МОТИВИ към Присъда № 71, постановена по НОХД № 786/2018 г. по описа на БРС
Производството в БРС е образувано по повод внесен обвинителен
акт от Районна прокуратура – гр.Бургас, с който срещу С.Д.А. с ЕГН ********** ***
е повдигнато обвинение по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че
в периода от 16.12.2014 година до 19.12.2014 година
включително, в град Б., в ж. к. „М. р.”, в условията на продължавано
престъпление, при което са извършени две деяния, които осъществяват поотделно
състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение
у З.С.М., с ЕГН ********** и у Я.П.В. с ЕГН **********, че ще извърши
строителни дейности, а именно ще отлее бетонна плоча в град Б., ж. к. „М. р.” за
нуждите на Я.П.В., с ЕГН ********** и ще отлее бетонна плоча в град Бургас, ж. к.
„Меден рудник” за нуждите на З.С.М., с ЕГН **********, като по този начин
мотивирал М. да му даде на 19.12.2014 година в град Б., в ж. к. „М. р.” сумата
от 1 000.00 /хиляда/ лева и В. да му даде на 19.12.2014 година в град Б.,
в ж. к. „М. р.” сумата от 300.00 /триста/ лева и с това причинил имотна вреда
на М. в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева и на В. в размер на 300.00
/триста/ лева, или всичко на обща
стойност 1 300.00 /хиляда и триста/ лева, както следва:
l. Ha 16.12.2014 година, в град Б., в ж. к. „М. р.”, с
цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у З.С.М., с ЕГН **********,
че ще извърши строителни дейности, а именно ще отлее бетонна плоча в град Б.,
ж. к. „М. р.” за нуждите на М., като по този начин е мотивирал последната да му
заплати на 19.12.2014 година в град Б., в ж. к. „М. р.” парична сума в размер
на 1 000.00 /хиляда/ лева и с това причинил на З.С.М., с ЕГН **********,
имотна вреда в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева.
2. На 19.12.2014 година, в град Б., в ж. к. „М. р.”, с
цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Я.П.В., с ЕГН **********,
че ще извърши строителни дейности, а именно ще отлее бетонна плоча в град Б.,
ж. к. „М. р.” за нуждите на В., като по този начин е мотивирал последния да му
заплати на 19.12.2014 година, в град Б., в ж. к. „М. р.” парична сума в размер
на 300.00 /триста/ лева и с това причинил на Я.П.В., с ЕГН **********, имотна
вреда в размер на 300.00 /триста/ лева.
По искане на пострадалите съдът прие
за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове срещу
подсъдимия в размери от по 1000 и 300 лева предявени съответно от З.С.М. и Я.П.В.
представляващи обезщетение за нанесените имуществени вреди вследствие
непозволеното увраждане с правно основание чл.45 от ЗЗД. Конституира
свидетелите М. и В. в качеството на граждански ищци по делото.
По инициатива
на подсъдимия и неговият служебен защитник, с определение от съда бе одобрено провеждането на съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция по реда на глава ХХVІІ от НПК, в частност по реда на диференцираната
процедура по чл.371 ал.1 т.2. НПК. Подсъдимият потвърди, че е съгласен да не се
разпитват от съда всички свидетели и призна изцяло
фактите по начина, по който са изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и не поиска да се събират доказателства по фактите в
обвинението.
Прокурорът поддържа обвинението от правна и
от фактическа страна. Предлага на съда да признае подсъдимият за виновен и да му определи наказание „лишаване от свобода“ при условията
на чл.58а
ал.1 от НК в размер на една година и шест месеца, което след
редукцията с 1/3,
да наложи остатъка от една
година лишаване от свобода. Предлага на осование чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на това наказание да бъде отложено за срок от три години. Предлага
на съда да уважи изцяло приетите в прозводството граждански искове и да осъди
подсъдимият да заплати на гр.ищци нанесените им имуществени вреди.
Повереникът на гражданските ищци
моли съда да осъди подсъдимия да заплати на пострадалите граждански искове в размера,
в който са предявени, както и направение в хода на производството разноски от
по 150 лева на всеки един от ищците представляващи разноски за адвокат по адвокатско
пълномощно.
Защитата на подсъдимия, предлага на съда да
бъде определено наказание в по-малък размер от предложения от представителя на обвинението. Като аргумент
за това сочи продължителното разследване –три години и шест месеца, като
забавянето не е по вина на подсъдимия. Не е съгласен, че подсъдимия
представлява лице със завишена степен на обществена опасност имайки предвид
влязлата в сила присъда и за друго престъпление. Моли съда да наложи наказание
към минималното предвидено в закона, като отложи изпълненито му за срок от три
години на основание чл.66 ал.1 НК. Счита, че следва да бъдат уважени предявените
граждански искове.
Подсъдимият А. в последната си дума
заявява, че иска от съда да му наложи наказанието лишаване от свобода за минимален
срок. Съжалява за извършеното.
След съвкупна преценка на
събраните в производството доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена
следната:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
През 2014
година свидетелите Я.П. и З.М. притежавали гаражи, поставени в гр.Б., ж. к. „М.
Р.“. Тъй като предстояло изграждането на път, Община Б. уведомила собствениците
на гаражи, че трябва да ги преместят. По тази причина свидетелкта М. провела
разговор със сина си – свидетеля Н. М. М., на когото споделила, че трябва да
бъде преместен гаража и трябва да се отлеле нова ж.б. плоча с основи.
Свидетелят
М. се свързал с подсъдимия С.Д.А., на когото обяснил, че трябава да се отлее
плоча за гараж. Тъй като се нуждаел от парични средства подсъдимият А. решил да
се възползва от тази въможност и заявил, че ще изпълни тази задача, като ясно
съзнавал, че целта му била да вземе пари, без да изпълни задължението си. В
изпълнение на взетото решение А. заявил на свидетеля М., че е съгласен и възбудил
у М. заблуждение, че ще извърши строителството като я мотивирал да му даде пари
като капаро, с цел да набави за себе си имотна облага.
На 16.12.2014
година, в гр.Б., в ж. к. „М. Р.“ подсъдимият С.А. се срещнал със свидетеля З.М.,
като й заявил, че ще излее стоманобетонна плоча. След срещата М. провела
разговор с подсъдимия А., който й заявил, че отливането на плочата ще й струва
1500 лева, като поискал от нея капаро от 1000 лева. Свидетелката М. се съгласила
и си уговорили нова среща с подсъдимия за 19.12.2014 г
На
посочената дата -19.12.2014г, в гр.Б., в ж.к.“М. Р.“ свидетелката М. отново се
срещнала с подсъдимия А. На тази среща отишъл и свидетеля Я.П.В. На срещата свидетелката
М. предала на подсъдимия А. парична сума в размер на 1000 лева, представляваща
част от договорената между тях сума за отливането на бетонната плоча.
Подсъдимият
А. с цел да набави зе себе си имотна облага възбудил заблуждение у свидетеля Я.П.В.,
че ще отлее бетонната плоча и за неговия гараж, като в тази връзка му поискал
като капаро сумата от 300 лева. Свидетелят В. се съгласил и предал на
подсъдимия парична сума в размер на 300 лева. Постигнатата договорка между
свидетелите М. и В. от една страна и подсъдимия А. от друга, била бетонните
плочи да бъдат излети до 1-2 дни.
След като
взел предадените от свидетелите М. и В. парични суми подсъдимият А. не изпълнил
поетите задължения от него и не върнал парите на свидетелите.
Гореописаната фактическа обстановка се подкрепя
по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства като показанията на свидетелите Я.П.В., З. С. М. и Н. М. М., писмо с
изх.№92-11-2 от 05.02.2016 г от ТД на НАП-Бургас, ведно с приложенията,
приложената справка от Централна база –КАТ, приложеното писмо с изх.№132 от
10.08.2016 г на М. и п. ООД –Б., приложеното писмо от 08.08.2016 г на „Б.“ АД,
приложеното писмо с изх.№2122/09.08.2016 г на М. ЕООД –Б., които кореспондират
с направеното самопризнание на А., справка съдимост на подсъдимия и др.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Изложената и установена по
безспорен начин в хода на разследването фактическа обстановка, сочи на
осъществен от подсъдимия С.Д.А. състав на престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК за това, че в периода
от 16.12.2014 година до 19.12.2014 година включително, в град Б., в ж.к.„М. р.”,
в условията на продължавано престъпление, при което са извършени две деяния,
които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление и са извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил заблуждение у З.С.М., с ЕГН ********** и у Я.П.В., с ЕГН
**********, че ще извърши строителни дейности, а именно ще отлее бетонна плоча в
град Б., ж. к. „М. р.” за нуждите на Я.П.В., с ЕГН ********** и ще отлее
бетонна плоча в град Б., ж. к. „М. р.” за нуждите на З.С.М., с ЕГН **********,
като по този начин мотивирал М. да му даде на 19.12.2014 година в град Б., в ж.
к. „М. р.” сумата от 1 000.00 /хиляда/ лева и В. да му даде на 19.12.2014
година в град Б., в ж. к. „М. р.” сумата от 300.00 /триста/ лева и с това
причинил имотна вреда на М. в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева и на В. в размер
на 300.00 /триста/ лева, или всичко на
обща стойност 1 300.00 /хиляда и триста/ лева, както следва:
l. Ha 16.12.2014 година, в град Б., в ж. к. „М. р.”, с
цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у З.С.М., с ЕГН **********,
че ще извърши строителни дейности, а именно ще отлее бетонна плоча в град Б.,
ж. к. „М. р.” за нуждите на М., като по този начин е мотивирал последната да му
заплати на 19.12.2014 година в град Б., в ж. к. „М. р.” парична сума в размер
на 1 000.00 /хиляда/ лева и с това причинил на З.С.М., с ЕГН **********,
имотна вреда в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева.
2. На 19.12.2014 година, в град Б., в ж.к.„М. р.”, с
цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Я.П.В., с ЕГН **********,
че ще извърши строителни дейности, а именно ще отлее бетонна плоча в град Б.,
ж. к. „М. р.” за нуждите на В., като по този начин е мотивирал последния да му
заплати на 19.12.2014 година, в град Б., в ж. к. „М. р.” парична сума в размер
на 300.00 /триста/ лева и с това причинил на Я.П.В., с ЕГН **********, имотна
вреда в размер на 300.00 /триста/ лева.
Извръшените две деяния от
подсъдимия А. отделно осъществяват състав на едно и също престъпление,
извършени са пред непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и от
субекстивна страна продължение на предшестващото, което определя престъплението
като продължавано съгласно разпоредбата на чл.26 ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Подсъдимият А. е съзнавал, че с действията си ще нанесе
имотна вреда у пострадалите и е искал настъпването на тези общественоопасни последици.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализация на наказанието съдът
съобрази следното:
Подсъдимият С.Д. А. с ЕГН **********
*** е български гражданин, с основно
образование, осъждан, неженен и работи
като общ работник в Н. Ц. –К. –гр.Б. Същият живее на семейни начала и има дете.
Мотивът
за извършване на престъплението е
бил да се снабди по неправомерен начи с парични средства. Обществената опасност на деянието е
обичайна за този вид престъпления. Обществената опасност на дееца е завишена. От
справката съдимост е видно, че деянието предмет на настоящото наказателно производство
е извършено само месец, след като е бил осъден по НОХД №5015/2014 г. по описа
на БРС в сила от 17.11.2014 г. с наказание пробация. Очевидно, че предходното
му осъждане е не е постигнало целите на наказанието, което определя подсъдимия като
лице с по-висока степен на обществена опасност. С оглед изложеното
по-горе, за да определи размера на наказанието, съдът отчете
направеното от подсъдимия признание на вината и съжалението му за извършеното
престъпление. Съдът не счита, че е налице, нито едно изключително, нито
многобройни смекчаващи вината обстоятелстава, за да приложи разпоредбата на
чл.58а ал.4 вр. чл.55 от НК.
При така изложените
факти намира, че наказанието следва да бъде определено в размер на една година
и шест месеца лишаване от свобода към
минималния предвиден в закона размер. След редукцията на чл.58а ал.1 от НК съдът
наложе наказанието от една година лишаване от свобода.
Това наказание, по
мнение на настоящия състав, се явяват съответно на обществената опасност на
деянието и на дееца и ще окажат превъзпитаващ и поправителен
ефект върху него. С него могат да бъдет постигнати целите на чл.36 от НК.
Настоящага инстанция
счита, че наложеното наказание не следва да бъде изпълнявано
ефективно и че са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, а именно
подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер
и за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на дееца А.
не е наложително да го изтърпява ефективно. Поради това отложи изпълнението на наказанието от една година
лишаване от свобода за срок от три години.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Налице е непозволено увреждане, което
представлява сложен юридически факт, елементите на който са деяние, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, съединени от правната норма в едно единство. Основният елемент на
непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД е вредата. Тя представлява накърняване и
унищожаване на благата на човека, представляващо негови права, имущество,
телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. Причинната връзка е
обединяващ елемент на всички останали, за да е налице фактическия състав на
непозволеното увреждане. Вредите подлежат на възстановяване не само като се
докаже, че са в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца. В настоящия случай е установена
причинна връзка между поведението на дееца и вредоносния резултат. В настоящия казус по несъмнен начин се
доказа противоправно деяние, настъпили имуществени вреди и причинната връзка между деянията на подсъдимия и настъпилите вреди на пострадалите М. и В., с които са накърнени техни
права относно собствеността на парични суми. Противоправното деяние е извършено от подсъдимия А. виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 предложение първо от НК. Съгласно чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът осъди подсъдимия А. да заплати на гражданския ищец Я.П. В. с ЕГН **********
от гр.Б., граждански иск представляващ обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 300,00 (триста) лева. Съдът осъди подсъдимия А. да
заплати на гражданския ищец З.С.М. ***, граждански иск представляващ
обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 1000,00 (хиляда) лева. Размерът на обезщетенията е доказан по несъмнен начин по основание и по
размер.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Осъди
подсъдимия С.Д.А. с ЕГН ********** ***,
да
заплати в полза на Държавата държавна такса в размер на
100 (сто) лева върху уважените части от гражданските искове.
Осъди
на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия
С.Д.А. с ЕГН ********** ***, да заплати на
гражданските ищци Я. П. В. и З.С.М. направените по делото съдебно –деловодни
разноски в размер от по 150 лева за всеки един тях представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение по адвокатско пълномощно.
Осъди
на основание чл.189 ал.3 от НПК подсдъдимия С.Д.А. с ЕГН ********** ***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Бургас направените
по делото в хода на съдебното производство разноски в размер на 5,00 (пет) лева
представляващи държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Райна Жекова