Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №260000/ 26.1.2024г.

 

                                гр.Ямбол........26.01........2024 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На.........................двадесет и втори...януари...….....................................

  През две хиляди двадесет и четвърта година,..........в състав:

                                                         Председател: Галина Вълчанова

 

  като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова.................т.д.№ 12

по описа за 2020 година…., за да се произнесе взе предвид следното:

Пред ЯОС е депозирана искова молба от М.Л.К. *** в качеството си на съдружник в „***“ ООД гр.Ямбол против „***“ ООД гр.Ямбол, с която се претендира съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразни всички решения от дневния ред на проведеното на 14.02.2020 г. Общото събрание на съдружниците на „***“ ООД, както и присъждане на направените по делото разноски. Твърди се, че ОСС на 14.02.2020 г. е проведено след отправено до ищцата нотариална покана и проведени няколко събрания при същия дневен ред с оглед провеждане на преговори и разрешаване на спорните въпроси. Счита се, че всички решения са незаконосъобразни, тъй като не са налице изложените в нотариалната покана и възприети в решението по т.1 от дневния ред правни и фактически основания за изключване на съдружника М.К.. Постоянното присъствие в седалище на дружеството на съдружника М.К. (както и на който е да е съдружник) не е изначално необходимо за осъществяване на дейността на дружеството, нито се изисква от закона или от дружественият договор. Обсъждането на въпроси по дейността на дружеството, касаещи съдружниците, също не е необходимо да става лично или чрез провеждане на общо събрание на дружеството и вземане на решения на същото. В тази връзка, налице е многобройна електронна кореспонденция между съдружниците, по повод на дейността на дружеството. Видно от обявените актове и протоколи от ОСС по партидата на дружеството, съдружникът М.К. е участвала в необходимите общи събрания, където се изисква писмено решение на съдружниците. Небоснован и недоказан е и изводът в т.1 от нотариалната покана, че съдружникът М.К. е била незаинтересована и е бездействала, с което блокирала дейността на "ПЛАЗА ТРЕИДИНГ" ООД. Такива доказателства нито са представени, нито са посочени дори, а "ПЛАЗА ТРЕИДИНГ" ООД освен това не развива и дейност, видно от обявените в ТРРЮЛНЦ актове (ГФО и деклараци за неактивност). Невярно е твърдението в нотариалната покана за неподписване на протоколи на ОСС (редовно свикани) за ГФО и неучастие поради това в работата на дружеството. Не е налице възникнало задължение за нито един от съдружниците за внасяне на допълнителни парични вноски вследствие на ОСС от 01.03.2015 г. Отделно от това, не са доказани и твърденията на управителя-съдружник В.И. за наличие на необходимост към 01.03.2015 г. за такива вноски, т.е. за текущи изискуеми задължения на "ПЛАЗА ТРЕИДИНГ " ООД, които да изискват допълнително финансиране от съдружниците в посоченият размер от 39 492 лв. на съдружник. Твърденията за съществуващи изискуеми задължения на дружеството, налагащи внасянето на допълнителни парични вноски в посочените размери, са недоказани и необосновани, както и тези на съдружника В.И. за заплатени от нея задължения на дружеството в посочените от нея размери. От формална гледна точка, заплащането от единият съдружник на задължения на дружество не води до задължение за погасяване от другият съдружник на половината от това плащане, а води до възникване на кредитно отношение между платилият съдружник и дружеството, т.е. дружеството дължи възстановяване на 100% от платеното (тъй като това е заем), но при липсата на решение на ОСС за допълнителни парични вноски никой от съдружниците няма задължение за внасяне на такива. Съдружникът участва във вземането на решения и обсъждането на дейността, като обаче не налице валидно задължение за заплащане на допълнителни парични вноски -както поради липса на обвързващо валидно решение на ОСС в този смисъл, така и поради липсата на твърдените от другия съдружник изискуеми (а някои - и платени от нея) задължения. Поради липсата на основания и мнозинство за решенията по т. 1 от дневния ред, не са налице основанията и мнозинство за вземане на решенията по т.2 и по т.3 от дневния ред.

 В срока по чл.367 от ГПК писмен отговор от ответника е постъпил и с него се оспорва предявения иск като неоснователен, желае се отхвърлянето му и присъждане на разноските. Изложените твърдения и аргументи от ищеца се считат за неоснователни и необосновани, както и за противоречащи на приложените към исковата молба писмени доказателства. Законът е дефинирал изрично търговското предприятие като „съвкупност от права, задължения и фактически отношения", смисълът на които далеч не се изчерпва в размен на безрезултатна електронна кореспонденция, поради което осъществяването на дейността на дружеството включва вземане на конкретни решения и предприемане на конкретни действия с оглед опазване на интересите му и е необходимо присъствието на съдружника. Твърдението, че неподписването на протокола от проведено общо събрание на 20.04.2018 г., на което събрание е присъствала ищцата поради факта, че не са били налице формулирани предложения за гласуване, също се счита неоснователно поради факта, че формулировката на решенията не е делегирана на съдружника упражнил правото си за свикване на общо събрание, а е в компетентността на общото събрание, като се води протокол за дискусиите и взетите решения. По аргумент на обратното, присъствието на съдружника не е равнозначно на участие на съдружника в работата на дружеството. Относно изложеното твърдение, че никога не е провеждано ОС на 01.03.2015 г. и че съдружника М.К. не е канена на такова, че протоколът е антидатиран и съставен след това, то същото е невярно и не кореспорендира с приложените доказателства. Ищцата е присъствала на посоченото общо събрание и е била уведомена за взетите на него решения, като е отказала да подпише протокола. Общото събрание на 14.02.2020 г. е редовно свикано и взело валидни и обвързващи решения. Спазена е процедурата на чл.126, ал.1 от ТЗ за уведомяване на съдружника. Налице са твърдените в нотариалната покана основания, възприети във взетите решения от дата 14.02.2020 г. По т.2 и т.3 от дневния ред на ОС от 14.02.2020г. са налице и основания и мнозинство за вземане на решения.

Ищцата се е възползвала от възможността и в срока по чл.372 от ГПК е депозирала допълнителна искова молба, с която поддържа първоначално предявения иск. Възразява се за липса на представителна власт за адв.М.Х., изготвила отговор на исковата молба, тъй като ответното дружество освен управителя В.Ж. И. се представлява заедно с още един управител, който не е упълномощил адв.Х. да подаде писмен отговор. Предявен е инцидентен установителен иск да бъде признато за установено между ищцата и ответното дружество, че решенията за внасяне на допълнителни парични вноски, отразени в протокол от общо събрание на съдружниците от 01.03.2015 г., са нищожни, като липсващи, респективно - невзети. Изложени са съображения в тази насока за това, че такова събрание не е свиквано и не е провеждано при участието на двамата съдружници, не е вземано решение за внасяне на допълнителни парични вноски, както е отразено в протокола. Същият протокол е антидатиран и съставен от съдружника В.И. за целите на нотариалната покана за изключване на ищцата като съдружник. Оспорва се внасянето на сумата 10 000 лв. на 28.03.2015 г. въз основа на взето решение на ОСС от 1.03.2015 г. и е оспорен частния документ представен с ОИМ – ПКО № 4 от 28.03.2015 г. – като неверен относно вписаното н документа основание за внесената сума. Оспореният ПКО е подписан от съдружника-управител В.И., но е и от вносителя М.К..

От ответника е депозиран допълнителен отговор на исковата молби и на предявения инцидентен установителен иск. Относно възраженията на ищцата за липса на представителна власт относно упълномощаване на адв.Х., е представен препис-извлечение от акт за смърт на З.Л.Т., починала на 28.11.2019 г., която е била вторият управител на ответното дружество, т.е. същото се представлява от другия управител В.И.. От ответника също се оспорва ПКО от 28.05.2018 г. като неверен относно вписаното в документа основание – за текущи разходи.

Относно предявения инцидентен установителен иск, същият се оспорва поради това, че конкретните хипотези на липсващо решение като основание за нищожност са: когато въобще не е проведено общо събрание на търговското дружество или когато такова е било проведено, но въпросът не е бил предмет на обсъждане и взето решение на това събрание. Нарушенията на процедурата по свикването и провеждането на ОС, наличието на кворум и необходимо мнозинство за вземане на решенията води до тяхното опорочаване, но не ги прави липсващи, а незаконосъобразни.

Съдът квалифицира исковете с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията взети на ОСС от 14.02.2020 г. и инцидентен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.71 от ТЗ за установяване нищожност на решението взето на ОСС от 1.03.2015 г.

След изготвяне на доклада по делото преди провеждане на съдебно заседание, ответното дружество е заявило, че признава предявения от ищцата иск, а ищцата е заявила, че е съгласна с направеното признание на иска.

В съдебно заседание, страните редовно призовани - ищцата не се явява, а ответникът не изпраща законен представител и не се представляват от процесуален представител.

Съдът счита, че са налице условията на хипотезата на чл.237 от ГПК – когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Тъй като съгласно чл.237 ал.2 от ГПК в мотивите е достатъчно да се укаже, че решението се основава на признанието на иска, съдът няма да излага други мотиви освен тези.

Поради изложеното съдът счита, че предявените искове с правно основание чл.74 от ТЗ и чл.124 от ГПК вр. чл.71 от ТЗ следва да се уважат като бъде прогласена нищожността на взетото на ОСС от 1.03.2015 г. решение и да бъдат отменени всички взети решения на ОСС от 14.02.2020 г.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и направените в настоящото производство разноски в размер 130 лв.

На основание изложеното, ЯОС

 

                                                 РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М.Л.К., ЕГН ********** *** със съдебен адрес ***-63, офис 1 адв.Х.М.,*** иск с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.71 от ТЗ, че решението взето на ОСС от 1.03.2015 г. на „***“ ООД, ЕИК ********* гр.Ямбол, а именно: за финансиране дейността на „Кабиле“ ЕООД гр.Ямбол задължава собствениците на капитала: М.Л.К., ЕГН ********** и В.Ж.И., ЕГН ********** да направят допълнителни парични вноски в „Кабиле“ ЕООД в размер по 39 492 лв. Е НИЩОЖНО.

ОТМЕНЯ на основание чл.74 от ТЗ всички решенията взети на ОСС на „***“ ООД, ЕИК ********* гр.Ямбол от 14.02.2020 г.

ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ********* гр.Ямбол на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на М.Л.К.,*** направените по делото разноски в размер 130 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Апелативен съд Бургас.

 

                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: