Решение по дело №288/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 260050
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 10 август 2020 г.)
Съдия: Рени Петрова Ковачка
Дело: 20201700500288
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ 

 

 

 № 260050/10.08.2020 год. гр.Перник

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на 09.07.2020год. / девети юли през две хиляди и двадесета година  /  в състав :

 

 Председател: Рени Ковачка   

Членове : Антон Игнатов   

мл.с. Мариета Динева  

 

при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Ковачка  възз. гр. дело № 288 110 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С Решение № 300/06.02.2020год. , постановено по гр. дело № 02560/2019г.,Пернишкия районен съд е признал за установено по отношение на С.К.С. *** ,че дължи на  „ Топлофикация-Перник” АД сумата от 618.36лева , представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.*****, за периода от 01.05.2016год. до 30.04.2018год. включително, законна лихва за забава на месечни плащания в размер на 55.29лева  за периода от 10.07.2016год. до 23.10.2018год. ,както и законна лихва върху главницата от 618.36лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.11.2018год. до окончателната изплащане на сумата ,като е отхвърлил иска за разликата до пълните предявени размери главницата в размер на 1236.73лева и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 110.59лева като неоснователен и недоказан.

Със същото решение съдът е осъдил С.С. *** да заплати на „ Топлофикация Перник“ ЕАД гр.Перник разноски по делото в размер на 306.90лева.

 Срещу решението на районния съд, в установителната му част, е подадена въззивна жалба от  адв. Г.,в качеството му на особен представител на ответника С.С.,в който са направени  оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Направено е искане за неговата отмяна и постановяване на ново решение за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК .

Въззиваемото дружество не е  подало писмен отговор. С писмена молба по делото  е направило искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение  в размер на 200 лева.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:

Пред районния съд е предявен и разгледан установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК с искане да бъде признато по отношение на ответника  ,че дължи на „ Топлофикация Перник” АД гр.Перник сумата от 1236.73лева главница ,представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлоенергия за апартамент  №***** гр.Перник за периода от 01.05.2016год. до 30.04.2018 год включ..; лихва за забава на месечните плащания в размер на 110.59 лв.за периода от 10.07.2016год. до 23.10.2018год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 08.11.2018год. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът ,чрез назначения му от съда особен представител- адв. Г. е подал писмен отговор в  срока по чл.131, ал.1 от ГПК, с който е оспорил предявения иск . Оспорил е твърдението , че ответникът има качеството „потребител“ на топлинна енергия, доколкото същият не бил нито собственик ,нито ползвател на топлоснабдения апартамент. Оспорил е  параметрите, при които се твърди от ищеца че съществува облигационната връзка между него и ответника , както и задълженията на последния по нея , както по основание , така и по размер.  Възразил е  срещу начина на отчитане на потребената топлинна енергия и срещу начина на формиране на нейната цена . Оспорил е   представените от ищеца доказателства.

Районният съд е уважил така предявеният иск , приемайки че между страните съществува облигационно правоотношение във връзка с покупко-продажбата на топлинни енергия за битови нужди ,че потребената в жилището на ответника топлинна енергия е в отчетените от топлинния счетоводител количества и на претендираната от ищеца стойност. Приел е ,че  ответникът дължи 1 / 2 част от стойността на потребената в топлоснабденото жилище топлоенергия,тъй като е собственик на 1 / 2 ид.част от него.

   Предвид естеството на така предявения иск, в тежест на ищеца, в случая на „ Топлофикация Перник „ АД гр.Перник е да докаже съществуването на вземането на твърдяното основание и в претендирания размер. Ищецът следва да установи всички положителни факти и обстоятелства, от които черпи права, а именно наличието на твърдяното договорно отношение с ответника, както и размера на дължимите суми. Ответникът от своя страна носи тежестта на доказване на правоизключващите или правопогасяващите вземането на ищеца възражения. Горното е съобразено от районния съд при разпределяне на доказателствената тежест, който, позовавайки се на относимите за това материални норми в Закона за енергетиката и Закона за етажната собственост и предвид събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен и законосъобразен извод относно наличието на облигационно отношение между страните във връзка с доставка на топлинна енергия за ап. *****гр.Перник . За наличието и валидността на съществуващото между страните облигационно правоотношение във връзка с доставката и ползването на топлинна енергия за битови нужди, първостепенният съд е изложил мотиви, които въззивната инстанция напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 от ГПК. 

Неоснователни са оплакванията в жалбата ,че жалбоподателят  не дължи  заплащане на 1 / 2 част от претендираните от ищеца суми, съставляващи стойността на потребена в *****гр.Перник топлинна енергия, тъй като не е  собственик или ползвател на топлоснабдения имот.   По силата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник” АД , купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че е достатъчно да се установи, че жалбоподателят е собственик или ползватели на имот, който ползва топлинна енергия за домакинството си, за да се направи извод, че същите са  потребител на топлинна енергия.

В случая , видно от представените пред районния съд копие от Договор за продажба на държавен имот от 14.01.1991год. , Удостоверение  за наследници № 709/27.06.2011год.  и декларация  по чл.14 от ЗМДТ от 29.07.2011год. , жалбоподателят е собственици на 1 / 2 ид.част на  топлоснабдения имот- апартамент №****** , който извод е относим и към исковия период.  Няма твърдения, а и не се установява по делото  през процесния период да е било учредено право на ползване на трето по делото лице върху топлоснабдения имот, както и същият да  е бил отчужден преди датата 01.05.2016год.  Предвид на това и на основание горепосочената законова разпоредба жалбоподателят се явява съсобственик на топлоснабдения имот , респ. потребител на топлинна енергия и дължи  заплащане на доставената и потребена в него топлинна енергия , съобразно правата си в състобствеността .

От събраните пред районния съд доказателства се установява, че апартамента на ответника е с монтирани отоплителни тела, с поставени на тях индивидуални разпределители / т.н. топломери/. Същият се  снабдява и с битово гореща вода, за отчитането на която има монтиран водомер, като в банята има щтранг-лирата.  Горните данни се съдържат в изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, на която съдът се позовава като компетентно дадена. След проверка на всички относими към спора документи, вещото лице е установило и посочило точното количество потребена в топлоснабдения апартамент  топлоенергия и битово гореща вода. Начислените прогнозно суми са били коригирани след  извършен действителен отчет на топломерите и водомера с издадените изравнителни сметки, срещу които ответникът  не е подавал възражения. Начислените количества топлоенергия са съобразени и кореспондират с данните на общия топломер на абонатната станция , който притежава необходимите сертификати и е преминал през всички задължителни проверки. Последната такава е извършена на 05.07.2016год. , установено е че общия топломер съответно на одобрения тип и това е удостоверено със Свидетелство  за проверка № 00547 от горецитираната дата.  Същевременно е установено  , че в етажната собственост на бл.3 е въведено  „ дялово разпределение” , като  фирмата за дялово разпределение е изготвяла ежегодно изравнителни сметки, при които са спазени принципите и методиката за разпределение, залегнала в наредба № 16-334 от 06.04.2007год.  От констатациите на цитираната  експертиза се установява, че  задължението на ответника  е формирано от няколко компонента: цена на  начислена  и потребена топлоенергия като отдадена от щтранг-лирата  и от сградната инсталация,  цена на топлоенергия, отдадена от отоплителните тела в апартамента и БГВ. Разходът за първите е формиран по изчислителен път  и е съобразен с отопляемия обем на процесния имот - 160 кв.м., а за отоплителните тела в стаите на апартамента и БГВ-  по отчета на монтираните топломери и водомер. Позовавайки се гореизложеното съдът намира за несъстоятелни всички доводи на ответника, изложени в писмения отговор и въззивната жалба, касаещи   потребената от него  топлинна енергия и БГВ, както и тези свързани с отчитането , разпределението  и формирането на цената й. Както вече се посочи по-горе, при изготвяне на експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово  разпределение, тоест въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребената топлинна енергия и битово гореща вода. Съобразена е и  конкретиката на спора, а именно че в апартамента се ползват всички отоплителни тела, полза се БГВ , а  банята се отоплява от  щранг-лира.

Предвид изложеното до тук, съдът намира, че ответникът  дължи  заплащане  на 1 / 2 част от стойността на потребената в апартамент **** топлоенергия, която се формира от цената на  топлоенергия , отдадена от сградната инсталация, цената на топлоенергия, отдадена от щранг-лирата, цената на топлоенергията, отдадена от отоплителните тела в апартамента и цената на потребената БГВ.В този смисъл искът по чл.422 от ГПК се явява основателен и доказан за 1 / 2 от процесните суми и следва да бъде уважен, ведно с произтичащите от това последици до който извод е достигнал и  първоинстанционния съд.

Поради съвпадащите мотиви на двете съдебни инстанции ,  първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от делото и направеното в тази връзка искане, жалбоподатеят следва да заплати на въззиваемото дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

По изложените съображения, Пернишкият окръжен съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 300/06.02.2020год., постановено гр.дело № 02560 по описа за 2019год. на Районен съд- Перник, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА  С.К.С. с ЕГН ********** *** да  заплати на   Топлофикация Перник „ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Перник , кв.” Мошино”, „ ТЕЦ Република” сумата от 100 лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.

 

Председател:                               Членове: