Р Е Ш
Е Н И Е
№…………/19.04.2019г., гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ
БОШНАКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 4314 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК – З.“ АД, /“ЗАД ОЗК – З.“ АД/, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, подадена чрез пълномощник – адв. С.С., съдебен адрес: гр.
София, район“Слатина“, ул.“*******срещу Постановление с изх.№ 807/27.02.2019г. по изп.дело № 20197900400378
по описа на ЧСИ Р.М.с рег.№ 790, с район на действие СГС, с което ЧСИ е отказал
да намали адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя до сумата от
200лв., както и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
В жалбата се твърди, че претендирания
от взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения минимум в Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с
което е начислена и пропорционална такса над размерите, посочени в т.26 от
ТТРЗЧСИ. Поддържа се, че размера на присъдения в полза на взискателя адвокатски
хонорар за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на
правната и фактическа сложност на делото, тъй като единствените, предприети от
пълномощника на взискателя, действия са подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело с посочване в нея на способа за изпълнението, както и че е
неприложима разпоредбата на чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения., поради което и не са налице основания
за присъждане на хонорар в заявения от взискателя размер. Прави се искане за
отмяна на постановлението.
Постъпило е възражение от
взискателя по изпълнителното дело, чрез пълномощника му, в което се оспорва
частната жалба и се излага, че договореното възнаграждение от 1063лв. е в
минималния размер, посочен в цитираната наредба, доколкото от пълномощника на взискателя са постъпили
три молби по изпълнителното дело – за образуването му, за налагане на запор на
банкови сметки на длъжника и за налагане на запор върху вземания на длъжника.
Постъпили са и мотиви на ЧСИ за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е
процесуално допустима, а по същество я счита за основателна, поради следното:
Изп.дело № 20197900400378 по
описа на ЧСИ Р.М.с рег.№ 790, с район на действие СГС, е образувано на 15.02.2019г.
по молба на В.В.Х., подадена чрез пълномощника й – адв. Е.И.Ж.от АК – Стара
Загора и въз основа на изпълнителен лист от 04.02.2019г., издаден по решение №
412/12.08.2018г. по търг. дело № 317/2017г. на ОС – Стара Загора и решение №
41/30.30.01.2019г. по търг.дело № 715/2018г. на АС – Пловдив, срещу длъжника “ЗАД
ОЗК – З.“ АД за заплащане на сумата от 32 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от
непозволено увреждане, причинено вследствие на ПТП от 20.10.2016г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.10.2016г. – датата на увреждането,
до окончателното изплащане на сумата.
С молбата за образуване на изп.дело взискателят е
поискал налагане на запор на банковите сметки на длъжника, като е предоставил
права на ЧСИ, на основание чл.18 от ЗЧСИ.
На длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение/ПДИ/ на 18.02.2019г., като на същата дата е изпратено запорно
съобщение до „О.Б.“ АД – София, получено от банката на 19.02.2019г., за
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника до размер на сумата от 44 100,03лв.,
изчислена към 04.03.2019г., в която сума, видно от отразеното в запорното
съобщение, са включени: главница в размер на 32 000лв., законна лихва в
размер на 7688,90лв. за периода 20.10.2016г. – 04.03.2019г., дължима до
окончателното изплащане на сумата, 1063лв. разноски по изпълнителното дело в
полза на взискателя, както и такси и рансоки в размер на 3348,13лв., съгласно
ТТРЗЧСИ.
С молба вх.№ 3892/20.02.2019г. взискателят, чрез
пълномощника си, е поискал ЧСИ да извърши справка на наличие на вземания на
длъжника по образувани от името на дружеството изпълнителни дела и при
установяване на такива, да наложи запор на вземанията на застрахователното
дружество по тези дела.
С молба вх.№ 3606/25.02.2019г. взискателят, чрез
пълномощника си отново е направил искане до ЧСИ за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника.
Във връзка с подадено от длъжника
“ЗАД ОЗК – З.“ АД възражение вх.№ 3951/21.02.2019г. до
ЧСИ, последният е постановил обжалваното в настоящото производство Постановление с изх.№ 807/27.02.2019г.
по изп.дело № 20197900400378 по описа на ЧСИ Р.М.с рег.№ 790, с район на
действие СГС, като е отказал да намали адвокатското възнаграждение,
претендирано от взискателя, до сумата от 200лв., както и определения по
изпълнителното дело размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, приемайки, че размера
на адвокатското възнаграждение от 1063лв., за което са представени
доказателства, че е платено, е съобразен с чл.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и че освен молбата за
образуване на изп.дело, по същото са депозирани още две молби от пълномощника
на взискателя – за налагане на запори върху банковите сметки и върху вземанията
на “ЗАД ОЗК – З.“ АД от длъжници на дружеството по изпълнителни дела,
образувани при същия съдебен изпълнител.
Видно от писмо вх.№
4817/05.03.2019г. по описа на ЧСИ, изпратено до съдебния изпълнител от «О.Б.»
АД е, че в изпълнение на изпратеното запорно съобщение, от банковата сметка на “ЗАД
ОЗК – З.“ АД с платежно нареждане от 22.02.2019г. с наредител същото дружество,
банката е превела изцяло дължимата сума от 44 011,14лв.
Съдът, като съобрази конкретните
извършени действия за процесуално представителство по изпълнителното дело от
пълномощника на взискателя, намира, че обжалваното постановление се явява
незаконосъобразно, поради следното:
От приложените по делото
доказателства се установи, че договореното възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 15.02.2019г., сключен между адв. Е.И.Ж.и взискателя по
изп.дело - В.В.Х., в размер на 1063лв. е изплатено изцяло в брой на
пълномощника, като между страните по делото липсва и спор относно това
обстоятелство.
От значение за преценка на
основателността на частната жалба е обстоятелството, че още след подаване на
молбата за образуване на изп.дело и преди подаване на другите две молби - за
налагане на запор върху банковите сметки и за налагане на запор върху вземания
на длъжника, е бил наложен запор върху банкова сметка *** «О.Б.» АД, както и че
в срока за доброволно изпълнение и по нареждане на длъжника, банката е превела
дължимата сума от сметката на дружеството в сметката на ЧСИ.
Предвид извършеното плащане от
длъжника в срока за доброволно изпълнение, съдът счита, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява основателно, предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което и са налице
предпоставките по чл.78 ал.5 от ГПК. В случая не се е налагало извършването на
други действия от ЧСИ, освен посочените от взескателя в молбата за образуване
на изп.дело, във връзка с осигуряване на възможността за събиране на вземанията
на взискателя, поради което и обстоятелството, че впоследствие – на
25.02.2019г. взискателят е подал молба за запор на банкови сметки, а преди това
- на 20.02.2019г. – молба за запор за вземания на длъжника, е ирелевантно за
спора. Като съобрази изложеното, както и обстоятелството, че е ноторно
известно, че всички застрахователни дружества имат открити банкови сметки и за
взискателя е съществувала възможността дори точно да посочи запор върху сметка
в коя банка да бъде наложен от ЧСИ, след като съобрази и фактически извършените
действия, посредством които е осигурено събиране на вземанията, съдът счита, че
възнаграждение по чл.10 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за водене на изпълнителното дело не се дължи.
С оглед изложеното, съдът намира,
че в случая се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на взискателя по изпълнителното дело само по чл.10 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за
образуване на изпълнително дело, а именно – 200лв., поради което и обжалваното
постановление, с което е отказано да бъде редуциран размера на адвокатското
възнаграждение за разликата над 200лв. до 1063лв. следва да бъде отменено,
вкл.в частта относно определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за разликата над 2545,82лв.
до 2597,60лв., изчислена по реда на чл.26 б.»г» от ТТРЗЧСИ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Постановление с изх.№ 807/27.02.2019г.
по изп.дело № 20197900400378 по описа на ЧСИ Р.М.с рег.№ 790, с район на
действие СГС, с което е отказано редуциране на заплатеното от взискателя
адвокатското възнаграждение за разликата над 200лв. до 1063лв., както и в
частта, относно определаната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за разликата над
2545,82лв. до 2597,60лв.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437
ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.