Решение по дело №6689/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 99
Дата: 11 януари 2022 г.
Съдия: Станислав Бориславов Седефчев
Дело: 20211110206689
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. И.
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110206689 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е



гр. София, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13-ти състав, в
открито заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ

при секретар Е. И. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 6689 по описа
за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. ЦВ. ИЛ. срещу Наказателно постановление /НП/ №
20-4332-024573 от 19.01.2021 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция"
към СДВР, с което на жалбоподателя на основание 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 1, 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева
за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 10 лева за нарушение на чл.
1
100, ал. 1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, отразена в НП и счита, че не
са налице материалните предпоставки за налагане на административно наказание.
Твърди, че не е минавала на червен светофар, поради което иска наложеното
административно наказание да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и оспорва
описаните в АУАН и НП факти.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 28.11.2020 г. Б.Мичевски – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на същата дата нарушения по чл. 6, т. 1 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП в
присъствие на нарушителя и на един свидетел. Нарушителят подписал съставения
против него АУАН, като посочил, че не е съгласен със съдържанието му. В тридневния
срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били изложени допълнителни възражения.
Въз основа на АУАН на 19.01.2021 г. Г.Б –началник сектор в отдел "Пътна
полиция" към СДВР издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл.
34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не са налице
основания за отмяна на НП на процесуално основание.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

На 28.11.2020 г. около 11.00 ч. в гр. София жалбоподателката управлявала
таксиметров лек автомобил „КИА СЕЕД“, с рег. № СВ2304МР по бул. „Христофор
Колумб“ с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към ул. „Капитан Димитър
Списаревски“. В л.а. пътували две студентки от Република Гърция. На кръстовището,
образувано с бул. „Цветан Лазаров“, при зелен сигнал на светофарната уредба
жалбоподателката навлязла в кръстовището. В този момент по бул. "Цветан Лазаров"
се движел л.а. "Форд Фокус" с № СВ 5545 РН, управляван от К.П., която също
навлязла в кръстовището, при което управляваният от жалбоподателката лек
автомобил ударил отляво лекия автомобил на К.П.. На мястото на настъпилото ПТП
пристигнали служители на СДВР, както и линейка от ЦСМП, която откарала в болница
св. П., тъй като същата си била ударила главата при сблъсъка. Служители на ОПП
СДВР извършили проверка, като М.И. не представила контролен талон към СУМПС.
Прието било, че жалбоподателката е нарушила ЗДвП, за което и бил съставен
процесният АУАН.
2

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на анализ на обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите М.В.,
К.П., София Гайдардзи и Атина Регапу и приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства.
Липсва противоречие в доказателствените материали относно обстоятелството, че
жалбоподателката не е носела контролен талон към СУМПС при настъпване на ПТП,
като това обстоятелство по същество и не се оспорва по делото. Налице е
противоречие в доказателстваната съвкупност относно обстоятелството при какъв
светлинен сигнал на светофара жалбоподателката е навлязла в кръстовището преди
настъпване на ПТП. Настоящата инстанция поставя в основа на фактическите си
изводи относно това обстоятелство показанията на св. Гайдардзи и Регапу и
обясненията на жалбоподателката, доколкото същите са логични, последователни и
вазимно допълващи се, като няма основание свидетелите да се считат за предубедени и
заинтересовани от изхода на делото. Свидетелят В. не е присъствал на инцидента, като
за изясняване на фактическата обстановка е разчитал именно на обясненията на
жалбоподателката и показанията на св. К.П.. Съдът намира, че не следва да кредитира
показанията на тази свидетелка относно светлинния сигнал, при който тя е навлязла в
кръстовището, доколкото тя признава, че първоначално не е забелязала какъв е той, а
едва след подаден звуков сигнал от намиращ се зад нея лек автомобил е приела, че
свети зелено и е потеглила, като според настоящата инстанция стресът от поведението
на останалите участници в движението и липсата на опит вероятно са повлияли на
свидетелката да не прецени правилно дали в този момент светлинният сигнал
позволява навлизането и в кръстовището.

При така възприетата фактическа обстановка жалбоподателят не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 6, т.1 от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредбата участниците в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. Съгласно чл. 37, ал. 7, т. 1 от
ППЗДвП светлинен сигнал червена светлина на светофар означава "Преминаването е
забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-
линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът.
Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да
навлизат в кръстовището.
По делото се установи, че жалбоподателката не е навлязла с управляваното от
него МПС в кръстовище, при наличие на светофар, показващ червен светлинен сигнал.
С оглед на това съдът приема, че от обективна страна не е извършила вмененото й
нарушение, поради което е безпредметно да се обсъжда субективната страна на
деянието.

Доколкото извършеното нарушение остава недоказано по изискуемия безспорен
начин НП в тази част следва да бъде отменено поради неправилно приложение на
материалния закон.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на
административно нарушение по чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него. За нарушаването на това задължение от
водача, чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер от 10
лева.

3
По делото се установи, че на процесната дата и място жалбоподателката като
водач на процесния лек автомобил не е носила в себе и не е представила при поискване
от служителите на СДВР контролен талон към СУМПС. С оглед на това съдът приема,
че тя е извършила вмененото й нарушение, което е достатъчно ясно описано и е
правилно квалифицирано. По същество самият жалбоподател не отрича, че не е
представила изискания документ.
От субективна страна нарушаването е извършено от жалбоподателката при форма
на вината на вината пряк умисъл - тя е съзнавала задължението си като водач на МПС
да носи със себе си определени документи, включително контролния талон към
СУМПС, но въпреки това не го е сторила, като е искала и целяла именно това.

Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран
в закона размер /10 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП в тази част,
като намали същото.

За така констатираното нарушение също не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП в тази част е
правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, претендира и
доказва извършването на такива, като въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя сумата от 150 лв. – адвокатско възнаграждение, дължимо
съобразно частичната отмяна на НП.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:


ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 20-4332-024573 от 19.01.2021 г.,
издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, в частта, с която на
М. ЦВ. ИЛ. на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1, 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на
чл. 6, т.1 от ЗДВП.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 20-4332-024573 от
19.01.2021 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, в
частта, с която на М. ЦВ. ИЛ. на основание чл. 183 ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.1,
т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на М. ЦВ. ИЛ., ЕГН ********** сумата от 150 лв. -
разноски по настоящото дело.

4
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.


СЪДИЯ:















Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5