№ 8078
гр. ..., 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110142045 по описа за 2021 година
Предявен е по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК установителен иск с
правна квалификация по чл. 365 ЗЗД.
Ищецът ... твърди, че има вземания към ответника ... за сумата от 14 951 лв. по
договор за спогодба от ...г. с нотариална заверка на подписите. Твърди, че спогодбата била
подписана между ищеца -като възложител, и ответника -като изпълнител по договор за
възлагане на СМР за обект „...“ от 15.06.2018г. поради лошото в качествено отношение
изпълнение от страна на .... Сумата по спогодбата представлявала сбор от неоснователно
получен аванс в размер на 12 000 лв. и неудържана гаранция от 2 9 51 лв. за изпълнение на
този договор. За посочената сума на 19.01.2021 г. ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на което било образувано гр.д. №
2761/2021 г. на СРС, 113 състав, по което била издадена заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение въз основа на документ, срещу която ответникът възразил. В
законоустановения едномесечен срок ищецът депозирал искова молба за установяване на
вземанията си. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
бъде признато за установено, че ответникът му дължи посочените суми, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до
окончателното плащане. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът ... в срочно подаден отговор на исковата молба оспорва предявените
искове като неоснователни с възражението, че спогодбата е недействителна поради липсата
на съгласие. В тази връзка поддържа, че законният му представител бил принуден да се яви
пред нотариуса и да я подпише. Не оспорва, че между страните е било налице твърдяното
1
правоотношение с източник договор за СМР, но поддържа, че неизправна страна по него е
само ищецът, тъй като не му заплатил възнаграждение за приетите работи на обща стойност
47 417,13 лв. без ДДС.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от правна и фактическа страна:
По допустимостта:
Видно от приложеното гр.дело №2761/2021г. по описа на СРС, 113 състав, по същото
съдът е издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК, с която е разпоредено длъжникът ... да заплати на
кредитора ... процесното вземане.
Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение и установителният
иск в хипотезата на чл. 415 ал. 1, т. 1 ГПК е предявен в законовия срок за това (арг. от чл.
62, ал. 3 ГПК).
С оглед идентитета в размера на претендираната сума в исковото и заповедното
производство и в основанието, от което същата произтича, съгласно посоченото в заповедта
за изпълнение и исковата молба, съдът намира, че предявените искове са процесуално
допустими.
По основателността на предявените искове, съдът намира следното:
Ищецът заявява, че вземането му произтича от сключения между него и ответното
дружество договор за спогодба, по силата на който имал парични вземания за сумите в
размер на 12 000 лева и 2 951 лв. Ето защо на изследване подлежи именно това
правоотношение, доколкото от формална страна, с оглед разпоредбата на чл. 365 ЗЗД
между страните е била сключена извънсъдебна спогодба и с нея са се изменили
съществуващи между страните правоотношения, породени от договора за СМР от
15.06.2020г.
Съгласно чл. 365 от ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват съществуващ
спор или избягват един възможен спор чрез взаимни отстъпки. Със спогодбата могат да се
изменят или погасят съществуващи задължения или да поемат нови задължения спрямо
правоотношението, което уреждат. Именно поради това, при подаване на заявление и при
издаване на заповедта по чл. 417, т. 3 от ГПК съдът установява съществуване на вземане,
удостоверено с предвидения в закона документ. Договорът за спогодба, както и всеки друг
договор, има силата на закон за страните, които са го сключили– чл. 20а ЗЗД. В тази връзка,
за да е основателен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже, че между страните
е възникнало валидно правоотношение по договора за спогодба, по силата на което
ответникът се е задължил да му заплати претендираната в настоящото производство сума.
За установяване на твърденията си ищецът представя процесният договор за
2
спогодба от ...г. В него е записано, че във връзка лошото изпълнение на възложените на ...
СМР по изграждане на вътрешни ВиК инсталации в жилищен комплекс „...“, находящ се в
гр. ..., кв. ..., в резултат на което са проявени множество дефекти и недостатъци на работата,
установени с писмена кореспонденция между страните, ответникът се е задължил да
възстанови на ищеца в срок до 31.12.2020г. неоснователно получения от него аванс в размер
на 12 000 лв. и в същия срок да внесе в полза на възложителя сумата от 2 951 лв.,
представляваща неудържана сума за гаранция за неизпълнение, съгласно чл. 10, ал. 3 от
Договора.
Правоотношенията между страните, за уреждането на които е сключено
споразумението, са изяснени и с показанията на разпитания по делото свидетел А. Р. Ж.,
които след внимателна преценка и при отчитане на евентуалната им заинтересованост от
изхода на делото, съдът кредитира като логични, последователни и безпротиворечиви.
Свидетелката сочи, че заема длъжността „мениджър-проекти“ при ищеца, като в тази
връзка водила комуникацията и с ответника по повод некачественото изпълнение на
договора за изграждане на ВиК инсталация. Последното породило проблеми с вертикалните
и хоризонталните щрангове, както и в апартаментите, като тези проблеми били свързани с
пексилните връзки, протичащи водомери, кондензни тръби. Ищецът отстранявал повредите
за своя сметка, но с оглед на зачестилите ремонти взел решение да потърси отговорност от
ответника. Първоначално подписали споразумението в обикновена писмена форма, а след
това извикали нотариус в офиса на дружеството, пред когото подписали процесното
споразумение с нотариална заверка на подписите. Свидетелката заявява, че управителят на
ответното дружество не оспорвал по никакъв начин необходимостта да поеме отговорност
за дефектиралата работа, поради което подписал споразумението и в качеството му на
порчител на представляваното от него дружество.
Съдът, при съвкупния анализ на събраните доказателства приема за доказано по
делото, че с процесното споразумение са уредени отношенията между ищцовото и ответното
дружество, произтичащи от договора за възлагане на СМР от 15.06.2020г., неговото
неизпълнение и подлежащите на връщане суми от ответника.
Въпреки разпределената му доказателствена тежест в процеса ответникът не
ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си за упражнена спрямо него физическа
или психическа принуда, от която да следва извод за липсата на съгласие от негова страна за
обвързване с последиците по договора за спогодба.
Вземането е с настъпил падеж и ответникът не доказва погасяването му с плащане.
Ето защо съдът намира, че договорът за спогодба е валиден и обективира подлежащо
на изпълнение вземане в полза на ищеца от ответника в претендирания размер, поради
което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само ищецът.
3
Съгласно указанията, дадени с т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г.,
постановено по тълк. дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС исковият съд следва да
се произнесе по дължимостта на разноските и за заповедното производство.
Ищецът е направил разноски в заповедното производство в размер на 299,02 лв. за
платена държавна такса и 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение, които му се следват от
ответника.
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 299,02 лв. за
платена държавна такса и 1 500 лв. за адвокатско възнаграждение, които също му се следват
от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск по реда на чл.
422, вр. с чл. 415 ГПК с правно основание чл. 365 ЗЗД по отношение на „...“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от П. Ц. Ц. със седалище и адрес на управление гр. ..., ж.к. „...“,
ул. „...“ №... съществуването на вземането на ..., ЕИК ..., представлявано от С. С. със
седалище и адрес на управление ... за сумата от 14 951 лв., представляваща неплатено
задължение по договор за спогодба от ...г. с нотариална заверка на подписите с рег. № .../...г.
на нотариус Цветелина Гечева с район на действие РС-..., с рег. № 594 на НК, ведно със
законната лихва от 19.01.2021г. до окончателното плащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
04.03.2021г. по ч.гр.д. № 2761/2021г. по описа на СРС, 113 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „...“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от П. Ц. Ц. със седалище и адрес на управление гр. ..., ж.к. „...“, ул. „...“ ... да
заплати на ...“ ЕООД, ЕИК ..., представлявано от С. С. със седалище и адрес на управление
... сумата от 1299,02 лв. за разноски в заповедното производство и сумата от 1799,02 лв. за
разноските в настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4