Решение по дело №469/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260122
Дата: 17 декември 2020 г. (в сила от 1 април 2021 г.)
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20201510200469
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

17.12.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        НО, ІІІ

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

    24 септември

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Светла Пейчева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

      Росица Кечева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

         НАХ

 

           469

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.                    

Производството по делото е реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от  ЕТ „Иван Търпов- Ванчо“, със седалище и адрес на  управление: гр. Сапарева баня, ул. „Геманея“, представлявано от управителя Иван Кирилов Търпов, с ЕГН ********** против наказателно постановление № 461754-F476078 от 05.09.2019г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ София, ЦУ на НАП,  с което на основание АУАН № F476078 от 09.03.2019г.,  с което  за нарушение  на чл. 118, ал.1 от ЗДДС , във връзка с чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, е наложено административно наказание –„имуществена санкция „  в размер на 500,00лв. (петстотин лева), на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.

           Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от  процесуален представител- юрисконсулт ю.к.  М., която в съдебно заседание  заявява, че оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Счита, че правилно е приложена санкционната разпоредба и е определен  размерът на санкцията.

           Жалба е подадена в срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона.                  

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

            При извършена  проверка на 04.03.2019 г. в търговски обект по смисъла на  параграф 1, т. 41 от  ДР на ЗДДС –„Къща за гости“, находящ се в  гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 35, стопанисван  от ЕТ „Иван Търпов- Ванчо“, със седалище и адрес на  управление: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“, на 04.03.2019 г., проверяващият екип  в състав: актосъставител  С.П. -инспектор  по приходите в НАП и свидетел  Г.А., в 13.15 ч. е извършена контролна покупка заплащане на услуга 1 бр. нощувка на стойност 80 лв. Извършено е плащане в брой от С.А.П., в качеството му на инспектор по приходите с 4 банктноти от 20.00 лв., за което не е издадена фискална касова бележка от намиращото се в обекта ЕКАФП при заплащане на стоката. Плащането е прието от Иван Кирилов Търпов, с ЕГН **********,  управител на ЕТ „Иван Търпов- Ванчо“. В обекта има монтирано въведено в експлоатация, свързано с НАП и работещ към момента на проверката касов апарат марка  DAТЕСS, с индивидуален № DТ540342 и фискална памет № 02540342 регистриран с потвърждение в приходната администрация с № 4009985 от 04.02.2019 г., на която се съхраняват кохия на всички отпечатани касови бележки. Видно от контролната лента продажба на стойност 80 лв. не е отбелязана в 13.15 ч. на 04.03.2019 г. За констатациите от извършената проверка е съставен ПИП сер. АА № 0392223/04.03.019 г.

За установено нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение сериен № F476078 от 09.03.2019г. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № H 18/2006г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

          В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е подадено  възражение против съставения акт от актосъставителя.

         Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, в което  възпроизвел съдържанието на АУАН, и е наложил санкцията, като е приел, е нарушението следва да се квалифицира  по чл.118, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал.1 ,т.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.

         Разпитан в качеството си на свидетел, актосъставителят  заявява, че  поддържа направените от него констатации при извършената проверка, като уточнява, че при проверка установили, че първоначално е дал 40 лв. и малко по-късно, след като стаята била изчистена, за което бил уведомен  от св. Търпова, й е дал останалата сума от 40 лв., като актосъставителя твърди, че св. Търпова не е заявила, че съпругът й, който е собственик на фирмата, не е заявила, че не може да борави с апарата. Съдът кредитира показанията на актосъставителя, в частта, в която твърди, че е заплатил сумата на две части, тъй като същите кореспондират с показанията на св. Търпова- съпруга на управителя на дружеството. Налице е разминаване в тази част с показанията на св.А., който твърди, че сумата от 80 лв. била дадена наведнъж, а не на два  пъти, както и че не са били настанени в стаята. След заплащането на цялата сума св. Търпова показала стаята на проверяващите и им дала книга да се регистрират, в който момент актосъставителя и свидетеля по акта се представили, че са проверяващи и извършват проверка. Ето и защо заплатената от св. П. сума била върната, видно от приложеното обяснение по преписката.

           Гореизложената фактическа обстановка се доказа от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на  разпитаните свидетели.

          От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Видно от приложената заповед  процесните АУАН  и НП са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия.

 Настоящият съдебен състав намира, че от установената по делото фактическа обстановка не е достатъчно, за да бъде прието за установено конкретно нарушение

          Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път. Текстът на чл.118, ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл. 25 от Наредбата, ал.1 на който гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или доставка на услуги, което обстоятелство в настоящия случай остана недоказано. Вписването на конкретни лица в книгата за гости е задължение на търговеца при осъществяване на търговската му дейност. В конкретния случай проверяващите не са били вписани в книгата за гости,  т.е. към момента на извършеното от тях плащане не са били регистрирани. От този факт недоказана остава както цената на съответната услуга, така и конкретния момент на извършване на нарушението, и не на последно място и самото плащане, доколкото същото е извършено на два пъти в разстояние от време от един час, тъй като стаята е трябвало да бъде почистена, като е дадена първоначално сума от 40 лв., а сед идването на проверяващите още 40 лв., които били сложени в ръката на св. Търпова, която веднага въвела проверяващите да видят стаята  още преди да бъдат регистрирани. Те се представили, че са такива при поднасяне на книгата за регистрация. Тези обстоятелства са съществени за ангажиране административнонаказателната отговорност на търговеца. За да е налице съставомерност на констатираното деяние е необходимо да не е бил издаден фискален бон непосредствено след заплащане на цената, което обстоятелство не е налице, доколкото задължението за издаване на фискален бон е обвързано от момента на плащането, което така или иначе е останало недоказано или поне неговия точен момент. Не на последно място следва да бъде отчетен и фактът, че св. Търпова не е могла да борави с апарата, поради която причина не е издала касова бележка, което е могла да бъде сторено от нейния съпруг, който е управител на дружеството –жалбоподател, но в момента не е бил  на място. По делото не е представен договор между управителя на дружеството и св. Търпова, от който да е видно, че същата има правомощие да извършва продажба на този вид услуга. Напротив! Св. Търпова заяви, че тя не е могла да работи с касовия апарат, което задължение е изпълнявал нейния съпруг. В този смисъл съдът, счита че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено и като неправилно.

          От друга страна следва да бъде посочено, че при реализиране на административно наказателната отговорност  административно наказващият орган следва   да съблюдава  за спазването на принципа на пропорционалност, който изисква мярката освен да бъде законово предвидена и подходяща, но и  необходима и съразмерна. В тази връзка в тежест на административнонаказващият орган е да изследва, събере доказателства и изложи мотиви в НП относно  всички обстоятелства по чл. 27 , ал.2 от ЗАНН. В случая не е изследвана обществената опасност на деянието и дееца. Съдът счита, че следва да отбележи обстоятелството, че имотното състояние при определянето на  административно наказание не е единствен критерий по смисъла на чл. 27, ал.2 от ЗАНН. Волята на законодателя е ясна в цитираната правна норма: при определяне на наказанието следва да се вземат  предвид още тежестта на нарушението (което не е  изследвано от наказващия орган), подбудите за неговото извършване (за което също няма мотиви и доказателства), и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства  (и за тях няма мотиви и доказателства). Поради това съдът приема, че АНО  изцяло не е съобразил нормата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието на нарушителя.

        Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                           

                                               Р   Е  Ш  И  :

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление №461754-F476078 от 05.09.2019г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ София, ЦУ на НАП, с което  на на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС на ЕТ „Иван Търпов- Ванчо“, със седалище и адрес на  управление: гр. Сапарева баня, ул. „Геманея“, представлявано от управителя Иван Кирилов Търпов, с ЕГН ********** за нарушение  на чл. 118, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12-2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, е наложено административно наказание –„имуществена санкция“ в размер на 500,00лв.(петстотин лева), като НЕДОКАЗАНО  и НЕПРАВИЛНО.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кюстендил в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: