№ 137
гр. Силистра, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20233400500154 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №1803/21.11.22г. по описа на РС -
Силистра от „БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Московска” №19, чрез юрисконсулт Нанаркин
срещу Решение №606/26.10.22г., постановено по гр.д. № 1803 по описа за
2021 година на Районен съд – Силистра, поправено с Решение
№691/01.12.2022г. и Решение №21/18.01.2023г., В ЧАСТТА, в която е
отхвърлен предявения от банката иск против К. Я. А., ЕГН **********, с
адрес гр.Добрич, Общежитие Студентско №3, ет.1, ап.7 с правно основание
чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ за приемане за установено
между страните, че ответника дължи на ищеца договорна лихва над
присъдените 726.34лв., за която сума е издадена Заповед за парично
задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1592/2019г. по описа на РС-Силистра.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Счита, че съдът неправилно е направил
изчисленията си досежно претендираната договорна лихва, посочвайки каква
е правилната формула за изчисляването й. Конкретно излага, че съгласно
т.4.2 и т.4.3 от ОУ при начисляването на лихвите месецът се брои на 30 дни,
годината за 360 дни, а лихвеният процент на ден се изчислява като
договорения лихвен процент по съответния кредит се раздели на 360 дни.
Погасителният план по кредита е направен при допускането, че кредитът се
обслужва редовно, тоест за всеки следващ месец остатъчната главница
намалява, съответно намалява и начислената за всеки месец договорна лихва.
1
В конкретния случай посочва правилния начин на изчисляване на договорната
лихва, като се съобрази, че предвид липсата на плащане от 25.12.2017г. до
крайния падеж на кредита, главницата е константна величина. Моли за
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което
се уважи исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна депозира писмен
отговор, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно.
Предвидената в погасителния план лихва е в размер на 889.28лв., поради
което няма как същата да е в размер близо 2/3 от размера на целия отпуснат
кредит от 2073.78лв. Счита, че направените от въззивника изчисления са
неправилни, а ако са правилни, то те са нищожни поради противоречие с
добрите нрави. Въз основа на изложеното счита, че процесното вземане не се
дължи от ищеца. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение.
В о.с.з. въззивника не изпраща представител. Депозира писмено
становище, с което моли за уважаване на исковата претенция.
В о.с.з. въззиваемата страна се представлява от назначения й особен
представител. В хода по същество излага съображения за неоснователност на
въззивната жалба, поради което моли да се потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК,
подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ОС намира, че решението е постановено в границите на
правораздавателната компетентност на първоинстанционния съд и от законен
състав, поради което се явява валидно. Искът е с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК и е предявен в границите на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно
от приложеното ч.гр.д. № 1592/2019 г. на РС – Силистра, произнасянето на
РС съответства на заявената за разглеждане установителна претенция, поради
което решението се явява и допустимо.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред РС – Силистра е образувано по предявен от
„БАНКА ДСК” АД, ЕИК ********* срещу К. Я. А., ЕГН **********, с иск
с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. 430 ТЗ вр.
чл.92 и чл.86 от ЗЗД за приемане за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1857.43лв. – главница по Договор за
стоков кредит от 10.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението -24.10.2019г. до окончателното плащане,
1317.86лв. – договорна лихва за периода 25.12.2017г. – 10.10.2019г., 120.25лв.
– лихвена надбавка за забава за периода 26.01.2018г. – 10.10.2019г., 6.18лв. –
2
мораторна лихва за периода 11.10.2019г. – 23.10.2019г. и 120лв. – разходи при
изискуем кредит, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №1592/2019г. по описа на РС – Силистра.
В исковата молба се заявява, че страните са валидно обвързани от
договор за стоков кредит, по който са останали незаплатени суми, за което е
издадена и заповедта за изпълнение, като е отправено искане към съда да
установи дължимостта им със сила на пресъдено нещо.
Ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който излага, че не
оспорва претенцията за сумата от 1857.43лв., представляваща незаплатена
главница, но оспорва дължимостта на останалите като излага съображенията
си за това. Конкретно за възнаградителната лихва счита, че надвишава
трикратния размер на законната лихва, поради което е нищожна, на основание
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави.
Силистренски районен съд е признал вземането по главница, лихвена
надбавка за забава, мораторна лихва, такса изискуемост, като частично е
отхвърлил претенцията за договорна лихва с аргумент за недължимостта й.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Посочените основания за неправилност на първоинстанционното
решение са единствено в посока неправилното изчисляване дължимостта на
възнаградителната лихва, поради несъобразяване на факта, че кредитът е
необслужван и оттам главницата е константа величина върху която следва да
се начисли възнаградителната лихва.
Съдът приема, а и не е било спорно между страните, че са обвързани
валидно от сключения между тях договор за стоков кредит от 10.10.2017г., по
силата на който ищецът се задължил да предостави на ответника кредит за
закупуване на посочените в договора стоки на стойност 2073.78лв., при
лихвен процент 39.59% годишно.
Кредитът е отпуснат за срок от 24 месеца с падеж 25-то число на
съответния месец. Договорът е двустранно подписан, както и погасителния
план към него. Крайният срок за издължаване на кредита е 10.10.2019г.
Остатъчните задължения се претендират след изтичане крайния срок на
договора.
Съгласно чл.4 от ОУ кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент.
Лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се
заплаща месечно, като месецът се брои на 30 дни, а годината за 360дни.
В чл.12 от ОУ страните са уговорили надбавка за забава, съгласно
която при забава на плащанията на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта.
По спорния по делото въпрос, а именно как следва да се изчисли
дължимата договорна лихва при допусната забава и променя ли се тя спрямо
посочената в погасителния план, настоящия състав намира следното:
3
Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и
ползването на паричната сума за срока на договора и е елемент от дълга от
момента на възникването му. Същата е обективирана в приетия при
сключване на договора погасителен план и не променя размера си при
неизпълнение редовното обслужване на кредита. За разлика от нея законната
лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата с настъпване
на срока за изпълнение.
С оглед горното, липсата на точно изпълнение, съобразно
договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за
погасяване на задължението обуславя възможността за компенсация на вреди
от неизпълнение, ограничена съгласно чл. 33 от ЗПК до законната лихва, но
не и начисляване на възнаградителна лихва извън уговорената между
страните и определена по начина, посочен от въззивника.
Горният извод се потвърждава и от това, че в договора е предвидена и
надбавка за забава, съгласно която именно при забава на плащанията на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора,
частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения
лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта /чл.12
от ОУ/, самостоятелната дължимост на която не е предмет на обсъждане в
настоящото производство.
С оглед изложеното, предвид ограничението на произнасянето
досежно посочените оплаквания, настоящият състав намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
Предвид изхода на спора на въззивника не се следват разноски.
Въззиваемата страна няма искане за такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №606/26.10.22г., постановено по гр.д. №
1803 по описа за 2021 година на Районен съд – Силистра, поправено с
Решение №691/01.12.2022г. и Решение №21/18.01.2023г., В ЧАСТТА, с която
е отхвърлен предявения от „БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска” №19, чрез
юрисконсулт Нанаркин иск против К. Я. А., ЕГН **********, с адрес
гр.Добрич, Общежитие Студентско №3, ет.1, ап.7, с правно основание чл.422
вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 вр. чл.430 ТЗ за приемане за установено между
страните, че ответника дължи на ищеца договорна лихва над присъдените
726.34лв. до предявения размер от 1317.86лв. за периода 25.12.2017г. до
10.10.2019г., за която сума е издадена Заповед за парично задължение по
чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1592/2019г. по описа на РС-Силистра.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на
чл. 280, ал. 3 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5