РЕШЕНИЕ
№ 260050/10.08.2020 год. гр.Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното
заседание на 09.07.2020год. / девети юли през две
хиляди и двадесета година / в състав :
Председател: Рени
Ковачка
Членове : Антон Игнатов
мл.с. Мариета Динева
при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното
от съдия Ковачка възз. гр. дело № 288 110
по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 300/06.02.2020год. , постановено по гр. дело № 02560/2019г.,Пернишкия
районен съд е признал за установено по отношение на С.К.С. *** ,че дължи на „ Топлофикация-Перник” АД сумата от 618.36лева
, представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в гр.*****, за периода от 01.05.2016год. до
30.04.2018год. включително, законна лихва за забава на месечни плащания в
размер на 55.29лева за периода от
10.07.2016год. до 23.10.2018год. ,както и законна лихва върху главницата от 618.36лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 08.11.2018год. до окончателната изплащане на сумата ,като
е отхвърлил иска за разликата до пълните предявени размери главницата в размер
на 1236.73лева и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
110.59лева като неоснователен и недоказан.
Със същото решение съдът е осъдил С.С. *** да заплати на „ Топлофикация
Перник“ ЕАД гр.Перник разноски по делото в размер на 306.90лева.
Срещу решението на районния съд, в
установителната му част, е подадена въззивна жалба от адв. Г.,в качеството му на особен
представител на ответника С.С.,в който са направени оплаквания за неправилност и необоснованост
на обжалвания съдебен акт. Направено е искане за неговата отмяна и
постановяване на ново решение за отхвърляне на предявения иск с правно
основание чл.422 от ГПК .
Въззиваемото дружество не е подало
писмен отговор. С писмена молба по делото е направило искане за потвърждаване на
обжалваното решение като правилно и законосъобразно и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лева.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му
част. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде
извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата
доводи:
Пред районния съд е предявен и разгледан установителен
иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК с искане да бъде признато по отношение на ответника
,че дължи на „ Топлофикация Перник” АД
гр.Перник сумата от 1236.73лева главница ,представляваща стойността
на доставена, ползвана, но незаплатена топлоенергия за апартамент №***** гр.Перник за периода от 01.05.2016год.
до 30.04.2018 год включ..; лихва за забава на месечните плащания в размер на 110.59
лв.за периода от 10.07.2016год. до 23.10.2018год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 08.11.2018год. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът ,чрез назначения му от съда особен
представител- адв. Г. е подал писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, с който е
оспорил предявения иск . Оспорил е твърдението , че ответникът има качеството
„потребител“ на топлинна енергия, доколкото същият не бил нито собственик ,нито
ползвател на топлоснабдения апартамент. Оспорил е параметрите, при които се твърди от ищеца че
съществува облигационната връзка между него и ответника , както и задълженията
на последния по нея , както по основание , така и по размер. Възразил е срещу начина на отчитане на потребената топлинна
енергия и срещу начина на формиране на нейната цена . Оспорил е представените от ищеца доказателства.
Районният съд е уважил така предявеният иск , приемайки
че между страните съществува облигационно правоотношение във връзка с
покупко-продажбата на топлинни енергия за битови нужди ,че потребената в
жилището на ответника топлинна енергия е в отчетените от топлинния счетоводител
количества и на претендираната от ищеца стойност. Приел е ,че ответникът дължи 1 / 2 част от стойността на
потребената в топлоснабденото жилище топлоенергия,тъй като е собственик на 1 /
2 ид.част от него.
Предвид естеството
на така предявения иск, в тежест на ищеца, в случая на „ Топлофикация Перник „
АД гр.Перник е да докаже съществуването на вземането на твърдяното основание и в
претендирания размер. Ищецът следва да установи всички положителни факти и
обстоятелства, от които черпи права, а именно наличието на твърдяното договорно
отношение с ответника, както и размера на дължимите суми. Ответникът от своя
страна носи тежестта на доказване на правоизключващите или правопогасяващите
вземането на ищеца възражения. Горното е съобразено от районния съд при
разпределяне на доказателствената тежест, който, позовавайки се на относимите
за това материални норми в Закона за енергетиката и Закона за етажната
собственост и предвид събраните по делото доказателства, е достигнал до
правилен и законосъобразен извод относно наличието на облигационно отношение
между страните във връзка с доставка на топлинна енергия за ап. *****гр.Перник
. За наличието и валидността на съществуващото между страните облигационно
правоотношение във връзка с доставката и ползването на топлинна енергия за
битови нужди, първостепенният съд е изложил мотиви, които въззивната инстанция
напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 от ГПК.
Неоснователни са оплакванията в жалбата ,че жалбоподателят не дължи заплащане на 1 / 2 част от претендираните от ищеца
суми, съставляващи стойността на потребена в *****гр.Перник топлинна енергия, тъй като не е
собственик или ползвател на
топлоснабдения имот. По силата на
чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР
на ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Перник” АД , купувач на топлинна енергия може
да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че е достатъчно
да се установи, че жалбоподателят е собственик или ползватели на имот, който
ползва топлинна енергия за домакинството си, за да се направи извод, че същите
са потребител на топлинна енергия.
В случая , видно от представените пред районния съд копие
от Договор за продажба на държавен имот от 14.01.1991год. , Удостоверение за наследници № 709/27.06.2011год. и декларация
по чл.14 от ЗМДТ от 29.07.2011год. , жалбоподателят е собственици на 1 /
2 ид.част на топлоснабдения имот-
апартамент №****** , който извод е относим и към исковия период. Няма твърдения, а и не се установява по
делото през процесния период да е било учредено
право на ползване на трето по делото лице върху топлоснабдения имот, както и същият
да е бил отчужден преди датата 01.05.2016год.
Предвид на това и на основание
горепосочената законова разпоредба жалбоподателят се явява съсобственик на
топлоснабдения имот , респ. потребител на топлинна енергия и дължи заплащане на доставената и потребена в него
топлинна енергия , съобразно правата си в състобствеността .
От събраните пред районния съд доказателства се
установява, че апартамента на ответника е с монтирани отоплителни тела, с
поставени на тях индивидуални разпределители / т.н. топломери/. Същият се снабдява и с битово гореща вода, за
отчитането на която има монтиран водомер, като в банята има щтранг-лирата. Горните данни се съдържат в изготвената по
делото съдебно-техническа експертиза, на която съдът се позовава като
компетентно дадена. След проверка на всички относими към спора документи,
вещото лице е установило и посочило точното количество потребена в
топлоснабдения апартамент топлоенергия и
битово гореща вода. Начислените прогнозно суми са били коригирани след извършен действителен отчет на топломерите и
водомера с издадените изравнителни сметки, срещу които ответникът не е подавал възражения. Начислените
количества топлоенергия са съобразени и кореспондират с данните на общия
топломер на абонатната станция , който притежава необходимите сертификати и е
преминал през всички задължителни проверки. Последната такава е извършена на 05.07.2016год.
, установено е че общия топломер съответно на одобрения тип и това е
удостоверено със Свидетелство за
проверка № 00547 от горецитираната дата.
Същевременно е установено , че в
етажната собственост на бл.3 е въведено
„ дялово разпределение” , като
фирмата за дялово разпределение е изготвяла ежегодно изравнителни
сметки, при които са спазени принципите и методиката за разпределение,
залегнала в наредба № 16-334 от 06.04.2007год.
От констатациите на цитираната
експертиза се установява, че
задължението на ответника е
формирано от няколко компонента: цена на
начислена и потребена
топлоенергия като отдадена от щтранг-лирата
и от сградната инсталация, цена
на топлоенергия, отдадена от отоплителните тела в апартамента и БГВ. Разходът
за първите е формиран по изчислителен път
и е съобразен с отопляемия обем на процесния имот - 160 кв.м., а за
отоплителните тела в стаите на апартамента и БГВ- по отчета на монтираните топломери и водомер.
Позовавайки се гореизложеното съдът намира за несъстоятелни всички доводи на
ответника, изложени в писмения отговор и въззивната жалба, касаещи потребената от него топлинна енергия и БГВ, както и тези свързани
с отчитането , разпределението и
формирането на цената й. Както вече се посочи по-горе, при изготвяне на
експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение,
тоест въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка
с доставката, ползването и заплащането на потребената топлинна енергия и битово
гореща вода. Съобразена е и конкретиката
на спора, а именно че в апартамента се ползват всички отоплителни тела, полза
се БГВ , а банята се отоплява от щранг-лира.
Предвид изложеното до тук, съдът намира, че ответникът дължи заплащане на 1 / 2 част от стойността на потребената в
апартамент **** топлоенергия, която се формира от цената на топлоенергия , отдадена от сградната
инсталация, цената на топлоенергия, отдадена от щранг-лирата, цената на
топлоенергията, отдадена от отоплителните тела в апартамента и цената на
потребената БГВ.В този смисъл искът по чл.422 от ГПК се явява основателен и
доказан за 1 / 2 от процесните суми и следва да бъде уважен, ведно с
произтичащите от това последици до който извод е достигнал и първоинстанционния съд.
Поради съвпадащите мотиви на двете съдебни
инстанции , първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото и направеното в тази връзка
искане, жалбоподатеят следва да заплати на въззиваемото дружество
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените съображения, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 300/06.02.2020год., постановено гр.дело № 02560 по
описа за 2019год. на Районен съд- Перник, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА С.К.С. с ЕГН ********** ***
да заплати на „ Топлофикация Перник „ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Перник , кв.” Мошино”, „ ТЕЦ Република”
сумата от 100 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: