№ 45
гр. Велико Търново, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МЛАДЕН ДИМИТРОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. ГЕОРГИЕВА-ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20214110201003 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от ИВ. К. Д., от гр.Велико Търново, чрез
процесуалния си представител - адв. Л.А. от АК -Монтана, против
Наказателно постановление № НП-5/24.06.2021 г., издадено от Главен
директор на Главна Дирекция „Инспекторат за опазване на културното
наследство" при Министерство на културата, с което за допуснато от Илиев
нарушение по чл. 200, ал. 1, предл. 1, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „а" от
Закона за културното наследство (ЗКН), на основание чл. 200, ал. 1, пр. 1, чл.
229, ал. 2, предл. 1 от ЗКН, както и на основание чл. 36, ал. 2 във вр. чл. 53 от
ЗАНН, за административно нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „а" от ЗКН, му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 5 200 (пет хиляди
и двеста) лева. В жалбата се излагат обширни доводи относно
незаконосъобразността на атакуваното НП, като се моли пълната му отмяна.
Развива обстойно възраженията си в писмено становище.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
Цветомир Шишков - юрисконсулт, редовно упълномощен. Същия счита, че
жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Излага подробни доводи в писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
1
С наказателно постановление №6 от 24.06.2021 год., издадено от
Главен директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното
наследство" (ГД ИОКН), на жалб. ИВ. К. Д., за това че в периода 10.03.2020 г.
до 04.05.2020 г., в недвижим имот в гр. Велико Търново, ул. "Резервоарска"
№ 28, е реализиран инвестиционен проект – смяна на покривна конструкция и
изграждане на бетонен пояс, обшивка, изграждане на комини, поставяне на
улуци, мошами, керемиди, без изискуемото по ЗКН, съгласувателно
становище, в нарушение на чл.83, на виза за проектиране и инвестиционен
проект, на основание чл. 200, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „а" от ЗКН,
и е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 5 200 (пет
хиляди и двеста) лева.
Наказателното постановление е издадено въз основа на
прокурорска преписка, приключила с отказ да се образува наказателно
производство, видно от: Постановление с изх. № 5257/2020 г./03.02.2021
г., PRB2021088351500 на Върховна касационна прокуратура, с което е
оставено в сила Постановление на Апелативна прокуратура - София от
07.01.2021 г., с изх. № 7/2021 г. /07.01.2021 г. на същата прокуратура, за
потвържадаване на Постановлението на Окръжна прокуратура - Велико
Търново от 10.12.2020 г., за отказ да се образува наказателно производство.
Проверката е образувана въз основа на подадена жалба от св.ИВ.
ИВ. Р., пред ВТРП и препратена по компетентност на ВТОС, с твърдения за
незаконно строителство в ПИ № 1359, кв. 293 по плана на гр. Велико
Търново.
В същия имот св.Р. била собственик на дворното място, приземен
и първи жилищен етаж, с административен адрес ул. „Панайот Типографов"
№ 17.
Вторият жилищен етаж с административен адрес ул.
„Резервоарска" № 28, била собственост на Тодорка Минчева Костадинова,
Илиян Костадинов Илиев и ИВ. К. Д. /като наследници на Костадин Илиев
Костадинов/. Имотът се намира на територията на групова недвижима
културна ценност „Архитектурно-строителна зона „Варуша" в „Историческо
селище Велико Търново - паметник на урбанизма и културния пейзаж".
Сградата не е със статут на единична културна ценност.
От показанията на разпитаните свидетели - Рашкова, Копаранова,
се установи, че през месец март 2019г., в сградата имало пожар, при който
бил засегнат кумина и част от покривната конструкция. От удостоверение
изх.№ 719901-135, екз.2212.2020г. на PC ПБЗН - Велико Търново е видно, че
при пожара от 14.03.2019г. възникнал в коминно тяло на къща на
ул."П.Типографов"№17 са унищожени 1кв.м. дюшеме и 1кв.м. комин.
Във връзка с този пожар, собствениците на втория жилищен етаж
от къщата, между които и жалб.И.Д. предприели извършване на ремонт на
покрива. На 10.03.2020г. бил сключен договор за извършване на строително-
ремонтни дейности между ИВ. К. Д. /възложител/ и Радослав Димов Колев
/изпълнител// стр.344/. Предмет на договора бил ремонт /изграждане/ на
покривна конструкция и бетонов пояс на имота на ул."Резервоарска"№28, гр.
2
Велико Търново. Договорено било строителството да се извършва при строго
спазване на широчината, височината на старата сграда, която не подлежи на
частично отремонтиране, поради амортизация, старост и вследствие на
възникнал пожар на 14.03.2019г.
От показанията на св.М.М. и приложения по делото Констативен
протокол от 13.04.2020г., /стр.34/ се установи, че свидетелят в качеството на
регионален инспектор в ГД"ИОКН" при Министерство на културата на
основание Заповед № РД09-320/11.05.2018г. на Министъра на културата на
основание чл.192 от ЗКН по повод сигнал на собствениците вх.№ 08-00-
282/02.04.2020г. до МК е извършил проверка и оглед на място Констатирал е ,
че се касае за двуетажна паянтова жилищна сграда, намираща се на две
улици. На ул."Резервоарска"№28 излиза втория етаж от къщата, а на ул. „П.
Типографов" №17, която се състои от приземен етаж и един етаж с достъп
откъм малък двор. Установил строителство на етажа с достъп откъм ул.
"Резервоарска"№28, изразяващо се в изливане на стоманенобетонни колони и
пояси по стените на етажа, изпълнена нова дървената конструкция на целия
покрив, след презиждане на носещи стени, изпълнение на надзид и
довършителни работи по етажа, дървени обшивки и др. Св.М. е достигнал до
извод, че се касае до незаконно строителство на етажа към
ул.“Резервоарска“№23 , като дал указания за спиране на всякякво
строителство на етажа, да се изготви подробно архитектурно заснемане и да
се съгласуват всички фази на проекта с МК – НИНКН, на осн. чл.83 и по реда
на чл.84, ал.1 и ал.2 от ЗКН.
От заключението по извършената по делото СТЕ, се установи, че :
Процесния покрив представлява строителство на нов покрив от нова дървена
конструкция с покритие от нови керамични цигли, върху съществуващото
разпределение на последния жилищен етаж. Така изпълнения ремонт може да
бъде определен като реконструкция по смисъла на §5, т.44 от ДР на ЗУТ.
С изграждането на стоманобетоновите пояси по всички стени от
разпределението е увеличено натоварването на цялата жилищна сграда,
реализирана е нова конструктивна схема и по този начин е постигнато
неблагоприятно въздействие върху общата паянтова конструкция.
С оглед запазване на съществуващата паянтова конструкция е
било възможно възстановяването / изпълнението на ремонт на процесния
покрив, с изпълнението на СМР за подобряването и поддържането в
изправност на сградата, чрез „текущ ремонт" при условията на §5, т.42 от ДР
на ЗУТ или с частична подмяна на дървените елементи на старата
конструкция, с което първоначално вложените но износени материали се
заменят с друг вид, с цел възстановяване експлоатационната им годност,
подобряване или удължаване срокът на експлоатация, чрез „основен ремонт"
при условията на §5, т.42 от ДР на ЗУТ.
Не са изпълнявани надзиди с тухлена зидария над ст.б. пояси.
Изпълнени са стоманобетонови пояси върху ограждащите и вътрешните
стени, които не са съществували преди ремонта.
На последния етаж, под процесния покрив не са установени
3
деформации по вътрешните стени и вътрешната част на ограждащите стени,
тъй като са облицовани с гипсокартон и боядисани.
Налице са видими деформации по външните стени на процесния
втори етаж и стените на долните първи и приземен етажи, без да може да се
установи дали са настъпили при ремонта или са повлияни неблагоприятно от
процесния строеж.
Предвид обстоятелствата, че не е бил изгорял покрива изцяло след
възникналия пожар, може да се направи извода, че с частични СМР за
„текущ" или „основен" ремонти е можело да се запази стария покрив.
С процесния покрив е постигнат нов облик на сградата,
независимо от това че е запазен начина и характера на застрояване. По улица
„Резервоарска" фасадата е изцяло подменена. Освен новите материали на
покрива е поставена нова дограма и извършена мазилка.
Преценката за архитектурния облик е изцяло на компетентния
орган - НИНКН към МК, съгласно чл.83 от ЗКН, извършена по реда на чл.84,
ал.1 и ал.2 от ЗКН, във връзка с изискванията на чл.141, ал.7, чл.142, ал.5, т.8,
чл.144, ал.1, т.5 и чл.148, ал.4 от ЗУТ.
Тъй като за процесната реконструкция не са съставяни строителни
книжа по реда на ЗУТ и ЗКН, може да се направи извода, че не са спазени
изискванията за намеса в ансамбловия архитектурен облик на Архитектурно-
строителна зона „Варуша" в Историческо селище „Велико Търново" и
специфичния характер на обемно-пространствената и архитектурно-
художествена композиция на зоната.
Процесната сграда с идентификатор 10447.508.260.1 по КККР на
гр. Велико Търново попада в обхвата на „Историческо селище Велико
Търново" - паметник на урбанизма и културния пейзаж с категория
„национално значение" в границите описаните с Протокол №4/07.06.1999г. от
заседание на НСОПК при МК, приложени по настоящото дело с писмо вх.№
29.10.2021г. на Министерство на културата и вх.№ 16784/02.11.2021 г. на
ВТРС.
От същия протокол, в т.10 от описанието на предложението за
обявяване на групови недвижими паметници на културата на територията на
„Историческо селище Велико Търново" се прави извода, че процесната сграда
представляваща ПИ 10447.508.260.1 по КККР на гр. Велико Търново попада в
Архитектурно - строителна зона „Варуша", предвид разположението с лице
по ул. „Панайот Типографов" като елемент от груповата недвижима културна
ценност. Сградата няма статут на единична архитектурно-строителна
културна ценност, без категория.Имота попада в урбанизирана територия,
съгласно регулационния план, одобрен със Заповед № РД 02-14-
1127/28.06.1999г. на Община Велико Търново, с Режими на опазване
утвърдени от Министерство на културата за групови паметници на културата
в град Велико Търново, приети с Протокол №3/10.03.2000г. на НСОПК към
МК.
Със № РД09-543/22.06.2021 год., на осн. чл. 229, ал. 2 от Закона
4
за културното наследство, главния директор на ГД“Инспекторат за опазване
на културното наследство“ е упълномощен от Министъра на културата, като
длъжностно лице, което да изпълнява функция на административнонаказващ
орган по чл.42, ал.2 от ЗАНН.
С оглед на установеното, се налагат следните правни изводи :
Наказателното постановление от процесуална страна не страда от
пороци, издадено е в изключението от общия принцип за установяване на
административните нарушения с АУАН – по чл.36, ал.1 от ЗАНН.
В настоящият случай, след получаване на постановлението за
отказ за образуване на наказателното производство, наказващият орган
правилно е зачел неговата сила по отношение на фактите.
Освен това е извършил и допълнитлена проверка по реда на чл.52,
ал.4 от ЗАНН, с което е дал възможност на нарушителя да реализира правото
си на защиа в процеса.
От формална страна наказателното постановление е
законсъобразно – притежава необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН и е
издадено от компетентен орган.НП е издадено от Главен директор на Главна
дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство" (ГД ИОКН),
на основание Заповед № РД09-543/22.06.2021 год., както и чл. 229, ал. 2 от
Закона за културното наследство. Накаващият орган е упълномощен по реда
на чл. 229, ал. 2 от ЗКН от Министъра на културата.
По същество по делото се установиха признаците на
нарушението по чл.200, ал.1 , вр. с чл.83, ал.2, т.2, б.“а“ от ЗКН.
От обективна страна жалб.И.Д. в периода 10.03.2020г. -
04.05.2020г., е реализирала инвестиционен проект, без изискуемото по ЗКН,
съгласувателно становище, на виза за проектиране и инвестиционен проект, в
нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „а" от ЗКН.
Правлино наказващият орган е определил по време реализирането
на проекта, като е отчел действията по възлагане на изработката - 10.03.2020г.
и подписването на приемо-предавателния протокол от 04.05.2020г., при
който жалб.Д. е приела обекта, като изпълнен в съответствие с договора.
Реализацията, като форма на изпълнителното деяние е извършена,
чрез сключване на договор за изработка с трето лице, в изпълнението на
който е осъществена реконструкция, без да са спазени изискванията за намеса
в ансамбловия архитектурен облик на Архитектурно-строителна зона
„Варуша" в Историческо селище „Велико Търново" и специфичния характер
на обемно-пространствената и архитектурно-художествена композиция на
зоната.
Според съда имотът се намира в Архитектурно - строителна зона
„Варуша", предвид разположението с лице по ул. „Панайот Типографов", като
елемент от груповата недвижима културна ценност. Тази зона покрива
дефиницията за "Територии с особена териториалноустройствена защита" по
смисъла на пар.5, т. 4 от ЗУТ.
5
Зоната на тази територия е очертана с Протокол № 4/07.06.1999 г.
от заседание на НСОПК, с който се определят границите на „Архитектурно-
строителна зона „Варуша" в Историческо селище „Велико Търново" -
паметник на урбанизма и културния пейзаж", като са определени за влизащи
в тази територия и имотите с външните регулационни линии, двустранно на
ул.“П. Типографов", между които влиза и поземлен имот № 1359, в който се
намира и процесната сграда.
Налице е реконструкция, а не текущ или авариен ремонт, тъй-като
е извършено строителство на нов покрив от нова дървена конструкция, с
покритие от нови керамични цигли, върху съществуващото разпределение на
последния жилищен етаж. Този ремонт предвид мащабноста си и промяната
на конструкцията, изливането на стоманенобетонни пояси, покрива
дефиницията за реконструкция по смисъла на §5, т.44 от ДР на ЗУТ, а именно
"Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни
елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на
нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и
трайността на строежите.
Авариен ремонт п осмисъла на чл.195, ал.2 от ЗУТ, е можело да
бъде осъществен , като текущ или дори основен при запазване на
съществуващата паянтова конструкция, с частична подмяна на дървените
елементи на старата конструкция, с което първоначално вложените но
износени материали да се заменят с друг вид, с цел възстановяване
експлоатационната им годност, подобряване или удължаване срокът на
експлоатация.
Несъстоятелни са възраженията за липса на компетентност при
извършване на експертизата и становището, че с изграждането на
стоманобетоновите пояси по всички стени от разпределението е увеличено
натоварването на цялата жилищна сграда, реализирана е нова конструктивна
схема и по този начин е постигнато неблагоприятно въздействие върху
общата паянтова конструкция. Това е така, тъй като се касае до преценка на
на самата променена конструктивна схема, предвид изпълнената стоманено-
бетонна конструкция вместо предходната паянтова такава. Вещото лице се
позовава на опитни правила, на база професионалната си преценка и опит.
Всъщност за да се определи вида на строителните работи е
относимо, не дали се е достигнало до цялостно натоварване на сградата, а до
увеличаване на носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежа,
което е постигнато със стоманенобетонните пояси, които се явяват нов
елемент в покривната конструкция.
В случая е обстоятелството, дали при извършения ремонт е
нарушен или не ансамбловия архитектурен облик на Архитектурно-
строителна зона „Варуша" в Историческо селище „Велико Търново", не се
отразява върху квалификацията на деянието, предвид формалния характер на
нарушението и липсата на изискване за настъпване на определени последици,
като резултат от нарушението.
От субективна страна, за да е съставомерно едно деяние, като
6
административно нарушение е необходимо най-малко от субективна страна
да е осъществено по непредпазливост – чл.7 от ЗАНН. В случая, жалб. Д. е
действала при непредпазливост / подформа - небрежност /, като е била
длъжна да съобрази правилото за поведение по чл.83, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗКН,
за съгласуване на инвестициония проект касаещ обект в защитени територии
за опазване на културното наследство, одобрение и изпълнение на
строителство по реда на Закона за устройство на територията, след
съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН, но не го е направил поради
небрежност. Знанието на задължението се презюмира предвид
декларативното действие на публикуването на закона в ДВ. Липсват други
обстоятелства от обективна или с оглед на страна, които да изключват вината
в случая.
На следващо място, не са налице и предпоставките за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е на формално извършване,
като случая не може да се определи като по-лек от обикновените случаи на
подобни нарушения, поради безспорна малозначителност или липса на
обществена опасност.
Относно индивидуализацията на санкцията, правилно е нолежгана
глоба към минималния предвиден в закона размер от 5 200 лв., като законът
предвижда санкция в границите от 5 000 до 10 000 лева. Така наложеното
наказание според настоящия съдебен състав е съответно на извършеното
нарушение и с размер необходим за постигане целите на наказанието,
визирани в чл. 12 от ЗАНН, поради което не следва да бъде изменяно.
С оглед на гореизложените съображения съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото съдът намира за основателно искането
на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
разноски на осн. чл.63д от ЗАНН, в границите по чл. 37 от Закона за правната
помощ или с оглед предмета на делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева,
в границите по чл.27е от НЗПП.
Освен направените от страната разноски, жалб. Д. дължи и
заплащане на направените деловодни разноски в размер на 300 лв., за
заплатено възнаграждение на вещо лице, на осн. чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.189,
ал.3 от НПК, в плоза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 , т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №6 от 24.06.2021
год., издадено от Главен директор на Главна дирекция „Инспекторат за
опазване на културното наследство" (ГД ИОКН), с което на жалб. ИВ. К. Д.,
за това че в периода 10.03.2020 г. до 04.05.2020 г., в недвижим имот в гр.
Велико Търново, ул. "Резервоарска" № 28, е реализиран инвестиционен
7
проект – смяна на покривна конструкция и изграждане на бетонен пояс,
обшивка, изграждане на комини, поставяне на улуци, мошами, керемиди, без
изискуемото по ЗКН, съгласувателно становище, в нарушение на чл.83, на
виза за проектиране и инвестиционен проект, на основание чл. 200, ал. 1, пр.
1, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „а" от ЗКН, и е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 5 200 (пет хиляди и двеста) лева.
ОСЪЖДА ИВ. К. Д., с ЕГН**********, от с.Павел,
ул.“Шеста“№14, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Съдебната власт по
сметка на Великотъновски районен съда, СУМАТА от 300 лева, деловодни
разноски.
ОСЪЖДА ИВ. К. Д., с ЕГН**********, от с.Павел,
ул.“Шеста“№14, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Министерство на културата,
СУМАТА от 150 лева (сто и петдесет лева), представляваща направените
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8