РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Бургас, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Георги Хр. Иванов
Красимира Т. Донева
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова
като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222100601030 по описа за 2022 година
С Присъда № 39 от 01.08.2022 г., постановена по НОХД № 235/2021 г.,
Несебърският районен съд е признал подсъдимия С. К. М., ЕГН **********
за невиновен в това, че на 18.04.2020 г. в с. О., общ. Н., обл. Бургас, в
условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с непълнолетния
И. И. Й., ЕГН ********** – също извършител, отнел чужда движима вещ – 1
брой пластмасов контейнер за смет (с капак и колелца, с вместимост 240
литра) на стойност 57,57 (петдесет и седем лева и 57 ст.) лева от владението
на В. Т. В. – **** на с. О. (собственост на Община Несебър), без негово
съгласие, с намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК,
като на основание чл. 9, ал. 2, рлезб. 2 от НК го е оправдал по така
повдигнатото обвинение..
Присъдата е протестирана от прокурор при Районна прокуратура –
Бургас, ТО – Несебър. Във въззивния протест и допълнението към него се
съдържат съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт,
като същият е постановен в противоречие със събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Прокурорът счита, че извършеното от подсъдимия
престъпление – кражба категорично не представлява малозначителен случай.
Сочи, че правнозначимите факти досежно времето, мястото и механизма на
осъществяване на инкриминирания акт – късно вечер и в съучастие с *****,
1
анализирани във взаимовръзка с данните за личността на извършителя, а
именно *****, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, не
аргументират малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Предлага
първоинстанционната присъда да бъде отменена и бъде постановено нова, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на
престъплението, посочено в обвинителния акт и да му бъде наложено
наказание на основание чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.194, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК в размер на 4 месеца, което на
основание чл. 57, ал. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначално
„строг“ режим.
Представителят на Бургаска окръжна прокуратура не поддържа
протеста и допълнението към него. Счита, че присъдата на НРС е правилна,
обоснована и законосъобразна, и не се налага нейната отмяна или изменение.
Посочва, че подсъдимият има друго висящо дело – НОХД № 168/2022 г. по
описа на НРС, но е факт, че на досъдебното производство не са били
обединени двете дела. По настоящия казус първоинстанционният съд в
мотивите си е изяснил обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства
по делото, и е направил обоснован извод относно главния факт.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият С. К. М.,
редовно призован, не се явява. Защитникът му – адв. Петя Чернаева от АК –
Бургас моли първоинстанционната присъда, като мотивирана и
законосъобразна, да бъде потвърдена.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени във
въззивния протест и допълнението към него, и тези, изразени в съдебно
заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на
основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и
справедливостта на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
В съдебната фаза пред първата инстанция съдът е провел предварително
изслушване по делото. Подсъдимият в присъствието на упълномощен
защитник е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като изрично се е съгласил за тях да не се събират
доказателства. Съдът е разяснил правата му по чл. 371 НПК и като е
констатирал, че направените самопризнания се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства е обявил с определение по реда на
чл. 372, ал. 4 НПК, че ще се ползва от тях при постановяване на присъдата и е
приобщил събраните в досъдебното производство доказателства.
Подсъдимият С. К. М. е роден на ***** г. в гр. П.. Той е ****, ****
гражданин, ****, **** образование, ***** и с ЕГН **********. Видно от
представената по делото справка за съдимост, М. е *****.
2
На 31.10.2019 г. на Кметство с. О. от ОП „БКСО“ – Община Несебър
били предоставени пластмасови контейнери за смет, с капак и колелца, с
вместимост 240 литра. Един от тези контейнери бил поставен в двора на
Детска градина „Р.“ в с. О..
Подсъдимият М. и свид. И. Й. се срещнали на 18.04.2020 г. в центъра на
с. О., след което отишли до Детска градина „Р.“, находяща се в същото село.
Там решили да извършат кражба на пластмасов контейнер за смет, с капак и
колелца, с вместимост 240 литра. Подсъдимият, посочвайки контейнера, казал
на св. Й. да го извади извън оградата на детската градина. Й. го послушал и
без да влиза в двора на детската градина, се пресегнал през оградата и
прехвърлил контейнера на улицата. М. предложил да занесат контейнера до
дома на св. А. Т., находящ се на ул. „В. Л.“ № *** в с. О.. Подсъдимият теглил
контейнера до дома на св. Т., като стигнали до дома му, го повикали.
Излизайки навън, Т. видял че подсъдимият дърпа зелен пластмасов
контейнер. Подсъдимият и св. Й. предложили на св. Т. да му подарят
контейнера, на което Т. първоначално отказал да го вземе, тъй като вече имал
два контейнера. Подсъдимият обаче настоял, при което св. Т. се съгласил,
като контейнера бил оставен пред дома на Т.. След това подсъдимият и св. Й.
си тръгнали. Св. Т. се прибрал в дома си и споделил със св. М.А., че М. и Й.
са идвали и са му оставили контейнер за смет.
Няколко дни по-късно кметът на с. О., общ. Н. – св. В. В., установил, че
била извършена кражба на контейнер за смет, който се намирал в двора на
Детска градина „Р.“ и подал сигнал до РУ – Несебър при ОДМВР – Бургас.
По повод на сигнала, св. Н. Н. – служител на РУ – Несебър при ОД на
МВР Бургас, извършил ОИМ във връзка с посочената кражба, като установил,
че извършители на деянието са подс. М. и св. Й.. С двамата били проведени
беседи, като св. Й. признал за извършената кражба и описал механизма на
извършването.
Свидетелката А. предала доброволно процесния контейнер, за което бил
съставен протокол, като впоследствие същият бил предаден с приемо –
предавателен протокол на св. В..
На досъдебното производство е била допусната и изготвена техническа
експертиза на иззетите на досъдебното производство записи от системата за
видеонаблюдение в с. О.. От заключението на същата се установява, че на
3
видеозаписите в 22:17 часа на 18.04.2020 г. се виждат два силуета на лица от
мъжки пол, които преминават по площада на селото. Едното лице е облечено
с тъмно яке с качулка на главата и светли дълги панталони /дънки/, а другото
лице – със светла горница с тъмни ръкави и тъмен дълъг панталон /анцуг/. На
записите в 22:19 часа се установява, че двете лица се връщат обратно, като
лицето, което е облечено с тъмно яке с качулка на главата и светли дълги
панталони /дънки/ дърпа след себе си тъмен /зелен/ обемист предмет с
правоъгълна форма, наподобяващ на контейнер, а другото лице върви до него.
Вещото лице е посочило, че поради недостатъчна резолюция на изследваните
изображения, отдалечеността и ъгъла на заснемане на камерите, извлечените
от видеозаписа фотокопия се определят като негодни за лицева
идентификация. Експертът е посочил също така, че по предоставените за
изследване видеозаписи не са установени признаци на намеса /манипулация/.
Независимо от констатациите на вещото лице, свидетелят Н., след като
е прегледал записите, е разпознал в горепосочените лица подсъдимият М.,
който дърпал контейнера и свидетелят Й., който вървял до него. Това
обстоятелство се потвърдило и от подсъдимия при извършената беседа с него.
На досъдебното производство била назначена и изготвена и съдебно
оценителна експертиза, видно от която пазарната стойност на 1 брой
пластмасов контейнер за смет с капак и колелца, с вместимост 240 литра, към
момента на деянието е на стойност 57,57 лева.
В хода на разследването е била назначена и изготвена съдебно-
психиатрична експертиза, от заключението на която се установява, че
подсъдимият М. ****** – разстройство, вследствие ***************. В
заключението си вещото лице е посочило, че М. е разбирал свойството и
значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си, както към
момента на извършване на деянието, така и към момента на воденото
разследване. Същият може правилно да възприема, запаметява и
възпроизвежда факти, които имат значение за делото, както и да участва в
производството пълноценно, като носи наказателна отговорност за деянията
си. В заключението е посочено, че М. е **********, като няма данни за
зависимост към алкохол.
На съдебно следствие пред първоинстанционния съд, по искане на
защитника на подсъдимия, е била допусната и изготвена комплексна
4
психиатрично-психологична експертиза, от заключението на която се
установява, че подсъдимият М. е бил *************, но психическата му
годност за участие в досъдебно или в съдебно производство е съхранена.
Вещите лица посочват, че към датата на инкриминираното деяние и към
момента на съдебното следствие, М. може да разбира свойството и
значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Същият е
способен да участва адекватно в наказателното производство. Разпитани в
съдебно заседание пред първоинстанционния съд, вещите лица поддържат
заключението си, като потвърждават, че в момента, в който подсъдимият
влезе в ремисия, може да участва в съдебното производство, както и да
изтърпява наказание. Също така посочват, че ************* от страна на
подсъдимия има пряка причинно-следствена връзка с проявата на **********
при него.
В мотивите към обжалваната присъда, възприети и от настоящия
въззивен състав, Районен съд – гр. Несебър е приел за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на
направеното от подсъдимия самопризнание, както и на доказателствата,
събрани на досъдебното производство – показанията на свидетелите В. В., М.
А., А.Т., И.Й. и Н. Н., както и от приобщените по делото писмени
доказателства, експертизи, справка за съдимост и др. Съдържащите се в тази
доказателствена съвкупност фактически данни убедително потвърждават
самопризнанията на подсъдимия по обстоятелствата, описани в обвинителния
акт, което от своя страна обосновава с категоричност извода, че М. е
извършил престъплението, за което е предаден на съд.
По така възприетата фактическа обстановка по делото няма спор.
Възражението на прокурора при Районна прокуратура – Бургас, ТО –
Несебър, касае оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение с
приложението на чл. 9, ал. 2 от НК от първоинстанционния съд. В тази
връзка, настоящият въззивен състав намира така изложеното в протеста и
допълнението към него за неоснователно. Съдът не споделя изложените в
протеста съображения, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2
от НК, тъй като подсъдимият е осъждан и кражбата е извършена в условията
на опасен рецидив.
В практиката си върховната касационна инстанция винаги е приемала,
5
че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима спрямо всички престъпления от
особената част на наказателния кодекс, доколкото липсва изрична разпоредба,
изключваща определени престъпления от приложното й поле.
Малозначителността на осъщественото деяние се предопределя или от
липсата изобщо на обществена опасност или от явната й незначителност. И
при двете хипотези деянието не е престъпно, тъй като липсва един от
елементите на престъплението по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК –
обществената опасност.
Преценката за малозначителността на деянието е свързана преди всичко
с възможните или настъпили вредни последици и когато те са явно
незначителни, обществената опасност е толкова ниска, че третирането му
като престъпление е неоправдано. Незначителността на предмета на кражбата
– било като вещ или стойност на вещта и липсата на други вредни последици
от нея обуславят явната незначителност на обществената опасност на такова
деяние, което пък е основание да се приложи по отношение на него правилото
на чл. 9, ал. 2 от НК .
Характеристиката на личността на дееца няма определящо значение при
преценката на малозначителността на деянието, макар, че следва да се
преценява в контекста на съвкупността на всички елементи на
престъплението. При това от значение е не обществената опасност на
извършителя като личност с оглед досегашните му проявления, а поведението
му в конкретния случай. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е
приел, че предмет на престъплението в настоящия случай е 1 брой пластмасов
контейнер за смет, с капак и колелца, с вместимост 240 литра, който към
момента на деянието е бил на стойност 57,57 лева. Също така се установи, че
процесната вещ не е била продадена от подсъдимия, а подарен и след това е
върната на собственика му. Правилно и обосновано първоинстанционният
съд е приел, че в случая обществената опасност на дееца е ниска, тъй като М.
е съдействал на органите на полицията и разследването, като е признал
извършването на вмененото му във вина деяние, признал е изцяло фактите по
обвинението в хода на диференцираната процедура по глава 27 НПК и е
изразил съжаление за стореното. Също така първоинстанционният съд е
отчел подбудите и целта за извършване на престъплението, а именно
проявеното лекомислие. С оглед на изложеното, въззивният съд намери
оплакването за нарушение на закона за неоснователно. Изключително
6
ниската стойност на предмета на посегателство, преценена наред с личността
и мотивите на дееца в конкретния случай, сочат на явна незначителност на
обществената опасност на осъщественото от М. деяние по смисъла на чл. 9,
ал. 2 от НК. Тъй като малозначителното деяние не е престъпно, то правилно и
законосъобразно подсъдимият е бил признат за невиновен.
С оглед на всичко изложено и след извършена, на основание чл. 314 от
НПК, служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, при
която проверка не се констатираха основания за неговото отменяване и
постановяване на нова присъда, нито за неговото отменяване и връщане за
ново разглеждане, БОС намери, че същият следва да бъде потвърден изцяло.
Ето защо настоящата инстанция намира, че атакуваната присъда следва
да бъде потвърдена, поради което на основание чл.338 от НПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 39/01.08.2022 г., постановена по НОХД №
235/2021 г. на Несебърския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7