№ 2096
гр. София, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Е.Й.К.
като разгледа докладваното от Е.Й.К. Административно наказателно дело №
20231110208952 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Хлебни предприятия“ ЕООД,
представлявано от управителя П.М.И., чрез пълномощника си, против
наказателно постановление /НП/ №23-2300154/09.05.2023 г., издадено от
директор на дирекция „Инспекция по труда - София област, срещу „Хлебни
предприятия“ ЕООД, представлявано от управителя П.М.И., въз основа на
съставен на 10.03.2023 г. акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ №23-2300154, за това, че на 21.02.2023 г. в с.Гниляне, в обект –
Пекарна на ул.“Христо Ботев“ №60, „Хлебни предприятия“ ЕООД, в
качеството си на работодател, по смисъла на параграф 1 т.1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е уредил отношенията
по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е
сключил трудов договор с В.С. И. ЕГН **********, на длъжност „пакетаж“,
преди постъпването й на работа, с което е нарушил чл.61,ал.1, вр.чл.1,ал.2 от
Кодекса на труда, поради което и на основание чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от
Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
В НП е посочено, че нарушението е извършено в посоченото време и в
1
посочения обект на контрол, където В.С. И. е заварена да работи като
„пакетаж“, която в саморъчно попълнената декларация е отразила работно
време и трудово възнаграждение.
В НП е написано, че нарушението е констатирано когато е приключила
проверката - по документи в Д „ИТСО“ – на 28.02.2023 г., която дата е
неточна и невярно отразяваща приключване на проверката - на 10.03.2023 г.
Поради недоволство от НП и наложената с него санкция от „Хлебни
предприятия“ ЕООД, НП било обжалвано чрез административно наказващия
орган пред СРС.
В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, и са налице съществени процесуални нарушения, като са
изложени следните доводи: инициираната административнонаказателна
отговорност неправомерно е вменена за нарушение, което в действителност
не е осъществено, защото завареното в обекта лице не е изпълнявало никакви
дейности, а само се е запознавало с бъдещата си работа; в НП не е описано в
какво точно се изразява нарушението; фактическото обвинение не
кореспондира със събраните доказателства; актът не е бил предявен на
дружеството; не са посочени обстоятелства въз основа на които е определен
размерът на имуществената санкция, поради което и той следва да бъде
намален.
Жалбоподателят, редовно призован за съдебните заседания, се
представлява от адв.Х., която пледира НП да бъде отменено по
съображенията, изложени в жалбата срещу него и показанията на свидетеля
В.С. И..
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт И., който счита, че дружеството е извършило нарушението, за
което е ангажирана отговорността му и подчертава, че В. И. сама е попълнила
декларацията, в която е вписала съответните обстоятелства. Намира, че НП и
АУАН отговарят на всички процесуални изисквания. По тези съображения
пледира жалбата срещу НП да бъде отхвърлена като неоснователна и НП да
бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
2
В свидетелските си показания актосъставителят В. П. повтаря
съдържателно изложената в АУАН фактология, като отбелязва и че
проверката е извършена във връзка с получен сигнал срещу визираното
дружество за работа в предприятието на лица без трудови договори.
При разпита на В.С. И., допусната от съда до разпит в качеството на
свидетел, по направено за това искане от процесуалния представител на
жалбоподателя, същата заявява, че се е намирала в пекарната, където заедно
със съпруга й отишли, за да видят каква работа се предлага, по което време
дошли проверяващите, и въпреки, че тя им казала, че не работи там, те
настояли да попълнят декларация с отразяване на работно време и
възнаграждение, което ще получават.
По делото са приложени заверени копия на: Протокол № ПР
2306734/10.0.2023 г. за извършена проверка на 21.02.2023 г. - на място - в
Пекарната и на 28.02.2023 г. и 10.03.2023 г. в Д „ИТСО“ по представените от
Дружеството документи; Декларация от 21.02.2023 г. от В.С. И.; страница от
регистър на уведомления за трудови договори; заповеди и длъжностни
характеристики относно компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, които се кредитират от съда, този съдебен състав намира
за безспорно установено, че на 21.02.2023 г. инспектори при Д „ИТСО”
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект -
Пекарна в с.Гниляне, ул.“Христо Ботев“ №60, стопанисван от „Хлебни
предприятия“ ЕООД, където около 14.00 ч. била заварена да работи В.С. И.
ЕГН **********, на длъжност „пакетаж“, която в попълнената от нея
декларация отразила, че от 19.02.2023 г. работи в „Хлебни предприятия“
ЕООД в същия обект – Пекарна, като „пакетаж“, с работно време от 8.00 до
14.00 ч., 2 почивни дни – събота и неделя, възнаграждение 780 лева, като в
т.8 от Декларацията - „Получени копие на хартиен носител от заверено
уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен
трудов договор“ изписала ръкописно „Не“. Проверката продължила на
3
28.02.2023 г. и 10.03.2023 г. в Д „ИТСО” по представените от Дружеството
документи, между които за В.С. И. нямало никакъв договор. Извършващите
проверката инспектори съставили на 10.03.2023 г. Протокол за извършена
проверка № ПР 2306734/10.0.2023 г., в който отразили констатираните
обстоятелства и дали съответни предписания. Екземпляр от протокола бил
получен срещу подпис на 10.03.2023 г. от пълномощник на Дружеството – Г.
Д.. На 10.03.2023 г. за посоченото като установено при проверката,
преценено като нарушение на чл.61,ал.1, вр.чл.1,ал.2 от Кодекса на труда, на
„Хлебни предприятия“ ЕООД бил съставен АУАН - за това, че в качеството
си на работодател, по смисъла на параграф 1 т.1 от ДР на КТ, не е уредил
отношенията по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения,
като не е сключил трудов договор с В.С. И. преди постъпването й на работа.
Въз основа на АУАН срещу „Хлебни предприятия“ ЕООД било издадено
обжалваното НП – за посоченото нарушение, екземпляр от което бил получен
за Дружеството на 12.06.2023 г. и обжалван от него на 20.06.2023 г.
Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства /в цялост
показанията актосъставителя П., които са ясни и непротиворечиви и
показанията на И. – в частта, в която твърди, че по време на проверката се е
намирала в Пекарната и е попълнила декларация, тъй като в тази част
показанията й са единни с останалите ценени от съда доказателства, но не им
дава вяра в частта, в която И. казва, че не е работила в деня на проверката и че
е била накарана от инспекторите да прави вписвания в попълнената от нея
декларация, тъй като в тази им част ги намира за изолирани,
некореспондиращи с останалия доказателствена материал, с тенденциозна
насоченост в опит за изграждане на някаква защитна версия за себе си и
наказаното Дружество/ и писмените доказателства, приобщени в хода на
съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК, относими към предмета на
доказване по делото и взаимно кореспондиращи по помежду. Отразеното до
тук води до извода, че на 21.02.2023 г. В.С. И. фактически е била на работа в
тази пекарна, стопанисвана „Хлебни предприятия“ ЕООД, но
правоотношенията между дружеството и нея не са били оформени като
трудови, чрез сключване на трудов договор в писмена форма.
4
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е подадена в законовопосочения срок, от правно легитимирано
лице, имащо интерес от обжалване на НП, срещу акт /НП/, подлежащ на
обжалване, при спазване на процедурата за това, с оглед на която тя е
процесуално допустима. Разгледана по същество, предвид изложените в нея
доводи и твърдения, тя е неоснователна, с изключение на фактическата липса
на конкретнви мотиви относно размера на наложената имуществена санкция.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
Съдът, въз основа на кредитирания доказателствен материал, намира за
установено с нужната категоричност, че от обективна страна жалбоподателят
„Хлебни предприятия“ ЕООД е извършил на 21.02.2023 г. в с.Гниляне,
описаното нарушение на чл.61,ал.1 от КТ /„Трудовият договор се сключва
между работника или служителя и работодателя преди постъпването на
работа“/, вр.чл.1,ал.2 от КТ /„Отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения“/, защото Дружеството се
явява работодател на В.С. И., която е полагала труд - като „пакетаж“ в
посоченото време в посочената пекарна и отношенията между тях фактически
са били трудови, но предоставянето на работна сила от В.С. И. не е било
уредено от „Хлебни предприятия“ ЕООД като трудово правоотношение и
5
Дружеството не е сключило трудов договор в писмена форма с В.С. И. преди
21.02.2023 г., когато, съгласно доказателствата, тя е била на работа в
пекарната.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице въпросът със
субективната съставомерност на административно правния деликт не следва
да бъде изследван.
Съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати
ли са процесуални нарушения, които да са довели до накърняване на
процесуалните права на наказаното лице в предсъдебната фаза на
производството.
При служебната проверка не се установиха причини атакуваното НП да
бъде отменено като незаконосъобразно, на процесуално основание, доколкото
съдът намира, че и НП, и АУАН са съставени съгласно изискванията на
ЗАНН, от съответно компетентен и оправомощен за това орган, в който
смисъл са и приложените по делото доказателства в тази връзка.
Независимо от това обаче, настоящият съдебен състав, във връзка с
индивидуализацията на наложената санкция, преценява, че размерът на
същата е немотивирано определен, с оглед обстоятелството, че по делото
липсват доказателства, отсъстват дори данни до този момент на
жалбоподателя да са налагани с влезли в сила НП други административни
наказания за извършени от него административни нарушения, в т.ч. и такива
от същия вид, както и с оглед обстоятелството, че това конкретно нарушение
не показва по-висока степен на обществена опасност от други нарушения от
същия вид, за които е обосновано административно наказание в минималния
нормативно визиран размер, а аргументите на административнонаказващия
орган представляват използване на общи и доктринерни правни фрази, които
на практика не могат да бъдат приети за мотиви в конкретния случай. В тази
връзка настоящият съдебен състав счита, че размерът на имуществената
санкция следва да бъде намален до минималния размер от 1 500 лева, който
преценява, че в случая би изпълнил целите на административното наказание,
визирани в чл.12 от ЗАНН.
Извършеното от „Хлебни предприятия“ ЕООД не представлява
6
маловажен случай на административно нарушение, по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. След произнасянето с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007
година на ОСНК на ВКС вън от съмнение е, че преценката на
административнонаказващия орган за маловажността на случая /изрично
изразена от административно наказващия орган или когато същият не е взел
отношение в тази връзка/ не е израз на неговата оперативна самостоятелност,
а подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай няма основания, които да
наложат извода, че осъщественото, макар да съставлява административно
нарушение, е без обществена опасност или с явно незначителна такава,
защото деянието, извършено от Дружеството не може да се характеризира
като такова /т.е. като малозначително/, с оглед характера на този вид
административни нарушения, с които се засягат обществени отношения,
свързани с правото на нормални, безопасни и здравословни условия на труд
за изпълнение на работата от трудещите се, и произтичащите от това
различни права за последните.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както
по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Във връзка с изхода на делото и настоящето съдебно решение
направеното от юрисконсулт И. искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира, че следва да бъде уважено в размер от 100
лева, който преценява като справедлив и съответен на оказаната правна
помощ, отчитайки, че по делото са проведени две съдебни заседания с разпит
на сдвама свидетели.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
7
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №23-2300154/09.05.2023 г.,
издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда - София област,
срещу „Хлебни предприятия“ ЕООД, представлявано от управителя П.М.И.,
за това, че на 21.02.2023 г. в с.Гниляне, в обект – Пекарна на ул.“Христо
Ботев“ №60, „Хлебни предприятия“ ЕООД, в качеството си на работодател,
по смисъла на параграф 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда, не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като
трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор с В.С. И. ЕГН
**********, на длъжност „пакетаж“, преди постъпването й на работа, с което
е нарушил чл.61,ал.1, вр.чл.1,ал.2 от Кодекса на труда, поради което и на
основание чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от Кодекса на труда е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева, като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция на 1 500 /ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА.
ОСЪЖДА „Хлебни предприятия“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС – гр.
София в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8