Решение по дело №189/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Е. И. А., [ЕГН], от гр. Варна, срещу Решение № 1712 от 29.11.2023 г. по АНД № 3179/2023 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-8703-000205 от 07.04.2023 г. на Началника на сектор Специализирани полицейски сили (СПС) при ОД на МВР Варна, с което на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора съдът не е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и неправилно е ценил събраните по делото доказателства, като се оспорват изводите на съда за доказаност на процесното нарушение. Изтъква се, че към момента на проверката наказаното лице е разполагало с удостоверение за техническа изправност на МПС. Твърди се, че не е доказано безспорно наличието на неизправност на МПС по смисъла на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а и в акта за установяване на административното нарушение (АУАН) не е посочена конкретната неизправност според разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП. Позовавайки се на чл. 10, т. 10, б. „б“ от ППЗДвП, касаторът сочи, че не става ясно какъв точно шум е произвеждал процесният мотоциклет, какъв точно е проблемът с шумозаглушителното устройство и по какъв начин са формирани изводите, че констатираната неизправност е именно значителна, съгласно критериите на § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Поддържа се, че неизправното шумозаглушително устройство може да стане причина за нарушаване на нормите за допустимост на шум, но по никакъв начин не застрашава сигурността на движението, а и не са посочени конкретни факти и обстоятелства, които водят до въздействие на околната среда или пораждат определен и конкретен риск за други участници в движението. На следващо място се сочи, че не става ясно по какъв начин свидетелят И. е преценил нивото на шум и дали то е било на или над границата на допустимото, след като И. няма техническо образование, не е експерт и не е разполагал с уред, с който да го измери. Според касатора, подобна неизправност на МПС следва да бъде установена от технически специалист с използване на шумоизмервателно устройство за отчитане точното ниво на шум, генерирано от процесния мотоциклет, т.к. ППЗДвП регламентира, че е налице неизправност само в случай, че нивото на шума не съответства на предписаните нормативни стойности. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се отмени НП. В хода на делото, с писмена молба от адв. А. Х. – процесуален представител на касатора, се заявява, че се поддържа подадената жалба и направените с нея искания, като се оспорва отговорът на ответника.

Ответникът – Началникът на сектор СПС при ОД на МВР Варна, в депозирани чрез гл. юриск. К. Л. писмени бележки излага становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, позовавайки се на общи и принципни съображения, относими за законосъобразността на всяко едно решение и НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата, се възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба, предвид липсата на основание за отмяната на решението на РС, което е постановено при спазване на процесуалните правила и закона. Пледира се за оставяне в сила на обжалваното решение на РС – Варна.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, участвала във въззивното съдебно производство, за която решението не е благоприятно.

С обжалваното пред РС – Варна НП на Е. И. А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Според НП нарушението се състои в това, че на 24.03.2023 г., около 00:00 часа, в гр. Варна на [улица], до Зоомагазин „Б.“ А. като водач на мотоциклет Сузуки 600 с рег. № *** при паркиран мотор форсира в критични обороти с неизправно шумозаглушително устройство, което се явява значителна техническа неизправност на МПС съгласно Приложение № 5 към чл. 37, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. НП е издадено въз основа на съставен АУАН № АД262799/24.03.2023 г., в който липсват вписани от А. възражения или обяснения, като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

За да потвърди НП, районният съд приема за установена описаната в НП фактическа обстановка, както и че липсва съществено процесуално нарушение, осуетяващо или нарушаващо правото на защита на наказаното лице, доколкото безспорно ясно и точно е описано кой, къде, кога, какво нарушение е допуснал, като АУАН и НП съдържат всички реквизити, а фактическата обстановка е достатъчно ясно и конкретно описана. Направен е извод, че правилно и законосъобразно е проведено административнонаказателното производство, правилното е квалифицирано нарушението и правилното е определен размерът на глобата. Въззивният съд констатира, че нарушението е безспорно доказано, доколкото предвид вида на нарушението, същото е установено по единствено възможния за това начин, а именно чрез извършена проверка от страна на органите на полицията. Съдът се позовава на показанията на свидетеля И., който констатирал изкривяване на звука на мотоциклета, след като установил и че ватата на шумозаглушителното устройство е частично излязла и се вижда с просто око, а също и че целостта на шумозаглушителят е нарушена вероятно вследствие на падане. При възприемане на фактическата обстановка, съдът изгражда убеждението си и въз основа на данните, вписани в АУАН и показанията на свидетеля И., който установил нарушението по единствено възможния за това начин, на място, лично от проверяващите, визуално и с извършване на проверка и оглеждане, слушайки шума, издаван от мотоциклета. РС – Варна стига до извод, че правилно наказващият орган е преценил, че отговорността на въззивника следва да се ангажира по чл.179, ал. 6, т. 2 ЗДвП, тъй като безспорно нарушената цялост на шумозаглушителното устройство и издавания от него остър изкривен звук представлява техническа неизправност на МПС съгласно Приложение № 5 към чл. 37, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. Съобразявайки, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни нарушения, въззивният съд посочва, че не следва нарушението да се квалифицира като маловажен случай, като отбелязва, че при служебна проверка в информационната система на РС – Варна се установява, че при същата проверка на въззивника е съставен и друг АУАН и е издадено НП за друго по вид нарушение на ЗДвП.

Предвид изхода на делото, въззивникът е осъден да заплати на ОД на МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Обжалваното решение на РС - Варна е правилно.

Изводите на районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. РС - Варна правилно е установил фактите и правилно ги е отнесъл към правото, респ. не е налице нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон.

Касационната инстанция споделя извода на районния съд, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отмяната на НП, както и извода за съставомерност на процесното неизпълнение на административно задължение по приложения административнонаказателен състав и за законосъобразност на определеното административно наказание като вид и размер, както и изводът, че случаят не е маловажен. На основание чл. 221, ал. 2 АПК, административният съд препраща към мотивите на районния съд.

Неоснователно касаторът твърди, че не са обсъдени всички възражения, направени с въззивната жалба. С жалбата си срещу НП наказаното лице е поддържало, че обективираното в НП не представлява техническа неизправност и не са посочени достатъчно доказателства, въз основа на които да се направи извод за неизправност на шумозаглушителното устройство. Както се посочи, въззивният съд приема, че безспорно е нарушена целостта на шумозаглушителното устройство и издаваният от остър изкривен звук представлява значителна техническа неизправност на МПС съгласно Приложение № 5 към чл. 37, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., както и че нарушението е установено по единствено възможния начин, на място, лично от проверяващите, визуално и с извършване на проверка и оглеждане и слушайки шума, издаван от мотоциклета.

Във връзка с възражението, направено от наказаното лице с въззивната жалба, че не е съобразена разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН при определяне размера на административното наказание „глоба“, следва да се посочи, че РС – Варна приема, че законосъобразно е определен размерът на глобата, като касационната инстанция намира, че следва само да се отбележи нормативната установеност с нормата на чл. 179, ал. 6 ЗДвП на фиксиран размер на глобата.

Неоснователни са и доводите на касатора за неправилност на извода на РС – Варна за доказаност на извършеното нарушение. Недоказано е твърдението на касатора, че към момента на проверката А. е притежавал удостоверение за техническа изправност на мотоциклета, удостоверяващо, че същото е технически изправно – такива доказателства не са налице по делото.

В хода на въззивното производство не са допуснати сочените в касационната жалба съществени процесуални нарушения. Противно на твърденията на касатора районният съд е формулирал и изследвал спорните по делото въпроси, като е изложил аргументирани правни изводи по тях. За установяване на фактите, относими към предмета на делото, в производството пред РС – Варна са събрани достатъчно допустими, относими и необходими доказателства, като същите са анализирани подробно и задълбочено от решаващия съдебен състав. Преценката за това кои доказателства да бъдат ценени и кои не е предоставена изцяло на вътрешното убеждение на съда, поради което сама по себе си същата не представлява нарушение на съдопроизводствените правила. В случая при цененето на доказателствения материал въззивният съд, анализирайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, мотивирано е посочил кои от тях кредитира и кои не, поради което не е налице соченото от касационния жалбоподател касационно основание по чл. 348, ал. 2, т. 2 НПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН.

Правилни са правните изводи на въззивния съд и по приложението на материалния закон.

Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Под техническа изправност следва да се разбира нормално функциониране на всички системи на моторното превозно средство.

"Значителни неизправности", според легалната дефиниция - § 6, т. 71 ДР ЗДвП са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.

Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС (издадена по делегация – чл. 101, ал. 4 ЗДвП, и определя неизправностите и тяхната класификация) прави разграничение между нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства – арг. чл. 31, ал. 1.

Според част І от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. - Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, методът на проверка е допустимо да е визуален. Това означава, че в допълнение към огледа на съответните елементи техническият специалист при необходимост също и манипулиране с тях, се прави оценка на издавания от тях шум или се използват други подходящи средства за проверка, без да се прилага оборудване. Освен това според т. 8, т. 1, т. 1 от посоченото Приложение № 5, за прегледа на елемента „вредно въздействие – шум - система за намаляване на шума“ е предвидено да е посредством метода субективна преценка, с уточнение, че може да има и измерване с шумомер, т.е. не е задължително измерването с шумомер. Същевременно, според т. 8, т. 1, т. 1 от посоченото Приложение № 5 причина за неизправността може да е както нивото на шума, ако превишава допустимото съгласно изискванията, така и самостоятелно, ако част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или е очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума.

В обстоятелствената част на санкционния акт е посочено, че техническата неизправност в конкретния случай представлява неизправно шумозаглушително устройство на управлявания от касатора мотоциклет. Констатираната от контролните органи неизправност на шумозаглушителното устройство – повреждането й, обуславя извод, че мотоциклетът не е бил технически неизправен.

Установените по делото факти – неизправността на шумозаглушителното устройство на процесния мотоциклет, сочат на наличие на значителна техническа неизправност, определена като значителна с Наредба № Н-32от 16.12.2011 г. на управлявания от касатора мотоциклет, поради което правилно с процесното НП е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност за неспазване на изискването на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя МПС да бъдат технически изправни.

Противно на твърдяното в касационната жалба правната квалификация на деянието е правилно определена от административнонаказващия орган. Непосочването на допълнителни подзаконови разпоредби, конкретизиращи вида неизправност, не опорочава наказателното постановление до степен незаконосъобразност, доколкото както в АУАН, така и в НП, от фактическа страна нарушението - неизправността, е посочено достатъчно пълно и точно, а в хода на административнонаказателното производство защитата се гради срещу фактите, а не срещу тяхната правна квалификация. От съдържанието на НП става ясно за извършването на какво нарушение касационният жалбоподател е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което не е нарушено правото му на защита.

Развитите в касационната жалба доводи относно необходимостта от измерване с техническо средство на издавания от автомобила шум, релевирани и в хода на въззивното производство, с основание са възприети от районния съд като неотносими към извършването на процесното административно нарушение. В случая административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана за техническа неизправност, представляваща повредена част от шумозаглушителната система, а не за високо ниво на издавания от мотоциклета шум. Както се посочи, този извод следва от граматическото тълкуване на т. 8.1.1. от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, представляваща Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г., според която регламентация повредата в системата за намаляване на шума е допустимо да се установява чрез визуална метод и е квалифицирана като значителна неизправност, като са възможни две самостоятелни причини, визирани съответно в буква „а“ – нивото на шума превишава допустимото съгласно изискванията, и в буква „б“ – част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума; много сериозен риск от падане. От установените по делото факти и обстоятелства категорично се установява, че в разглеждания казус отговорността на касатора е ангажирана в хипотезата на т. 8.1.1., буква „б“, предложение второ от Методиката (повреда на елементи на системата за намаляване на шума). Неизправността и повредата на елемент от системата за намаляване на шума предполага оказването на неблагоприятно вредно въздействие върху нивото на шума (т. 8.1.1., буква „б“, от Методиката), респ. върху околната среда (§ 6, т. 72 от ДР на ЗДвП).

Квалифицирането на констатираната в случая техническа неизправност като значителна (вж. т. 8.1.1. от Методиката, представляваща Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., чл. 37, ал. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. и § 6, т. 72 ДР ЗДвП) е обусловило налагане на административното наказание, предвидено в чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, което е определено в изрично регламентирания в посочената санкционна норма фиксиран размер, поради което правилно районният съд приема, че същото не подлежи на редуциране.

ЗДвП съдържа легалните дефиниции на различните степени техническа неизправност и изрично препраща към Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., която темпорално се явява по-нова регламентация спрямо ППЗДвП, поради което и правилно е прието за приложима в случая.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор претенцията на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде удовлетворена, като съобразявайки, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането само на едно открито съдебно заседание, в което ответникът не е бил процесуално представляван, а само са представени писмени бележки, съдът определя същото в размер на 80 лева на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и чл. 37 от Закона за правната помощ.

На основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1712 от 29.11.2023 г. по АНД № 3179/2023 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Е. И. А., с [ЕГН], да заплати в полза на ОД на МВР - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.