РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря КОНА ДОЧЕВА и в присъствието
на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 980 по описа за 2020 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 260455/11.11.2020 г. по гр.д.№ 2342/2020 г. по описа на ПлРС е признато за
незаконно и е отменено
уволнението на Н.П.Т., извършено със Заповед № 50/04.05.2020 г., издадена от директора на
„***“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.Възстановена е Н.П.Т. на заеманата преди уволнението длъжност - „специалист
електроника”,
в „***“ ЕАД, ЕИК ***,
на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.Отхвърлен е предявеният от
Н.П.Т. срещу „***“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.
Плевен, иск основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 КТ
за осъждане на ответника да й заплати сумата от 400 лева, представляваща обезщетение
за времето, през което е останал без работа за периода от 05.06.2020 г. до 15.06.2020 г.,
като погасен чрез прихващане за сумата от 250.36 лева и като неоснователен и
недоказан за горницата над 250.36 лева до претендираните 400 лева.Осъден е „***”ЕАД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, да заплати
на Н.П.Т. сумата от 3.33 лева, представляващи сторените по делото разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.Осъден е „***”ЕАД , ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес
на управление в гр. Плевен да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Плевенски районен съд сумата от 410
лв., представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважените искове,
на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Депозирана
е въззивна жалба от „***”ЕАД, чрез пълномощник, срещу решение от 11.11.2020 г.
по гр.д.№ 2342/2020 г. по описа на ПлРС, което се обжалва в частта, в която са
уважени исковете на Н.П.Т. с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 КТ - за
признаване на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна, по чл.344,
ал.1, т.2 КТ - за възстановяване на предишната длъжност и по чл.344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ (
в частта, погасена чрез извършено съдебно прихващане).Фактическата
обстановка е правилно и точно пресъздадена.Спорът е очертан от твърденията на
въззиваемата, че работодателят не я е уведомил за извършения подбор и за
критериите, по които да се извърши подбора, както и че работодателят не е
извършил законосъобразна процедура по подбор въз основа на критерии, които да
отразяват спецификата на трудовата функция и качеството на качествата на
работника.Относно пороците на обжалваното решение се излагат доводи за
неправилно приложение на материалния закон - чл.329, ал.1 КТ и
необоснованост.Прави се искане да се отмени обжалваното решение и да се
постанови ново такова, с което да се отхвърлят като неоснователни предявените
от Н.П.Т. искове с правна квалификация чл.344, ал1, т.1 КТ - за признаване на
уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна, по чл.344, ал.1, т.2 КТ - за
възстановяване на предишната длъжност и по чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с
чл.225, ал.1 КТ - за присъждане на обезщетение за периода от 05.06.2020 г. до
15.06.2020 г., в частта уважена от съда и погасена чрез прихващане.
За въззиваемата страна – Н.П.Т. процесуалният представител
изразява становище да не се уважава подадената въззивна жалба, като се потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно и се присъдят направените
по делото разноски.
Въззивната жалба е
процесуално допустима, а по същество неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при
проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да
приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Настоящата инстанция намира решението и за
правилно, поради което по силата на чл.272 ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.Във връзка с доводите
във въззивната жалба съдът приема
следното.
Решението се обжалва частично - в частта,
в която е признато за незаконно и е отменено уволнението на въззиваемата,
извършено със заповед № 50/04.05.2020 г. на директора на „***”ЕАД, на основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ; възстановена е Н.Т. на заеманата преди уволнението длъжност
- „специалист електроника“ в „***”ЕАД на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и в
частта, в която е отхвърлен предявеният от Н.Т. срещу „***”ЕАД иск с основание
чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 250.36 лв. като погасен чрез
прихващане, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от
05.06.2020 г. до 15.06.2020 г.
Въззивникът счита, че е неправилна
преценката на съда относно това, че преценката по критериите -„способност за
съвместяване на професии/работи/ и възможност за работа в условията на вътрешно
съвместителство”, „изпълнение на поставените задачи качествено и в пълен обем,
допуснати несъответствия”, „спазване на трудовата и технологична дисциплина” и
„работа в екип” трябва да бъде извършено единствено и само на база на конкретни
писмени данни, като според съда, фактът, че в процедурата по извършване на
подбора е предвидено оценката да става по документи, но такива не са били
ползвани от комисията, прави извършения подбор незаконосъобразен и необективен,
който извод е неправилен.
Настоящата инстанция приема, че изводът на
първоинстанционния съд е правилен.
При уволнение на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ - поради съкращаване на щата, в случай, че
съкращаваната щатна бройка не е единствена (и не се съкращават всички щатни бройки за длъжността), какъвто е и процесния случай, работодателят има
задължение за извършване на подбор.
Критериите, въз основа на които се извършва
подбора да установени в чл.329, ал.1 от КТ: квалификацията (деловите и професионални
качества и умения за изпълнение на конкретната длъжност) и нивото на изпълнение на възложената работа (относно срочното, количествено и качествено изпълнение
на възложените задачи).
Начинът
и формата за извършване на подбора са предоставени на преценката на
работодателя (дали извършването му ще бъде
документирано в протоколи, докладни записки и др. или няма да бъде
документирано писмено).Извършването
му следва да бъде доказано от работодателя пред съда в спора за
законосъобразността на уволнението поради съкращаване на щата и отмяната му
като част от правото на уволнение на това основание.Работодателят може да
доказва извършването на подбора с всички доказателствени средства.Предмет на
доказване е, чрез сравнение, съпоставка между работниците и служителите, между
които се извършва подбора по критериите за извършване на подбора (квалификацията и нивото на изпълнение на работата), че са останали на работа тези, които имат по-висока
квалификация и работят по-добре.
В случая за установяване дейността по подбора
е представен протокол на комисия по подбор от 27.04.2020
г., неразделна част от който са индивидуалните карти за оценка на 21 бр. лица,
заемащи длъжността „специалист електроника“.
Решението на работодателя относно преценката на
показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ може да бъде обективирано в различни негови актове, но
законоустановените критерии за подбора имат обективни признаци и тяхното
спазване е начинът за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение,
което при спор се преценява от съда.В тази хипотеза - при оспорени констатации
на комисията по подбора, работодателят следва да проведе пълно и главно доказване
на фактите, обусловили тази преценка, за което са допустими всички
доказателствени средства.В тежестта за работодателя, и при провеждане на това
доказване са допустими всички доказателствени средства: писмени доказателства -
частни документи, съставени от страна на работодателя (заповеди, протоколи,
оценъчни карти и др. подобни), свидетелски показания, експертни заключения,
които съдът преценява по свое вътрешно убеждение - поотделно и в тяхната
съвкупност.
На първо място във въззивната жалба се сочи,
че въззивникът не е съгласен с извода, че при извършването на оценяването от
страна на комисията не са ползвани документи.
Не е спорно, че в дружеството не са
изготвяни в писмен вид периодични атестации (оценки на служителите).
Въззивникът сочи, че по тази причина в комисиите са ползвали оценките, давани по
съответните критерии от съответния пряк ръководител.
По делото е приложена докладна записка от
инж.П.в качеството му на заемащ длъжност „Ръководител Сектор” и пряк
ръководител на служителите на длъжност „специалист електроника”, каквато
длъжност е заемала въззиваемата, относно атестацията на служителите на длъжност
„специалист електроника” във връзка с процедура по подбор съгласно заповед № 15/22.04.2020
г.
Свидетелят П.установява, че тази докладна
записка са я направили, след като са се поставили точките.Той е направил
докладна записка на базата на това, което са направили от формулярите за оценка
на всеки един и е обобщил нещата и я е предал.
Свидетелят П.сочи, че докладната записка е
изготвена след подбора.
Свидетелката К.сочи, че докладната записка
е тази, приложена на л.157 от делото, в която са сложени точки.Те не са гледали
точките, всеки си е давал мнението за определения човек.Ползвали са само първата
страница.На нея не й е повлияла на оценяването тази докладна записка.
Протоколът за извършения подбор по чл.329 КТ
е от 27.04.2020 г., към който неразделна част са индивидуалните карти за
оценка.
Докладната записка представлява частен
свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, а
се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички доказателства по
делото (решение № 136/14.05.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 6554/2014
г. ІV г.о., определение № 91/27.01.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 4990/2014г., ІІІ
г.о.).
Тази докладна записка съдът счита, че не
представлява „документ“ по смисъла на т.12 от процедурата по съкращаване на
персонала, тъй като е изготвена след 21.04.2020 г., а смисълът на изискването
„по документи“ касае налични такива „документи“ преди 21.04.2020 г.
На следващо място, в т.12 от процедурата
не е предвидено оценките по тези критерии да се дават от прекия ръководител,
т.е. по документ, изготвен в периода след 21.04.2020 г. до 27.04.2020 г.
Въз основа на показанията на горепосочените
трима свидетели, които са участвали в работата на комисията и имат
непосредствени впечатления от работата и следва да се кредитират като
обективни, съдът приема, че докладната записка е съставена след извършването на
подбора, обективиран в индивидуалните карти за оценка, т.е. не е налице
„документ“ съгласно изискването на т.12.
В тази насока съдът приема и за
основателно възражението на въззиваемата, че писмените документи, касаещи
изпълнението на трудовите функции, трябва да почиват на констатации, съобразно
конкретно направени проверки и резултатите от тях, както и на евентуално
доказани проблеми при изпълнението на същите от конкретния работник.Такива по
делото не са представени.Самият работодател е приел, както се посочи в т.12 от
процедурата за съкращаване на персонала, че това става „по документи“, т.е.
следва да се приеме съществуващите такива преди 21.04.2020 г.Не може да се
приеме, че при поставянето на оценките по горепосочените първи три критерия от общо
четири такива, като четвъртият е „работа в екип“, при работата на комисията са
ползвани писмени документи, свързани с оценяването на служителите.От друга
страна, както се посочи, самата процедура не предвижда оценяването по тези 3 критерия да става въз
основа на писмен документ, изготвен от прекия ръководител.
На следващо място във въззивната жалба се
сочи, че въззивникът не е съгласен, че извършването на оценяването при подбора
следва да става само и единствено с писмени документи, като се позовава и на
решение № 137/19.07.2018 г. по гр.д.№ 3037/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., както и на
ТР № 3/12 г. , ОСГК.
В тълкувателното решение е прието, че
преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ - кой от работниците и
служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен
контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ при
упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите от
работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ на действително
притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа.Когато преценката е обективирана в писмени документи (в процесния случай протокола от 27.04.2020 г. и
картите с индивидуалните оценки на служителите, участвали в подбора), същият представлява писмено доказателство и при
оспорването на уволнения работник или служител истинността на отразените в него
обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на
свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед
установяване на действителните качества на участвалите в подбора.
В т.12 от процедурата за съкращаване на
персонала е посочено, че по показателите, свързани с образователна степен,
допълнителна квалификация, професионален опит, практически опит, оценка на трудовото изпълнение на длъжността,
дисциплинарно минало, комисията оценява работниците и служителите, участващи в
подбора, „по документи“.
Т.е. по посочените по-горе три спорни критерия
от въззивника е заложено изискването оценката да е „по документи“, като по
четвъртия - „работа в екип” - не, тъй като не е изрично посочен, поради което
само при него при преценката за законосъобразност на подбора по чл.329 ГПК са
допустими всички доказателствени средства по ГПК.
Въззивникът сочи, че обективното
съответствие на оценката по отделните
показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/
на работника или служителя с оглед на възложената работа е допустимо с всички
доказателствени средства.
Няма пречка обаче, както самият работодател
е сторил това в процесния случай, в което се изразява неговата специфика, при
оценяването на отделните служители по горепосочените три спорни критерии („изпълнение на поставените задачи качествено и в пълен
обем”, „спазване на трудовата и технологична дисциплина”, „способност за
съвместяване на професии/работи/ и възможност за работи при условията на
вътрешно съвместителство”, които се отнасят към оценката на трудовото
изпълнение на длъжността), да изключи
това да става с други доказателства, освен „по документи“, тъй като то така е
заложено в т.12 от процедурата, което е
различно обстоятелство от соченото от въззивника.Т.е. комисията при оценката по
тези посочени критерии следва да изходи само от „документи“, въз основа на
които да прецени качествата на отделните работници и служители, която преценка и изискване „по документи“ е на работодателя и не подлежи на съдебен контрол.
Оценяването по критерия „работа в екип“ е
допустимо с всички доказателствени средства, както сочи въззивника, включително
и с гласни такива.
На следващо място се сочи от въззивника,
че съдът не е разчел правилно свидетелските показания за тримата членове на
комисията, извършила подбора, като и тримата посочват, че са имали наблюдение
пряко или косвено върху работата на ищцата.Обстоятелството, че въззиваемата не
може да съвместява професии/длъжности, се установява категорично от показанията
на свидетеля Пачев.
От показанията на свидетеля В., които
също следва да се кредитират като обективни, тъй като има непосредствени
впечатления, се установява, че откакто са останали по-малко хора, са започнали
да ги карат да правят и разни други работи, които не са по длъжностна
характеристика.
От показанията на свидетеля Л., чиито
показания също следва да се кредитират като обективни, тъй като е изпълнявал
същата длъжност, се установява, че неговата професия е съвместима с
електротехниците, с друго не.Не са давали на ищцата да работи нещо друго.
Свидетеля П.сочи, че не е ползвал
въззиваемата за нещо друго.
Според свидетеля П.въззиваемата е
извършвала дейностите, за които е назначена.Според свидетеля този критерии е
способност към нагаждане към променящите се условия на средата.
Свидетелката К.го разбира като човек,
който може да замества друг, но това е на прекия ръководител.
В т.11.1 от процедурата за съкращаване на
персонала относно този критерии е
заложена оценката на способността за съвместяване на професии/работи в
конкретно структурно звено и/ или в други структурни звена.
Както се посочи по-горе, в процедурата е
заложено оценяването да става само „по документи“, т.е въз основа на тях да
може да се прецени служителите „специалист по електроника“ с оглед на
притежаваната от тях квалификация коя друга длъжност могат да съвместяват,
респ. възлагани са им такива задачи и те са ги изпълнявали, каквито „документи“
липсват в процесния случай.
Ако се допусне, че оценяването може да
става и с други доказателства, включително и гласни, то основателно е възражението на въззиваемата
как комисията е поставила оценка на нещо, което не може да бъде осъществено,
защото не зависи от нея и защото не й е възлагано.
Би следвало да се приеме, че при
заместване и вътрешно съвместителство, каквото включва така зададения критерий,
се касае до хипотези, при които при обективно възникнала необходимост (отсъствие на титуляр или липса на кандидат за
съответната длъжност), тази длъжност може да се
изпълнява от друго лице в условията на заместване или вътрешно съвместителство.Допълнителният
труд при същия работодател, респ.трудовото възнаграждение при вътрешно
заместване, са регламентирани от императивните материалноправни разпоредби на
чл.110 КТ и чл.259 КТ.Но при тези хипотези
е общо това, че работникът или служителят трябва да отговаря на
минималните и специфични изисквания, предвидени за тази друга длъжност.
В процесния случай от доказателствата по
делото не се установява нито коя е тази длъжност/длъжности, които може да се
изпълняват от заемащите длъжността „специалист електроника”, какви са
изискванията при тях, защо другите служители могат да извършват допълнителни
дейности, а въззиваемата не може да изпълнява такива.Въззиваемата е завършила
ТУ”Габрово”, висше образование-магистър и според свидетеля В. това е инженерна
специалност.
На следващо място във въззивната жалба се
сочи, че по критерия „Изпълнение на поставените задачи в пълен обем” въззиваемата
е получила средна оценка от 8 т. (при минимални 4
т. и максимални 20 т.) с оглед на
това, че обикновено изпълнява поставените й задачи качествено, но има и
несъответствия, като според свидетелката Крумова, която е директор на отдел
„Контрол на качеството”, оценката по този критерий е следвало да бъде по-ниска,
но се е съобразила с мнението на прекия ръководител.
Тук
в т.11.1 е посочено, че се оценява изпълнението на задачите в срок за
конкретната длъжност, в зависимост от изискванията на длъжностната
характеристика, както и допуснатите несъответствия по отношение на продуктите,
услугите, околната среди и ЗБУТ по вина на оценявания.
Както се посочи по-горе, оценяването и по
този критерий е следвало да става само въз основа на „документи“, каквито няма.
Ако се приеме, че то може да стане с
всички доказателствени средства, то основателно в тази насока е възражението на
въззиваемата, че поставянето на цифров израз на посочените критерии се основава
само и единствено на частични и епизодични наблюдения и на споделени чужди
впечатления, а такава оценка не може да бъде нито точна, нито обективна.
Основателно е също така възражението на
въззиваемата, че свидетелката К.не е подписала нейната карта за оценка.Следва
да се приеме, че е допуснато нарушение на чл.12.4 от процедурата за съкращаване
на персонала.
На следващо място във въззивната жалба се
сочи, че е опровергано и другото възражение на въззиваемата, че подборът не е
извършен преди уволнението.
Както се посочи по-горе, протоколът за извършения подбор по чл.329 КТ
е от 27.04.2020 г., а трудовото правоотношение
е прекратено със заповед № 50/04.05.2020 г., считано от 05.06.2020 г.,
т.е. подборът е извършен преди уволнението.
Сочи се във въззивната жалба, че съгласно
приетата СГЕ въззиваемата не е подписала собственоръчно поканата а провеждане
на ОС на служителите, но същата е подписана от множество служители, а
въззиваемата е участвала в протокола от общото събрание, като го е подписала и
не е оспорила своя подпис.Позовава се и на уведомление за представяне на
допълнителна информация по реда на чл.130а от КТ, но настоящата инстанция
счита, че това не оказва влияние при извършения подбор по чл.329 КТ.
На следващо място във въззивната жалба е
налице позоваване на решение № 128/01.08.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 2903/2016 г.,
ІV г.о., според което притежавана от определен работник или служител по – висока
квалификация, не задължава работодателя да го остави на работа.Въззиваемата
притежава висше образование, степен магистър, но за изпълняваната от нея
длъжност се изисква средно-техническо, специалност „Електроника, КИП и А, автоматика
или друга релевантна”, като целта на длъжността е „Настройка, профилактика и
ремонт на електронната част на съоръженията, прилежащи към поточните линии”.
Сочи се от възивника, че за работодателя е
било по-важно да останат на работа не служителите с висше образование, а да
останат тези, които се справят по-ефективно с работата си и които могат да
поемат и други функции.Както обаче се посочи по-горе, поемането на тези други
функции не е доказано от работодателя какви са и какво включват.
Относно последното посочено обстоятелство
във въззивната жалба във връзка с доводите за допуснато нарушение на
материалния закон във връзка с критерия „Способност за съвместяване на
професии/длъжности и възможност за
работа при условията на вътрешно съвместителство”, работодателят е отдал много
голямо значение на този критерий, като се позовава на показанията на свидетеля В.,
свидетеля Пачев, който е пряк ръководител на въззиваемата, свидетеля Петров,
становището в докладната записка.Доводи от настоящата инстанция в тази насока
бяха изложени по-горе.
Според въззивника свидетелят П.е дал и
пример за служители, които са показали способност за съвместяване на други
длъжности.Свидетелят сочи, че е ползвал В. и за друга работа, освен тази по
длъжностната характеристика при изграждането на новата пещ.Г.М. е съвместявал
дейността „системен администратор” и го е ползвал и за друго, но не е работел
като „специалист електроника”.
Следва да се приеме, че само на свидетеля В.
Л. е възлагана допълнителна задача.Г.М. е със завършен ТУ”Габрово”, специалност
„електроника”, магистър.В докладната записка е посочено, че само три лица не
притежават такава способност - Г.М., въззиваемата и Д.Д., но липсват
доказателства останалите 18 лица от общо 21 души кои точно допълнителни
дейности могат да извършват, възлагани са им такива и защо въззиваемата не
може, за да се преценят реално притежаваните от нея качества съгласно
изискванията на горепосоченото тълкувателно решение.
На следващо място във въззивната жалба
се сочи, че неправилен и необоснован е изводът на съда, че по делото няма
доказателства какви други дейности е следвало да извършват работниците и
служителите по съвместителство, за да може да се направи категоричен извод, че
въззиваемата не може да осъществява дейност по вътрешно съвместителство.Сочи се
също така, че свидетелите не си спомнят всички детайли 6 месеца след
извършването на подбора не означава, че оценяването не е извършено обективно.
Въз основа на гореизложеното настоящата
инстанция, че изводът на първоинстанционния съд е правилен.
На последно място във връзка с доводите на
въззивника за необоснованост на обжалваното решение се сочи, че от 136 души
само двама са оспорили прекратяването на трудовите си договори.Основателно е
възражението на въззиваемата в тази насока, че това не е предмет на делото и не
е критерий за неправилност и незаконосъобразност на подбора.
Не са налице основания за отмяна на
обжалваното решение в частта му, в която е признато за незаконно и отменено
уволнението на въззиваемата, извършено със заповед № 50/04.05.2020 г., издадена
от Директора на „***“ЕАД, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, поради което
следва да бъде потвърдено в същата.
Решението се обжалва от работодателя и в
частите му, в които са уважени исковете на Н.Т. по чл.344, ал.1, т.2 КТ - за
възстановяване на предишната длъжност и по чл.344, ал.1, т.3 КТ за присъждане
на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за осъждане на въззивника да й заплати сумата
от 250.36 лв. като погасен чрез прихващане, представляваща обезщетение за
времето, пред което е останала бе работа за периода от 05.06.2020 г. до
15.06.2020 г.
Въззивната жалба в тези части е бланкетна.
Бланкетната въззивна жалба не е нередовна
и когато е сезиран с такава жалба,
въззивният съд дължи произнасяне по нея, но с оглед ограниченията на чл. 269 ГПК
проверката му се изчерпва с преценка дали обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо и дали при постановяването му са нарушени императивни
материалноправни норми.
Обжалваното първоинстанционно решение в
тези му две части е валидно и допустимо, както се посочи, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, поради което следва да бъде потвърдено в същите.
При този изход на процеса следва да бъде
осъден въззивникът да заплати на въззиваемата разноски по делото за настоящата
инстанция в размер на 200 лв.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260455/11.11.2020 г. по гр.д.№ 2342/2020 г. по описа на Плевенски районен съд в
обжалваните му части, в които е признато за незаконно и е отменено уволнението на Н.П.Т., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***,
извършено със Заповед
№ 50/04.05.2020 г., издадена от директора на „***“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ; Възстановена е Н.П.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
на заеманата преди уволнението длъжност - „специалист
електроника”,
в „***“ ЕАД, ЕИК ***,
на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ; Отхвърлен е предявеният от
Н.П.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, срещу „***“ ЕАД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, иск основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 КТ за осъждане на
ответника да й заплати сумата от 250.36
лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа за
периода от 05.06.2020
г. до 15.06.2020 г., като погасен чрез прихващане.
Осъжда въззивника „***”ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, Западна пром.зона, да заплати на
въззиваемата Н.П.Т., ЕГН **********, разноски по делото за настоящата инстанция
в размер на 200 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез
връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: