№ 13478
гр. С, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б. С.
при участието на секретаря А. А.
като разгледа докладваното от Б. С. Гражданско дело № 20241110108848 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Ц. Г. П. с ЕГН
**********, постоянен адрес:гр. С.......... чрез адв. А. Т. от САК срещу А. С. -
С - гр. С....., ЕИК *******, представляван от административния ръководител
на съда - Председателя на А. С.- град С г-жа Д. Д. с която на основание чл. 128
КТ се иска осъждането на ответника да заплати сума в размер на 1417 лева,
представляваща разликата между трудовото възнаграждение на ищцата, което
получава към момента, и това, което се дължи според индексацията на
възнаграждението според диапазона на колони 5 и 6 от Класификатора на
длъжностите в администрацията на съдилищата за периода от 01.01.2021 -
12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата
молба - 19.12.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че била служител във В. К. С. от 2002г. на длъжност
„чистач“. Сочи, че считано от 15.07.2020 г. всички служители по трудови
договори на отдел „Стопанисване сградата на съдебна палата - гр. С“ при В.
К. С. били прехвърлени в А. С. - С по силата на решението на Пленума на
ВСС по т. 1 на Протокол 10/30.04.2020г. Поддържа, никой от прехвърлените
служители от структурата на ВКС към административната структура на АС- С
не е сключвал нови трудови договори с административния ръководител на АС-
С. Ето защо сочи че всички права и задължения по сключените с ВКС
договори се запазват, а правата им, включително и за индексиране на
възнагражденията им, са задължителни за новия работодател. Запазени били и
трудовите им възнаграждения, получавани във ВКС. Една година, след
прехвърлянето на служителката, трудовото възнаграждение не било
индексирано, поради което били подавани множество доклади. Сочи че
1
работодателят А. С. С не индексирал заплатите на прехвърлените служители.
Ответникът като работодател е препращал докладните на съдийската колегия
на ВСС, от които също не е получен никакъв официален отговор. В изричен
писмен отговор до служителите, изх. № 7239 / 09.06.2023 г. на председателя
на АС - С се сочи, че административният ръководител на съд няма
самостоятелни права да определя възнагражденията на съдебните служители
извън параметрите на Класификатора за съответните група съдилища и е
направено изрично искане за промяна на Класификатора. До този момент ВСС
не е променил класификатора. Ето защо счита че на нея и се дължи разликата
между полученото възнаграждение и това което би било след индексация.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба с който счита исковата молба за неоснователна. Ответникът не оспорва,
че считано от 15.07.2020 г. работодател на ищцата се явява А. С. – С. Не
оспорва, че С Решение на Пленума на ВСС по т.1 от Протокол №10/30.04.2020
г. е отнето от председателя на ВКС стопанисването на недвижимия имот,
намиращ се в гр. С, р-н „Т“, бул. В....., заедно с построената в него
административна сграда – С П, считано от 15.07.2020г. е възложено на
административният ръководител на А. С. – С. Поддържа, че с Решение на
Съдийска колегия на ВСС, взето по протокол № 18/09.06.2020 г., т.16.1., на
основание чл.30, ал.5, т. 8 от ЗСВ, са съкратени 31 щатни бройки от ВКС,
считано от 15.07.2020 г., като 31 щатни бройки за напълно идентични
длъжности са разкрити в А. С. - С, считано от 15.07.2020 г. В т.16.3. от същото
решение СК на ВСС е приела, че „ Не възразява административните
ръководители на ВКС и А. С. - С да приложат процедурата по чл. 343, ал. 2 от
ЗСВ, със запазване размера на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на
Правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията
на съдилищата. С Решение по т.4.1. протокол № 19/16.12.2020 г. на Комисия
„Съдебна администрация“ към Съдийска колегия на ВСС е отхвърлено
предложението на председателя на А. С. - С за изменение на Правилата за
прилагане на Класификатора. В мотивите към решението е посочено, че с
Решение по протокол № 10/17.07.2020г., т.4 Комисията отхвърлила
предложението, касаещо изменение на чл.11 от Правилата за прилагане на
Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата, както и
искането по отношение длъжностите от раздел I „Ръководни длъжности“ и от
Раздел III „Обща администрация“ и прилагането на колони 5 и 6 от
Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата. Посочено
е още, че съгласно §1 от ПЗР на Правилата за прилагане на класификатора на
длъжностите в администрацията на съдилищата, възнагранщенията на
прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им с
тези на сходни или същи длъжности за съответната група, съгласно
класификатора, а административният ръководител на А. С. С може да
организира структурата на администрацията, спрямо нуждите на съда,
съгласно чл.12 и следващите от ППКДАС. Видно от Протокол №27/01.12.2021
г. от заседанието на Комисия „Съдебна администрация“ към Съдийска колегия
на ВСС, в т.13.1 отново е обсъден въпроса относно определяне
2
възнаграждението на съдебните служители, свързан и с индексирането на
заплатите на онези от тях, назначени в А. С.-С, вследствие Решение на
Пленума на ВСС по пр.2404/02/2021 г. и Решение на СК по пр.№ 18/09.06.2020
г. Посочено е, макар и по повод сигнал на инж. А. Д. (съдебен служител в А.
С.-С), че искане за индексиране на заплатите на тези служители е
неоснователно, тъй като става въпрос за съкратени щатни бройки от щата на
администрацията на ВКС и разкрити в щата на администрацията на А. С.-С,
което води до извод, че трудовите правоотношения на тези служители с ВКС
са прекратени, което не ги прави „прехвърлени“ в А. С.-С по смисъла на
параграф 1 от ПЗР на ППКДАС, касаещ прехвърляне на съдебни служители
вследствие създадени през 2016 година нови длъжности в съдилищата на
страната във връзка с промени в Класификатора на длъжностите в
администрацията и е само за заварени служители в самия съд. В мотивите на
решението е посочено още, че Съдийската колегия не е възразила съдебните
служители, отговарящи за съдебното имущество, да бъдат назначени в А. С. -
С със запазване размера на трудовите им възнаграждения именно като се е
позовала на посочения параграф 1 от ПЗР на ППКДАС, но е пояснила, че
индексирането на прехвърлените служители следва да се извърши след
изравняването на заплатите им с тези длъжности за съответното ниво, в
случая апелативно или първа група по Класификатора за администрацията в
съдилищата. Пояснено е, че съдебните служители са назначени в А. С.-С, но те
не са заварени, тъй като са съкратени от щата на ВКС и с Решението на КСА -
СК от 04.06.2020 г. е предложено на СК на ВСС да бъде дадено съгласие за
назначаването на съкратените във ВКС служители на новоразкритите в А. С.-
С щатни бройки, запазвайки възнагражденията си. Ето защо счита, че в
резултат на описаните решения, между ищцата и А. С.-С е възникнало
валидно трудово правно отношение, на основание чл.123, ал.1, т.7 от КТ, по
което А. С. - С е поел всички задължения на работодател произтичащи от
трудовия договор с ВКС, включително и задължението да изплаща
уговореното към момента трудово възнаграждение, което е изпълнявано
добросъвестно. Намира, че е актуализирал трудовото възнаграждение на
ищцата, съобразно своите правомощия и при съобразяване решенията на СК
към ВСС , в това число и за актуализиране на приложимия спрямо съдебните
служители Класификатор. Ищцата е получавала максимално определеното й
за длъжността и за предвиденото работно време възнаграждение, като при
всяко актуализиране на Класификатора досежно възнагражденията на
служителите, е било актуализирано и нейното възнаграждение. Твърдението,
че ответникът е следвало на „индексира“ възнаграждението на ищцата,
съобразно колона 5 и колона 6 от Класификатора, приложими за служители на
ВКС, не намира опора в представените по делото доказателства и цитираните
в исковата молба нормативни актове. Ето защо счита че исковете следва да
бъдат отхвърлени.
В открито съдебно заседание съдът е прекратил производството по
отношение на исковете за заплащане на сумата с по 4 лева за периодите от
3
м.01.2023г. до м.03.2023г. или общо с 12 лева.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 128, т.2 КТ,
За да бъде уважен предявеният иск следва да се установи, че между
ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение и полагането на
труд за твърдения, период, за който твърди да му се дължи трудово
възнаграждение, размера на дължимото трудово възнаграждение, както и
изпадането в забава на работодателя за заплащане на последното.
От представените по делото документи – трудов договор №
362/30.11.2002г. допълнително споразумение от 277/13.02.2020 е видно, че
ищцата била в трудово правоотношение с В. К. С. по което тя заемала
длъжността „чистач“ на ¾ работно време.
От протокол № 18 на 09.06.2020 г. се установява по т. 16.1., че на
основание чл. 30, ал. 5, т. 8 ЗСВ са съкратени 31 щатни бройки във ВКС от
който 15 бр. за длъжността „чистач“, като същите, вкл. процесните по
решението по т. 16.2. са разкрити в САС. С решение по т. 16. 3. ВСС е приел,
че не възразява ръководителите на ВКС и САС да приложат правилото на чл.
343, ал. 2 ЗСВ, като се запази размера на възнагражденията на служителите,
което е аргументирано с § 1 ПЗР на ППКДАС. Това обстоятелство е
потвърдено и с решение на ВСС по т. 7.6. от 10.11.2020 г., което обаче касае
индексирането на бюджета на съдилищата.
Приложена е Заповед № А-1102/01.12.2020 г. на председателят на САС,
като се установява, че в отдел „Стопанисване и управление на съдебното
имущество“ са налице разкрити 18 щата за длъжността „чистач“.
С приложения кратък протокол № 10 от 30.04.2020 г. на Пленума на
ВСС, се установява, че е взето решение на основание чл. 388 ЗСВ, във вр. чл.
387 от Закона за съдебната власт, че е отнето стопанисването на С П в гр. С от
председателя на ВКС, като стопанисването на С П е възложено на
административния ръководител на А. С. гр. С.
От представения кратък протокол № 18 от 09.06.2020 г. на Пленума на
ВСС, че в изпълнение на решението от 30.04.2020 г. на Пленума на ВСС,
Съдийската колегия на ВСС на заседание, проведено на 09.06.2020 г. на
основание чл. 30, ал. 5, т. 8 от ЗСВ е взела решение за съкращаване на 31
щатни бройки във ВКС за длъжностите, чиято основна функция е свързана
със стопанисването сградата на С П и разкриване на същите в А. С. гр. С,
считано от 15.07.2020 г. В т. 16.3 от мотивите към това решение е посочено, че
СК на ВСС не възразява между ръководителите на ВКС и САС да се приложи
процедура по запазване размер на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на
ППКДАС. В мотивите към това решение в т. 16.3 е изразено съгласие
4
административните ръководители на ВКС и САС да приложат процедурата по
чл. 343, ал. 2 от ЗСВ, със запазване размера на възнагражденията, съгласно § 1
от ПЗР на Правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в
администрацията на съдилищата (ППКДАС).
Представен е Протокол № 19 от 16.12.2020 г. от заседанието на на
Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ВСС, от който се установява,
че е взето решение да бъде отхвърлено предложението на председателя на
САС за изменение на чл. 11 от ППКДАС, както и искането по отношение
длъжностите от Раздел I „Ръководни длъжности“ и от Раздел III „Обща
администрация“ и прилагането на колони 5 и 6 от КДАС за служителите на А.
С. - С с мотива, че съгласно §1 от ПЗР на ППКДАС, възнагражденията на
прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им с
тези на сходни или същи длъжности за съответната група, съгласно
Класификатора. Указано е на административния ръководител, че може да
организира структурата на администрацията, съобразно нуждите на съда,
съгласно чл. 12 от ППКДАС.
Приложено е Извлечение от Протокол № 19 от 16.12.2020 г. от
заседанието на на Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ВСС, от
който се установява, че е взето решение да бъде отхвърлено предложението на
председателя на САС за изменение на чл. 11 от ППКДАС, както и искането по
отношение длъжностите от Раздел I „Ръководни длъжности“ и от Раздел III
„Обща администрация“ и прилагането на колони 5 и 6 от КДАС за
служителите на А. С. - С с мотива, че съгласно §1 от ПЗР на ППКДАС,
възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се индексират до
изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за съответната група,
съгласно Класификатора. Указано е на административния ръководител, че
може да организира структурата на администрацията, съобразно нуждите на
съда, съгласно чл. 12 от ППКДАС.
От извлечение от Протокол № 6/23.02.2021 г. на СК на ВСС се
установява, че е взето решение за утвърждаване на КДАС, всила от
01.01.2021 г., съгласно който възнагражденията на служителите от Раздел
III, специалист, във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6, като
са предвидени ранг I и ранг II, а за съдилищата от първа група в диапазона от
колона 7 до 8, с ранг I и ранг II.
С Протокол № 15/11.04.2022 г. на СК на ВСС се установява, че е взето
решение за утвърждаване на КДАС, в сила от 01.01.2022 г., съгласно който
възнагражденията на служителите от Раздел III, специалист, във ВКС и ВАС
се определят в диапазона от колона 5 и 6, като са предвидени ранг I и ранг II, а
за съдилищата от първа група в диапазона от колона 7 до 8, с ранг I и ранг II.
Приложен е Протокол № 27/17.08.2023 г. на СК на ВСС се установява,
че е взето решение за утвърждаване на КДАС, в сила от 01.04.2023 г.,
съгласно който възнагражденията на служителите от Раздел III,
специалист, във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6, като са
5
предвидени ранг I и ранг II, а за съдилищата от първа група в диапазона от
колона 7 до 8, с ранг I и ранг II.
Настоящата съдебна инстанция счита, че в тази хипотеза е налице
прехвърляне на дейност от един работодател на друг съгласно чл. 123, ал. 1, т.
7 от КТ. Цитираната разпоредба е въведена в българското законодателство въз
основа на Директива 2001/23/ЕО от 12 март 2001 година относно
сближаването на законодателствата на държавите-членки във връзка с
гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на
предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански
дейности. В действителност посочената Директива включва в приложното си
поле единствено прехвърляне на стопанска дейност съгласно чл. 1, б. „в” от
същата, но подобно ограничение не е запазено в националното
законодателство. Директивата задължава държавите да въведат един
минимален стандарт, но националният законодател има възможността да
въведе по-широка по обем закрила според особеностите на националната
правна система. Предвид липсата на изрично ограничение следва да се
приеме, че разпоредбата на чл. 123 КТ намира приложение и при
прехвърлянето на една дейност от един административен орган на друг. Това
разбиране се подкрепя от съдебната практика, обективирана в решение № 99
от 26.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 631/2012 г., IV г. о., ГК . Също така на
законодателно ниво е налице пример за приложението на чл. 123 КТ за
служители в административни структури по § 63 ПЗР на ЗИД на ЗМВР /обн.
ДВ бр. 93/24.11.2009 г., отм./ (Тълкувателно решение № 10 от 27.11.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 10/2013 г., ОСГК). В посочените решения е налице
прекратяване на едно държавно учреждение и прехвърляне на имуществото
му заедно със служителите в него в друго учреждение-правоприемник. Макар
и настоящата хипотеза да не касае цялостно прекратяване на учреждението,
все пак е прекратена обособена част от него, представляваща отдел
„Стопанисване сградата на С П - гр. С“ и аналогичен отдел е създаден в
структурата на А. С. - С. По аргумент за по- силното основание, след като за
цялото учреждение може да намери приложение чл. 123 КТ, то може да се
приложи и за обособена структура в рамките на учреждението.
В действителност дейността по стопанисване на имотите не е основна за
съдебните органи, но следва да се отчете, че цитираната Директива
2001/23/ЕО допуска прехвърляната дейност да бъде и спомагателна. От друга
страна ВСС възлага стопанисването на имота върху административния
ръководител на съда, чиито присъщи задължения са упражняването на
представителни и организационни функции, включващи провеждане на
обществени поръчки, сключване на договори, назначаване и освобождаване на
съдебни служители (така: Решение № 3 от 30 януари 2018 г. по
конституционно дело № 9 от 2017 г.).
Следователно с възлагане на стопанисването на С П в гр. С на
председателя на А. С. - С настъпва промяна в работодателя като страна по
трудовия договор с работниците, които са били наети в отдел „Стопанисване
6
сградата на С П - гр. С“, доколкото за него е възникнало задължението да
сключва договори и да назначава съдебни служители, с които да извършва
поддръжката на сградата, чието стопанисване му е възложено.
Съгласно чл. 118, ал. 1 КТ страните по трудовото правоотношение не
могат да променят едностранно съдържанието му, освен в случаите и по реда,
установени в закона. Като един от тези случаи е именно хипотезата на чл. 123
КТ, като аргумент за това може да бъде изведен от систематическото
тълкуване на разпоредбата, доколкото тя се намира в раздела, озаглавен
„Изменение на трудовото правоотношение”.
Ал. 2 на чл. 123 въвежда общия принцип за запазване на съдържанието
на трудовото правоотношение и при новия работодател, но това не означава,
че промяната на работодателя не води до промяна на правното положение на
служителя, доколкото всеки работодател е длъжен да издаде правилник за
вътрешния трудов ред (чл. 181 КТ), Вътрешни правила за работната заплата
(чл. 22 от НСОРЗ), правила за здравословни и безопасни условия на труд и др.
според особеностите на конкретната дейност, която извършва работодателя.
Посочените актове представляват „недържавни източници на правото” и като
такива са задължителни за всички работници и служители при работодателя,
включително и тези, които преминават при работодателя в резултат на
прехвърляне на дейността. Работодателят издава тези актове при упражняване
на нормотворческата си компетентност като елемент на работодателската си
власт, поради което запазването на трудовите правоотношения не може да
имат за последица ограничаването на работодателската власт на новия
работодател.
В конкретния случай предвид особеностите на работодателите (ВКС и
А. С. - С) е налице специална правна уредба в ЗСВ и по-специално чл. 341.
Съгласно тази разпоредба Съдийската колегия на ВСС е компетентна към
процесния период да издава Класификатор на длъжностите в
администрацията на съдилищата и Правила за приложение на КДАС. С тези
актове се уреждат видовете длъжности в администрацията на съдилищата и
границите, в които ще бъде определяно тяхното основно трудово
възнаграждение, както и допълнителните трудови възнаграждения за
придобит клас, както и за придобит трудов стаж и професионален опит, като
те са задължителни както за работниците и служителите, които са наети в
съдебните органи, така и за самите органи.
Аргумент в подкрепа на тезата, че в резултат на извършена промяна на
работодателя е възможно да настъпи промяна в правното положение на
работника или служителя, може да бъде изведен и от разпоредбата на чл. 327,
ал. 1, т. 3а, като законодателят е предвидил право на работниците и
служителите да прекратят трудовото правоотношение едностранно и без
предизвестие в случай на значително влошаване на условията на труд при
новия работодател в резултат на запазване на трудовото правоотношение по
чл. 123 и чл. 123а от КТ. Тук условия на труд следва да включват както
7
промени в работната среда, така и промени в правата или задълженията на
работника или служителя по трудовото правоотношение. В константната си
практика ВКС приема, че съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а КТ работодателят му
дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Поради това не
следва да бъде споделена аргументираната от ищеца теза, че е запазил статута
си на служител във В. К. С. на Република България.
Конкретното проявление на разглежданата концепция на законодателя за
запазване на трудовото правоотношение е предвидена в чл. 343, ал. 2 от ЗСВ и
чл. 138, ал. 2 от ПАС, които разпоредби предвиждат да не се провежда
конкурс при преместването на съдебния служител от един съдебен орган в
друг. В този случай се подписва трудов договор с административния
ръководител на съдебния орган, в който е преместен служителя, като той има
характера на допълнително споразумение. В това споразумение следва да
бъдат отразени промените, които настъпват в съдържанието на трудовото
правоотношение. От фактите по казуса е видно, че ищецът е сключил трудов
договор с ВКС от 01.06.2017 г. с № 869 за длъжността „чистач”, като след това
е подписано такова допълнително споразумение между страните по
настоящото дело и обективирано в допълнително споразумение №
179/26.02.2021 г., като в него е отразена промяната на работодателя и промяна
в брутното трудово възнаграждение. По този начин е настъпила промяна по
трудовото правоотношение чрез промяна на страна по трудовия договор, като
така служителят е изгубил качеството си служител на ВКС и е придобил
качеството служител на А. С. - С, който попада в групата на съд от първа
категория съгласно разграничението на КДАС.
Предвид изложените по-горе мотиви следва да се заключи, че е налице
трудово правоотношение между ищеца и ответника, считано от 15.07.2020 г.
Като следователно и на основание чл. 7 от ППКДАС за него от този момент за
напред са приложими правилата за индексация за служител в съд от първа
група съгласно КДАС, Раздел IV, длъжност „Чистач”, в съдилищата от първа
група в диапазона по колони 7 и 8, със съответния ранг. Извършването на
индексация на работната заплата представлява правна възможност за
работника, а не негово субективно право, доколкото е правомощие на
Съдийската колегия на ВСС да приеме КДАС, в който да определи границите
на работните заплати за служителите в различните категории съдебни органи
и е правомощие на административния ръководител да определи конкретното
трудово възнаграждение за дадена длъжност в рамките, определени от КДАС
(арг. от чл. 7 ППКДАС). Поради това с промяната на работодателя не е
накърнено субективното право на работника да получава трудовото си
възнаграждение, а то е било определено според приложимите за категорията
служители, към която той принадлежи, правила. Следователно доколкото
8
между страните не е спорно, че трудовото възнаграждение на ищеца е било
запазено такова, каквото е било при предходния работодател, и доколкото
настоящата съдебна инстанция приема, че трудовото правоотношение е
запазено при смяна на работодателя, за работника са били приложими
правилата за индексация на заплатите на служител в съд от първа група, в
която категория попада ответника, като между страните не се спори, че такава
индексация реално е извършвана. Обратното, индексацията да се извършва
съобразно правилата за служител във ВКС или ВАС няма нормативна опора и
би била незаконосъобразна, доколкото и административният ръководител на
А. С. - С е обвързан от правилата на ППКДАС и КДАС.
Предвид цитираното по-горе решение на Съдийската колегия на ВСС за
закриване на съответните щатове от структурата на ВКС не е възможно
ищецът да е запазил трудовото си правоотношение с предходния работодател,
доколкото вече не съществува щат, който той да е заема в длъжностното
разписание на работодателя.
С оглед на всичко изложено предявеният иск следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Г. П. с ЕГН **********, постоянен
адрес:гр. С.......... чрез адв. А. Т. от САК СРЕЩУ А. С. - С - гр. С....., ЕИК
*******, представляван от административния ръководител на съда -
Председателя на А. С.- град С г-жа Д. Д. искове с правно основание чл. 128, т.2
КТ за осъждането на ответника да заплати сума в размер на 1405 лева,
представляваща разликата между трудовото възнаграждение на ищцата, което
получава към момента, и това, което се дължи според индексацията на
възнаграждението според диапазона на колони 5 и 6 от Класификатора на
длъжностите в администрацията на съдилищата за периода от 01.01.2021 -
12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата
молба - 19.12.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9