№ 11820
гр. София, 12.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110122988 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове от П. М. Н.
с ЕГН **********, чрез адв. Д. Г., против “************” АД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: *******, представлявано от законните си представители, както и
срещу “******" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********,
представлявано от законните си представители, с искане за обявяване на недействителен на
договор за паричен заем № 4817150/06.06.2023г., сключен с ответника “************” АД,
като нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от
ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от договора за потребителски
кредит, по силата на която е предвидено в тридневен срок от сключване на договора,
предоставянето на обезпечение от посочените, одобрено от дружество - гарант, както и
сключения между ищеца и “******" ЕООД, договор за гаранция /поръчителство/ от същата
дата , са нищожни на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.21 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и
чл.146 от ЗЗП. При условията на евентуалност с исковете за нищожност са предявени
осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД - за сумата от 208,71 лв.,
представляваща заплатени при липса на правно основание, лихви и неустойки по договора
за паричен заем, както и за сумата от 224, 40 лв., заплатена при липса на правно основание,
по договора за гаранция.
Ищецът твърди, че на посочената дата и с посоченото в исковата молба, предмет /права и
задължения/, сключил с ответника “************” АД, договор за паричен заем, за сумата
в размер на 1000 лв. Поддържа, че на основание чл. 4 от същия, се предвиждало процесния
договор за кредит да бъде обезпечен, в тридневен срок от сключването му, по предвидените
способи, с одобряване от дружеството гарант /втория ответник/ на предоставеното в полза
на ответника обезпечение. По силата на сключения между ищеца и ответника “******"
ЕООД, договор за гаранция, се предвиждало да заплати сума в размер на 673,20 лв.,
дължима на дванадесет месечни вноски към погасителните месечни вноски по договора за
заем, съобразно изготвения погасителен план. Ищецът счита, че договора за паричен заем е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че
договорът за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като
липсвали каквито и да е условия за прилагането на годишния лихвен процент, за да може да
се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително
прилагания от заемодателя. На следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11,
ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа, че в договора за кредит липсвала методика на формиране на ГПР
по кредита, като не било ясно какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата,
доколкото била предвидена дължимостта на таксата за обезпечение на кредита. Сочи, че
след като кредиторът, при формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс,
1
задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем начин да
посочи какво е включено в тях. Поради което договорът бил нищожен и на основание чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала по клаузата за
поръчителство, не била включена в ГПР и ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на
сумата за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че се
цели единствено допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително
възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение с цел да
се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до недействителност на
договора за кредит.
В условия на евентуалност счита, че клаузата на чл.4 от договора за паричен заем, по
силата на които е уговорено сключването на договор за предоставяне на гаранция
/поръчителство/, както и сключения договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/,
предвиждаща заплащането на сума в размер на 673,20 лв., са нищожни на основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.
Намира, че същите са нищожни, поради накърняване на добрите нрави, тъй като се
достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода
на кредитора. Твърди, че е налице липса на еквивалентност, тъй като сумата, която се
претендирала по договора за гаранция /поръчителство/ е в размер на сумата на отпуснатия
кредит. На следващо място, твърди, че същата клауза е нищожна, поради това че се стигало
до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на основание чл. 143, ал. 1
ЗЗП и ал. 2, т. 19 ЗЗП. Навеждат се съображения, че ответниците по делото са свързани лица.
По исковете с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, ищецът твърди, че погасил сума в
общ размер на 1433,11 лв., като сумите от 224,40 лв., са заплатени при липса на правно
основание по договора за гаранция, а сумата от 208,71 лв., са заплатени при липса на правно
основание, суми за лихви и неустойки по договора за паричен заем.
Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът “************” АД, е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Не оспорва, че
между него и ищеца бил сключен договор за паричен заем с посоченото в исковата молба
съдържание, както и че в изпълнение на чл.4 от същия, ищецът избрал да предостави
обезпечение по договора за потребителски кредит, чрез сключване на договор за
поръчителство/гаранция с другия ответник - “******" ЕООД. Оспорва, че договорът за
кредит нарушавал чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Поддържа, че погасителният план имал
изискуемото по ЗПК съдържание. Оспорва, че предоставянето на поръчителство е било
задължително условие за получаване на кредит ,както и че клаузата, предвиждаща
заплащането на сума в размер на 673,20 лв. в договора за предоставяне на гаранция
/поръчителство/ е нищожна на основанията, наведени от ищеца. Поддържа, че ГЛП и ГПР са
формирани в съответствие с правилата на приложимото материално право, поради което
процесните клаузи не се явяват нищожни по см. на ЗПК и ЗЗП. Предвид изложеното моли
съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и съответно да бъдат отхвърлени
като такива. Моли, да бъдат присъдени и разноските по делото.
Вторият ответник “******" ЕООД, в срока по чл.131 ГПК, е подал отговор на исковата
молба, зема становище за недопустимост на предявените искове спрямо него, а при
условията на евентуалност - за тяхната неоснователност. Сочи, се че ищецът доброволно е
избрал способ за обезпечение на сключения договор за парична гаранция, като изложените
твърдения относно нищожността на договора за гаранция/обезпечение, са изцяло
неоснователни, за което се излагат подробни съображения. С оглед на гореизложеното,
исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни, като следва да бъдат
заплатени и сторените разноски.
2
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че на 06.06.2023г., между ищеца и ответника “************” АД
е бил сключен договор за паричен заем №4817150, със съдържанието посочено в исковата
молба, както и договор за гаранция/поръчителство от 06.06.2023г. с ответника “******"
ЕООД.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото
пълно и главно твърдените основания за нищожност на договора за паричен заем, респ. на
посочените в исковата молба, конкретни клаузи от договора, както и от договора гаранция
/поръчителство/ от 06.06.2023г., с “******" ЕООД.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответниците, в едноседмичен срок от уведомяването си, да посочат
изрично дали оспорват, че ищецът е заплатил процесните суми по договора за паричен
заем и по договора за гаранция/обезпечение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.04.2025г. от
10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ обстоятелствата, че на 06.06.2023г., между ищеца и
ответника “************” АД е бил сключен договор за паричен заем №4817150, със
съдържанието посочено в исковата молба, както и договор за гаранция/поръчителство от
06.06.2023г. с ответника “******" ЕООД.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените към
исковата молба, документи.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца препис
от писмения отговор на ответниците.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3