О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 260515
5.03.2021 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско
отделение, пети въззивен
състав
На пети март, две хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Таня Евтимова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.мл.с.Александър Муртев
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 2663
по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „БДЖ- Товарни превози“ ЕООД, чрез юрисконсулт Лефтеров, против разпореждане № 15386/23.10.2020г. по гр.д.№ 4929 по описа за 2020 г. на Районен съд- Бургас, с което е прекратено производството по делото и е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №1000 от 1.06.2020г., издадена по ч.гр.д.№2507/20 на РС- Бургас.
Частният жалбоподателят счита, че обжалваният акт е неправилен, вследствие допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Заявява, че е изпълнил дадените от съда указания за уточняване на договорните отношения, размерът на вземанията за лихва и довнасяне на дължимата държавна такса, но съдът неправилно е прекратил производството по делото. Съдът неправилно отъждествявал понятието „различни интереси“, използвано в чл.72, ал.2 ГПК с броя на фактурираните суми за извършената услуга по шестте фактури, съответно същия брой суми за мораторни лихви, с цел да събере отделна такса по всяко фактурирано вземане и лихвата върху него. Изтъква, че според задължителната практика на ВКС- например Определение №467 по ч.гр.д.№506/11г. на III г.о. на ВКС държавната такса се определя върху имуществения интерес от водене на делото, независимо от броя на предявените искове и от начина на съединяването им. В случай, че по делото се претендира едно благо, таксата била една, колкото и да са основанията, от които това благо се извежда. Това тълкуване било в съответствие с разпоредбата на чл.72, ал.1 ГПК. В случая, ищецът търсел защита на конкретен негов имуществен интерес- правото да получи възнаграждение за предоставена услуга, чийто размер възлиза на 3648,72 лв., поради което следвало да заплати държавна такса върху тази сума, независимо от това, че същата била формирана от сбора на сумите по отделните фактури. С искането за присъждане на лихва за забава в размер на 161,38 лв. ищецът търсел защита на друг интерес- да бъде компенсиран за забавата в плащането на задължението, съответно върху тази претенция се дължала отделна такса. Развити са съображения.
Моли разпореждането да бъде отменено, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
След като прецени становището на жалбоподателя /на основание чл.129, ал.3 от ГПК препис от жалбата не се връчва на насрещната страна/ въз основа на събраните по делото доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт. Предявена е от надлежно упълномощен пълномощник на страна, която има правен интерес от обжалването му. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения. Ето защо съдът я намира за допустима.
Производството по гр.д.№ 4929/20г. по описа на РС-Бургас е образувано по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване на следните вземания на ищеца /сега частен жалбоподател/ против ответника:
1/ за сумата от 3648,72 лв. с ДДС, представляваща дължими такси за престой на превозните средства на ответника на осигурен от ищеца охраняем паркинг на Фериботен комплекс- Варна, за които са издадени шест броя фактури /индивидуализирани с номер и дата на издаване/;
2/ за сумата от 161,38 лв. лв.- лихва за забава, от която
- 103,89 лв.- начислена върху главница в размер на 774,36 лв. с ДДС, считано от изпадането на длъжника в забава- 2.02.2019г. до подаването на заявлението по чл.410 ГПК- 29.05.2020г.;
- 57,49 лв.- начислена върху главница в размер на 2874,36 лв. с ДДС, считано от изпадането на длъжника в забава- 19.03.2019г. до подаването на заявлението по чл.410 ГПК- 29.05.2020г.
Посочено е, че ищецът е получил разпореждане от съда, че срещу издадената по ч.гр.д.№2507/20г. на БРС заповед за изпълнение е подадено възражение, с което е обосновал правния си интерес от водене на делото. Приложени са доказателства, направени са доказателствени искания за експертиза. Претендират се разноски. Приложена е квитанция за внесена такса в размер на 76,20 лв. /л.49/.
С разпореждане от 31.08.2020г. /л.54/ БРС е оставил производството по делото без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от връчване на разпореждането да изложи подробно фактическото основание на което почиват исковете му- фактите от които черпи права, в това число дали е налице един договор, сключен между страните, с посочване на предмет , цена и други съществени уговорки, или предоставените по всяка фактура услуги са предмет на отделни договори, като отново посочи предмет, цена, количество и т.н. и уточни размера на лихвата за забава върху вземанията по всяка фактура. Указал му е също в случай, че се касае за един договор, да представи вносна бележка за доплатена държавна такса в размер на 43,55 лв., а ако се касае за отделни договори- за доплатена държавна такса в размер на 4% върху всеки от исковете /всяко вземане по отделните фактури, както и за всяко вземане за мораторни лихви/, но не по-малко от 50 лв. за всеки иск. На ищеца е указано, че при неизпълнение на указанията производството ще бъде прекратено.
Същото е връчено на ищеца на 8.09.2020г.
С молба, подадена по пощата на 14.09.2020г. /л.56/, процесуалният представител на ищеца е представил молба /с препис за ответника/, с която е потвърдил изложеното в исковата молба, че претенцията за заплащане на сумите произтича от предоставена от ищеца на ответника услуга- предоставен охраняем паркинг във Фериботен комплекс- Варна за престой на превозните средства на ответника, използвани за превоз на товари. Уточнил е, че не се касае за единен договор, а за договорните взаимоотношения са удостоверени с издадени от ищеца фактури, в които е посочено основанието за заплащане на сумите по тях- такса за престой на паркинг в размер на 6 лв. на ден с ДДС за всяко изброено превозно средство, през съответния период, описан в исковата молба. Отново е описано подробно как е формирана претенцията за мораторна лихва- са посочени датите на издаване на фактурите и номерата на последните, обстоятелството, че първите три от тях са издадени на 15.01.2019г. и са изпратени до ответника с едно писмо, като лихвата за забава е изчислена върху общата сума по тези фактури в едноседмичен срок от датата на получаване на писмото- 25.01.2019г., а последните три фактури, издадени през месец февруари 2019г. били изпратени до ответника с друго писмо, получено на 11.03.2019г. , поради което лихвата за забава по тях е изчислена върху общата сума по тези фактури в едноседмичен срок от датата на получаване на писмото. Също така ищецът е посочил, че дължи такса върху всяка от двете заявени претенции, като е изложил съображенията и посочил съдебната практика, поддържани в частната жалба. Като е съобразил внесената в заповедното производство такса, е заявил, че представя квитанция за довнесена сума в размер на 43,55 лв. и е представил вносна бележка за това.
С ново разпореждане, от 16.09.2020г. /л.60/ исковата молба отново е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок да посочи размера на лихвата за забава върху вземанията по всяка отделна фактура и да представи доказателства за доплатена държавна такса в размер на 4% върху всеки от исковете /всяко вземане за главница по отделните фактури, както и всяко вземане за мораторна лихва, начислена върху главницата по всяка фактура/, но не по-малко от 50 лв. за всеки иск, след приспадане на платената до момента такса от 195,95 лв., в противен случай делото ще бъде прекратено.
Същото е връчено на ищеца на 23.09.2020г.
С молба, подадена по пощата на 30.09.2020г. /л.62/ процесуалният представител на ищеца е преповторил изложеното в предходната молба относно началния и крайния момент на вземанията за мораторна лихва по всяка фактура. Посочил е също, че счита, че не дължи доплащане на държавна такса върху всяка сума по отделните фактури и всяка сума за мораторна лихва върху главниците по отделните фактури, по съображенията, изложени в предходната молба.
На 2.10.2020г. БРС е оставил отново без движение исковата молба, като е възпроизвел указанията, дадени на ищеца с предходното разпореждане.
Трето разпореждане на съда е връчено на ищеца на 12.10.2020г., като ищцовата страна не е представила становище по него.
С разпореждане /което всъщност следва да бъде под формата на определение/ №15386 от 23.10.2020г., съставът на районния съд е приел, че указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба- довнасяне на такса съобразно чл.71, ал.1 и ал.2 ГПК не са били изпълнени в дадения срок. Затова е прекратил производството по делото и е обезсилил издадената заповед за изпълнение.
При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд намира, че обжалвания съдебен акт е неправилен.
В чл.72 от ГПК, озаглавен
„Държавни такси при съединяване на искове“, законодателят е уредил начина на
определяне на дължимите държавни такси при субективно /ал.1/ и обективно
съединяване на искове /ал.2/.
В случая исковете, по които е
образувано гр.д.№4929/20г. на БРС са предявени при условията на обективно
съединяване. Ищецът е предявил срещу ответника два иска за установяване
вземанията си спрямо ответника за дължими суми. Размерът на вземането по първия
от тях /за главницата/ е формиран от
сбора на дължимите плащания за престоя на автомобилите на ответника на
охраняемия паркинг на ищеца, съобразно издадените фактури, с включен ДДС, а
размерът на вземането по втория /за мораторната лихва/ е формиран от вземанията
за обезщетение за забава по всяка от фактурите за периода от изтичането на
срока за доброволно плащане до подаването на заявлението. Основателно е
становището на частния жалбоподател, че с двата иска се търси защита на два
различни интереса- първият е заплащане стойността на предоставената услуга, а
вторият- заплащане на обезщетение за забавено плащане на задълженията.
При това положение държавната
такса следва да бъде определена съобразно чл.72, ал.2 ГПК- минималната такса се
събира от всички интереси, с други думи- по всеки от предявените искове се
дължи отделна такса. С други думи, дори да се приеме тезата на районния съд, че
всяко вземане за главницата /отделен престой на паркинга/ и лихвата за забава
върху него, представляват отделни искове, то с оглед разпоредбата на чл.72,
ал.2 ГПК минималната такса за главницата се изчислява, след като се съберат
всички претендирани суми по главницата, а минималната такса за мораторната
лихва се изчислява след като се съберат всички претендирани суми за мораторна
лихва.
В случая ищецът е внесъл
дължимата държавна такса съобразно разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК, поради
районният съд неправилно е прекратил производството по делото.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 15386/23.10.2020г. по гр.д.№ 4929 по описа за 2020 г. на Районен съд- Бургас, с което е прекратено производството по делото и е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №1000 от 1.06.2020г., издадена по ч.гр.д.№2507/20 на РС- Бургас.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.