобро финансово положение, фактът на обострените
отношения между него и майката на Ж., както и обстоятелството, че същият полага
усилия да се справи с недоброто си финансово положение, като търси работа,
която да му позволи да плаща пълния размер на издръжката.
Отегчаващи вината обстоятелства, различни от квалифициращите състава
елементи не се установиха.
При така изброените смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намери, че следва да определи
наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващите такива, с оглед максимално
ефективното постигане на целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на
чл. 36 НК.
Съдът намери, че на този етап
най-подходящо за него все още се явява наказанието „пробация“ по – специално
изразяващо се в следните пробационни мерки – по чл. 42а, ал.2, т.1 НК –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, която да бъде
изпълнявана с периодичност от два пъти седмично и по чл. 42а, ал.2, т.2 НК – задължителни срещи с
пробационен служител за същия период от шест месеца.
Съдът счете, че двете задължителни пробационни
мерки, изпълнявани за един минимален период от време, какъвто се явява в
конкретния случай шест месеца, би способствал за поправянето на подсъдимия,
осъзнаване на неговите задължения като родител, както и възпитаването у същия
на умения да съблюдава установения в Република България правов ред, като
едновременно с това не създава прекомерни затруднения на същия, несъответстващи
на обществената опасност на извършеното от него деяние и му позволява да
упражнява своето конституционоустановено право на труд, посредством което да
полага и необходимите грижи за детето си.
Указва също, че така
постановеното му наказание, подлежи на стриктно изпълнение, тъй като ако това
не се случва за съответния пробационен съвет съществува законовата възможност
по чл. 43а НК да предложи на окръжния съд да
наложи друга пробационна мярка или да замени изцяло или отчасти така
определеното наказание „пробация“ с наказание „лишаване от свобода“.
Доколкото законът предвижда за
деяние, квалифицирано по чл. 183, ал.4 НК задължитрлно да се налага и наказание
„обществено порицание“ съдът постанови такова, като същото следва да бъде
изпълнено чрез обявяване на присъдата на таблото за съобщения в Кметството по местоживеене
на лицето.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: