РЕШЕНИЕ
№ 2903, 10.07.2019
г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. състав
На 17.06.2019 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 9135 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът “А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
в гр. София и адрес на управление - район “Илинден”, ул. “Кукуш” № 1,
представляван от пълномощника му ...... В.Г., твърди, че на 29.12.2014 г. е
сключил с Г.Г.Б. Договор с индивидуален потребителски № ....... за предоставяне
на далекосъобщителни услуги, заплащането на услугите по който съобразно чл. 26
от приложимите към него Общи условия се извършва въз основа на месечна фактура,
за таксуващия срок на която дружеството уведомява абоната при сключване на
договора, като неполучаването на фактура не освобождава абоната от задължението
му за плащане на дължимите суми. Твърди се още, че за потребените по договора
услуги ищецът е издал фактура № ........./26.02.2015 г. за отчетен периода
23.01.2015 г. – 22.02.2015 г. на стойност с включен ДДС 32.20 лв. и фактура №
........./26.03.2015 г. за отчетен период 23.02.2015 г. – 22.03.2015 г. на
стойност с включен ДДС 29.02 лв., сумите по които възлизащи в общ размер на
61.22 лв. не са заплатени в продължение на повече от 124 дни, поради което по
силата на постигнатите договорености в приложението към договора, Раздел
„Отговорност” и чл. 27, т. 2 и чл. 54 от Общите условия ищецът прекратил
договора, като начислил на абоната неустойка за предсрочно прекратяване на
договора в размер на 532 лева, за което издал фактура № ......... с падеж на
плащане - 06.08.2015 г. За тези
вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 426 по описа на Районен съд - Пловдив, ХVІІ гр. с.
за 2018 г., която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е
предявило настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответницата му дължи горните суми ведно със
законната лихва върху главницата от 61.22 лв. от датата на депозиране на
заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 426/18 г. в съда – 09.01.2018
г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Продължение на решение по
гр. д. № 9135/18 г. на РСПд – стр. 2/9
Обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Назначеният по делото особен представител
на ответника Г.Г.Б. с ЕГН **********, адвокат К.Д.Г., оспорва предявените
искове, като твърди, че : по делото не са представени фактурите, на които
ищецът основава исковите си претенции; не се установява разваляне на договора
при спазване на изискванията на чл. 87 ЗЗД; не са представени Общи условия, при
които е сключен процесният договор; клаузата, уреждаща дължимостта на неустойка,
е нищожна поради това, че е неравноправна, а също и поради това, че накърнява
добрите нрави; вземанията са погасени по давност, поради което моли съда да ги
отхвърли като неоснователни.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните, а също и правоизключващите и правопогасяващо възражения
на особения представител на ответника във връзка със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 426 по описа
на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с. за 2018 г. на 15.01.2018 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът
Г.Г.Б. да заплати на ............, чието наименование е променено в хода на
производството на „А1 България” ЕАД : сумата от 61.22 лв. – незаплатени абонаментни
такси и далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга от 29.12.2014 г. и по фактури №№ ........./26.02.2015
г. и ........./26.03.2015 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 09.01.2018 г., до окончателното й изплащане; сумата от 532
лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора; сумата от 16.76 лв. –
обезщетение за забава за периода 11.04.2015 г. – 18.12.2017 г. и сумата от 205
лв. разноски, в това число 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско
възнаграждение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК дружеството е предявило настоящата
искова молба за установяване на вземанията си по заповедта, като в хода на
производството по настоящото дело производството по делото в частта относно
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на дължимостта на
вземането за обезщетение за забава е прекратено поради оттеглянето му.
В депозирания по делото отговор не е оспорено
наведеното в исковата молба твърдение, че на 29.12.2014 г. между ............,
чието наименование понастоящем е „А1 България“ ЕАД, в качеството му на оператор
и Г.Б., в качеството й на потребител /абонат/, е сключен договор, заверен
препис на който е приет като доказателство по делото, чийто предмет, видно от
същия, е предоставяне на електронни съобщителни услуги от страна на оператора
чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи срещу заплащане, неразделна
част от който са Общи условия за взаимоотношенията между ............ и
абонатите и потребителите на
Продължение на решение по
гр. д. № 9135/18 г. на РСПд – стр. 3/9
обществените
мобилни наземни мрежи на ............ по стандарти GSM, UMTS и LTE, препис на които бе представен в хода на
производството и приет като доказателство по делото (Съгласувани с Решение № 1704 от
23.08.2001 г. на Държавна комисия по далекосъобщения, Допълнение, съгласувано с
Решение № 957 от 01.11.2002 г. на Комисия за регулиране на съобщенията,
Изменение и допълнение, съгласувано с Решение № 1212 от 19.12.2002 г. на
Комисия за регулиране на съобщенията, Изменение и допълнение с Решение № 623 от
05.06.2003 г. на Комисия за регулиране на съобщенията, Изменение и допълнение с
Решение № 639 от 13.04.2006 г. на Комисия за регулиране на съобщенията,
Изменение и допълнение с Решение № 319 от 02.03.2007 г. на Комисия за регулиране
на съобщенията, Изменени и допълнени в
изпълнение на § 31, т. 2 от Преходни и заключителни разпоредби към Решение №
373/17.03.2010 г. за изменение и допълнение на Функционалните спецификации за
осъществяване на преносимост на национално значими номера при промяна на
доставчика на обществена мобилна телефонна услуга, обн. в ДВ бр. 8 /2008 г.,
изм. и доп. в ДВ бр. 26/2010 г. Изменени и допълнени във връзка с изменение и
допълнение на Закона за електронните съобщения, /ДВ бр. 105 от 29.12.2011 г., в
сила от 29.12.2011 г./; Изменени и допълнени в изпълнение на решение № 343/2011
г. на КРС, изменени и допълнени в изпълнение на § 17, т. 2 от Преходните и
заключителни разпоредби към Решение № 1907/30.08.2012 г. за изменение и
допълнение на Функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на
национално значими номера при промяна на доставчика на обществена мобилна
телефонна услуга, обн. ДВ. бр. 74 от 28.09.2012г. и § 27 от Преходните и
заключителни разпоредби към наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от
2010 г. за правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично
предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена,
обн. ДВ, бр. 74 от 28.09.2012 г.; Изменени и допълнени във връзка с писмо изх.
№ Ц-03-10754/06.02.2013г. на Комисията за защита на потребителите /КЗП/ в
изпълнение на Решение на КЗП, отразено в Протокол № 46 от 21.11.2012 г., изменени
и допълнени във връзка с Решение № 1960 от 27.09.2012 г. на КРС; изменени и
допълнени във връзка с Протокол № 21 от 23.05.2013 г. на КЗП; съгласно решение
на КЗП, отразено в Протокол № 16 от 08.05.2014 г.; изменени и допълнени във
връзка с изменени и допълнение на ЗЗП, обн. ДВ, бр. 57 от 28.07.2015 г., наричани
накратко в изложението ОУ), като видно от Приложения №№ 1 и 3 към договора
Допълнение към Приложение № 1 /листове 22 – 31 от делото/ на ответницата е предоставена СИМ карта ............
и тя е избрала тарифен план „Мтел мобилен интернет XL“, за срок от 24 месеца.
Съгласно чл. 26.4 и чл. 26.5.
ОУ заплащането на услугите се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на абоната не по-късно от 15 дни от датата на издаването й,
като неполучаването на фактура не освобождава абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми, а според 26.6 от общите условия месечните сметки на
абоната могат да бъдат оспорени пред Мобилтел в 6-месечен срок след датата на
издаване на фактурата,
Продължение на решение по
гр. д. № 9135/18 г. на РСПд – стр. 4/9
като оспорването не освобождава абоната от задължението за
плащане на дължимите суми.
Констатира се още от събраните по делото
доказателства, че за периода 23.01.2015 г. – 22.03.2015 г. ищецът е издал 2
данъчни фактури : № ........./26.02.2015 г. на стойност 32.20 лв. с включен ДДС
и № 0........./26.03.2015 г. на стойност 29.02 лв. с включен ДДС, вземанията по
които съобразно постигнатите между страните договорености са станали изискуеми
съответно на : 13.03.2015 г. и на 10.04.2015 г., като за плащането на тези суми
до датата на приключване на съдебното дирене по делото ответната страна, в
чиято тежест съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК бе да стори това, не ангажира
доказателства относно установяване на факта на плащане на сумите по фактурите.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД договорите имат сила на
закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което и предвид гореизложеното
съдът приема, че с подписването на договора за предоставяне на електронни
съобщителни услуги и на приложенията към него в правната сфера на всяка от
страните са възникнали редица права и задължения, в това число и задължение за
ответницата, в качеството й на абонат, да заплаща цените на активираните по
договора услуги съгласно избрания от нея тарифен план и по начина, и в
сроковете уредени в ОУ, като предвид липсата на доказателства за плащане на
цените на предоставените по процесните две фактури услуги съдът намира, че е
налице твърдяното неизпълнение на тези договорни задължения.
Вземанията на
доставчиците на комуникационни услуги съставляват периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което се погасяват с изтичане на 3-годишна
давност съгласно чл. 111 ЗЗД /Тълкувателно решение № 3 постановено на 18.05.12
г. от ВКС на РБ по т. д. № 3/11 г./ Констатира се вече по-горе в настоящото
изложение, че цените на предоставените на ответницата услуги по процесните две
фактури е следвало да бъдат заплатени съответно на 13.03.2015 г. и на
10.04.2015 г., поради което съгласно чл. 114, ал. 1 ГПК от посочените два дена
е започнал да тече и 3-годишният давностен срок по чл. 111 ЗЗД, като същите са
изтекли съответно на 13.03.2018 г. и на 10.04.2018 г.
Установено бе вече, също така, че заявлението, по
което е образувано ч. гр. д. № 426/18 г. е подадено в съда на 09.01.2018 г.,
като според чл. 422, ал. 1 ГПК това е и моментът, от който се счита предявен
искът за съществуване на вземането. Следователно, тъй като исковете за
установяване на дължимостта на цените на предоставените на ответницата услуги
по процесните два фактури са предявени в момент, предхождащ датата на изтичане
на давностните срокове за същите, то направеното от особения представител на
ответницата правопогасяващо възражение се явява неоснователно.
Предвид гореизложеното предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД като доказани по
основание и размер следва да бъдат уважени в предявените с исковата молба
размери.
По претенцията за заплащане на неустойка за
неизпълнение.
Продължение на решение по
гр. д. № 9135/18 г. на РСПд – стр. 5/9
Ищецът основава тази своя претенция на т. 5.3
„Отговорност” от подписаното от него и ответницата на 29.12.2014 г. Приложение №
1 към договора за предоставяне на електронни услуги, в подточка 1 от което е
предвидено следното : „В случай, че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от това Приложение, договора или общите условия, в това число, ако
по негово искане или вина договорът по отношение на услугите в това приложение
бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право
да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без
отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване.“, а също и на издадена от него фактура № ........./06.08.2015 г., по
която е начислена неустойка в размер на 532 лв.
Обществените отношения свързани с осъществяването на
електронни съобщения се уреждат от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, цел
на който е и подкрепа на интересите на гражданите, включително като се зачитат основните права и свободи на
гражданите, гарантирани в общите принципи на правото на Европейския съюз за
достъпа и ползване на услуги и приложения, предоставяни чрез електронни
съобщителни мрежи /чл. 1, ал. 1, чл. 4, ал. 1, т. 3, б. „ж”. Именно с оглед
защитата на интересите на крайните потребители в глава ХІV на ЗЕС са предвидени
редица изисквания към предприятията, предоставящи обществени електронни
съобщителни мрежи и/или услуги на крайни потребители, включително и към
съдържанието на общите условия, които същите следва да изготвят и към
предлаганите от тях индивидуални договори при общи условия.
Процесният договор за мобилни услуги и
приложенията към него съставляват индивидуални договори при общи условия по
смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗЕС, като поради обстоятелството, че страни по тях са
юридическо лице, което предоставя услуги като част от своята търговска дейност
в частния сектор, поради което има качеството на „Търговец”
по смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/, както и физическо лице, което ползва услуги, които не
са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, поради
което има качеството на „Потребител” по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то при
уреждане на отношенията между страните е приложим и ЗЗП, цел на който е
осигуряване на защита на някои от основните права на потребителите, в това
число и на правото на защита на икономическите
им интереси при неравноправни договорни условия.
А съгласно чл. 143 ЗЗП : „Неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като:
1. освобождава от отговорност или
ограничава отговорността на производителя, търговеца или доставчика,
произтичаща от закон, в случай на
Продължение на решение по
гр. д. № 9135/18 г. на РСПд – стр. 6/9
смърт или телесни повреди на потребителя,
причинени в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или
доставчика;
2. изключва или ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или
на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на
договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на
задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има
спрямо него;
3. поставя изпълнението на задълженията на
търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля;
4. позволява на търговеца или доставчика
да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да
сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на
потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или
неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика;
5. задължава потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка;
6. позволява на търговеца или доставчика
да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата
възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена
за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора;
7. позволява на търговеца или доставчика
да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има
сериозни основания за това;
8. предвижда необосновано кратък срок за
мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на
потребителя;
8а. предвижда автоматично
продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за
прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено
отдалечен от датата, на която изтича срочният договор;
9. налага на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора;
10. позволява на търговеца или доставчика
да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;
11. позволява на търговеца или доставчика
да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;
12. предвижда цената да се определя при
получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора;
13. дава право на търговеца или доставчика
да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия
или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;
Продължение на решение по
гр. д. № 9135/18 г. на РСПд – стр. 7/9
14. налага на потребителя да изпълни
своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите;
15. дава възможност на търговеца или
доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си
по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за
потребителя;
16. изключва или възпрепятства правото на
предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя
за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща
изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон;
ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят
разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото
право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора;
17. ограничава обвързаността на търговеца
или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя
неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие;
18. не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора;
19. поставя други подобни условия.”, като
според чл. 146, ал. 1 ЗЗП : „Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално.”
Приложение № 1 към договора от 29.12.2014 г., макар и индивидуално, е при общи условия, т. е. то е
изготвено предварително от оператора, поради което при сключването му
потребителят не е могъл да влияе на съдържанието му, включително и върху
съдържанието на клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване на договора
по вина или по инициатива на потребителя, като уговаря плащането на друг и в
частност - по-нисък размер на дължимата неустойка. Със същото е предвидено
търговецът да получи предварително и изцяло уговорената цена за
оставащия срок на договора, независимо от това, че след прекратяването му вече
не ще предоставя услуги, с оглед на което и тъй като в
договора не е предвидено реципрочно право за потребителя, то настоящият състав
намира, че посредством тази клауза се надхвърля обезщетителната функция на
неустойката, същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, както и
неоснователно засяга имуществената сфера на потребителя, като го задължава да
плати обезщетение в необосновано висок размер, равен на дължимата цена по
договора, без да получава услуга, с оглед на което същата изпълва фактическият
състав на чл. 143, т. 5 ЗЗП, постановяващ, че уговорка в договор, задължаващ потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка е неравноправна, следователно и нищожна
по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД, тъй като противоречи на императивна правна норма. А щом тази клауза е
нищожна, тя не е породила правно действие, поради което в правната сфера на
ответницата не е възникнало задължение да заплати неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за
Продължение на решение по
гр. д. № 9135/18 г. на РСПд – стр. 8/9
предоставяне на
електронни съобщителни услуги. Ето защо предявеният установителен иск за
това вземане като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 74.54 лв. разноски по производството
съразмерно на уважените искове, в това число 25 лв. за довнесена държавна такса
и 49.54 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и депозити /180 лв.
адвокатско възнаграждение + 300 лв. депозит за особен представител х 10.32 %/.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г.
на ОСГТК на ВКС на РБ : ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 43.58 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 426 по описа на
Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с. за 2018 г. в това число 25 лв. държавна
такса и 18.58 лв. адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърления иск /180
лв. х 10.32 %/.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Г.Б. с
ЕГН **********, дължи на “А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление - район “Илинден”, ул. “Кукуш” № 1, сумата от 61.22
лв. /шестдесет и един лева и двадесет и две стотинки/, представляваща сбор от
цени на услуги предоставени по Договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги сключен на 29.12.2014 г. за периода 23.01.2015 г. – 22.03.2015
г, за което са издадени данъчна фактура № ........./26.02.2015 г. на стойност 32.20
лв. с включен ДДС и данъчна фактура № 0........./26.03.2015 г. на стойност
29.02 лв. с включен ДДС, ведно със законната лихва от 09.01.2018 г. до
окончателното й изплащане, за които вземания дружеството се е снабдило със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 426 по описа на Районен съд - Пловдив, ХVІІ
гр. с. за 2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “А1 България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление - район “Илинден”,
ул. “Кукуш” № 1, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Г.Г.Б. с ЕГН **********, му дължи
сумата от 532 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 29.12.2014 г., за
което е издадена фактура № ........./06.08.2015 г., за което вземане дружеството се е снабдило със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 426 по описа на Районен съд - Пловдив, ХVІІ
гр. с. за 2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.Г.Б. с ЕГН **********, да
заплати на “А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
на управление - район “Илинден”, ул. “Кукуш” № 1 : сумата от 74.54 лв. разноски по производството
по гр. д. № 9135 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр.
Продължение на решение по
гр. д. № 9135/18 г. на РСПд – стр. 9/9
с.
за 2018 г. и сумата от 43.58 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 426
по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с. за 2018 г., съразмерно на
уважения иск.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ Таня
Букова
Вярно с оригинала!
ММ