О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №
Врачанският окръжен съд, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: АГНЕСА
СТАВАРОВА
с участието на секретаря Миглена
Костадинова
и прокурора Николай Лалов, като разгледа докладваното от Агн. Ставарова
ЧНД N 165 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано въз основа на молба от Ч.Б.К., изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора Враца, с искане да бъде условно-предсрочно
освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода.
В молбата навежда доводи, че е изтърпял изискуемата се част от наложеното му наказание
и е придобил право за условно-предсрочно освобождаване.
Към молбата са приложени
писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за
оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и
личното затворническо досие на осъдения Ч.К..
В съдебно заседание
осъденият поддържа молбата.
Упълномощеният от
началника на Затвора гр. Враца инспектор "РД" А. М., със Заповед № Л-2637/03.12.2020 г. изразява
становище за неоснователност на искането. Представя актуална справка за размера
на изтърпяното наказание лишаване от свобода и неизтърпяната част от същото.
Участващият в съдебното
производство прокурор от ОП-Враца дава становище да не се уважава молбата.
Окръжният съд, след като
изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени
доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
От приложената справка от
ОЗ-Враца е видно следното:
С присъда по НОХД №
311/20г. по описа на PC - Бяла Слатина, лишения от свобода Ч.К. е признат за
виновен в извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 НК и осъден на 2 години
лишаване от свобода.
При изпълнение на
наказанието е зачетен предварителен арест в общ размер на 7 месеца 8 дни.
За изпълнение в затвора -
гр. Враца е получено и споразумение по НОХД № 436/2020 г. по описа на PC - Бяла
Слатина, с което К. е признат за виновен и осъден на 10 месеца лишаване от
свобода за престъпление по чл. 194 НК.
Начало на наказанието - 15.09.2020
г. Фактически изтърпял - 6 месеца и 4 дни. Предварителен арест - 7 месеца и 8
дни. Всичко изтърпял - 1 година, 1 месец
и 12 дни. Остава за изтърпяване - 10
(десет) месеца и 18 (осемнадесет) дни.
Причините и
детерминиращите фактори за извършване на престъплението са ниско правно
съзнание, некритичното отношение към криминалните си действия и изградените
нагласи подкрепящи криминалното поведение се сочи в доклада.
При първоначално изготвената
оценка на риска от рецидив е регистриран
среден риск - 53 т.
Като проблемни зони са
очертани „Отношение към правонарушението” - отрича отговорност за собственото
криминално поведение, омаловажа деянието,
липсва мотивация за позитивна промяна; „Взаимоотношения” - липса на родителски контрол и ефективно възпитание в
детството. Вторият баща системно е тормозел Ч. и майка му; „Управление на
финансите” — липсват добри умения за разпределяне на средствата, които са били
изключително недостатъчни; „Начин на живот и обкръжение“ - в близък контакт е
криминално проявени лица, лесно се влияе
от криминалното обкръжение, склонен към
манипулативни и рискови действия; „Емоционални проблеми” - налице е един
симптом на тежко психично разстройство на мислите, т.е. обърканост, държи се
инфантилно, а когнитивните процеси протичат много бавно. „Междуличностни проблеми“
- системно е реализирал агресивно поведение в живота на свобода, осъждан за користно насилствено престъпление,
за което е осъден на основание чл.198 НК /към момента е реабилитиран/, с нисък
праг на търпимост и самоконтрол.
„Умения за мислене“ -
безкритичен към действията си, не разпознава всичките си проблеми, пренебрегва
евентуални негативи от предприетите действия, с неясни бъдещи цели и
многократно повторение на допуснати грешки. Една от най-проблемните зони е
„Злоупотребата е алкохол“. Под влияние на алкохола лишеният от свобода К. е
извършил инкриминираното деяние -палеж на недвижими имоти със значителна
стойност. След злоупотреба с алкохол лишеният от свобода К. става агресивен,
чупи, стъкла, мебели и др. движими вещи. Скрипинговото изследване регистрира високо ниво на агресивна готовност,
конфликтност и отмъстителност.
Рискът от вреди е среден,
но клонящ към висок за обществото. Основание за това е реализираното агресивно
поведение при живота на свобода, извършеното в миналото користно-насилствено
престъпление, липсата на умения за мислене и ниския самоконтрол, който
притежава. С оглед поставената диагноза - разстройство на мисленето е възможно
агресивното поведение да ескалира по сериозност. В конфликтна ситуация е много
вероятно да реагира импулсивно, безразсъдно с агресивни похвати.
Рискът от бягство,
укривателство и самоувреждане на този етап е среден, поради емоционално
нестабилното състояние, което го характеризира като първосигнален и егоцентричен.
Рискът от вреди е среден
за служителите и за останалите лишените от свобода по време на изтърпяване на
присъдата. Склопен към агресивно поведение при засягане на интересите. Не се
съобразява със законовите норми.
В изготвения план на присъдата
като цели са заложени изграждане на критично отношение към деянието, постигане
на доверителен контакт, снемане на тревожността и напрежението, повишаване на
социалната компетентност, подобряване на уменията за разпознаване и разрешаване
на проблемите, насочване към адекватно целеполагане, спазване на реда и
дисциплината, недопускане на агресивни прояви, включване в общо пенитенциарни
дейности и мероприятия за осмисляне на
свободното време. Не
е изготвена ревизия на оценката, тъй като не е изтекъл едногодишния срок по
методически указания на ГД „ИМ“. Въпреки медицинските грижи не се наблюдава
стабилизиране на здравословното и емоционалното състояние. Не се включва в общо
пенитенциарни мероприятия и в трудов процес, тъй като е непредсказуем в
действията си. Общува с ограничен кръг лишени от свобода, тъй като другите го
изолират, поради психичните проблеми.
В условията на местата за
лишени от свобода за изтеклия период от изтърпяване на присъдата, рискът от
вреди запазва стойностите си за обществото - среден. По отношение на служителите
и лишените от свобода риска от вреди се повишава от среден на висок,което е причина да се счита че е
емоционално нестабилен и решен на престъпни
и агресивни прояви,дори в контролирана среда.
Аргумент в тази насока е
наложеното дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, съгласно Заповед №
Л-539/04.03.21 г. за това, че на 08.02.21 г. около 10,50 часа в спално
помещение № 14, лишеният от свобода К. е упражнил физическо насилие върху друг
лишен от свобода, изразяващо се в нанасяне на удари с юмруци в областта на
лицето на лишения от свобода Е. П. С.. С незаконосъобразното си поведение
лишения от свобода К. е нарушил чл.97, т.4 ЗИПЗС и същото се явява
дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.7 във вр. с ал. 1 ЗИПЗС.
По отношение на
извършеното престъпно деяние е слабо критичен. Липсва чувство за вина. Не
приема поведението си за криминално. Не разпознава вредите, които е причинил с
поведението си в обществото и омаловажа рисковете от подобен тип поведение.
Нагласите на лишения от
свобода К. са в подкрепа на извършеното закононарушение.
Липсва саморефлексия и
вътрешен коректив насочващ към поведение съобразно законовите норми при живота
на свобода.
В местата за лишаване от
свобода лишеният от свобода К. не
демонстрира добро поведение.
Рискът от вреди за
обществото се запазва среден. Не осъзнава изцяло тежестта на извършените
закононарушения, не е склонен да ограничава собственото си поведение в
съответствие е правилата и нормите в обществото.
С оглед наличието на
дефицитни зони и слабото повлияване от корекционните интервенции договорените
дейности, отразени в плана на присъдата, администрацията на затвора счита,че не
са изпълнени в пълен обем и цялост. Не е налице критично отношение към миналото
му поведение.
Мотивацията за промяна
модела на поведение е нестабилна и се основава на външни фактори - наложеното
наказание лишаване от свобода и произтичащите от тук ограничения.
Към настоящия етан от
изтърпяване на присъдата лишеният от свобода К. все още не е дал категорични
доказателства за промяна в нагласите си в
подкрепа законосъобразен начин на живот след освобождаване.
Нежеланието му за
спазване на законите и правилата се приемат като предпоставка за продължаване
на престъпната дейност .Вероятността с поведението си да причини вреди в обществото при освобождаване
се повишава. Ръководството на
затвора счита, че молителят не отговаря на изискванията за добро поведение
съгласно чл. 439а НПК.
Този съдебен състав
приема,че от доказателствата по делото
се прави извод за наличие само на една
от двете законови предпоставки за условно-предсрочно освобождаване, затова че е
изтърпял фактически необходимия минимум от наложеното му наказание. Съществува
дефицит в предпоставките, свързани с изискването за добро поведение и
поправяне. Не показва положителни тенденции за промяна. Категориите за видовете
риск не са променени по стойност,дори клонят към влошаване.Към настоящият
момент съобразно този доклад продължават да са налице значими дефицитни зони.Не
е коригирано отношението му към правонарушението-той има оневинителни нагласи и
се смята за несправедливо осъден.Липсва
мотивация за положителна промяна.Има недостатъци в уменията за мислене,проявява
неоправдана агресия към околните.Не
разпознава проблемите си и под въздействието на алкохол е лесно възбудим и
импулсивно реактивен към лоши дела,живее ден за ден според представата му за
комфорт.Външната среда и формираната криминална нагласа,психическите му
проблеми,обкръжението му на свобода се очертават като рисков фактор занапред.Не
е преодоляна вероятността от продължаване на престъпна дейност .Не е дал
достатъчно категорични доказателства за трайна промяна в личен план, по начин че да се направи
неоспорим извод, че в условията на свобода, извън контролирана среда, няма да
допусне други правонарушения. Има обременено съдебно минало и за формирането му
като поправена личност е необходимо да продължи корекционната дейност до
пълното му поправяне за постигане на целите по чл.36 НК.
Това е в основата за постановяване
на отказ за условно предсрочно освобождаване.
На основание горното и във връзка с чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Ч.Б.К.
- роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, български
гражданин, с начално образование, разведен, осъждан, понастоящем в Затвора гр.
Враца, с ЕГН ********** да бъде условно-предсрочно освободен от изтърпяване на
останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено му с присъда по
НОХД № 311/2020г. по описа на PC - Бяла Слатина, с която лишения от свобода Ч.К. е признат за
виновен в извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 НК и осъден на 2 години
лишаване от свобода.
При изпълнение на
наказанието е зачетен предварителен арест в общ размер на 7 месеца 8 дни.
За изпълнение в затвора -
гр. Враца е получено и споразумение по НОХД № 436/2020 г. по описа на PC - Бяла
Слатина, с което К. е признат за виновен и осъден на 10 месеца лишаване от
свобода за престъпление по чл. 194 НК.
Остатъкът от наложеното
наказание е в размер на 10 (десет) месеца и 18 (осемнадесет) дни.
ОПРЕДЕЛЯ 6-месечен срок,
от влизане на определението в сила, в който лишеният от свобода Ч.Б.К. не може
да подаде нова молба за УПО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане
в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: