РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. П., 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Д.а Домусчиева
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20231230100059 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, район „Възраждане, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4-6,
действащо чрез адв.П. В. срещу М. К. П., ЕГН **********, с.Б., ул.“М.“ № 20,
обективираща положителна установителна претенция за вземането, за което е
издадена Заповед № 915/07.11.2022 г. по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №
1462/2022 г. по описа на Районен съд - град П., а именно : 688, 52 /шестотин
осемдесет и осем лева и петдесет и две стотинки/ лева, представляваща
дължима и неплатена главница по Споразумение за разсрочване на парично
задължение от 26.10.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 20.10.2022г. до изплащане на вземането.
Ищецът сочи, че на 26.10.2020 г. между страните е сключено Споразумение за
разсрочване на парично задължение, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № 965304/07.11.2017г., изх. № 62779/07.10.2020г.
Сочи, че вземането по Договор за потребителски кредит №
1
965304/07.11.2017г. е цедирано от „Ай Тръст“ ЕООД /явяващо се поръчител
по Договора от 07.11.2017г. и суброгирало се в правата на първоначалния
кредитор „Кредисимо“ ЕАД/ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 18.12.2018г. Сочи, че със
Споразумението ответникът е признал задължението си към дружеството-
ищец, в размер на 948, 52 лева, като се е задължил да го погаси при
разсрочено плащане на 6 месечни вноски в размер на 160 лева всяка и
последна изравнителна вноска в размер на 148, 52 лева. Сочи, че крайният
падеж на задължението на П. е 25.03.2021г., както и че след сключване на
споразумението длъжникът е извършил плащане по споразумението в размер
на 260 лева както следва: на 26.10.2020 г. – 150 лева; на 30.10.2020г.-10 лева;
на 12.01.2021г.-100 лева.
Ищецът сочи, че се е снабдил със заповед по чл.410 ГПК /по ч.гр.д. №
1462/2022г. по описа на РС-П./ срещу ответника за сумата от 688, 52
/шестотин осемдесет и осем лева и петдесет и две стотинки/ лева,
представляваща дължима и неплатена главница по Споразумение за
разсрочване на парично задължение от 26.10.2020г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 20.10.2022г. до изплащане на вземането.
Твърди, че в законоустановения срок длъжникът е подал възражение срещу
заповедта, за което е уведомен надлежно.
Твърди, че към момента на подаване на исковата молба в съда длъжникът
не е погасил задължението по процесната заповед за изпълнение.
С горното обосновава становище за наличие на правен интерес от
предявяване на иска.
Ищецът претендира присъждане на съдебни разноски в заповедното и в
исковото производства. Представя писмени доказателства.
Препис от исковата молба, ведно с доказателствата към нея и препис от
разпореждане по чл.131 ГПК са редовно връчени на ответника, който в
законоустановения срок депозира чрез пълномощник писмен отговор. Заявява
становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва всички
обстоятелства, на които е основан предявения иск. Оспорва сключването на
Договор за кредит с „“Кредисимо“ ЕАД. Релевира възражение за погасяване
на вземането по давност- 5г., при условията на чл.110 ЗЗД, с начало на
давността-падежа на всяка погасителна вноска. Твърди, че не е уведомен за
2
твърдяната в исковата молба цесия. Сочи, че сред доказателствата към
исковата молба липсва такова уведомление.
Към делото е приложено ч.гр.д. № 1462/2022 г. по описа на Районен съд-
град П..
За ищеца в съдебно заседание процесуален представител не се явява.
Същият депозира молба с искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Не прави възражение относно проекта на доклад по делото.
Представя списък по чл.80 ГПК и писмена защита. Пледира за уважаване на
иска като доказан и основателен.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Депозира чрез пълномощник
писмена молба, с която заявява воля за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Заявява, че поддържа писмения отговор и приложените към същия
доказателства. Представя списък по чл.80 от ГПК, претендира съдебни
разноски по делото, прави възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца юрисконсултско възнаграждение. Сочи банкова сметка, по която
ищецът за извърши евентуално плащане на суми, присъдени по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа и
правна страна следното:
Безспорно се установи по делото, че на 26.10.2020 г. страните са подписали
Споразумение за разсрочване на парично задължение № 301020, по силата на
което М. К. П., ЕГН ********** от с.Б., община П. е признал вземането на
кредитора по Договор за кредит, сключен на 08.11.2017г. между М. К. П.,
ЕГН ********** и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, в размер на 948,52 лева, цедирано от
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на основание Договор за
цесия, сключен на 18.12.20218г. Със споразумението страните - „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* като кредитор и М. П. като длъжник, са
уговорили длъжникът П. доброволно да погаси вземането, считано от датата
на сключване на споразумението, чрез заплащане на месечни погасителни
вноски съгласно Приложение № 1/Погасителен план, представляващо
неразделна част от Споразумението. Съгласно Приложение № 1 за
разсрочване на парично задължение /Погасителен план, месечните
погасителни вноски са шест на брой, като първата е в размер на 160 лева и с
падеж 25.10.2020 г.; втора месечна погасителна вноска – 160 лева и падеж
3
25.11.2020 г.; трета погасителна вноска -160 лева и падеж 25.12.2020 г.;
четвърта погасителна вноска – 160 лева и падеж 25.01.2021г.; пета
погаситенлан вноска – 160 лева и падеж 25.02.2021г. и шеста погасителна
вноска 148,52 лева и падежг 25.03.2021 г.
По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
18.12.2018 г., „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е цедирало в полза на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД всички вземания /определени и индивидуализирани подробно в
списък, представляващ Приложение № 1, неразделна част от договора за
цесия/, представляващи изпълнени от първия като поръчител задължения на
длъжниците по отделни договори за кредит, сключени между
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и длъжниците, и в тази връзка се е суброгирал в
правата на удовлетворения кредитор по силата на договорите за
поръчителство, както и вземанията, представляващи такива за
възнаграждение по договорите за поръчителство, сключени с длъжниците във
връзка с отпуснатите на последните кредити.
Съгласно записването на лист 2 от Приложение № 1, неразделна част от
Договора за цесия /лист 12 в делото/, сред прехвърлените вземания е и
вземането на кредитора/цедент, възникнало на основание Договор за кредит
№ 965304 и Договор за поръчителство № 965304, сключени с
кредитополучателя М. К. П., ЕГН **********, клиентски номер 800, в общ
размер на вземането 1 725,50 лева, от която сума главница 750,15 лева,
договорна лихва 177,93 лева, законна лихва за забава 74,06 лева,
възнаграждение за поръчителство 723, 38 лева.
Съгласно Уведомление /лист 9 в заповедното производство/ на 26.10.2020 г.
М. К. П. е уведомен от цедента „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за извършената цесия с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.12.2018 г.
Установи се, че на 24.10.2022 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД се е снабдило със
Заповед № 915/07.11.2022 г. по ч.гр.д. № 1462/2022 г. по описа на Районен
съд-П., по чл.410 от ГПК, срещу М. К. П., ЕГН ********** за сумата от
688,52 лева, представляваща неплатена главница, дължима на основание
Споразумение за разсрочване на парично задължение от 26.10.2020 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението - 20.10.2022 г. до погасяването й. Заповедта е връчена на
длъжника на 19.11.2022 г., а на 25.11.2022 г. същият е депозирал чрез
4
пълномощник -адв. Д. М., възражение /вх.№ 7939/ по чл.414 от ГПК, с което е
оспорил съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. В тази
връзка заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви
установителен иск за вземането си по заповедта за изпълнение, в едномесечен
срок от получаване на съобщението, което същият е сторил.
От събраното по делото съдебно-счетоводно заключение, което съдът
кредитира като компетентно, обективно, неоспорено от страните и необорено
от останалите доказателства по делото се установи, че на основание
процесното Споразумение от 26.10.2020 г., ответникът е извършил следните
погашения : 150 лева на 26.10.2020 г.; 10 лева на 30.10.2020 г.; 100 лева на
12.01.2021 г. Експертът сочи, че непогасеното вземане на кредитора по
процесното споразумение е в размер на 688, 52 лева.
Подписът на ответника във всеки от горепосочените
документи/доказателствени средства не е оспорен, поради което съдът приема
същите /документи/ за автентични и като такива ги кредитира изцяло с
доверие.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 във връзка с
чл.415, ал.1 ГПК.
Претенцията е допустима – в срока по чл.415, ал.4 ГПК е предявен
установителен иск от кредитора, снабдил се със заповед за изпълнение на
паричното вземане – предмет на иска; срещу заповедта е подадено в
законоустановения срок възражение, с което длъжникът оспорва
съществуването на вземането; в указания на заявителя срок същият депозира
установителен иск за вземането-предмет на издадената заповед по чл.410
ГПК, т.е. предявен е от и срещу надлежна страна, налице е правен интерес за
ищеца, сезиран е родово компетентният съд.
По основателността на претенцията:
За да бъде уважена претенцията по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415,
ал.1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи възникването на
твърдяната облигационна обвързаност между страните, възникването на
основание тази обвързаност на ликвидно и изискуемо вземане на ищеца от
5
ответника. Ответникът носи тежестта да установи твърдяните
правоизключващи/правопогасяващи възражения.
От събраните по делото категорични писмени доказателства се установи по
несъмнен начин валидно сключено между споразумение, по силата на което
ответникът се е задължил да заплати на цедента по процесния Договор за
цесия, сумата от 948, 52 лева чрез заплащане на шест месечни погасителни
вноски с краен падеж 25.03.2021 г. Безспорно се доказа по делото, че към
датата на депозиране на процесното заявление в съда –24.10.2023 г., както и
към датата на приключване на съдебното дирене в исковото производство –
07.06.2023 г., ответникът е извършил частично погашение на общо дължимата
сума, като размерът на непогасената част е в размер на 688,52 лева.
Ответникът не навежда твърдения за пълно погасяване на задължението си по
процесното споразумение, поради което съдът приема за безспорно
установено по делото качеството на ответника на неизправна страна по
процесното споразумение.
Относно възражението на ответника за настъпила погасителна давност:
Ответникът твърди в случая, че процесното вземане за главница е погасено
с изтичането на 5 г., от деня в който вземането е станало изискуемо – чл.110
ЗЗД и чл.114 от ЗЗД. Сочи, че за задължението на ответника да внася
анюитетни вноски за погасяване на задължения по договори за кредит
давността тече от датата на която е настъпил падежа на всяка от уговорените
погасителни вноски.
Тезата на ответника е несъстоятелна.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 5/21.01.2021 г. по т.д. №
5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, при разсрочване на едно парично задължение,
което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/,
респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи,
не се касае за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД. Приема
се, че в този случай – какъвто е и настоящият, задължението се погасява на
части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от
страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл.66 от ЗЗД. При
договорите с периодично или продължително действие, през всеки период от
време и двете страни по правоотношението престират и за тях възникват
относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ
6
правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане.
Обратното –при уговорка за разсрочване на части на едно по правило
еднократно задължение, престира само длъжникът, кслед като кредиторът
вече е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи
изпълнението като периодично. Предвид на това, при постигнато съгласие
плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи
на определени дати, отделните вноски не стават атвоматично сбор от
отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде
само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната
разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната
изискуемост /за каквато предсрочна изискуемост по делото няма
данни/твърдения/.
С оглед на горното се налага извод, че процесните погасителни вноски,
уговорени от страните по делото със Споразумение от 26.10.2020 г. /изх.№
62779/07.10.2020 г./ за разсрочване на парично задължение, ведно с
Приложение № 1, представляващо неразделна част от същото, са станали
изискуеми с настъпването на падежа на последната вноска, дължима на
25.03.2021 г., която дата е крайният срок на договора и от тази дата започва
да тече петгодишния погасителен давностен срок за задължението за
главницата в размер на 688,52 лева и който срок не е изтекъл към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -24.10.2022 г.
Ответникът обосновава защитната си позиция по делото и с твърдение, че
не е уведомен за извършената цесия. Твърдението на страната е опровергано
от приложеното в кориците на ч.гр.д. № 1462/2022 г. по описа на РС-П.
Уведомление изх. № МАЗ 00062780/07.10.2020 г., изпратено от цедента „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, обективиращо данни за сключения с цесионера „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД Договор от 18.12.2018 г. за продажба и прехвърляне на
вземания с предмет, включващ вземането на кредитора по Договор за кредит
от 08.11.2017 г. с кредитополучателя М. К. П.. Съгласно записването върху
Уведомлението, същото е връчено лично на адресата П. на 26.10.2020 г. като
подписът на получателя не е оспорен по делото, т.е. подписът е автентичен.
Мотивирано от гореизложеното съдът счита за доказан и основателен иска
на ищеца за сумата от 688,52 лева, представляваща дължима и неплатена
главница по Споразумение от 26.10.2020 г., изх. № 62779/07.10.2020 г., с
7
краен падеж 25.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й
изплащане, и като такъв следва да го уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото неоснователно се претендира от ответника
присъждане на съдебни разноски в исковото и заповедно производство.
Същевременно и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, по посочената в исковата молба банкова сметка,
сторените от последния разноски в исковото и заповедно производство както
следва: 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство /ч.гр.д. № 1462/2022 г./ ; 25 лева заплатена
държавна такса и 100 лева платен депозит за изготвяне на съдебно-
счетоводното заключение.
Възражението на ответника за прекомерност на присъдено в полза на
ищеца възнаграждение за процесуален представител е неоснователно, тъй
като такова не се претендира от ищеца, респективно на последния не е
присъдено такова.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземане на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, район „Възраждане, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4-6,
действащо чрез адв.П. В. от М. К. П., ЕГН **********, с.Б., ул.“М.“ № 20, за
което е издадена Заповед № 915/07.11.2022 г. по ч.гр.д. № 1462/2022 г. по
описа на Районен съд-П., по чл.410 от ГПК, за сумата от 688,52 /шестотин
осемдесет и осем лева и петдесет и две стотинки/ лева, представляваща
неплатена главница, дължима на основание Споразумение за разсрочване на
парично задължение от 26.10.2020 г./изх.№ 62779/07.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението
- 20.10.2022 г. до погасяването й.
ОСЪЖДА М. К. П., ЕГН **********, с.Б., ул.“М.“ № 20 да заплати на
8
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, район „Възраждане, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4-6,
действащо чрез адв.П. В. М. К. П., ЕГН **********, с.Б., ул.“М.“ № 20,
съдебни разноски в заповедното производство /ч.гр.д. № 1462/2022 г. по
описа на РС-П./ в размер на 75 /седемдесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА М. К. П., ЕГН **********, с.Б., ул.“М.“ № 20 да заплати на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, район „Възраждане, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4-6,
действащо чрез адв.П. В., съдебни разноски в исковото производство в размер
на 125 /сто двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9