Р Е Ш Е Н И Е
376/20.6.2017г.
19.06.2017
год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми
състав
На
18 (осемнадесети) май Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1721
по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
и чл. 108 от ЗС.
В исковата си молба /уточнена и допълнена/, В.С.В. твърди, че на 28.04.2015 г. придобил чрез
сключване на договор за продажба недвижим имот, представляващ гараж с
идентификатор 83510.672.94.2 с площ от 32,00 кв.м, заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор
83510.672.94 по плана на гр. Шумен, ул. „…“ № 67, построен в североизточната
част на поземления имот. Гаражът бил изграден от масивна монолитна конструкция
и представлявал самостоятелна сграда. Малко след като му било предадено
владението върху имота, констатирал, че ответницата Г.Г.Р. /живееща в съседната
на гаража жилищна сграда/ заключила страничната врата на гаража и ограничила
достъпа му до него. Ответницата и понастоящем ползвала около 10 кв.м от гаража
в западната част, която част съставлявала складово помещение-работилница. В.
отправил нотариална покана до Р. да му предаде доброволно тази част от имота
му, но в отговор на същата тя заявила, че тя и останалите наследници на В.Д.Р.
– ответниците Д.В.Д. и С.В.Д. са съсобственици на претендираната част от имота.
Моли съда да постанови решение,
по силата на което по отношение на ответниците да бъде признато за установено,
че е собственик на гараж с идентификатор 83510.672.94.2 с площ 32,00 кв.м,
ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с
идентификатор 83510.672.94, находящ се в гр. Шумен; ответницата Г.Р. да бъде
осъдена да му предаде владението върху собствената му западна част с площ 11,00
кв.м от гараж с идентификатор 83510.672.94.2, построен върху поземлен имот с
идентификатор 83510.672.94, находящ се в гр. Шумен. Претендира направените по
делото разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК, всеки от ответниците, чрез пълномощника си – адвокат,
подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Сочат, че
в полза на праводател на ищеца било учредено право на строеж на гараж върху 28
кв.м. Вместо това, същият изградил гараж с площ от 19 кв.м и долепена до него
постройка с площ 13 кв.м, като между двете сгради нямало никаква връзка. Последната
била ползвана след 1989 г. от наследодателя на ответниците и от тях. Считат, че
е налице грешка в кадастралната карта, която следва да бъде отстранена при
решаване на настоящия спор. Ответниците не оспорват правото на собственост на
ищеца върху гараж с площ 19 кв.м, като молят претенцията по чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде частично уважена. Ответницата Р. моли предявения срещу нея
ревандикационен иск да бъде отхвърлен, тъй като не владее гараж с площ 19 кв.м,
а другата постройка с площ 13 кв.м е съсобствена на ответниците. Ответниците
молят да бъде установено, че в кадастралната карта е допусната грешка,
изразяваща с в заснемането на гаража с площ 32 кв.м, вместо с площ 19 кв.м и
съответните граници. Претендират направените разноски по делото.
По делото, с
определение от 02.03.2017 г. е допуснато участието на трето лице – И.Х.И., като
помагач на ищеца. В съдебно заседание, същият сочи, че исковата молба е
основателна и следва да бъде уважена.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения
нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез Общински народен съвет № 19,
том I, дело № 30/1989 г. на ШРС е, че Общинският съвет
– Шумен определил за купувач по предложения от Х.И.Х. и К.Т.Х. недвижим имот В.Д.Р.
Имотът е описан по следния начин: масивна жилищна сграда с площ 82,99 кв.м,
отстъпено право на строеж върху 430 кв.м държавна земя възмездно, за който имот
е отредено дворище планоснимачен номер 7566 в кв. 447 по плана на гр. Шумен, с
подобрения и трайни насаждения в имота, на ул. „Шуменска комуна“ № 67. Отразено
е, че продавачите си запазват правото на собственост върху гаража, построен
върху площ от 16 кв.м, построен в северната част на дворното място. Съдът
констатира от нотариален акт № 112, том IX,
дело № 2252/1993 г. на ШРС, че Х.Х. и К.Х. дарили на внука си Х.И.Х. масивен
гараж от 28 кв.м, построен в държавен парцел VIII-7566
от кв. 444 по плана на гр. Шумен. По делото е представен нотариален акт №***,
том VIII, дело № 921/2006 г на нотариус рег. № 019 на НК,
от който се установява, че Х. дарил на баща си И.Х.И. недвижим имот,
представляващ гараж с идентификатор 83510.672.94.2 с площ от 32 кв.м, построен в
поземлен имот с идентификатор
83510.672.94. Видно от нотариален акт № ***, том V,
рег. № 3048, дело № 519/2015 г. е, че И. продал описания имот на ищеца В.С.В..
От представеното удостоверение за наследници изх. № 4059/14.11.2015 г., изд. от
Община Шумен се установява, че В.Р. починал на 03.11.2015 г. и оставил за свои
законни наследници съпругата си Г.Г.Р. и низходящите си Д.В.Д. и С.В.Д.. Съдът
констатира от приложеното строително разрешение № 127/1967 г. изд. от ОНС –
Шумен, че на Х. И.Х. било позволено да построи гараж с площ 28 кв.м на
собственото си място кв. 447, парцел № VIII.
Като
свидетели по делото са разпитани В.Г. и Б.Б., като първата от тях описва
спорния имот като построен идентично с неин гараж. Гаражът бил с вход откъм
улицата и откъм двора, а работилницата – само с вход откъм двора. Гаражът бил
ползван от И.Х., а работилницата, долепена до него от семейството на
ответниците, като в нея известно време живяла тяхна възрастна роднина.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели В.П. /в родство с ответниците от трета и четвърта
степен по съребрена линия/ и Н.Н. сочат, че семейството на ответниците
придобило недвижим имот през 1989-1990 г., като той включвал освен къща и
стаичка в двора. Същата била долепена до гараж, собственост на техния
праводател, който си запазил собствеността върху същия. В помещението с площ
около 12-14 кв.м били извършени ремонтни работи и там за период от около 2
години живяла бабата на Д. и С. Д., като стаята била електрифицирана и
водоснабдена. След смъртта на възрастната жена, помещението било ползвано като
склад за дърва и други вещи, собственост на семейството на ответниците . То
имало отделен вход откъм двора им, като нямало никаква връзка с гаража. За
стаичката никога не възниквал спор допреди около една-две години от страна на
новия собственик на гаража.
Съгласно заключението на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза, имот с
идентификатор 83510.672.94 е образуван за първи път като УПИ VІІІ от кв. 447 по
общия регулационен план за разширението
на гр. Шумен, одобрен със заповед № 5209 от 26.10.1956 г. Съгласно протоколно
решение № 8/02.04.1958 г. на ИК на ГНС на Х.И.Х. е учредено право на строеж в
УПИ VІІІ от кв. 447 на „Гараж с работилница“ с обща площ 28 кв. м и кубатура 60
куб. м по одобрен проект. Издадено е разрешение за строеж № 127/04.05.1967 г.,
като е предвидено да се построи сграда на един етаж, разположена на общата
граница между УПИ VІІІ и УПИ ІV и на уличната регулация към улица „Шуменска
комуна“. Сградата е проектирана с лице към улицата 2,90 м и дължина 10,80 м. В
дъното на сградата е предвидено скосяване, което е съобразено с общата граница
между УПИ VІІІ, УПИ ІV и УПИ ІІІ – 5300. На място сградата е реализирана без
предвиденото скосяване и е намалена нейната дължина на 10,35 м. В сградата са
разположени два обекта – гараж с вход от улица „Шуменска комуна“ и допълнителна
врата към двора на имота, която към момента на огледа е зазидана и преустроена
в прозорец. Вторият обект според проекта е работилница със самостоятелен вход
от имота, обща стена с гаража, без врата или отвор към него. В момента
работилницата се ползва за складиране на багаж. Намалената дължина на
постройката е за сметка размера на работилницата, като размерите на гаража са
изпълнени по проект. Сградата е масивна, стените са изградени от тухлена
зидария, измазани, покривът е от стоманобетонна плоча. Със заповед № 982/21.01.1987
г. е одобрен следващият регулационен план на гр. Шумен, южна част, в обхвата на
който попада и процесният имот. Съгласно него имотът е нанесен като имот с
кадастрален № 7566, за което е отреден УПИ VІІІ-7566 от кв. 444б по плана на
гр. Шумен, като в разписния лист към плана срещу имот 7566 в графата собственик
е записано единствено „Д.“. В този план за първи път е нанесен процесния гараж
със сигнатура „МС“ – масивна сграда, като размерите му съответстват на
действително съществуващата на място сграда. Със заповед № РД-18-52/25.11.2005
г. на ИД на АГКК – гр. София е одобрена кадастралната карта на гр. Шумен, в
която процесният имот е нанесен като сграда с идентификатор 83510.672.94.2 в
реалните си размери, съществуващи на място. За сградата в кадастралния регистър
са попълнени следните данни: площ по кадастрална карта – 32 кв. м, функционално
предназначение – промишлена сграда, вид собственост – частна, собственици – В.Д.Р.
и Г.Г.Р.. В сградата не са нанесени схеми на съществуващите самостоятелни
обекти – гараж и работилница. Със заповед № КД-14-27-1213/02.06.2006 г. на
Началника на СГКК – гр. Шумен е одобрено изменение на кадастралния регистър към
кадастралната карта, с което в сграда с идентификатор 83510.672.94.2 е вписан
като собственик Х.И.Х., а функционалното предназначение на сградата като
„Хангар, депо, гараж“. Вещото лице сочи, че сграда с идентификатор
83510.672.94.2 е нанесена в картата с действителните си размери, местоположение
и площ. Нанесената в кадастралната карта сграда с идентификатор 83510.672.94.2
съдържа две обособени помещения, представляващи самостоятелни обекти: гараж и
работилница за лични нужди. Гаражът и работилницата представляват самостоятелни
обекти в обща сграда. Разделени са с обща стена, нямат отвор или врата помежду
си, имат самостоятелни входове – гаражът от улица „Шуменска комуна“, а
работилницата от дворното място, представляващо имот с идентификатор 83510.672.94.
Работилницата е с масивна конструкция, стени от тухлен вид, измазан от външната
и вътрешна страна и покрив от стоманобетонна плоча – обща за гаража и
работилницата. Заключава, че в кадастралната карта е допусната непълнота,
изразяваща в това, че не са нанесени като самостоятелни обекти съществуващите в
сградата: 1. гараж и 2. работилница за лични нужди. Би следвало, в съответствие
с предвиденото в Приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри, гаражът да се въведе като „гараж в сграда“, а
работилницата за лични нужди като „друг вид самостоятелен обект“.
Предвид така визираната фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
По претенцията с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК:
Обстоятелството, че
ищецът се домогва да докаже правото на собственост върху имот, за част от който
ответниците предявяват претенции за собственост, обосновава наличието на правен
интерес по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК от съдебно установяване на правото
на собственост върху недвижимия имот, поради което депозирания иск се явява допустим.
За да обоснове правото
си на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. Шумен,
представляващ гараж, ищецът се позовава на сключен от него договор за продажба.
Установи се по
делото, че през 1967 г. на Х.И.Х. било разрешено да построи гараж с площ 28
кв.м в парцел VIII-7566 в кв. 447
по плана на гр. Шумен /понастоящем поземлен имот с идентификатор 83510.672.94/.
Доказа се, обаче, чрез показанията на разпитаните свидетели и заключението по
изготвената съдебно-техническа експертиза, че фактически били изградени два
обекта – гараж с площ 19 кв.м с вход от улицата и от двора и долепена до него
постройка с площ 13 кв.м, без връзка с гаража и вход от двора. Не се спори
между страните, че собствеността върху гараж с площ 19 кв.м била последователно
прехвърлена чрез сключени сделки, като през 2015 г. била придобита от ищеца В.В..
Тоест,
настоящият спор касае тази част от постройката с площ 13 кв.м. Доказа се по
делото, че след 1989 г., когато придобили правото на собственост върху масивна
жилищна сграда, тази сграда била ползвана от Г.Р. и съпруга ѝ В.Р. В
обособеното помещение известно време живяла тяхна възрастна роднина, а
впоследствие и понастоящем то било използвано като складово такова. В
нотариалния акт, обективиращ сключената от двамата сделка изрично е вписано, че
Х.Х. и К.Х. запазват правото си на собственост върху „гаража с площ 16 кв.м“.
Съдът
намира, че процесната постройка представлява второстепенна постройка, но за
разлика от гаража няма самостоятелно значение, тъй като е допълващо застрояване
по смисъла на чл. 41 от ЗУТ. Поради това и тъй като не може да бъде
самостоятелен обект на прехвърлителни сделки, тази спомагателна постройка
съставлява принадлежност към жилищната сграда и следва собствеността върху
последната. В случая, придобивайки жилищната сграда през 1989 г. Г. и В.Р.
придобили и правото на собственост върху процесната постройка, в съответствие с
нормата на чл. 98 от ЗС. Това е така, независимо, че същата не е изрично
описана, но според настоящия състав попада под израза „всички подобрения“. И
поради това, след 1989 г. до 2015 г. между ответниците, респ. техния
наследодател и предишните собственици на гаража не е възниквал спор относно
собствеността на тази постройка.
Предмет
на последващите сделки – през 1993 г. и 2006 г. с гаража, е бил именно гараж с
площ 19 кв.м, но не и процесната постройка с площ 13 кв.м, независимо от
вписваните в нотариалните актове квадратури на същия. И понастоящем, в
кадастралната карта на гр. Шумен обектът на право на собственост е отразен като
един, с площ 32 кв.м. Ответниците, чрез възражение, отправят искане на
основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР да бъде признато за установено, че е налице
грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилно заснемане на имотните граници на гараж с идентификатор
83510.672.94.2 по КК на гр. Шумен с площ 32 кв. м вместо с площ 19,00 кв.м и
включващ погрешно в същата площ и очертания самостоятелна постройка с площ
13,00 кв.м. Според разпоредбата на §1, т. 16 от ДР на ЗКИР, непълнотите или
грешките в кадастралната карта са несъответствия в данните за недвижимите имоти
в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо
действителното им състояние. Според приетото в Тълкувателно решение №
8/23.02.2016 г. по ТД № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, кадастралната карта няма вещно-прехвърлително
действие, поради което грешното заснемане на границите на един имот не води до
промяна на правото на собственост. Тъй като в случая е налице спор за
материално право, претенцията по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР се поглъща от
установителния иск, като при установяване на грешка в кадастралната карта,
съдът следва да се произнесе в диспозитива на решението си относно
отстраняването ѝ. В настоящия случай се установи /най-вече чрез
заключението по изготвената СТЕ/, че такава грешка е налице, като същата се
изразява в погрешно отразяване в кадастралната карта на два самостоятелни
обекта на правото на собственост, и то притежавано от различни лица, като един
обект – гараж с площ от 32 кв. м.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че описаната грешка следва да бъде
поправена, на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Поради това, следва да бъде
установено по отношение на страните, че при изготвяне на кадастралната карта на
гр. Шумен, одобрена със Заповед № РД-18-52/25.11.2005 г. на изпълнителния
директор на АГКК е допусната грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилно заснемане на имотните
граници на гараж с идентификатор 83510.672.94.2 по КК на гр. Шумен с площ 32
кв. м вместо с площ 19,00 кв.м и включващ погрешно в същата площ и очертания
самостоятелна постройка с площ 13,00 кв.метра.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че предявеният иск се явява частично основателен
и доказан, като следва да бъде признато за установено по отношение на Г.Г.Р., Д.В.Д.
и С.В.Д., че В.С.В. е собственик на недвижим имот, представляващ сграда с
идентификатор 83510.672.94.2 с площ 19,00
кв.м, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен
имот с идентификатор 83510.672.94, адрес на сградата
гр. Шумен, ул. „***“ № 67, брой етажи – 1, предназначение – гараж, при
граници: от изток – улица, от запад – второстепенна постройка, от север – ПИ с
идентификатор 83510.672.93, от юг – ПИ с идентификатор 83510.672.94. В
останалата част (относно претендираната площ на гаража до 32,00 кв.м)
претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Досежно предявения иск с правно
основание чл. 108 от ЗС:
Съгласно тази норма, собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това. Цитираната разпоредба осигурява на всеки собственик на
определена вещ, който е лишен от фактическата си власт върху нея, възможността
да иска тя да му бъде предадена от всяко лице, което упражнява тази фактическа
власт неоснователно. Ревандикационният иск се предявява и провежда успешно при
наличието на следните три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта –
обект на спорното материално право; вещта да се намира във владение или
държане на ответника; ответникът да владее или държи вещта без основание.
Досежно
обекта на ревандикация:
Категорично се установи по делото,
че в случая се претендира връщане на част от недвижим имот, който обаче се
състои от един, имащ самостоятелност – гараж с площ 19 кв.м и второстепенна
постройка с площ 13 кв. метра.
По първата, посочена по-горе
предпоставка по чл. 108 от Закона за собствеността: от направените от съда
изводи, следва да се приеме за доказано, че ищецът е собственик на описания
по-горе гараж с площ 19 кв.м, но не е собственик на постройката с площ 13 кв.
метра. Не бе доказано по делото ответницата Р. да упражнява владение върху
гаража, а единствено върху постройката, чийто съсобственик е тя.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че искът с правно основание чл. 108
от ЗС се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разпределението на разноските по
делото:
Всяка от насрещните страни прави искане за присъждане на
направените по делото разноски. Списък по чл. 80 от ГПК на разноските се
представя своевременно и от двете страни.
Независимо от частичното уважаване на установителната
претенция на ищеца, в случая ответниците с поведението си не са дали повод за
завеждане на делото и са признали иска в уважената му част, никога не са оспорвали
правото на собственост на ищеца върху гараж с площ 19 кв.м, то В.В. следва
изцяло да понесе отговорността за разноските по делото. Същият, на основание
чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ответниците
направените деловодни разноски в размер на 830,00 лева.
На основание чл.
115, ал. 2 от ЗС, следва да бъде определен шестмесечен срок на ищеца, считано
от влизане в сила на настоящото решение, да извърши отбелязването му в Службата
по вписванията гр. Шумен.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по
отношение Г.Г.Р. с ЕГН **********,***,
Д.В.Д. с ЕГН **********,***, С.В.Д. с ЕГН **********,*** и В.С.В. с ЕГН **********,***, че при изготвяне на действащата кадастрална
карта на гр. Шумен, одобрена със Заповед № РД-18-52/25.11.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК е
допусната грешка, както следва:
сграда с идентификатор 83510.672.94.2, построена в поземлен имот с идентификатор
83510.672.94 е неправилно заснета с площ 32 кв. м вместо 19 кв.м и включваща
погрешно в същата площ и очертания самостоятелна постройка, допълващо
застрояване с площ 13 кв.м., която трябва да бъде нанесена с отделен идентификатор
и в кадастралните регистри като собственост на Г.Г.Р., Д.В.Д. и С.В.Д..
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на Г.Г.Р. с ЕГН **********,***, Д.В.Д. с ЕГН **********,***
и С.В.Д. с ЕГН **********,***, че В.С.В.
с ЕГН **********,*** е собственик
въз основа на сключен договор за продажба на 28.04.2015 г., на следния недвижим
имот: сграда с идентификатор 83510.672.94.2 с площ 19,00 кв.м, ведно със съответните идеални части от правото на
строеж върху поземлен имот с идентификатор 83510.672.94, адрес на сградата гр.
Шумен, ул. „***“ № 67, брой етажи – 1, предназначение – гараж, при граници: от изток – улица, от запад – второстепенна
постройка, от север – ПИ с идентификатор 83510.672.93, от юг – ПИ с
идентификатор 83510.672.94, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.С.В. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване
за установено по отношение на Г.Г.Р., Д.В.Д. и С.В.Д., че е
собственик на второстепенна постройка с площ 13 кв.м, включена погрешно в
кадастралната карта като част от сграда с идентификатор
83510.672.94.2, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.С.В. с ЕГН ********** срещу Г.Г.Р. с
ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 108 от ЗС за предаване на
владението върху собствената му западна част с площ 11,00 кв.м от гараж с идентификатор
83510.672.94.2, построен върху поземлен имот с идентификатор 83510.672.94,
находящ се в гр. Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.С.В. да заплати на Г.Г.Р.,
Д.В.Д. и С.В.Д. направените разноски по делото в размер на 830,00 лева /осемстотин
и тридесет лева/.
На
основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ОПРЕДЕЛЯ
шестмесечен срок на ищеца – В.С.В., считано от влизане в сила на настоящото
постановено по вписана искова молба решение, да извърши отбелязването му в Служба по вписванията гр. Шумен.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
на страната на ищеца В.С.В. – И.Х.И. с ЕГН **********.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски
окръжен съд.
Районен съдия: