РЕШЕНИЕ
№ 780
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000500424 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С решение № 6179 от 04.12.2023 г. по гр. д. № 12603/2022г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, I-6 състав, съдът на основание чл. 432, ал.1 КЗ е
осъдил „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Св.С.“ № 7, със съдебен адрес: гр.С., ул.
„Кадемлия“ № 1 (чрез адвокат Г. Х.), да заплати на Н. Ц. К., ЕГН **********,
с адрес: гр.С., ул. „***“ № *, със съдебен адрес: _ гр.С., бул. „Македония“ №
12, ет.3 (чрез адвокат С. Н.), сумата от 40 000.00 лв. (четиридесет хиляди
лева/ – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП
на 11.08.2022 г. в гр.С., причинено виновно от водача на застрахования при
ответника по Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ т.а. „Дачия Докер“ с рег.№ ********, ведно със законната лихва
1
от 29.08.2022г. до окончателното плащане, като с това съдът е отхвърлил
иска над уважения размер от 40 000 лева до претендирания от 60 000 лева,
като неоснователен.
С решението на основание чл. 78,ал.1 ГПК ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗА,
съдът е осъдил „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати на
адвокат С. Н., с адрес: гр.С., бул. „Македония“ № 12, ет.3, сумата 3 633.52
лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно
процесуално представителство на ищеца Н. Ц. К..
С решението на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът „ЗАД ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК *********, е осъден да заплати на Софийския
градски съд сумата 1 600.00 лева държавна такса по делото, както и сумата
600.03 лева – разноски по делото за вещи лица.
Съразмерно на отхвърлената част от иска с решението на основание
чл.78, ал.3 ГПК, ищцата Н. Ц. К., ЕГН **********, е осъдена да заплати на
„ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, сумата 1813.15 лева –
разноски по делото.
Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата Н. Ц. К.,
която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в ЧАСТТА, с която
Софийски градски съд е отхвърлил иска при квалификацията на чл.432, ал.1
от ГПК за разликата над 40 000 лева до пълно претендирания размер от 60
000 лева. Наведени са възражения, че първоинстанционното решение в
обжалваната му част е неправилно и постановено в противоречие на
материалния закон. По същество се релевира нарушение на чл. 52 от ЗЗД,
доколкото определеното от първоинстанционния съд обезщетение и
приложения от него принцип на справедливост не отразявал действителната
тежест на причинения противоправен резултат и не съответствал на степента
на търпените от ищцата вреди. В тази връзка, акцент се поставя върху
съдебна практика на апелативни съдилища по сходни случаи и определените в
тези случаи парични обезщетения за причинени неимуществени вреди, както
и върху твърдението, че първоинстанционният съд не бил взел предвид
възрастта на пострадалата, а също и не били правилно отчетени нормативно
посочените нива на застрахователно покритие на неимуществените вреди,
съгласно действащия към датата на настъпване на процесното ПТП нов КЗ.
Претендират се разноски.
2
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от ответника ЗАД“ОЗК Застраховане“, с който се поддържа
нейната основателност.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с
инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията
си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; №
702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и
обосновано. Софийски градски съд правилно е изяснил фактическата
3
обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си за
основателността на предявените искове, които са в съответствие с
материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният
съд препраща към мотивите му.
От фактическа страна по делото не е спорно, а от доказателствата по
делото се обосновава извод, че ищцата Н. Ц. К. е спазила процедурата по чл.
380 от КЗ, предявявайки своята претенция пред ответното дружество, а също
и безспорно между страните обстоятелство е, че към 11.08.2022 г., за
управлявания от С. Й. Й. товарен автомобил марка „Дачия Докер“, с рег. №
******** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.
Относно механизма на инцидента, по делото е представен и приет
констативен протокол № К – 394, изготвен от дежурен ПТП при ОПП – СДВР
за настъпило на 11.08.2022г. около 07.00 ч. ПТП в гр.С., на автобусна спирка
№ 2163.
Освен това, по делото е допуснат и разпитан в открито съдебно
заседание пред първоинстанционния съд на 16.05.2023г. свидетеля Ц. К. –
син на пострадалата, който посочва, че на рождения ден на сестра му –
11.08.2022г., майка му пострадала при ПТП. Уточнява, че същата била
оперирана в болница „Пирогов“ и изпитвала силни болки по време на престоя
си там и първият месец вкъщи. Заявява, че през първия месец се изправяла
само с помощта на близки и вървяла с проходилка, след което два месеца се
придвижвала с патерици, а самостоятелно ходела от четвъртия месец. Твърди,
че и понастоящем майка му изпитва болки при резки движения на крайника и
при промяна на времето, поради което й била призната трайна
неработоспособност. Обстоятелството е удостоверено с Експертно решение
от 15.05.2023г., видно от което на Н. К. е била призната 50 % трайна
нетрудоспособност, поради наличие на ортопедични импланти. Видно е, че
инцидентът е бил деклариран от работодателя на ищцата в НОИ и признат за
трудова злополука с разпореждане от 24.08.2022г. Съгласно отговор на
работодателя, на ищцата не са били плащани обезщетения по чл.200 КТ, нито
такива по валиден договор за застраховка „Трудова злополука“, поради
обстоятелството, че Н. К. не е била застраховано лице.
Преценени по реда на чл. 172 от ГПК, настоящият въззивен състав
4
кредитира изцяло показанията на св.К., дадени непосредствено пред
първоинстанционния съд, тъй като същите възпроизвеждат лично възприети
обстоятелства, като са пълни, логични, непротиворечиви, житейски
убедителни и дадени под страх от наказателна отговорност по чл. 290 от НК.
По делото са изготвени основна и Съдебна автотехническа
експертиза, вещото лице по която, след запознаване с изготвените по ДП
материали е потвърдило, че описаният в констативния протокол механизъм
на произшествие отговаря на обективната действителност.
Видно от експертизите, ударът е настъпил на 11.08.2022г. в района на
спирка на масовия градски транспорт при слънчево и сухо време и добра
видимост, като но спирката е престоявал автобус за качване на пътници, в
който момент водачът на товарния автомобил предприел маневра движение
назад, без да съобрази местоположението на пешеходците и ударил в дясна
странична част шщцата Н. К. със задната част на преводното средство, по
което са били описани белези от забърсване. Обоснован е извод, че водачът
на автомобила е имал обективна възможност да забележи пешеходеца и
да не извършва маневрата , тъй като моделът на превозното средство е
фабрично оборудван с огледала за обратно виждане-странични и едно
вътрешно, и пешеходецът е попадал в обхвата им. Вещото лице сочи, че
произшествието е резултат от невнимание от страна на водача, който е
имал техническата възможност да възприеме правилно пътната
обстановка и да съобрази поведението си с нея. Механизмът на
произшествието е изяснен и от показанията на свидетеля Р. Т., която е
заявила, че непосредствено преди удара тя и К., които работели в едно
предприятие, чакали на спирката на автобус № 72, който пристигнал и в
който момент ищцата тръгнала да се качва от средната врата на автобуса, но
била ударена от автомобил, който се придвижвал назад , след което паднала.
Относно претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на
инцидента от 11.08.2022 г. по делото е приета медицинска документация, въз
основа на която, заедно с извършен личен преглед на ищцата, е приета като
неоспорена от страните Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ),
установяваща, че при процесното ПТП ищцата е получила увреждане, което
се изразява в компресионно счупване на тялото на втори поясен прешлен
и вътреставно счупване на бедрената кост на левия крак в областта на
5
бедрената шийка; Осъществената на 15.08.2022г. операция, при която
тазобедрената става е била заменена с изкуствена такава, е правилното
лечение, при отчитане възрастта на пострадалата и вида травматично
увреждане; Възстановителният период е с продължителност 6 до 9 месеца
за консолидиране на заменената става и 1,5-2 месеца за зарастване на
счупването на поясния прешлен; Изкуствената става позволява
функционално възстановяване, но не в пълен обем, като ставата следва да се
щади постоянно, поради опасност от лесно изкълчване на ендопротезата;
Болките са били интензивни след инцидента и направената операция, като
постепенно са отшумявали, но е възможно да се появяват при натоварване на
крайника, както и при промяна на времето.
С оглед данните от НЗОК, че ищцата страда от увреждане на лумбо-
сакралните коренчета от 2017 г., както и посоченото в медицинската
документация от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, че същата е с диабет, са били
допуснати допълнителна въпроси към вещото лице лекар, който е приел, че
записът в медицинската документация от болницата, че кръвната захар е над
норма, не означава, че пациентът страда от диабет. Уточнил е, че диагнозата
се поставя след специфично изследване, каквото няма данни някога да е
правено на пострадалата. Нормата в конкретния случай може да е резултат
както на травмата, така и на обстоятелството, че пробата е възможно да е
взета след хранене. По отношение на увреждането на нервните коренчета в
лумбално-сакралния отдел на гръбначния стълб, вещото лице е посочило, че
то може да има изявена симптоматика, за което в настоящия случай няма
данни, а може и да е в ремисия и да се активира болка при травма, каквато е
настоящата.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увредените лица имат
право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“. Основателността
на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно
доказване в процеса на следните факти: 1) настъпилото ПТП и неговия
механизъм; 2) противоправното поведение на виновния водач; 3)
претърпените неимуществени вреди; 4) наличието на пряка причинна връзка
6
между вредите и настъпилото ПТП; 5) ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 от КЗ (в сила от
01.01.2016 г.), установяваща абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае
да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ.
Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви
претенцията си пред съда.
Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – отправена
е писмена претенция от пострадалия, а същевременно е налице и липса на
възражения, и ангажирани доказателства от страна на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД, които да изключват допустимостта на процеса. Не е
оспорена и материално-правната легитимация на застрахователното
дружество. Събраните по делото доказателства, ведно с приетите по делото
САТЕ и СМЕ установяват противоправното и виновно деяние на водача на
процесния автомобил марка „Дачия Докер“, с рег.№ ********-С. Й. Й., в
резултат на което е настъпило ПТП и на Н. Ц. К. са причинени телесни
увреждания и негативни психични изживявания.
Въз основа на доказателствената сила на процесният Констативен
протокол , настоящият въззивен съд приема за установена датата и мястото на
ПТП, щетите, наличието на пътни знаци и маркировка и местоположението
на МПС, включително и посоката, по която са се движили.
Механизмът на ПТП се установява от свидетелските показанията и от
приетата по делото САТЕ
Ето защо, от събраните доказателства по делото, се установява с
категоричност, че на 11.08.2022 г., около 07.00 часа, на бул. „Възкресение“ в
района на СМГТ № 2163 в ж.к. „Красна поляна“, при което докато чакала на
автобусната спирка водачът на т.а. „Дачия Докер“ с рег.№ ********
предприел неподсигурена маневра –движение на заден ход, без да има
видимост или да я осигури чрез друго лице, в резултат на което я ударил. С
7
това си поведение, несъмнено както и първоинстанционният съд е приел в
обжалваното решение, С. Й. Й. е нарушил правилата на чл. 40 от ЗДвП. По
отношение на вината, същата е установена под формата на непредпазливост,
макар че за нея е установена оборимата презумпция по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
На следващо място, настъпилите вреди за пострадалата, както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от
изслушаната по делото СМЕ , както и от събраните свидетелски показания.
Налага се изводът, че са налице всички изискуеми предпоставки за
ангажиране отговорността на водача на увреждащото МПС за претърпените
от ищцата неимуществени вреди, а поради съществуващото правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на процесния
товарен автомобил със застрахователя-ответник – за ангажиране на
отговорността на застрахователя.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият въззивен съд намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Според ППВС на РБ № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и други. Критериите, посочени в ППВС № 4/68 г. са
възпроизведени и доразвити в по-новата практика на ВКС, според която за
определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди
– морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на
увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и
тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на
търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, така и икономическото състояние на страната към момента
на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент (така и определение № 60674/10.12.2021г. по
8
т. д.№ 208/21, ВКС, І т. о.).
В настоящия случай, въззивният съд съобрази 1) възрастта на
пострадалата към момента на инцидента – 52 години; 2) характера на
причинените и телесни увреждания, в това число по-интензивните болки в
първите дни след инцидента и проведеното лечение в болнично заведение,
както и че възстановяването е било съпроводено със силни болки по време на
престоя в болницата и първият месец вкъщи; 3) невъзможността да се
обслужва сама; 4) невъзможността да води нормален живот за няколко месеца
; 5) целия възстановителен период от около 6-9 месеца след оперативната
интервенция; 6/ стандартът на живот в страната и средностатистическите
показатели за доходи по време на възникване на увреждането, като нивата на
застрахователно покритие, респективно нормативно определените лимити на
отговорност по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
При тези обстоятелства настоящият въззивен състав намира, че
определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени
вреди от 40 000 лева се явява справедливо, като съответстващо на търпените
от ищцата вреди, изразяващи се в преживявани болки и страдания вследствие
от процесния инцидент от 11.08.2022 г.
Предвид на изложеното, решението на Софийски градски съд, с което е
уважен искът, а ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, ведно със
законната лихва, е правилно.
Поради това, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на спора пред настоящата въззивна инстанция на
въззивницата ищца не следва да бъдат присъдени сторените пред Апелативен
съд-София разноски, същите следва да се понесат по начина, по който са
направени.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6179 от 04.12.2023 г. по гр. д. №
12603/2022г. по описа на Софийски градски съд, 6 състав, , в частта, в която,
съдът на основание чл. 432, ал.1 КЗ е осъдил „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Св.С.“ № 7,
със съдебен адрес: гр.С., ул. „Кадемлия“ № 1 (чрез адвокат Г. Х.), да заплати
на Н. Ц. К., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул. „***“ № *, със съдебен адрес:
_ гр.С., бул. „Македония“ № 12, ет.3 (чрез адвокат С. Н.), сумата от 40 000.00
(четиридесет хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
в резултат на ПТП на 11.08.2022г. в гр.С., причинено виновно от водача на
застрахования при ответника по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ т.а. „Дачия Докер“ с рег.№ ********, ведно със
законната лихва от 29.08.2022 г. до окончателното плащане.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването
му чрез връчване на препис от същото пред ВКС при условията на чл.280,
ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10