Р Е Ш Е Н И Е
№
262178
05.08.2021 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХIV граждански състав, в публично заседание на тринадесети
юли две хиляди двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица
Марджева,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 16151 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна
квалификация чл. 558, ал. 7 КЗ.
Предявен е
осъдителен иск от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: ****,
против Н.С. Д..
В исковата
молба е посочено, че на ****. в град П., при движение по ****, ответникът,
управлявайки л.а. Ш., не спазва
необходимата дистанция и удря движещия се пред него л.а. Ответникът управлявал
автомобила без застраховка ГО, поради което ищецът заплатил обезщетение в
размер на 964.77 лева за нанесените щети. Моли за осъждане на ответника да
заплати сумата, ведно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба, като ответникът не се явява в о.с.з.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От
приложените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, се
установява, че настъпилото ПТП е причинено от ответника, който при управление на
лек автомобил е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата и не се
е движел на такова разстояние зад друго МПС, че да може да спре, когато то
намали скоростта или спре рязко. Нарушена е разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
Представен
е протокол за ПТП от **** г., съставен след настъпването на инцидента, в който
е посочено, че на ****. между управлявания от ответника автомобил Ш. и лек
автомобил „***“, в ****, се е реализирало ПТП, при което управлявания от
ответника лек автомобил не е спазил дистанция от движещия се пред него
автомобил „****“ и се блъска в него. Протоколът е съставен след инцидента, без
посещение на място, като е подписан от страните и длъжностното лице.
Неоспореният констативен протокол за пътно-транспортното произшествие, съставен
от органите на МВР в кръга на възложените им служебни задължения съставлява
официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална
доказателствена сила. В настоящия случай, предвид съставянето на протокола след
датата на инцидента и без посещение на място, документът удостоверява единствено
направените пред длъжностното лице изявления на участниците относно
обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП. В същата насока са
твърденията на ищеца, както и заключението на приетата САТЕ, която съдът
кредитира. В нея, вещото лице дава заключение, че между механизма на ПТП и
вредите по автомобила има причинна връзка. Ответникът не оспорват
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, нито някой от
представените в тази насока документи, вкл. подписания от него протокол на ПТП.
Предвид горното, съдът намира, че от съвкупния анализ на всички събрани
доказателства се достига до един единствен категоричен извод за настъпването на
инцидента, на посочената дата, между посочените страни и при описания механизъм
на ПТП. Съгласно приетата САТЕ е налице и причинно-следствена връзка между
механизма и нанесените вреди.
Вследствие
на инцидента на лекия автомобил ***, собственост на ***, са причинени щети, които са били констатирани в
протокола за ПТП, описани в техническа експертиза за щета и за тях е било
определено обезщетение в размер на 964.77 лева. То е било изплатено на
пострадалия, видно от преводно нареждане от ****. Установява се от
представената справка, че водачът (ответник) е управлявал МПС без сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, която би покрила причинените от него
вреди на трети лица.
В случая
са налице предпоставките на чл. 558, ал. 7 КЗ, тъй като след изплащане на
обезщетението, ищецът встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното и разходите.
Съгласно
разпоредбата на чл. 390 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите необходими за ремонт надвишава 70%
от действителната му стойност. Според изготвената САТЕ, общата стойност на
необходимите средства за възстановяване на увредения автомобил, в т. ч. разходи
за труд и части, възлиза на сумата от 3707.86 лева. Експертът сочи, че средната
пазарна стойност на автомобила към датата на настъпване на ПТП е била в размер
на 1381 лева. С оглед изложеното разходите за възстановяване на автомобила
надвишават 70% от неговата действителна стойност, поради което е налице тотална
щета по смисъла на закона.
Вещото
лице посочва, че при продажбата на автомобила за вторични суровини,
собственикът би могъл да получи около 400 лева. При така събраните
доказателства дължимото обезщетение е в размер на сумата от 981 лева, която
представлява разликата между средната пазарна цена на МПС и стойността на
запазените части към момента, а именно 400 лева. Ищецът е платил и претендира
по-малка стойност, а именно 964.77 лева, поради което искът следва да бъде
уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените от него разноски в производството в размер на 205 лева
за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.С. Д., ЕГН **********, да заплати на Гаранционен фонд, с административен адрес гр. София,
ул. „Граф Игнатиев” № 2, сумата от
964.77 лева /деветстотин шестдесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща регресно вземане за изплатено от Гаранционния фонд по щета № ****
г. обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „****“ с рег. № ****, причинени
вследствие на ПТП, реализирано на ***. в гр. П., при движение ****, от Н.С. Д.,
като водач на МПС „****”, с рег. № ****, като е управлявал МПС, без да е има
сключен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда на
03.12.2020 г. до окончателното й погасяване, както и разноски по делото в размер на 305.00 лева /триста и пет лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната
банкова сметка, ***- IBAN: ***- Уникредит
Булбанк АД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.