№ 1463
гр. Варна, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501314 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.294 ГПК след отмяна на
предходно въззивно решение на ОС-Варна.
Образувано e по жалба на Й. Т. Т. чрез процесуален представител срещу решение №
260941 от 29.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 7771 по описа за 2019 г. на Районен съд –
Варна, четиридесет и девети състав, с което е предоставено упражняването на родителските
права по отношение на детето Я. В.ов Г. ЕГН **********, на бащата В. С. Г.; определено е
местоживеенето на детето Я. на настоящия адрес на бащата В. С. Г.; определен е режим на
контакти на майката Й. Т. Т. с детето Я. В.ов Г., както следва: до навършване на пет години
на детето - всяка първа и трета събота от месеца и всяка втора и четвърта неделя от месеца,
детето да се среща с майка си в присъствие на социален работник от Дирекция “СП“ -
Варна, за времето от 10 часа до 14 часа; след навършване на петгодишна възраст на детето -
всяка първа и трета седмица от месеца от събота в 10 часа с преспиване до неделя в 18 часа,
когато детето следва да бъде доведено от майката до дома на бащата; 30 дни през лятото,
несъвпадащи с годишният отпуск на бащата, всяка Коледа на четна година - от 10 часа на
24.12. до 10 часа на 25.12.; всяка Нова година на нечетна година - от 10 часа на 31.12. до 17
часа на 01.01.; втория ден от почивните дни за Великден на четна година - от 10 часа до 19
часа, като във всички случаи на осъществяване на режима на лични контакти детето се
взема от и връща в дома на бащата; осъдена е Й. Т. Т. да заплаща в полза на детето Я. В.ов
Г. чрез неговия баща и законен представител В. С. Г. месечна издръжка в размер на 152,50
лева, считано от датата на влизане в сила на настоящото съдебно решение, с падеж до пето
число на месеца, за който се отнася, до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано
от дата следваща падежа на съответната вноска до окончателното и изплащане; отхвърлен е
1
предявения насрещен иск с правно основание член 127, алинея 2 от СК от Й. Т. Т. против В.
С. Г. за предоставяне упражняването на родителските права на детето Я. В.ов Г., на майката,
определяне местоживеенето на детето Я. при неговата майка, за определяне режим на лични
отношения между бащата В. С. Г. и детето Я., като същите се осъществяват всяка първа и
трета събота от месеца от 10 часа сутринта в събота до 17 часа след обяд в неделя с
преспиване в дома на бащата, като същият взима и връща детето от дома на майката, както
30 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, за осъждане В. С. Г. да
заплаща месечна издръжка в полза на Я. В.ов Г. в размер на 150 лева чрез неговата майка и
законен представител Й. Т. Т., платими до всяко 5-то число на текущия месец, считано от
датата на подаване на насрещната искова молба в съда, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, до възникване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване; осъдена е Й. Т. Т. да заплати в полза на Държавата към бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС сумата от 219,60 лева, представляваща дължима държавна такса по
иска за издръжка, както и сумата от 600 лв. за изплатен от бюджета на съда депозит за
КСППЕ, на основание член 78 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
решението. Сочи се, че съдът е подменил обективните факти по делото, интерпретирал е
поголямата част от тях, други не е кредитирал, поради което е достигнал и до погрешни
изводи, игнорирайки доказателства, които са с пряка относимост към въпроса за
родителския капацитет и са показателни за способностите на родителите. Също така се
правят е доводи за нарушаване принципа на равенство на страните /разпитан само един
свидетел на ищеца в производството по привременни мерки/, както и за допускане на
процесуални нарушения /не е докладвано в съдебно заседание дали е постъпило съдебно
удостоверение от Дирекция „Национална система 112“ при МВР/. Набляга се, че детето
изпитва страх от бащата, тъй като е било свидетел на физически посегателства от бащата
спрямо майката, което се установява от заключението на вещите лица по СППЕ. Не са
събрани доказателства за алкохолната зависимост на ищеца, за което същата е навела
твърдения. Излага се, че детето има по-голямо братче, с което общува и по този начин
децата са разделени. Иска се отмяна на решението и да се постанови ново, с което да бъде
уважен насрещният иск на въззивницата, като се отхвърли искът на ищеца.
Въззиваемата страна В. Г. в срока по чл.263 ГПК в писмен отговор е оспорил жалбата
като неоснователна, като е изразил становище, че решението е правилно и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено. Излага, че не е спорно между страните, че двете
деца са били изведени от дома им от органите на МВР поради подаден сигнал от
собственичката на апартамента, където тя живее с децата, тъй като са открити сами. Сочи се,
че майката е емоционално неуравновесена, самата тя е заявила, че е приемала наркотици, а
майка й свидетелства, че не може да се грижи за по-голямото дете поради депресивно
състояние. Определено детето Я. е в риск, ако бъде отглеждано от майка си с оглед нейната
среда и начин на живот. Също така безспорно е доказано от заключението по СППЕ, че при
Я. има наличие на симптоми на синдром на родителско отчуждаване по отношение на
бащата.
Контролиращата страна ДСП Пловдив не са изразили писмено становище,
депозирали са социален доклад. Такъв е постъпил и от ДСП Варна.
Делото е върнато от ВКС с указания за събиране на нови доказателства- изготвяне на
нов социален доклад, както и назначаване на нова СПЕ, която да установи родителския
капацитет на всеки от двамата родители, както и актуалното състояние на детето.
По предмета на така предявените искове с правно основание чл.127 ал.2 СК се
излагат следните твърдения от страните:
Производството е образувано по предявена искова молба от В. С. Г., в която се
2
излага, че с ответницата Й. Т. Т. са живели съвместно на семейни начала през 2016 г. и от
това съжителство имат дете - Я. В.ов Г., роден на ********** Твърди, че малко след
раждането на сина им между тях настъпила фактическа раздяла, като Я. останал да живее
при майка си заедно с по-голямото й дете - Т.Т., роден на ******* г. Сочи, че въпреки
раздялата им с ответницата поддържали контакт помежду си с цел ищецът да се среща със
сина си Я.. Твърди, че винаги е оказвал необходимата помощ - лична и финансова, както на
нея, така и на двете деца. До края на 2018г. е оставал при сина си и другото дете на
ответницата, както и е вземал двете деца при себе си за времето, в което майка им
отсъствала от дома си. Излага, че ответницата често напускала дома си без ищеца да има
информация къде се намира и колко време ще отсъства. Твърди, че ответницата често
оставяла сина им Я. под грижите на по-голямото му братче. Сочи, че от началото на януари
2019 г. до около края на февруари 2019 г. Я. бил при него в дома, в който живее, като през
този период често оставало при него и по-голямото дете - Т.. Твърди, че не знаел къде отива
майка им, кога ще се върне и кога ще потърси децата. Известно му е, че ответницата
злоупотребява с наркотици, хазарт, извършва кражби и измами, поради което неведнъж е
била обект на полицейски проверки. Излага, че при срещите им изпадала в нестабилни
емоционални състояния, изразяващи се от отчаяние и плач до агресивно поведение -
блъскане, чупене, нанасяне на удари, крясъци, заплахи и закани, като всичко това се
случвало пред децата, които ставали свидетели на емоционалната нестабилност и агресията
на майка си. Твърди, че в края на февруари 2019 г. ответницата взела от дома му Я. и му
заявила, че повече никога няма да види нито нея, нито детето. След тази дата и до края на
месец април 2019 г., въпреки многобройните опити от негова страна да се свърже с нея за да
види сина си, ответницата не отговаряла на нито един от известните му 11 телефонни
номера, от които се е свързвала с него във времето, като го лишила от всякаква възможност
да осъществи контакт с нея и да види детето си. Твърди, че на 28.04.2019 г. /Великден/ по
подаден от собственичката на апартамента, в който живее ответницата с децата, сигнал,
органите на МВР извели децата от дома, където са открити сами и ги предали на родителите
на ответницата. Същият ден получил обаждане от майката на Й. да отиде и да вземе Я.,
който до момента на подаване на исковата молба живее с него в дома му. Сочи, че за
положението е уведомен отдел „Закрила на детето" към ДСП - Варна, където са проведени
няколко срещи. Поради невъзможността за общуване с ответницата, дори и при намесата и
съдействието на ОЗД, с Т. не са постигнали споразумение за местоживеенето на детето.
Твърди, че на 03.05.2019 г. ответницата дошла в дома му заедно с Т.. Искала да вземе Я. и се
заканвала, че ищецът никога повече няма да го види, била изключително нестабилна и
агресивна, разбила интериорна врата в дома му, крещяла, удряла, блъскала, като всичко това
извършила пред децата. Поради поведението й подал сигнал на спешен номер 112 и от там
изпратили екип на МВР на адреса, които констатирал посочените погоре обстоятелства и я
извел от дома му. Излага, че на 06.05.2019 г. ответницата отново посетила дома му и този
път се държала адекватно, а на следващия ден отишли заедно в ОЗД, но въпреки положените
усилия, както от него, така и от служителите на ДСП, не постигнали споразумение.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват исковите претенции. Не оспорва, че от месец юли 2016 г. страните са разделени.
Твърди, че през месеците януари и февруари 2019 г. Я. е бил при баща си, където от време
на време е отсядал и Т.. Излага, че от 28.04.2019 г. Я. е при баща си и същият отказвал да го
предаде на майката, за да живее в нейния дом. Не оспорва, че бащата осигурява възможност
на майката да се среща с детето, но твърди, че това се случва трудно.Служителите на отдел
„Закрила на детето“ към ДСП – Варна указали на бащата, че не може да ограничава достъпа
й до Я.. Не оспорва, че с бащата на детето са живели заедно като семейство през 2012 г. в
дома на майка му, а по-късно на адреса, на който живее той и към момента. В началото
отношенията им били нормални, разбирали се и се подкрепяли, рядко възниквали спорове
помежду им. Твърди, че в последствие отношенията им за кратко се влошавали, а след това
отново били в хармония. Сочи, че основен проблем била употребата на алкохол от страна на
ищеца и проявяваната от него агресия в това състояние. Агресията била и физическа и
вербална, като дори в периода й на бременност, ответникът я удрял. От началото на месец
3
юли 2016 г. до 28.04.2019 г. тя била родителят, който полагал грижи за сина им, като й
помагала майка й. Твърди, че бащата В. е виждал сина им винаги, когато поиска, и никога
не е ограничавала достъпа му до него. В същото време сочи, че бащата не е проявявал често
интерес да вижда детето, като се е случвало и то да нощува в дома му, но след това детето
било разстроено. Заявява, че има и друго дете, от друг свой партньор - Т. Й. Т. на 10 години.
На 28.04.2019 г. Я. бил оставен от родителите й при ищеца, като уговорката била
ответницата да го вземе по-късно, но когато отишла бащата само й го показал на прозореца,
детето се разплакало и отказал да й го даде. Твърди, че сигнализирала тел.112 и на място
пристигнали полицейски служители, но тъй като нямала съдебно решение, те не можали да
направят нищо и сина й останал в дома на баща си. Излага, че след това близо месец не била
виждала детето, тъй като В. отказвал да й го даде. Сочи, че ищецът рядко се е интересувал
от детето, не е полагал грижи за него, не му е осигурявал финансова стабилност, не е
предоставял издръжка, а тя, като майка се справяла и никога не го търсила за пари, тъй като
в редките случаи когато го правила, той й отговарял, че получава детски и да се оправя с
тях. Твърди, че синът й винаги е бил добре обгрижван от нея, а и родителите й много й
помагали. От момента на раздялата им с В. /месец юни 2016 г./ същият не е давал издръжка
за сина им. Тъй като В. отказвал да вижда детето, се обърнала за съдействие към
служителите на отдел "Закрила на детето", които ги извикали и му разяснили, че трябва да
поддържат нормални взаимоотношения и да не ограничава достъпа на майката до детето,
както и ги насочили към психолог. Излага, че след този момент Г. й давал възможност да се
среща с детето. Твърди, че бащата не полагал достатъчни грижи за детето, не поддържал
добра хигиена в дома си и на самото дете; домът, в който живее В. е малък - с хол и кухня,
малка стая и спалня, където живее майка му /починала в хода на производството/ и сестра
му, която често водела свои приятели там. Сочи, че самата тя живее под наем, но домът й е
чист, разполага с всички необходими условия за отглеждане на дете, работи и може да
задоволи нуждите на Я.. Изтъква, че детето е в ниска възраст и има нужда от майчина грижа
и ласка, а с нея е заобиколен от грижа и обич, чувства се спокоен и щастлив, може да полага
адекватни грижи за сина си, така както е правила от момента на неговото раждане. Счита че
тя е родителят, който следва да упражнява непосредствената грижа върху детето. В отговора
са инкорпорирани и насрещни искове, предявени от ответницата по първоначалния иск,
срещу ищеца. Ищцата по насрещните искове заявява, че не желае синът й да се отчужди от
нея, а предвид негативното поведение на бащата към нея самата и непрекъснатите спорове и
скандали, които възниквали почти при всяка тяхна среща, това е неизбежно. Счита, че
предвид възрастта на Я., същият се нуждае от нейните преки грижи, като от друга страна не
трябва да губи връзката с баща си и той следва да го вижда и прекарва време с него. Твърди,
че може да се грижи сама за сина си Я. и да му даде нужната грижа и обич, необходима за
неговото нормално физическо и емоционално развитие. Предявява насрещни искове за
упражняването на родителските права по отношение на детето Я. В.ов Г.; за определяне
местоживеенето на детето при нея; за определяне режим на лични отношения между бащата
В. С. Г. и детето Я., като същите се осъществяват всяка първа и трета събота от месеца от 10
часа сутринта в събота до 17 часа следобед в неделя с преспиване в дома на бащата, като
същият взима и връща детето от дома на майката, както 30 дни през лятото, когато майката
не ползва платен годишен отпуск; бащата В. Г. да бъде осъден да заплаща месечна издръжка
в полза на Я. в размер на 150 лева чрез неговата майка и законен представител Й. Т.,
платими до всяко 5-то число на текущия месец, считано от датата на подаване на
насрещната искова молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска,
до възникване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане"- Варна, редовно
уведомена, депозирала социален доклад.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
4
По установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка не е налице спор
между страните. Предвид обстоятелството, че от завеждане на исковата молба до настоящия
момент са изминали повече от три години, през които се установява, че фактическата
обстановка е изцяло променена, съдът намира, че не следва да бъдат коментирани и
съобразявани доказателства за минали факти, неактуални към настоящия момент,
респективно ирелевантни.
Делото е върнато от ВКС с указания за събиране на нови доказателства, а именно -
изготвяне на нов социален доклад, както и назначаване на нова СПЕ, която да установи
родителския капацитет на всеки от двамата родители, както и актуалното състояние на
детето.
ДСП –Пловдив, конституирана като контролиращата страна пред настоящата
инстанция предвид промяната на местоживиенето на детето, е изготвила социален доклад, в
който е посочено, че настоящият адрес както на майката Й. Т., така и на детето Я. и детето
от друга връзка Т. е в гр. Пловдив. Майката полага преките и непосредствени грижи за
детето. Детето посещава детска градина, има избран личен лекар в гр. Пловдив. Майката е
детето живеят под наем в жилище с добри условия и хигиена. Майката е трудово
ангажирана на 4-часов работен ден – от 9ч. до 13ч. като деловодител, а освен това работи и
като козметик-масажист от 13ч. до 17ч. По данни на майката реализира месечен доход от
2 000 лв. Подпомагана е финансово от ДСП-Пловдив. Майката получава емоционална
подкрепа от родителите си, които живеят в град Варна, а в гр. Пловдив разчита на помощта
на своя приятелка. Социалните работници са посетили детската градина, която детето
посещава и са събрали сведения, че детето винаги е в много добър външен вид, приет е от
останалите деца, общителен енергичен. Продължава работата с логопед и има подобрение
при изговаряне на проблемните звуци. Майката е отговорна и активно участва в живота на
детето и групата, интересува се от поведението на детето и осигурява всичко необходимо за
познавателното му развитие, като осигурава ежеседмично посещение при логопед и
психолог. Видно от приложените писмени доказателства, майката е сключила договор за
предоставяне на социална услуга през януари 2022г.за индивидуална подкрепа на детето Я..
По тази договор се предоставя терапия и рехабилитация чрез осигуряване на работа с
логопед, индивидуална работа с психолог за подобряване на психо-емоционалното
състояние на детето, индивидуална работа с майката, работа с психолог с оглед подготовка
и осигуравена на здравните и образователни потребности на детето, както и за подобряване
на емоционалното му състояние. Социалните работници, изготвили доклада, са посочили, че
с майката работи фамилен терапевт, а г-жа Т. участва активно в процеса на предоставяне на
услугите. Същата е подобрила уменията си за родителстване, съумава да поставя граници и
правила на детето Я.. Детето е подобрило говора си, като между него и майката съществува
трайна емоционална връзка. Детето посещава и извънкласни занимания- тренировки по
футбол.
Социалният работник е установил, че не е налице сътрудничество между двамата
родители при работата с детето. Последното има изградена силна емоционална връзка с
майкат си и с по-големия си брат Т.. Детето не желае да споделя как е преминала срещата с
бащата и за какво са си говорили, има телефон, но не разговаря с баща си, защото му няма
номера. Сочи, че не иска да ходи на гости при баща си. В заключение социалните работници
са посочили, че към настоящия момент майката е осигурила базовите потребности на детето
от дом, храна, облекло, медицинско обслужване, образователни потребности , контакт с
връстниците му. Препоръчано е, детето да общува и с двамата си родители и с раширения
кръг както от страна на майката, така и от страна на бащата, тъй като понастоящем детето
не е виждало баща си повече от две години. За изпълнение на горната препоръка е
необходимо родителите да ползват подходяща социална услуга с цел преодоляване на
натрупаното между тях напрежение. Посочено е, че на бащата е било предложено да
посещава социалната услуга и да осъществява супервизирани срещи с детето в гр. Пловдив,
5
но той е отказал, като е посочил, че емоционално не би понесъл срещите с детето, но държи
да получава информация за него.
По делото е назначена и СПЕ, от заключението по която се установява следното:
Майката Й. Т. има изградени родителски качества – сигурна и устойчива
емоционална връзка с детето си като фигура на първична привъзраност, от три години е
поела самостоятелно прекия процес по отглеждане и възпитание на детето Я.- осигурява
здравните и развитийните му нужди, консултира се със специалисти за развитието на детето
и за нейното родителстване. Вещото лице е посочило, че на вербално ниво майката показва
разбиране за значимостта на връзката между бащата и детето и е готова да предостави
възможности за осъществяване на такива срещи. Майката е изградила силна емоционална и
устойчива връзка с детето, базирана на доверие помежду им. Показва емоционална
привъзраност, топлота при общуването си с детето, с леки наченки на хиперопека, типични
за дете в по-ниска възраст.
Бащата има добър родителски потенциал – има опит в миналото да се грижи за
детето, приоритизира нуждите на детето досежно здраве, образование, личностно развитие.
Авторитетен родителски тип. Желае да присъства в живота на детето, съхранил е
емоционалната топлота. Вещото лице е посочило, че към настоящия момент има данни за
нарушена емоционална връзка между бащата и детето, дължаща се на липсата на актуални
срещи и общуване между двамата.
Вещото лице е посочило, че е налице разлика с установеното при предходната
експертиза- настъпила е емоционална отчужденост на детето към бащата с предпоставки за
заместване от друга мъжка фигура- тази на дядото. Налице е лека степен на синдром на
родителско отчуждение, който се характеризира със следните симптоми – над три години
липса на общуване между детето Я. и неговия баща, реактивно отблъскване на
неотглеждащия родител, ирационални оправдания за насилие от страна на бащата,
омаловажаване фигурата на последния и заместването й с друга мъжка фигура.
На въпрос как би се отразила промяна на отглеждащия родител вещото лице е
посочило, че има голяма вероятност да се наруши изградената емоционална връзка с
фигурата на първичната привъзраност-майката, както и възстановената връзка с брата на Я.-
Т., който от лятото на 2022г. също се отглежда от майката. Вещото лице сочи и за
вероятност да се застраши емоционалната стабилност и сигурност на детето. Вещото лице е
посочило, че в развитието и израстването си детето има нужда и и двамата си родители.
Предвид ранната детска възраст на детето Я., липсата на пълноценна връзка с неговия баща
и данните за лека степен на емоционално отчуждение има риск за цялостното
психоемоционално равновесие на детето, ако не бъде променена комуникацията между
двамата родители и не бъде зачетена и подкрепена нуждата на детето да комуникира и с
другия си родител-бащата. В открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че честа
смяна на местоживеенето на детето би довела до несигурност да него и не е добре за него,
тъй като Я. има нужда от стабилна среда- негова стая, играчки. Горното се налага и предвид
факта, че детето е едва шестгодишно, има проблеми с говора и в когнитивен план, както и
малко изостава в познанията си. Следва да се съобрази и обстоятелството, че детето е в
преходна възраст- предстои да бъде първи клас, което ще доведе и до допълнително
напрежение в самото дете. Нужна е подкрепа и на двамата родители. Вещото лице не е се
ангажирало да посочи конкретен режим, но е споделило, че в началото е препоръчително да
присъства и майката, а едва след определен период от време- срещите да са самостоятелни.
Срещите следва да са регулярни, чести и предвидими, примерно два пъти в седмицата в
точно определени дни. Изрично е посочило, че връзката между бащата и детето не е
нарушена- след толкова дълъг период на прекъсване, двамата са се забавлявали. Според
вещото лице това е показател, че бащата е дистанциран, но не е дисквалифициран за детето.
От друга страна, в открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че майката е
демонстрирала промяна в отношението си към начина си на родителстване. Докато
първоначално същата е реагирила, прекъсвайки връзката между бащата и детето, тъй като не
е желаела детето да посещава избраната от бащата детска градина, впоследствие тя е
6
започнала да променя начина на родителстване- започва консултации по повод детето и
общуването си с него посредством психолози, логопед. Започва сама да посещава
психотерапевт, за да пребори травматични преживявания с партньора. Има нагласа за това,
но още не е стигнала на този етап. Работи върху своето собствено поведение, но все още
само има нагласа за преразглеждане взаимоотношенията с бащата. Експертът е констатирал
и друго- и за двамата родители приоритет е здравето и живота на детето. Майката е
направила всичко възможно да съдейства за осъществяване на срещата с бащата /тъй като
детето е бягало и се е страхувало/, а бащата е искал да не се тревожи детето, а леко да
приеме тази среща. И двамата родители са посочили, че независимо кой е отглеждащият
родител, детето следва да се среща и с неотглеждащия такъв. Вещото лице препоръчва
детето постепенно да бъде приобщено към баща си, с подкрепата на майката и съдействието
на специалисти за постепенно стъпаловидно увеличение на общуването и взаимодействието
между двамата в рамките на всеки месец.
Изслушани повторно по реда на чл.59 ал.6 СК и двамата родители потвърждават, че
осъзнават нуждата на детето от срещи и с двамата си родители и са готови да ги осигуряват,
ако родителските права им бъдат предоставени. Майката е посочила, че според нея срещите
между бащата и детето трябва да са толкова чести, че детето поетапно да свикне отново с
баща си предвид двегодишната раздяла. Сочи, че детето има нужда от баща си и се надява
бъщата да може да идва за тези срещи в Пловдив, като първоначално срещите да се
осъществяват в ДСП Пловдив. Съгласна е психолог да реши дали тя трябва да присъства на
срещите или не. Предоставя на специалист да реши колко чести трябва да са срещите с
бащата, дали да контактуват и по вайбър и телефон, стига детето да е спокойно. Желае да
съдейства за това и няма нищо против впоследствие срещите да са насаме. Бащата също
заявявя, че е готов да се среща с детето в ДСП Пловдив в присъствие на специалисти, желае
и да го прави в гр. Варна, ако майката пътува до града. Готов е да отглежда детето и той и
ако му бъдат предоставени родителските права, е готов майката да се среща с детето, когато
тя желае.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, ведно с наведените във въззивната жалба възражения, намира за
установено от правна страна следното:
При решаване на въпроса кому да бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на родените ненавършили пълнолетие деца съдът преценява всички
обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за
помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий,
въз основа на който се извършва преценката при кого от родителите да живее детето и кой
да упражнява родителските права. Под “интереси на децата”, както е разяснено в ППВС №
1/1974 год., чиито указания запазват силата си и при действащия СК - 2009 г./, следва да се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие,
създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и
изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Обстоятелствата, които са
от значение при решаването на този въпрос са от най-разнообразно естество – възпитателски
7
качества на родителите; грижи и отношение на родителите към децата, като под грижи за
децата се имат предвид личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора
и възпитателските похвати по изграждането личността на децата; желанието на родителите;
привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети
лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот.
Изброяването на обстоятелствата в чл. 59, ал. 4 СК, намиращ приложение и при преценката
по чл.127 ал.2 СК, е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в
ППВС № 1/1974 г. Изброените в Постановлението обстоятелства са минимумът, който
трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на
§ 1 т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето.
Настоящото производство е инициирано преди повече от три години. През този
период от време- от подаване на исковата молба и разглеждане на спора от три инстанции,
до настоящото му разглеждане след връщането му от ВКС, е настъпило съществено
изменение на обстоятелствата, свързано с родителския капацитет на всеки от родителите,
начините на родителстване, емоционалната връзка между всеки от родителите и детето,
осъществявания реален контакт с всеки от двамата родители, промяна на фактическото
отглеждане. Установено е, че постановеното първоинстанционно решение не е изпълнявано.
Майката е тази, която без съгласието на бащата е поела отглеждането на детето и се е
установила да живее в друг град. Връзката между бащата и детето е прекъсната за повече от
три години, тъй като срещите са били възпрепятствани първоначално от майката, а
впоследствие детето само се е противопоставяло на тези срещи. Същевременно обаче
майката, установявайки се в гр. Пловдив, е започнала да работи, като реализира трудови
доходи от две работни места, които са и достатъчни да посреща нуждите на семейството си.
Възстановила е родителските си грижи по отношение и на другото си дете Т., като децата се
отглеждат заедно от нея. Ангажирала е специалисти с оглед подобряване на родителските си
умения и начини на общуване с детето. Поела е изцяло грижата за физическото,
психическото и емоционалното здраве на детето. Същото посещава логопед, психолог с
оглед възстановяване на цялостното му развитие. Майката е започнала да работи за
решаване и на личностните си проблеми, съветвайки се с психотерапевт. Започнала е да
ползва социална услуга за подкрепа при ЦСРИ Пловдив с оглед реализиране на терапия и
рехабилитация на психо-емоционалното състояние на детето. Детето посещава детска
градина, както и извънучилищни форми на занимание. Майката проявав грижа и
заинтересованост за детето за справянето му в детското заведение, както и при работата му с
логопеда и специалистите. Същата обгрижва детето, задоволявайки битовите му нужди.
Наред с това, между майката и детето е изградена дълбока и устойчива емоционална връзка
на първична привързаност. Освен отношението към детето е настъпила промяна и в
отношението на майката към връзката на бащата с детето Я.. Макар и към момента само на
вербално ниво, без да е осъществен пряк контакт между двамата родители, майката освен
съгласие, дава и подкрепа и съдейства изцяло за възстановяване на връзката между бащата и
детето. Същата демонстрира преосмисляне на нагласата си към срещите между бащата и
детето и заявява готовност да подкрепя и насърчава тези срещи в нейно или без нейно
8
присъствие, толкова често, колкото е необходимо, като оставя решението на специалистите.
За нея приоритет е здравето и спокойствието на детето. Същите приоритети има и бащата.
Същият разполага с добър родителски актив, какъвто е констатиран и при предходното
разглеждане на делото. Материалните условия, които бащата може да предостави на детето
са добри, като същият може да обгрижи битовите му нужди. И докато при майката е
настъпила промяна към по-добър тип родителстване, и задълбочаване на връзката „майка-
дете“, то по отношение на бащата промяната, която следва да бъде зачетена като настъпил в
хода на производството факт, е прекъснатата емоционална връзка между бащата и детето.
Вярно е, че първоначално майката е станала причина за това, но следва да бъде отчетено
констатираното от вещото лице, че лошите взаимоотношения между двамата родители и все
още непреработеният конфликт между тях са пречка контактите между бащата и детето да
бъдат осъществявани. Съществената промяна, настъпила в хода на производството, е леката
степен на синдром на родителското отчуждение по отношение на бащата. Като се вземат
предвид тези новонастъпили обстоятелства към настоящия момент, съставът, кредитирайки
изцяло заключението на вещото лице и дадените от него препоръки, както и установиното
от новоизготвения социален доклад от контролиращата страна, намира, че в интерес на
детето Я. е същото да бъде отглеждано от своята майка, на която да бъде предоставено и
упражняването на родителските права. Отделянето на детето от майката при тази
фактическа установеност би поставило в риск емоционалното и психическо равновесие на
детето. Следва да бъде отчетена и голямата вероятност, при така съществуващата трайна и
силна емоционална връзка, осъществявана само с майката за период от три години, както и
предвид ниската възраст на детето и леките когнитивни проблеми, които има, да се наруши
първичната привързаност с майката, както и да се наруши възстановената връзка с неговия
брат Т.. Вещото лице е категорично, че това би застрашило емоционалната стабилност и
сигурност на детето. Респективно, не би гарантирало охраняване на най-добрия интерес на
детето. Този извод е решаващ за предоставяне упражняването на родителските права на
майката, тъй като досежно останалите критерии и двамата родители са демонстрирали
добър родителски капацитет.
Безспорно и двамата родители желаят най-доброто за своето дете, което се
установява и от казаното от тях при изслушването им в съдебно заседание, както и
демонстрирането пред съдебния експерт. Безспорно и двамата са готови за съдействие при
възстановяване на взаимодействието между тях при осъществяване на родителските грижи
от всеки от родителите. Горното съставът приема, че следва да бъде съобразено при
определяне на режима на лични отношения между бащата и детето. Режимът следва да бъде
определен, като връзката между бащата и детето бъде възстановявана поетапно и
постепенно. Следва да бъдат спазени и дадените от вещото лице препоръки за първоначално
осъществяване на срещите в присъствието на майката и на психолог или социален работник.
Следва да бъде указано на бащата, че с оглед гарантиране на емоционалното и
психическото здраве на детето е важно бащата да се включи в предоставените социални
услуги, свързани с консултиране за начините на родителстване.
9
Затова и съставът намира, че първите три месеца бащата следва да осъществява срещите с
детето в ДСП – Пловдив в присъствието на майката и психолог всяка събота от месеца от
10ч. до 14ч.
До навършване на седемгодишна възраст на детето бащата следва да осъществява
срещите с Я. на територията на гр. Пловдив без преспиване всяка първа и трета събота от
10ч. до 14ч. в присъствието на майката на обществено място- увеселително заведение, парк,
детска площадка и т.н. Всяка първа и трета неделя от месеца бащата може да осъществява
режим на лични отношения с детето Я. от 10ч. до 14ч. на територията на гр. Пловдив без
присъствието на майката и без преспиване. До навършване на осемгодишна възраст на
детето бащата може да осъществява срещите с Я. в гр. Пловдив всяка първа и трета седмица
от 10,00ч. в събота до 15ч. в неделя с преспиване.
След навършване на осем години от Я. бащата може да вижда детето всяка и първа и
трета седмица от месеца от 10ч. в събота до 19ч. в неделя, като го взема детето от дома на
майката и го връща пак там.
Същият може да осъществява и режим на лични отношения за по 30 дни през лятната
ваканция на детето, разделени на два пъти по 15 дни, когато майката не ползва платен
годишен отпуск и по предварителна уговорка между двамата родители.
След навършване на осемгодишна възраст на детето всяка нечетна година бащата
може да взема детето през обявената от МО пролетна ваканция /ако не съвпада с
Великденската/ от 10ч. на първия ден и да връща детето при майката в 15,00ч. на
предпоследния ден.
След навършване на осемгодишна възраст бащата може да взема детето всяка Коледа
на четна година от 10.00 часа на 24.12. до 10.00 часа на 27.12., а на нечетна година всяка
Нова година от 10.00 часа на 30.12. до 18.00 часа на 01.01.
След навършване на осемгодишна възраст всяка нечетна година бащата може да
взема детето от 10.00 часа на Разпети петък до 19.00 часа на първия ден след Великден.
Във всички случаи на осъществяване на режима на лични контакти детето се взема от
и връща в дома на майката.
Майката следва да съдейства за осъществяване на режима на лични отношения между
баща и детето, както и за осъществяване на срещи между бащата и детето посредством
социалните мрежи, Вайбър, Месинджър и други платформи, както и телефонни разговори в
подходящо съобразно дневния режим на детето време.
Досежно дължимата от родителя, комуто не са предоставени родителските права
издръжка, съставът намира следното:
Като се вземе предвид възрастта на детето- 6 години, обуславяща и неговите
потребности, социалните му ангажименти, извънкласните му занимания и необходимостта
от посещения при логопед, съставът намира, че в полза на детето следва да бъде определена
обща месечна издръжка в размер на 300 лв. Бащата следва да поеме по-голямата част от
издръжката предвид факта, че преките и непосредствени грижи се полагат от майката.
10
Макар и с насрещния иск майката да е претендирала издръжка в размер на 150лв., следва да
бъде присъдена издръжка от 177,50 лв., предвид императивната норма на чл. 142 ал.2 СК,
определяща минимален размер на издръжката. Издръжката следва да бъде заплащана на
всяко първо число от месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяко
просрочено задължение. Издръжката следва да бъде определена, считано от 08.11.2019г. до
настъпване на законово основание за прекратяването или изменението й. Началният период
на издръжката се определя от безспорният между страните факт, че детето от тази дата се
отглежда от майка си.
Решението на ВРС следва да бъде изцяло отменено и постановено ново в посочения
смисъл, като насрещният иск на Й. Т. Т. бъде уважен, а предявеният от бащата В. С. Г.
главен иск бъде отхвърлен.
Следва да бъдат определени и дължимите от страните разноски, както следва:
На осн. чл.78 ал.6 СК бащата следва да заплати по сметка на Ос-Варна в полза на
бюджета на съдебната власт сума в размер на 255,60 лв., представляващата дължима
държавна такса по иска за издръжка.
На осн. чл.78 ал.3 ГПК предвид направеното искане от ответницата Й. Т. и изхода на
спора, в полза на същата следва да бъдат присъдени направените както в настоящата
инстанция, така при предходното разглеждане на делото в три инстанции разноски. Пред
ВРС е представен списък за заплащане на разноски в размер на 25 лв. д.т., 10лв. за съд.
Удостоверениея, 600 лв. адвокатски хонорар и 600 лв. за вещи лица или общо разноски в
размер на 1 235 лв. При предходното разглеждане на делото пред ВОС са претендирани по
списък разноски в размер на 30 лв. д.т. и 500 лв. адвокатско възнаграждение. Направено е
възражение за прекомерност, което обаче е неоснователно предвид нормата на чл.7 ал.1 т.5
и 6 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Общо
признати разноски пред ОС-Варна в размер на 530 лв. Пред ВКС също са претендирани
разноски в касационната жалба – заплатени държавни такси 45 лв. и адвокатски хонорар 700
лв. Направено е възражение за прекомерност е неоснователно по изложените по-горе
съображения. Предвид това пред ВКС се признават в полза на Й. Т. разноски в размер на
745 лв. Следва да бъдат присъдени разноски пред настоящата инстанция в размер на 750 лв.,
от които 250 лв. депозит за вещо лице и 500 лв. адвокатски хонорар- общо 750 лв.
Възражението, направено от въззиваемия В. Г., че разноски не се дължат в производството,
съдът намира за неоснователно, тъй като приложение намират правилата на чл.78 ГПК.
В. Г. следва да бъде осъден да заплати в полза на Й. Т. разноски в размер на 3 260 лв.,
направени пред всички инстанции разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260941/29.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 7771 по
11
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и девети състав,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Я.
В.ов Г., ЕГН **********, роден на **********, на неговата майка Й. Т. Т., ЕГН **********,
с адрес ********,
ПРИ КОЯТО ОПРЕДЕЛЯ и местоживеене на детето Я. В.ов Г., ЕГН **********,
роден на **********, на настоящия адрес на майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В. С. Г. ЕГН **********, адрес:
******, с детето Я. В.ов Г., ЕГН **********, роден на **********, както следва:
1. първите три месеца бащата следва да осъществява срещите с детето в ДСП –
Пловдив в присъствието на майката и психолог всяка събота от месеца от 10ч. до 14ч.
2. до навършване на седемгодишна възраст на детето бащата следва да осъществява
срещите с Я. на територията на гр. Пловдив без преспиване всяка първа и трета събота от
10ч. до 14ч. в присъствието на майката на обществено място- увеселително заведение, парк,
детска площадка и т.н. А всяка първа и трета неделя от месеца бащата може да осъществява
режим на лични отношения с детето Я. от 10ч. до 14ч. на територията на гр. Пловдив без
присъствието на майката и без преспиване.
3. до навършване на осемгодишна възраст на детето бащата може да осъществява
срещите с Я. в гр. Пловдив всяка първа и трета седмица от 10,00ч. в събота до 15ч. в неделя
с преспиване.
4. след навършване на осем години от Я. бащата може да вижда детето всяка и първа
и трета седмица от месеца от 10ч. в събота до 19ч. в неделя, като го взема детето от дома на
майката и го връща пак там.
5. след навършване на осемгодишна възраст от детето Я. бащата може да
осъществява режим на лични отношения за по 30 дни през лятната ваканция на детето,
разделени на два пъти по 15 дни, когато майката не ползва платен годишен отпуск и по
предварителна уговорка между двамата родители.
6. след навършване на осемгодишна възраст на детето всяка четна година бащата
може да взема детето през обявената от МО пролетна ваканция /ако не съвпада с
Великденската такава/ от 10ч. на първия ден и да връща детето при майката в 15,00ч. на
предпоследния ден.
7. след навършване на осемгодишна възраст бащата може да взема детето всяка
Коледа на четна година от 10.00 часа на 24.12. до 10.00 часа на 27.12., а на нечетна година
всяка Нова година от 10.00 часа на 30.12. до 18.00 часа на 01.01.
12
8. след навършване на осемгодишна възраст всяка нечетна година бащата може да
взема детето от 10.00 часа на Разпети петък до 19.00 часа на първия ден след Великден.
Във всички случаи на осъществяване на режима на лични контакти детето се взема от
и връща в дома на майката.
Майката следва да съдейства за осъществяване на режима на лични отношения
между баща и детето, както и за осъществяване на срещи между бащата и детето
посредством социалните мрежи, Вайбър, Месинджър и други платформи, както и
телефонни разговори в подходящо с оглед дневния режим на детето време.
Двамата родители Й. Т. и В. Г. следва да ползват договор за предоставяне на
социални услуги с оглед получаване на подкрепа при осъществяване на родителските
си задължения.
ОСЪЖДА В. С. Г. ЕГН **********, да заплаща в полза на детето Я. В.ов Г., ЕГН
**********, роден на **********, чрез неговата майка и законен представител Й. Т. Т., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 177,50 лева /сто седемдесет и седем лева и 50
стотинки/, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, считано от 08.11.2019г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от дата следваща падежа на съответната
вноска до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.127 ал.2 от СК от В. С. Г.
ЕГН: **********, за предоставяне упражняването на родителските права на детето Я. В.ов
Г., ЕГН **********, определяне местоживеенето на детето Я. В.ов Г. при неговия баща, за
определяне режим на лични отношения между майката Й. Т. и детето Я. В.ов Г., както и за
осъждане на майката да заплаща месечна издръжка в полза на Я. В.ов Г. в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА В. С. Г., ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата, към бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Варна, сумата в размер на 255, 60 /двеста
петдесет и пет лева и шестдесет ст./, представляваща дължима държавна такса по иска за
издръжка, на основание чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА В. С. Г., ЕГН **********, да заплати на Й. Т. Т., ЕГН **********, сума в
размер на 3 260 /три хиляди двеста и шестдесет лева/, представляваща направените пред
настоящата инстанция и при предходното разглеждане на делото пред всички инстанции
разноски, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14