РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 02.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3394 по описа за
2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Б.И.В.
е предявил осъдителни искове срещу З. „А.“
АД, по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Подържа твърдения, че на 19.08.2016 г. на път ІІ-82 е настъпило ПТП,
като И.К.С., управлявайки лек автомобил Тойота модел „Корола“, рег. № ********с посока на движение
от Самоков за София, на около 2 245 м. след № 316 на ул. „Самоковско шосе“
в с. Кокаляне, при навлизане в десен за завой, поради движение с несъобразена с
пътните условия скорост, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал
ПТП с движещия се в обратна посока, в собствената си пътна лента лек автомобил Форд
модел „Ескорт“, рег. № ******МХ, управляван от С. И.В.. При така описаното ПТП били
причинени по твърдения телесни увреждания на водача и пътниците в лек автомобил
Форд модел „Ескорт“ сред които е и пострадалия Б.В..
Заявява правни и фактически
доводи, че в резултат на произшествието претърпял множество травми, изразяващи
се в контузия на главата с периорбитален хематом около лявото око – разстройство
на здравето, причинило болки и страдания
за повече от 30 дни; Контузия на дясна китка – временно разстройство на
здравето, временно неопасно за живота. Контузия на дясното коляно, придружена с
оток – разстройство на здравето причинило затруднение на движенията на долен десен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни; Контузия на дясна подбедрица – временно
разстройство на здравето неопасно за живота, причинило болки и страдания.
Множество кръвонасядания и охлузвания по
тялото-разтройство на здравето, неопасно за живота.
Поддържа, че в резултат на
причинените му травми бил приет по спешност в МБАЛ „Военномедицинска академия“,
където му били направени ренгенографии на черепа, носните и лицевите кости,
консултиран е от хирург. Тъй като състоянието му не изисквало хоспитализация, бил
освободен от лечебното заведение, като бил насочен към личния си лекар за
продължаване на лечението и проследяване на състоянието му. Травмата оказала сериозно влияние върху ежедневното му. Не е бил в състояние
да се облича сам, не могъл да осъществява работата си пълноценно, за да
осигурява издръжката на семейството си. Към настоящия момент, макар и от ПТП -
то да са били изминали седем месеца, твърди, че не е напълно възстановен от
получените телесни увреждания. Изпитвал често силно главоболие, придружено със
световъртеж, страдал от безсъние, изпитвал постоянно безпокойство. Вследствие
на травмата усещал периодични болки в областта на лявата китка и десния крак,
като същите се засилвали при промяна на времето – при по-студено и по-влажно
време. Излага, че движенията на увредените му крайници са затруднени и
ограничени.
Твърди, че към момента на ПТП за лекия автомобил марка „Тойота модел „Корола“,
с рег. № ********е налице валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, полица № BG/11/115003195140, със срок на
валидност от 31.12.2015 г. до 30.12.2016 г. при З. „А.“ АД.
Във
връзка с получените увреждания от станалото ПТП, ищецът твърди, че на
11.11.2016 г. подал молба до ответното дружество за изплащане на обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, по която била образувана щета №
10016100104902. С писмо изх. № Л-11530/24.11.2016 г. ответното дружество отказало
да удовлетвори претенцията му.
Според ищеца, следва да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя – ответник за причинените му неимуществени
вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
последиците от него.
Предвид
изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да му заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 25 500.00 лв. в резултат на настъпило застрахователно
събитие – ПТП, станало на 19.08.2016 г. на път ІІ-82 гр. София - гр. Самоков на около 2245 м след № 316 на ул. Самоковско
шосе в с. Кокаляне по вина на водача на лек автомобил Тойота Корола с рег.№ ********-
И.К.С., поради нарушение правилата за движение по пътищата- движение с
несъобразена с пътните условия скорост. Претендира законна лихва върху сумата
от датата на ПТП – 19.08.2016 г. до окончателно изплащане на сумата. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът З. „А.“ АД, оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва по размер претенцията, като завишена с излагане на правни и фактически
доводи за това. Оспорва наличието на покритие по договор за застраховка ГО за
лекия автомобил Тойота Корола по
цитираната полица към 19.08.2016 г. Оспорва изложените в
исковата молба фактически и правни доводи. Оспорва наличие на всички предпоставки от фактическия
състав за реализиране отговорността на застрахователя – ответник. Оспорва ПТП
да е настъпило по описания механизъм; виновното поведение на водача на лекия
автомобил Тойота Корола и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Твърди, че за водача на този автомобил - И.К.С. ударът е бил непредотвратим.
При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат с поведението на пострадалия – пътник в лекия автомобил Форд Ескорт
/ищец в производството/ с твърдения, че същият е бил без поставен
обезопасителен колан. Оспорва наличието на неимуществени вреди. При условията
на евентуалност оспорва същите да са в степен и интензитет съобразно
твърденията на ищеца. Прави възражение за съпричиняване от фактори, свързани с
общия физиологичен статус и здравно състояние на ищеца, които са допринесли за
уврежданията. Оспорва, като завишени по
размер претенциите с възражения, че не отговарят на критерия за справедливост
по чл.52 ЗЗД. Оспорва наличието на причинна връзка между описаните травми и ПТП, както и фактическите и правни
твърдения на ищеца, че са му причинили неимуществените вреди.
В хода на
производството по настоящото дело е постановена и влязла в сила присъда № 268
от 03.11. 2017 г. по н.о.х.д. № 4565/2017 г. по описа на СГС, по силата на която за виновен за ПТП е признат водача на лекия
автомобил марка „Тойота Корола“ – И.К.С., чиято гражданска отговорност като автомобилист била застрахована при
ответника З. „А.“ АД.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира от фактическа страна следното:
С Присъда от 03.11.2017 г. по н.о.х.д. №
4565/2017 г. по описа на СГС И.К.С., като водач на л.а. „Тойота Корола“, рег. №
******, е признат за виновен, в това че на 19.08.2016 г., на път ІІ-82, с
посока на движение от Самоков за София, на около 2 245 м. след № 316 на
ул. „Самоковско шосе“ в с. Кокаляне, при управление на цитираното МПС, е
нарушил правилата за движение и е причинил смърт на едно лице и средни телесни
повреди на други две лица– временно разстройство на здравето, временно опасно
за живота, по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК – престъпление по чл.
343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „а“, пр. 2 и б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 1
и б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и вр. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а,
ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
изпълнението на което е отложено за срок от три години. Лишен е и от право да
управлява МПС за срок от две години. Присъдата на наказателния съд е влязла в
сила на 24.11.2017 г.
Доколкото влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца /чл.300 от ГПК/,
тези обстоятелства следва да се приемат за установени. С оглед
това, съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача И.К.С. са
установени в настоящия процес с присъда № 268 от 03.11.
2017 г. по н.о.х.д. № 4565/2017 г. по описа на СГС.
Чрез
постановената присъда от наказателния съд, констатациите на САТЕ, изготвена от
вещото лице А. и събраните писмени доказателства се установява следният
механизъм на ПТП: На 19.08.2016г. около 16.00 часа лек автомобил
„Форд Ескорт“ с ДК № ******MX, управляван
от С. И.В., се движил по пътя за гр. Самоков „Самоковско шосе“ със скорост
около 50 км/ч и на около 2245 метра след ориентира навлязъл в ляв завой. Пътната
настилка била мокра. По същото време срещу него се движил лек автомобил „Тойота
Корола“ с ДК № ******, управляван от И.К.С., със скорост около критичната за
мокра асфалтова настилка 62 км/ч. Тъй като скоростта му била около или малко
над критичната скорост л.а. Тойота придобил странично плъзгане - занасяне и се
отклонил надясно, навлязъл в лентата за насрещното движение, където се ударил
челно в предната лява част на л.а. Форд Ескорт. Вследствие на удара лек
автомобил Форд бил отблъснат назад и надясно и се установил в лентата си за
движение на десния за него банкет. Лек автомобил Тойота се отклонил в дясно по
посоката му на движение и се установил в покой с предна част посока град
София.
С оглед възраженията на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат в производството са събрани и гласни доказателства в
лицето на свидетеля И.С.-водач на автомобила, причинил ПТП. Чрез
неговите показания се установява, че към момента на произшествието времето е
било дъждовно и мокро, завоите били
плавни, имало видимост, но имало и колона от автомобили. Преди един
десен завой предницата на колата му се разтресла, разлюляла се и последвал
челен удар в насрещната кола. Отворили се въздушните възглавници. Колата му
била по средата на платното след удара. Установява, че при приближаване до
другата кола, с която е реализирал удар видял, че има едно момче на задната
седалка в кръв.
Чрез констатациите на СМЕ и събраните в производството
писмени доказателства (резултати от
рентгенови изследвания и амбулаторeн лист, мед.
свидетелство), се установява, че в резултат на удара при ПТП, на ищеца били
причинени следните травматични увреждания: „Контузия с периорбитален хематомна лявото
око със синьовиолетов цвят, контузия и кръвонасядане на лявата китка,
Кръвонасядане и оток на лявото коляно и дясната подбедрица“.
Установява се, че пострадалият бил
приет в Спешния център на ВМА-София, където му били извършени
рентгенови изследвания на черепа, лицевите кости и гръдния кош; били проведени
консултации с лекари от различни специалности. В резултат, не били установени
костни увреждания (фрактури) на носните кости, черепа, лицевите кости и гръдния
кош. След установяване на травматичните увреждания, пострадалият бил освободен
от болницата и лечението му продължило амбулаторно с назначени контролни
прегледи, предписан режим и обезболяващи лекарства.
Установява се чрез
СМЕ, че при извършения контролен медицински преглед на 24.08.2016 г. на пострадалия били описани мекотъканните
увреждания от претърпяното ПТП: „Контузия с периорбитален хематомна лявото
око със синьовиолетов цвят, контузия и кръвонасядане на лявата китка,
Кръвонасядане и оток на лявото коляно и дясната подбедрица“.
При извършения нов медицински преглед
на 28.08.2016 г. пострадалият бил освидетелстван, като му било
издадено: Медицинско свидетелство № 1203/28.08.2016 г. с описаните по-горе
травматични увреждания.
Чрез констатациите на
СМЕ, които съдът възприема като обективно и компетентно дадени се установява, че
претърпените травматични увреждания на ищеца са отзвучали за срок до 30 дни.
През посочения период пострадалия е търпял -болки и страдания, като най - интензивни
те са били през първите 2 седмици. След този период болките са станали само
периодично явяващи се при внезапна промяна на временно, но тези болки бързо са
отзвучавали след употреба на обезболяващи средства.
От заключението е видно, че описаните травми често се срещат при пътуващи в автомобил и претърпели ПТП. Според
експерта, уврежданията се дължат на удари от твърди, тъпи предмети от които е
изградено вътре автомобилното купе, които удари са в областта на главата, тялото
и крайниците на пътуващите в автомобила. Такъв бил и механизмът за получаването
на уврежданията при ищеца. Установява се, че към момента на ПТП ищеца е пътувал
най- вероятно на задната седалка в лекия автомобил, управляван от С. И.В.. Според
експерта, ударът бил челен с преобладаване в лявата челна част на автомобилното
купе. При удара, поради развилите се мощни инерционни сили тялото на ищеца Б.В.
внезапно се изместило в предно-лява посока и е понесло удари вътре в
автомобилното купе.
Установява се, че травматичните увреждания, получени от пострадалия са
мекотъканни и са му причинили: „ временно разстройство на здравето неопасно
за живота “. Според СМЕ няма данни от увреждания във
връзка с поставен обезопасителен колан. Поради това експертът е направил извод,
че по време на инцидента В. най – вероятно е бил без поставен колан, което е
позволило на тялото да бъде „свободно подвижно“ вътре автомобилното
купе и е понасяло удари от интериора на автомобила. Експертът
заявява, че някои от травмите при поставен колан нямаше да се получат, но при
челен удар при поставен колан, могат да се получат други по вид увреждания в
областта на гърдите от предпазния колан или леки увреждания от страничните
удари в областта на главата и долните крайници, тъй като те и при поставен
предпазен колан винаги остават свободно подвижени.
Чрез събраните в производството
гласни доказателства, показанията на свидетеля Зорка Величкова, преценени
съобразно указаното в чл.172 ГПК /съпруга на ищеца/, които съдът кредитира като
последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, се
установяват следните релевантни за спора факти: В резултат на произшествието на
съпругът й били причинени наранявания по главата, а окото и кракът му били
подути. Не можел да ходи, три месеца не можел да стъпва на крака си. Нямал здравни
осигуровки и не можел да остане за лечение в болница. Трудно се обслужвал сам, придържал се за рамото на съпругата си и по
този начин тя го водела до тоалетна. Не
можел да работи нищо. Приемал само обезболяващи лекарства. Оплаквал се е, че го
боли главата и чувствал изтръпване в
дясната част на главата. Според свидетеля Величкова пострадалия и до сега имал
болки и в главата, и в крака.
В
производството не бе спорно и се установи, че към момента на ПТП – 19.08.2016
г., за автомобила, чиито водач е реализирал станалото ПТП, е бил налице валидно
сключен договор с ответното дружество по з.п. № BG/11/115003195140, валидна за периода
31.12.2015 г. – 30.12.2016 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди в размер на 25 500 лв., както и акцесорна претенция за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата от датата на увреждането – 19.08.2016 г. до окончателното
ѝ изплащане.
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът намира, че сочените предпоставки се установиха чрез
обсъдените и събрани в производството доказателства. Установи се, че вредите,
чиято обезвреда се претендира са в причинно – следствена връзка с
противоправното деяние на водача на лекия автомобил И.К. С.с причинените от
това застрахователно събитие травматични увреждания: „Контузия с периорбитален хематомна лявото око със
синьовиолетов цвят, контузия и кръвонасядане на лявата китка, Кръвонасядане и
оток на лявото коляно и дясната подбедрица. “
С
разпоредбата на чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП е вменено
задължението за водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Според
настоящия състав, водачът на автомобила не е изпълнил сочените задължения и с
поведението си е станал причина за настъпилото ПТП – нарушение по чл. 20, ал. 1
и 2 от ЗДвП. С оглед на така изложеното и предвид присъда № 268 от 03.11.2017
г. по н.о.х.д. № 4565 по описа на СГС за 2017 г., съдът намира, че поведението на
водача на автомобила е в противоречие с предписаното в цитираните норми
поведение и е противоправно, съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. Ето защо са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на автомобила марка
„Тойота“ модел „Корола“ по отношение на причинените вреди от процесното пътно –
транспортно произшествие.
От
изложеното следва изводът, че вредите, чието обезщетение се претендира са в
причинно – следствена връзка с противоправно деяние на водача на лекия
автомобил И.К.С., чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована
при ответника – застраховател.
С
имуществената застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна
закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението ѝ е да репарира,
в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено
лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската
отговорност на застрахования делинквент. По тази причина непозволеното
увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и
последното ще е налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като
съгласно ППВС № 7/77 г. от 04.10.78 г. отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" е функционална, тъй като е
обусловена от отговорността на самия застрахован.
Предвид
гореизложеното, и доколкото между страните е безспорно установено наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
съдът намира, че ответното дружество отговаря по предявените искове.
В тежест на
ищеца бе да докаже настъпването на неимуществените вреди, свързани с
претърпените болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като критерий за
определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в
практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразено с конкретния случай.
За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен
от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка,
паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от
време.
В производството бе установено, че в резултат на
пътно-транспортното произшествие на ищеца е било причинено травматично
увреждане: „Контузия с
периорбитален хематомна лявото око със синьовиолетов цвят, контузия и
кръвонасядане на лявата китка, Кръвонасядане и оток на лявото коляно и дясната
подбедрица“.
Предвид
възрастта на пострадалия – 54 навършени години към датата на ПТП, вида и
характера на причинените травми, негативното отражение на произшествието върху
психологичното му състояние, периодът на възстановяване /в случая около 30 дни/, при съобразяване затрудненията и ограниченията,
които пострадалия е изпитвал в ежедневното си обслужване, необходимостта от чужда
помощ в ежедневието си през възстановителния период; обстоятелството, че към
настоящия момент пострадалия все още изпитва болки, съдът
намира, че следва да определи справедлив размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди, причинени от увреждането, предмет на
разглеждане по настоящото дело, съгласно чл. 52 от ЗЗД – сумата от 8 000.00 лв.
С
оглед изложеното, за разликата над сумата от 8 000.00 лв. до предявения размер от 25 500.00 лв.,
съдът намира претенцията за неоснователна и като такава, същата следва да бъде
отхвърлена.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани
почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева
за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и
повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ
/отм./. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК, РЕШЕНИЕ № 73 от
27.05.2014 Г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият състав
споделя напълно изразеното в цитирания случай становище, че независимо от
функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Предвид наведеното от ответника
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, следва да бъде изследван
въпросът дали със своето поведение пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение
по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, поради нарушение правилата
за движение /чл. 137а, ал. 1 ЗДвП/, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан
в МПС в движение. От представените по делото
писмени доказателства не се установи на къде е пътувал пострадалия. Според заключението
на вещото лице по СМЕ, че някои от травмите при поставен колан
нямаше да се получат, но при челен удар при поставен колан, можели да се
получат други по вид увреждания в областта на гърдите от предпазния колан или
леки увреждания от страничните удари в областта на главата и долните крайници,
тъй като те и при поставен предпазен колан винаги остават свободно подвижени.
При
описания в САТЕ и възприет от настоящата инстанция механизъм на ПТП, съдът
счита е имало условия за влизане в допир на горните и долни крайници и главата
на пострадалия до вътрешните части от интериора на автомобила, от които удари с
твърди и тъпи предмети са получени травмите при ищеца. Поради тази причина
дори, пострадалият да е бил с предпазен колан, причинените телесни увреждания
биха били със същия характер. В конкретния случай, ответникът не е доказал по
правилата на чл. 154 от ГПК фактите, на които основава твърденията си, а
именно, че при правилно поставен предпазен колан, ищецът не би получил телесни
увреждания или получените такива не биха били толкова интензивни. Изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В
този смисъл следва да се отбележи, че самият факт на непоставяне на предпазен
колан не е сам по себе си съпричиняващ фактор, т.е. не е достатъчно само да
бъде констатирано нарушение от страна на пострадалия, изразяващо се в
непоставяне на предпазен колан, а е необходимо то да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат, а намаляването
на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е допустимо само ако са
събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в
по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвала предпазен
колан. Поради тази причина
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат следва да
бъде оставено без уважение.
С оглед частичната
основателност на главния иск следва да бъде уважена и заявената акцесорна
претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на увреждането.
Доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността
на деликвента, разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ще следва да се приложи и
по отношение на застрахователя. В конкретния случай, обаче, ищецът е изменил
искането си в съдебно заседание и е поискал присъждане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда,
поради което и с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ГПК, съдът счита, че
застрахователят следва да бъде осъден да заплати обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди,
считано от датата на постъпване на исковата молба в съда - 17.03.2017 г. до
окончателно погасяване на задължението, така както е заявено в открито съдебно
заседание, проведено на 04.04.2018 г.
По отношение
на разноските:
Съгласно направеното искане в молбата от 03.10.2018 г.
на лист 92, в полза на процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК и чл. 38 от ЗА, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение,
тъй като по делото е налице доказателство за осъществяване на основанията по
чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за безплатна правна помощ (договор за правна помощ и
съдействие № 805236 от 02.10.2018 г. на лист 93). Дължимата сума е в размер на
406,27 лв.,
съразмерно на уважената част от иска, изчислена върху заявената претенция във
основа на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което с оглед цената на иска, е 1295,00 лв. без
ДДС, тъй като по делото не е представено доказателство за регистрация на
адвоката по ЗДДС.
Ответникът,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, е сторил разноски в общ размер
на 590 лева, като претендира юрисконсултско възнаграждение, в
размер на 450 лева, като
има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете на основание чл.
78, ал. 3 вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК в общ размер на 713,72 лв.
Ответникът
следва да заплати в полза на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 320,00 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от иска.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗК „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати
на Б.И.В., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./,
сумата от 8 000.00 (осем хиляди) лева -
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от травматично увреждане: „Контузия с
периорбитален хематомна лявото око със синьовиолетов цвят, контузия и
кръвонасядане на лявата китка, Кръвонасядане и оток на лявото коляно и дясната
подбедрица“, настъпило вследствие на пътно-транспортно произшествие,
станало на 19.08.2016 г. на път
ІІ-82 гр. София - гр. Самоков на около
2245 м след № 316 на ул. Самоковско шосе в с. Кокаляне по вина на водача на лек
автомобил Тойота Корола с рег.№ ********- И.К.С., поради нарушение правилата за
движение по пътищата, чиято гражданска отговорност е
била застрахована при ответника съгласно полица № BG/11/115003195140, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в
съда - 17.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за разликата над 8 000.00 лв.
до пълния предявен размер от 25 500.00 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „А.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат
М.С.Д., ЕГН **********, от
Адвокатска колегия гр. София, с адрес на кантората в гр. София, бул. „********на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата от 406,27 лв. - адвокатско
възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА Б.И.В., ЕГН **********, с адрес ***А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 713,72 лв. –
разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „А.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 320,00
лв., представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: