№ 13523
гр. София, 28.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110149903 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Й. С. А., с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26 от
ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу „Стик кредит” АД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който е оспорил основателността на исковете.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Към искова молба са представени писмени доказателства, направено е
доказателствено искане по реда на чл. 190 от ГПК, както и искане за допускане
изслушването на съдебно – счетоводна експертиза. С отговора на исковата молба
ответникът същото е представил писмени доказателства. Заявено е искане за допускане
на съдебно – техническа експертиза със задачи, посочени в отговора на исковата
молба. Съдът намира доказателствените искания за допускане събирането на
представените от страните документи като писмени доказателства по делото за
относими, допустими и необходими за разрешаването на правния между страните спор,
предмет на настоящото производство, с оглед което следва да бъдат уважени. Следва
да бъде оставено без уважение искането по чл.190 ГПК, доколкото с отговора на
исковата молба са представени исканите документи, а за установяване на същите
обстоятелства е поискано допускането на съдебно – счетоводна експертиза. Също така
следва да бъде оставено без уважение и искането за допускане на съдебно – техническа
експертиза, доколкото за изясняване на посочените с нея обстоятелства са представени
писмени доказателства, които не се оспорват от ищеца.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с
призоваване на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед
изложените в исковата молба и отговора твърдения страните следва да бъдат
приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез
медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който
страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
1
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
поставени в исковата молба при депозит в размер от 400,00 лева, вносими от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на определението по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза В..
Д.. П.., което да призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца по чл. 190 от ГПК за задължаване на
ответното дружество да представи справка от счетоводството на ответника.
ОСТАВЯ без уважение искането за допускане изслушването на съдебно –
техническа експертиза като неотносимо към предмета на спора.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.05.2024 г. от 10.15 часа, за когато
да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят
последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищеца да се връчи препис от
отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази
становище по направените от ответника възражения най-късно в първото по делото
публично съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І.1. В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит от разстояние № 809286/25.03.2022 г. за сумата от 200,00 лв.,
при ГПР 43%, годишен лихвен процент 36,00%, със срок на кредита 13 дни. Съгласно
чл. 19, ал.1 от договора за заем същият е следвало да бъде обезпечен с гарант или
банкова гаранция. В случай на неизпълнение се дължала неустойка в общ размер на 0,9
% от стойността на усвоения кредит или в размер на 23,40 лв., която се заплащала
разсрочено заедно с всяка вноска по кредита. Поддържа, че липсвала ясна методика за
формиране на ГПР, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същият, което било в противоречие с императивните изисквания на ЗПК.
Навежда твърдения, че неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване
2
на поръчители или представяне на банкова гаранция била загубила присъщата за
неустойката обезщетителна функция. Заемодателят не търсил обезпечение на
вземанията си по договора за кредит, като неустойката водела до скрито оскъпяване на
кредита и създавала единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на потребителя. Моли съда да признае за установено в
отношенията между страните, че неустоечна клауза /чл. 29/ от Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние № 809286 от 25.03.2022 г., е
нищожна, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 10,00 лева, частичен иск от сумата в
размер на 23,40 лв., представляваща недължимо платена по договора сума, въз основа
на нищожна неустоечна клауза, ведно със законната лихва от дата на предявяване на
исковата молба- 07.09.2023 г., до окончателно изплащане. Претендира разноски.
2. В срока по 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
не оспорва допустимостта на предявените искове, но счита същите за неоснователни.
Навежда твърдения, че процесният договор е сключен от разстояние, като част от
системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние. Поддържа,
че комуникацията между страните се извършвала по инициатива на ищеца чрез
извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Счита, че
договореният размер на неустойката в размер на 0,9% освен обезщетителна функция
има и други функции, обезпечителна и санкционна, с цел да стимулира изпълнението и
превенира допускане на изпълнението. Поддържа, че основната цел на уговорената
неустойка е да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди. Счита, че не е
налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения в договора срок
поръчител, който да отговоря на посочените изисквания. Навежда твърдения, че
ищецът бил запознат с условията на договора, преди същият да бъде сключен, като
същият не е бил длъжен да сключва договора веднага, а разполагал с възможността
първо да открие лице, което да отговаря на определените в договора изисквания и
което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да се премине към
подписването му. Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си ищцовата
страна е действала недобросъвестно като по този начин е нарушила чл.12 от ЗЗД.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото са предявени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата по чл. 29
от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 809286 от
25.03.2022 г. е нищожна, предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1,
пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10,00 лева, представляваща
частична претенция от сума в общ размер на 23,40 лева.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
С оглед становището на ответника с отговора на исковата молба на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване следва да се
отдели обстоятелството, че по силата на процесния договор за заем от 25.03.2022 г.
между страните е възникнало облигационно правоотношение.
ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите,
на които основава исканията си.
3
В тежест на ищеца по иска за неоснователно обогатяване при условията на пълно
и главно доказване е да докаже наличие на следните предпоставки: обедняване на
ищеца със заплащането на сумата в размер на 23,40 лв. по Договор за потребителски
кредит, предоставен от разстояние № 809286 от 25.03.2022 г, представляваща
неустойка, начислена въз основа на оспорената клауза; обогатяване на ответника с
получаването на сумата в размер на 23,40 лв.; че уговорената в чл. 29 от договора за
заем клауза е нищожна, както и следва да докаже изискуемост на вземането, т.е.
моментът на даването/получаването на сумата.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание да получи
плащането, а именно – че оспорената клауза е равноправна, тъй като не противоречи
на ЗЗП.
V. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че било налице валидно облигационно
правоотношение между страните.
VІ. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните
не сочат доказателства.
Страните сочат доказателства за правнорелевантните факти.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4