Р Е Ш Е Н
И Е
№ ............./............. 2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието на секретаря
Илияна Илиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 4079 по
описа на РС-Варна
за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 429, ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, предявен от И.П.Г., ЕГН **********, против З. „Б.и.“ АД, ЕИК ***
за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 38.97 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 03.09.2018 г. до 06.05.2019 г. върху присъденото
със съдебно Решение от 11.03.2020г., постановено по гр. д. № 6889 по описа за
2019г. на РС-Варна, обезщетение по чл. 432 от КЗ от 570.17 лева за претърпени имуществени
вреди от ПТП настъпило на 10.08.2018 г.
В исковата молба ищецът твърди, че е с
влязло в законна сила Решение
№1296/11.03.2020г. по гр.д. №6889 за 2019г. на ВРС, ответното дружество е осъдено да му заплати сумата 570.17лв., която
съставлява обезщетение за имуществени
вреди от ПТП на 10.08.2018г., ведно със законната лихва върху
нея от предявяване на иска – 07.05.2019г. до изплащането. Твърди още, че
съобразно чл.106, чл.108 и чл.496 КЗ ответникът е бил длъжен да плати
горепосоченото обезщетение в срок до 15 дни от датата на уведомяване за
настъпилото ПТП и вредите (на 10.08.2018г.), тоест твърди да е в забава
ответника от дата 03.09.2018г. Тъй като плащане не последвало и до
приключването на делото относно главния дълг, за периода от 03.09.2018г.
(сочената дата на забава) до 05.06.2019г. (датата преди предявяването на
главния иск), ищцата претендира законна лихва за забава, в размер на 38.97лв.
Моли за
уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
депозира писмен отговор, в който не оспорва влязлото в сила решение между
страните със сочения от ищеца предмет. Искът по чл.86 ЗЗД обаче оспорва с
доводите че: цялата дължима лихва за забава вече била присъдена с решението на
ВРС; претендираната начална дата на предявения акцесорен иск е неоправдана; на
сочената дата ответникът не е бил надлежно поканен; искът е неоснователен и по
размер; налице е изтекла давност.
Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В хода
на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява
и не се представлява. С молба от 02.10.2020 г. поддържа исковата молба и моли
за уважаването ѝ.
Ответникът,
редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С молба от 05.10.2020
г. поддържа отговора и моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Настоящият съдебен състав, като
съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания
и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл.
12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните
фактически положения:
Видно от представеното уведомление за щета по застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС, на 10.08.2018 г. ищецът
е уведомил засрахователя-ответник за настъпилото
застрахователно събитие в гр. Т.. На същата дата ищецът е предоставил на
ответника всички необходими документи за завеждане на щета. Извършен е оглед на
колата и е съставено опис заключение на щета по МПС, в което подробно са
описани нанесените по лекия автомобил повреди.
От
влязлото в сила Решение от 11.03.2019 г., постановено по гр.д. № 6889/2019 г.
по описа на РС-Варна се установява, че между страните е водено съдебно
производство, по което ответникът З. „Б.И.“ АД е осъден да заплати на ищеца
сумата от 570.17 лева – обезщетение за причинени на собствения на ищеца лек
автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, ДК №***, застрахован по полица „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество, които щети се изразяват в увреждане на
предна дясна врата; лайсна на предна дясна врата; задната дясна врата; лайсна
на задна дясна врата; праг десен; панел за заден десен /калник/; джанта
алуминиева лятна задна дясна 16 цола, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на иска – 07.05.2019 г. до пълното ѝ погасяване,
на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
429, ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава на
изплащането на дължимо застрахователно обезщетение.
За да
бъде ангажирана отговорността на ответника, ищецът следва да установи в
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на всички елементи
от фактическия състав на предявения осъдителен иск, а именно настъпилото увреждащо го застрахователно
събитие; правото му на обезщетение по чл. 432 от
КЗ; соченото съдебно решение, което установява последното; изпълнение на задълженията
си за уведомяване
на застрахователя за ПТП на сочената дата; изпадането в забава на ответника от
дата 03.09.2018г.; размерът и периода
на акцесорното вземане.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване по тези юридически факти, а при
установяване на горното – да докаже, че е удовлестворил
претендираното гражданско притезание, както и всички
свои правоизключващи, правоотлагащи и правоизменящи възражения.
Между
страните няма спор и се установява и от представеното влязло в сила съдебно
решение, постановено по гр. д. № 6889/2019 г. по описа на РС-Варна, че
застрахователят е осъден да заплати на ответника застрахователно обезщетение за
имуществени вреди в размер на 570.17 лева, нанесени вследствие на ПТП настъпило
в гр. Т. на 10.08.2018 г.
Спорният
въпрос, който е поставен за разглеждане пред настоящия съдебен състав, е дължи
ли се обезщетение за забава за процесния период в претендираните от ищеца
размери.
Съгласно
разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал.
2, т. 2 от цитирания законов текст, за които той отговаря пред увреденото лице,
се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. В конкретния случай по делото е
ангажирано писмено доказателство, удостоверяващо единствено датата на уведомяване
на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. В тежест на последния
е да докаже по-ранната дата измежду уведомяването му от застрахования/пострадалия
за настъпилото ПТП и предявяването на застрахователната претенция от увреденото
лице, доколкото именно той оспорва размера на предявения осъдителен иск, което
обаче не е сторено видно от доказателствената съвкупност по делото, поради
което за съда правнорелевантният момент, от който
застрахователят е поставен в забава е 10.08.2018 г.
В
Решение № 128 от 4.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г., I т.о. на ВКС се приема,
че на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за
дължимата лихва за забава от датата на уведомяване/предявяване на претенцията
от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса
на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната
лихва върху обезщетението за вреди за собствената си забава.
От
датата на уведомяване на застрахователя /10.08.2018 г./ до момента на удовлетворяване
интереса на кредитора чрез погасяване на вземането му за главница се дължи
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната
лихва, която има парична стойност – арг. от чл. 86,
ал. 2 от ЗЗД. Безспорно е че ответникът е осъден да заплати на ищеца главница в
размер на 570.17 лева. Дължимостта на главното
вземане обуславя дължимостта и на мораторната лихва, имайки предвид нейния
акцесорен характер.
Дължимата
мораторна лихва за периода от 03.09.2018 г. до 06.05.2019 г. върху присъденото
обезщетение за имуществени вреди от 570.17 лева е в размер на 38.97 лева,
изчислена посредством лихвения калкулатор от официалния сайт на НАП – http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp.
Неоснователно
е възражението на ответника, че е налице произнасяне по претенцията за лихва
със съдебното решение по гр. д. № 6889/2019 г. на РС-Варна. Със съдебния акт е
присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на
исковата молба – 07.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението. Със
СПН не е обхванат периодът преди предявяване на иска.
Възражението
на ответника, за погасяване на вземането на ищеца по давност, също е
неоснователно, доколкото правата и задълженията по застрахователния договор във
връзка със застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна давност,
считано от датата на настъпване на застрахователното събитие /чл. 378, ал. 1 КЗ/. В случая, доколкото се касае за обезщетение за забава в размер на
законната лихва, то се прилага и разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Вземането
за обезщетение за забава е възникнало на 10.08.2018 г. и към датата на подаване
на исковата молба – 16.04.2020 г. давността относно акцесорното вземане не е
изтекла и следователно не е отпаднала възможността същото да бъде принудително
удовлетворено.
Крайният
извод на съда е за основателност на предявения осъдителен иск.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските извършени в хода на производството, а именно 50.00 лева – държавна
такса и 300.00 лева – адвокатско възнаграждение, за които са представени списък
с разноски и договор за правна помощ и съдействия, имащ характера на разписка
съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Възражението за прекомерност от
страна на ответника е неоснователно, доколкото претендираното адвокатско
възнаграждение е в минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И."
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 38.97 лева /тридесет и осем лева и деветдесет и
седем стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 03.09.2018
г. до 06.05.2019 г. върху сумата от 570.17 лева – застрахователно обезщетение
за претърпени имуществени вреди от настъпило на 10.08.2018 г. в гр. Т.
застрахователно събитие, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 429, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ.
ОСЪЖДА
З. „Б.И."
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в общ
размер от 350.00 лева /триста и
петдесет лева/, представляваща сторени в хода на настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, от които – 50.00 лева държавна такса и 300.00 лева
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да
се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: