№ 7
гр. гр. Карнобат , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Административно
наказателно дело № 20212130200095 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН,
образувано по повод подадената жалба от ИВ. В. ИВ. ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Карнобат, ул. ******* № 25А, чрез пълномощника му
адвокат ИВ. АЛ. АЛ. със съдебен адрес: гр. София, 1000, ул. Позитано № 8,
ет. 2, офис № 214, против наказателно постановление № 20-0282-000474 / 21.
12. 2020г. на Началник РУ към ОДМВР Бургас, РУ Карнобат, с което за
нарушение на разпоредбите на чл. 638, ал. 3 от КЗ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева.
Жалбоподателят е останал недоволен от така наложеното му
административно наказание, твърди, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила, както за
установяване на административното нарушение, така и за налагане на
административното наказание. Желае постановяване на решение, с което да
се отмени изцяло обжалвания акт. В жалбата се излагат доводи, че деянието
съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, като АНО, в
нарушение на задължителна съдебна практика не е извършил преценка за
1
приложението на чл. 28 от ЗАНН, което е основание за отмяна на НП,
нарушителят след установяване на нарушението е сключил задължителна
застраховка „ГО“ на въпросния автомобил и по този начин е изпълнил
законовото предписание на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Към жалбата са приложени писмени доказателства, които се приети от
съда и разгледани в контекста на цялостната преценка на събраните
доказателства по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не се
явява и процесуален представител.
За административнонаказващия орган редовно призован, не се явява
негов законен или процесуален представител в съдебно заседание, не е взето
становище по жалбата
Свидетелят Г. ИВ. Г. - актосъставител разпитан в съдебно заседание
потвърждават изцяло обстоятелствата посочени в АУАН.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на
съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение сер. АА
№ 895557 от 03. 12. 2020 г. съставен от мл. автоконтрольор Г. ИВ. Г. при ОД
МВР Бургас, РУ Карнобат, срещу жалбоподателя, в присъствието на един
свидетел- очевидец на установяване на нарушението, за това, че на 03. 12.
2020 г.около 15 часа в гр. Карнобат, на бул. Москва до дом № 73 по посока на
движение от гр. Айтос към гр. Сливен, управлява лек автомобил ******* с
рег. № ******* собственост на В.И.И. с ЕГН **********, като извършва
следното нарушение: Лице, което не е собственик и управлява МПС, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен действащ договор за
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, с
което виновно е нарушил член 638, ал. 3 от КЗ.
Видно от така съставеният АУАН, в същия са отразени всички
обстоятелства имащи значение за установяване и реализиране на
2
административнонаказателната отговорност на нарушителя- посочено е
времето- час, дата, месец и година на извършване на нарушението, мястото на
извършване на същото, обстоятелствата при които е извършено нарушението/
управление на конкретно посочено МПС и собственик на същото, липсата на
сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите/, нарушената правна норма. Съдът приема за
обективно отразена в АУАН фактическата обстановка, която се потвърждава
от актосъставителят, като съдържанието на акта не е оспорено от нарушителя,
той и жалбоподател по делото. Освен това следва да бъде коментирано, че
така съставения АУАН е подписан от жалбоподателят и в същия е записано,
че няма възражения. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел
очевидец при установяване на нарушението.
Съдът не приема доводите на жалбоподателят за допуснати сериозни
процесуални нарушения при установяване на нарушението, изложени в
жалбата.
Въз основа на така съставеният АУАН, АНО е издал и обжалваното пред
настоящия съд НП, като в същото е пресъздадена фактическата обстановка,
изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните деяния
нарушават разпоредбите на чл. 638, ал. 3 от КЗ, поради което и е наложил
посоченото в този текст единствено и конкретизирано по размер
административно наказание, а именно глоба от 400 лева. НП е връчено на
жалбоподателя на 17. 03. 2021 г. лично.
Съдът кредитира всички представени по делото писмени доказателства
като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по
делото.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства – свидетелските
показания на свидетелят Г. ИВ. Г. като обективни и достоверни, доколкото
същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а
освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
3
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Не е оспорено по делото, а и от приложените по делото Заповед № 251з-
1776 / 31. 05. 2016г. се установява компетентността на наказващия орган, а
компетентността на актосъставителя произтича директно от разпоредбата на
чл. 647, ал. 1 КЗ.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е съставен на 03. 12. 2020 г., а НП е издадено на 21.
12. 2020г., много преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34
от ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените
правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във
връзка с извършеното нарушение- време, място на извършване, субект на
нарушението, съставомерни признаци от обективна страна- управление на
автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ
към момента на проверката договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите, което не се оспорва по никакъв начин от
жалбоподателят или неговия процесуален представител.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. В
разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ е предвидено, както правилото за
поведение, което жалбоподателят е нарушил, така и предвидената за това
санкция, като обвързването с други правни норми не е необходимо.
В чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е предвидено, че задължението за сключване
на застраховка гражданска отговорност тежи само върху собственика на
автомобила, но в същия текст е предвидено, че това изискване не забранява и
4
всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство,
да сключи застрахователния договор. Чл. 638, ал. 3 от КЗ обаче въвежда
задължение за всеки водач преди да предприеме управление на МПС, което
не е негова собственост да се убеди, че за автомобила има сключена и
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и да се откаже от управлението, ако такава не е налице.
Съдът не споделя твърдението на жалбоподателят, че в случая е налице
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, приложим по аргумент от
чл. 11 от ЗАНН и след като АНО не е изложил мотивирана преценка за липса
на основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е нарушил
закона и на това основание се претендира отмяна на наказателното
постановление. Съдът намира, че преценката на АНО за „маловажност„ по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя, се прави по
законосъобразност и съответно подлежи на съдебен контрол. Преценката
относно дали случая е маловажен следва да се извърши съобразно
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, съгласно която доколкото в ЗАНН, не се
предвижда друго, се прилагат нормите на Общата част на НК, относно
въпросите за вината, обстоятелствата изключващи отговорността и др..
Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" е дадена в чл. 93, т. 9
от НК, като такъв е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи вината обстоятелства представляват по– ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. От данните по делото не може да се направи изводът, че от
деянието липсват вредни последици и същото е с по– ниска степен на
обществена опасност от други нарушения от съответния вид. Предвид
събраните доказателства по делото, съдът счита, че в случая не следва да се
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същия не е маловажен.
Извършеното административно нарушение е обществено опасно по смисъла
на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, тъй като се касае интереси
защитени от правото и свързани с цялостната регламентация на ползването на
МПС и движението по пътищата, а следователно и с цялостния правов ред на
Държавата. В случая Кодекса за застраховането е постановил, че само с
осъщественото от жалбоподателя бездействие е достатъчно за извършването
5
на административно нарушение, вследствие на което да възникне съответната
административнонаказателна отговорност. По посочените причини съдът
намира, че извършеното от жалбоподателя е административно нарушение и
същото не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът счита, че изпълнението на законовото предписание на чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ не изключва административната отговорност на нарушителя,
както и не е предпоставка за приемане, че нарушението съставлява
маловажен случай. В случая е изпълнена разпоредбата на закона, която е
задължителна при ползването на МПС, а и освен това неизпълнението и би
довело до лишаване на нарушителя от възможността да управлява МПС, тъй
като видно от приложената към материалите по делото ЗППАМ № 20-0282-
000301 / 03. 12. 2020 г., свидетелството за управление на същия е било отнето
до представяне на сключена валидна застраховка.
В тази връзка настоящия съд счита, не обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изцяло потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
Както с жалбата, така и в хода на съдебните прения, страните не са
направили искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва
да се произнася за присъждането на такива.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0282-000474 / 21. 12.
2020г. на Началник РУ към ОДМВР Бургас, РУ Карнобат, издадено въз
основа на акт за установяване на административно нарушение сер. АА №
895557 от 03. 12. 2020 г., против ИВ. В. ИВ. ЕГН **********, с адрес: гр.
Карнобат, ул. ******* № 25А, с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ му
е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му
6
на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
7