Решение по дело №757/2023 на Административен съд - Монтана

Производството по делото е по реда на чл. 225а от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Р. И. Л., гр. Монтана и Б. И. Л., гр. Монтана, чрез процесуалния им представител адв. Г. Г. срещу Заповед № 997/05 09 2023 г. на Кмета на Община Вълчедръм, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: „плътна ограда, изградена по цялата западна страна към [улица], находяща се в ПИ с кадастрален номер 404, кв. 55 по плана на [населено място]. Със Заповедта е определен едномесечен срок от влизането й в сила за доброволно изпълнение.

В случая Р. И. Л. е непълнолетно лице – навършило 14 г. и ненавършило 18 г, което съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЛС може да извършва правни действия със съгласието на нейните родители или попечители, каквото съгласие е дадено от бащата И. Л. и майката В. Л. при упълномощаване на адв. Г. Г.. /л. 58/

В жалбата се твърди, че оспорваната Заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и чл. 21, ал. 1 от АПК, който не попада в изключенията, посочени в чл. 2, ал. 2 и чл. 22 от АПК, с който се засягат права и законни интереси на собствениците на строежа, поради което е допустима за разглеждане по същество. Счита, че заповедта е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила като не е посочен адресат на заповедта, тъй като съгласно чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК посочването на адресат е задължителен атрибут от индивидуалния административен акт. Съгласно установената съдебна практика на ВАС, например Решение № 7281 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 503/2016 г. „Съгласно § 3, ал. 1 ДР Наредба № 13/2001 г., "Адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж. Това задължава административния орган да посочи в заповедта за премахване на незаконния строеж конкретното лице, което ще е адресат на заповедта и ще бъде задължено да премахне строежа.". Нормите па чл. 215 и сл. от ЗУТ не дерогират и не ограничават приложението на посочения текст от АПК, като липсата на задължителен атрибут/елемент от обжалваната заповед е основание за нейната отмяна по чл. 146. т. 2, 3 и 4 от АПК. На следващо място, в жалбата се твърди, че констатациите в обжалваната заповед не отговарят на фактическата обстановка. Не е налице плътна ограда, която да е изградена в нарушение на чл. 147, ал. 1, т. 7 и на чл. 148 от ЗУТ. Липсата на съответствие на фактическата обстановка с констатираното в обжалваната заповед е основание за отмяната й на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, доколкото противоречи на материалноправни разпоредби и на целта на закона, която изисква премахване само на незаконни, но не и за строежи, изградени в съответствие с нормите на ЗУТ. Административният орган не е изследвал и въпросът относно търпимостта на посочения в заповедта строеж, като в оспорената Заповед не са изложени факти и обстоятелства, от които да може да бъде направен извод, че строежът не е търпим съгласно изискванията на закона. Позовава се на Решение № 2211 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13599/2013 г. В с.з. Това е второ такова дело между същите страни, като преходното е с № 756/2023 г. на АдмС – Монтана, за друга ограда в друг имот с предходна по номер заповед. С влязлото в сила решение № 331 от 0503.2024 г. на АдмС – Монтана, изрично е посочено, че всяка заповед за премахване на незаконен строеж трябва да има ясен и точен предмет, тъй като с нея се определят параметрите на строежа, който следва да бъде премахнат. И при липсата на такъв ясен и точен предмет заповедта подлежи на отмяна, като незаконосъобразна, само на това основание, като са посочени Решение № 6299 от 24.04.2019 г. по адм. дело № 10277/2018 г., решение № 93254 от 09.07.2018 г. по адм. дело № 12981/2017 г. и решение № 9205 от 27.06.2016 г. по адм. дело № 11362/2015 г. всички на ВАС. Съдът отменя заповедта с мотива, че липсва яснота по отношение на действителното фактическо положение и заради това, че в обжалваната заповед неправилно и неточно е посочено обекта квалифициран, като незаконен. Това е във връзка с експертизата на първото вещо лице - М. В., която изрично посочва и е записано в протокола, че е дала цялата дължина на оградата, в която се включени портална и входна врата за имота. Цялата ограда е с дължина 19,25 м., а на височина 1,20 има аранжирана метална решетка, която се вижда на приложената към заключението снимка. От двете експертизи става ясно, че тази ограда е изградена от три пласта или три реда хоризонтални елементи. Първият е 60 см бетонов, вторият е 60 см бетонов, третият, над 1,20 е ажурен, като между тях има и малки гредички или други елементи, които също са прозрачни. Това означава, че съгласно изискванията на ЗУТ, първо оградата не е изградена плътно по цялата дължина на оградата, както е посочено в заповедта, ами е изградена там където няма порта - врата. Т.е. около 4 метра, без да е пресмятано с точност, портата е законна и в тази си част заповедта е незаконосъобразна. Долната част на оградата е самостоятелна, тъй като тези три части във вертикално положение са самостоятелни, за коловете не се спори и тази долна част е напълно законна. Това са 60 см, които напълно законно могат да съществуват самостоятелно и не подлежат на премахване, тъй като е изградена изцяло в изискванията на закона и не подлежи на премахване. Горната част, която е над 1,20 също не подлежи на премахване. Тя също може да съществува самостоятелно, доколкото се опира на хоризонталните греди, които ги има. Греди или елементи метални-прозрачни, тази част съвсем самостоятелно може да съществува над 1,20 до 1,80. Тя е прозрачна и затова няма никакво съмнение в становището на вещото лице, а и то е очевидно, че е прозрачна, т.е. вижда се изцяло през нея. Единствената проблемна част от оградата би могла да се укаже, частта от 60 до 1,20 и то в тази част, където няма порта. Това обаче е много по-различно от посоченото в заповедта. В заповедта е посочено, че трябва да се премахне цялата ограда, но частите, които са законни не трябва да се премахват. Не са незаконни хоризонталната част до 60 см, хоризонталната част над 1.20 и портата не е незаконна и не трябва да бъдат премахвани. Това е тежък порок на заповедта, както посочва и ВАС в практиката си. При изслушване на ВЛ Т., което има над 30 години стаж в капитално строителство, същото в с.з. заяви, че това е лека ограда, което означава, че и средната част, не е незаконосъобразно изградена, т.е. не е било необходимо разрешение и за нея. Но дори да се приеме, че в тази си средна част е незаконосъобразна, то тя подлежи на самостоятелно премахване, тъй като механизма на поставяне на тези панели е груба казано – нанизване или поставянето им във вертикалните жлебове на колоните. Т.е. съвсем лесно се изваждат и другите две може да си стоят. Това че по средата между тях няма да има нищо си е проблем на този, който държи оградата. Но горната и долната част са законни строежи, а един законен строеж не подлежи на премахване, какъвто е този в тази си част. В последствие нищо не пречи на органа да си свърши достатъчно съвестно и компетентно работата, като например да посочи точната дължина на оградата, която трябва да бъде премахната, а тя липсва в заповедта. А това счита за самостоятелно основание за отмяна на заповедта, защото да посочиш да се премахне нещо, някъде, не може да изпълнява изискванията на ЗУТ. Става дума за външни регулации, улични регулации, за кадастрални планове, където нещата се измерват в метри и сантиметри, а единствено е посочено да се махне плътната ограда. Това е един непрецизен и неправилен административен подход, който не може да бъде насърчаван от съдилищата и да бъдат подкрепяни административните органи да издават незаконосъобразни актове. Това е в целта на закона и в духа на закона. Духът на закона изисква административните органи да изпълняват задълженията си добросъвестно. Да ги изпълняват точно, а от тази гледна точка АО не е приложил точно и правилно закона. Нормата на чл. 6 от АПК изисква административните органи да упражняват правомощията си разумно и добросъвестно в интерес на гражданите, когато разбира се не влизат в нарушение на някакви норми, но не е в интерес на гражданина да премахне законно построена ограда и най-малко в посочените части и това да стане под общ знаменател с някаква част, която може самостоятелно евентуално да бъде премахната.

Ответникът по жалбата Кметът на Община Вълчедръм, чрез процесуалния си представител адв. Ц. Д. оспорва жалбата. В писмено становище моли за решение, с което се остави в сила обжалваната Заповед като правилна и законосъобразна. Oт приетите по делото писмени доказателства и заключенията по назначените и приети по делото съдебно - технически експертизи, се установява, че Б. И. Л. и Р. И. Л. сa собственици на поземлен имот с кадастрален номер 404, за който е отреден УПИ XIV, в кв.55 по плана на [населено място], обл. Монтана, по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот. вписан с Акт № 13, том XIV, дело 1843/2013 г., вх. per. № 7905 от 201З г. на Служба по вписванията при Районен съд - Лом. Комисия, назначена със Заповед № 941/21.08.2023 г. на Кмета на Община Вълчедръм е извършила проверка на поземления имот с административен адрес [населено място], [улица] е изготвила Констативен акт, въз основа на който е образувано административно производство по чл. 225а от ЗУТ, поради установяване на незаконен строеж, представляващ „Плътна ограда изградена по цялата западна страна към [улица]с ориентировъчни височини на плътната част 1.20 м и прозрачна част от 1.20 м до 1.80 м. Строежът е шеста категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Съгласно действащия план на [населено място], в поземлен имот с кадастрален номер 404, кв. 55 няма нанесена плътна ограда. За тази категория строежи се издава Разрешение за строеж съгласно чл. 148, във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 7от ЗУТ, за каквото няма данни да е издадено, поради което и строителството е извършено в нарушение на цитираните правни норми и представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Констативният акт е връчен на собствениците на имота с разписка по делото, като в законоустановения срок не са подадени възражения. Въз основа на Констативен акт № 3/23.08.2023 г. е издадена оспорената в настоящето производство Заповед № 997 от 05.09.2023 г. на Кмета на Община Вълчедръм. При издаване па заповедта, изцяло е възприета установената от длъжностните лица фактическа обстановка, респективно наличието па незаконен строеж в нарушение на чл.148, ал.1 и чл. 147, ал.1, т. 7 от ЗУТ по смисъла чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като изрично е приел за установено, че строежа представлява „Плътна ограда изградена по цялата западна страна към [улица]с ориентировъчни височини на плътната част 1,20 м и прозрачна част от 1.20 м до 1,80 м. Направена е служебна проверка от която е установено, че няма нанесена ограда за поземлен имот с кадастрален номер 404 в кв.55, в действащия регулационен план от 1988 г. на [населено място], обл. Монтана. Строежът е изпълнен без Разрешение за строеж, следователно неприложима е разпоредбата на §16 от ПР на ЗУГ и § 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Изключва се и възможността за наличие на образуване производства по реда на §183 и § 184 от ПР на ЗУТ за узаконяване и безспорно е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Представените с административната преписка писмени доказателства и тези събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК. По делото бе назначена и изготвена съдебно - техническа експертиза. Приетото и приобщено заключение от вещото лице, не е оспорено от страните по делото, като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, след проверка и измерване на място. Според вещото лице обекта предмет на оспорената заповед представлява строеж по смисьла на § 5, т. 38 от ЗУТ предвид неговите характеристики. Процесният обект представлява ограда изградена но цялата западна страна по уличната регулационна линия към [улица], в [ПИ], кв. 55 по плана на [населено място], обл. Монтана. Оградата се състои от три части. Метална портална врата с размер 2,95 /1,60 м 2. Входна метална врата с размер 0,95 /2,00 м 2 и плътна ограда с дължина 15.40 м. Установено е, че строежът е шеста категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. За тази категория строежи се издава Разрешение за строеж съгласно чл. 148, във връзка с чл. 147 от ЗУТ. Установено е също, че строежът не отговаря на чл. 48, ал. 7 от ЗУТ - височината на плътната част на оградата да е до 0.6 м, при измерена 1,20. Налице е пълно препокриване на констатациите в Констативен акт № 3/23.08.2023 г. и заключението на вещото лице. От приложените по делото снимков материал от Google Maps, потвърдени и от заключението на допълнителната съдебно - техническа експертиза бе установено, че към м. март 2012 г. е съществувала телена ограда, а не плътна такава. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим на издаване е регламентиран със ЗУТ и посредством които се отстранява незаконното строителство при наличието на условия, определени в глава двадесет и първа от този специален закон. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и във връзка с чл. 223, ал. 11 т. 8 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от с.з. Съобразно чл. 225а от ЗУТ. кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла па чл. 225, ал. 2 или на части от тях. От събраните по делото доказателства се установява, че процесният строеж представлява строеж от VI-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, както и по смисъла на чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба № 1), което налага извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Заповедта е постановена в предвидената от закона писмена форма за валидност и съдържа изложение на правните и фактическите основания, но при издаването на същата са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно е приложен законът, представляващи отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Административното производство по премахване на незаконни строежи започва със съставянето на Констативен акт от длъжностни лица на ДНСК или служители за контрол на строителството към съответната община - както е в настоящия случай, като няма задължение за органа да уведомява собственика на строежа за проверката. Едва след съставяне на Констативния акт, съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ актът се връчва на заинтересуваните лица, конто могат да подадат възражения в 7- дневен срок. Административният орган формално е следвал установената в чл. 225а, ал. 2 oт ЗУТ специална административна процедура при издаване на акта за премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста категория. В изпълнение на законовото изискване на чл. 223а, ал. 2 от ЗУТ, в конкретния случай, служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, са съставили Констативен акт и са връчили същият на жалбоподателя като собственик на имота по силата на приложения нотариален акт. Константна е обаче практиката, че невръчването на Констативния акт на извършителя на незаконния строеж не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на оспорената заповед, тъй като адресата на заповедта е обжалвал същата и не е налице нарушение на правото му на защита в настоящето производство. Констативният акт преценен като доказателство, съставлява официален документ по смисъла па чл. 179, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като издаден от длъжностни лица в кръга на службата им и след извършена проверка по установения ред и форма, с който са установени факти и обстоятелства с правно значение и основание за издаване на обжалваната заповед. Съшият акт на основание посочената разпоредба от Г'ПК е доказателство пред съда до доказване на противното, за изявленията и действията, извършени пред и от служителите на общината. Констатациите в акта се подкрепят от всички събрани по делото доказателства в съдебната фаза на контрол, както и от приложените от административния орган документи във връзка с извършената проверка на процесния строеж. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за липса яснота по отношение на действителното фактическо положение на строежа, който е разпореден за премахване. В заповедта ясно е описано, че незаконната част от оградата е само плътната част, без останалите и части - метална портална врата с размер 2,95 /1.60 м 2 и входна метална врата с размер 0,95 /2,00 м 2. В мотивите на заповедта точно е описана само плътната част - 1,20 м. Моли присъждане на направените по делото разноски.

Административният съд Монтана, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съобразно разпоредбата на чл.168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 164 от 02 02 2024 г. на оспорващите са дадени указания да представят доказателства за времето на построяване на строежа, предмет на оспорената Заповед. С Протоколно Определение от 29 02 2024 г. повторни са дадени същите указания, които не са изпълнени. С молба от 06 03 2024 г. адв. Г. заявява, че клиентите му не могат да посочат точна дата и период, през който е изградена процесната ограда, а установяването на нетърпимост е в тежест на административния орган /л. 76/

С Определение № 339/06 03 2024 г. съдът е указал на оспорващите, чрез техния процесуален представител да се явят лично в с.з. насрочено за 18 04 2024 г., за да дадат обяснение по въпроси свързани с времето на построяване на строежа като е предупредил за последиците от неизпълнение на това тяхно задължение, съгласно чл. 176, ал. 3 от ГПК, а именно че при неизпълнение на дадените указания съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори /л. 86/

Съгласно Протоколно Определение от 18 04 2024 г. на оспорващите, е указано на основание чл. 161 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК че с оглед обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Дадена е и нова възможност за осигуряване на свидетели, които да установят периода на изграждане на процесната ограда.

По всички дадени от съда указания, оспорващите не ангажират доказателства, с които релевантно да установят периода на изграждане на процесната ограда.

С Констативен Акт № 3 от 23 08 2023 г. /л. 32/ при извършена проверка от служители на Община Вълчедръм, на обект: дворно място с площ 1100 кв.м., съставляващо поземлен имот кад. № 404, кв. 55 (за който е отреден [УПИ]), намиращ се в гр Вълчедръм, административен адрес [улица] установено, че имотът е собственост на Б. И. Л. и Р. И. Л. (Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер] от 03.09.2013г., вписан с Акт№ 13, том XIV, дело 1843/2013г., вх per № 7905 от2013г. на Служба по вписванията при Районен съд – Лом). Установено е също така, че няма одобрен проект, в т.ч. одобрено проектно решение с указание за изпълнение; няма разрешение за строеж, както и Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Строежът е описан като плътна ограда, изградена по цялата западна страна към [улица]с ориентировъчни височини на плътната част – 1.20 м и прозрачна част от 1.20 до 1.80 м. Оградата е нанесена на извадка от регулационния план на [населено място]. КА е връчен на И. Л. на дата 29 08 2023 г., видно от приложената разписка. /л. 37/

Видно от изготвено Съобщение до неизвестен извършител от 24 08 2023 г. /л. 38/, същият е уведомен за съставения Констативен акт, като съобщението, съгласно приложените протоколи /л. 39-42/ е публикувано на официалната страница на Общината в интернет, качено е на информационното табло на Общината и е залепено на входната порта на ПИ с кад. № 404, УПИ ХIV, кв. 55 по плана на [населено място].

С оспорената Заповед и въз основа на съставения Констативен акт е прието, че строеж, представляващ Плътна ограда изградена по цялата западна страна към [улица], находящ се в поземлен имот с кадастрален номер 404 в кв. 55. по плана на [населено място], обл. Монтана е изграден от неизвестен извършител, незаконен е, поради липса на строителни книжа и следва да бъде премахнат. Като собственици на имотът са посочени Б. И. Л. и Р. И. Л. от [населено място], ул. ,Драва" № 8 по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан с Акт № 13, том XIV. дело 1843/2013 г., вх. per. № 7905 от 201 Зг. на Служба по вписванията при Районен съд - Лом. Посочени са ориентировъчни височини на плътната част на оградата, а именно: 1,20 м и прозрачна част от 1,20 м до 1,80 м. Строежът е приет за шеста категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

От изслушаната съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. М. В. се установява, че обектът представлява плътна ограда, разположен по цялата западна страна на [ПИ], кв. 55 по плана на [населено място] по уличната регулационна линия към [улица], с дължина 19,25. Оградата се състои от метална портална врата с размери 2,95/1,60 м., входна метална врата с размери 0,95/2,00 м, плътна ограда с дължина 15,40 м и височина 1,80 м (1,20 м е плътната част от стоманобетонни панели и ефирна част - метална решетка) и е шеста категория по смисъла по чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Строителството е извършено без представена проектна документация - разрешение за строеж и проектно решение от инженер-конструктор с указания за изпълнението им, съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗУТ. Строежът не отговаря на чл. 48, ал. 7 от ЗУТ, а именно към улицата височината на плътната част на оградата трябва да бъде до 0,6 м. за процесния строеж височината на плътната част е 1,20 м. В съдебно заседание, вещото лице пояснява, че според него в Заповедта не е включена входната и порталната врата, които са метални и те отговарят на изискванията на ЗУТ. В заключението дава дължината на цялата ограда, в която се включва и порталната и входната врата и тя е 19.25 м., а без тях плътната част на оградата е 15.40 м.

По делото от процесуалния представител на ответната страна, адв. Д. са представени и приети по делото като доказателства, две изображения на имота на оспорващия, снимки извлечени от сайта на Google Maps с дати на заснемане на изображението месец трети 2012 г. и месец трети 2022 г. Предвид това, че адв. Г. оспори представените изображения от сайта на Google Maps с твърдението, че същите не са годно доказателство, е изслушана втора експертиза от вещо лице геодезист със задача да установи дали на така представените от сайта на Google Maps изображения е заснет имота на оспорващия, както и дали същите съответстват на обявените в системата на Google за съответните времеви периоди.

От изслушаната втора съдебно-техническа експертиза на вещото лице Н. Т. И., специалност „Геодезия и картография", се установява, че представените от адв. Д. изображения от Google съответстват на обявените в системата на Google за съответните времеви периоди. Като доказателство за съответствие представя два броя изображения от Google Street View с отразено време: март, 2012 година и адрес: [улица]. Оградата на имота към улицата е изпълнена от оградна мрежа. В действащия регулационен план на [населено място] е отбелязано, че улицата, на която се намира процесния имот е с наименование „Димитър Благоев", която вече е [улица]. От извършения оглед на място установява визуално, че новопостроената ограда е изпълнена от декоративни елементи с ажурна част и е построена на уличната регулационна линия, на мястото на оградата, изпълнена от оградна мрежа. От приложената „Извадка от регулационния план на гp. Вълчедръм /лист № 36/ установява, че към годината на одобрение на действащия регулационен план на [населено място] /1988 г. /, оградата към уличната регулационна линия на [улица]за [УПИ] и [УПИ] в кв. 55 е заснета и отразена върху плана с геодезически знак „V“, което означава, че към момента на заснемане, оградата е изпълнена от оградна мрежа. За да установи дали представените изображения са на имота на оспорващия, т.е. тези изображения съответстват ли на обявените в системата на Google за съответните времеви периоди, представя какво представлява и как се извършва заснемането в Google Maps. Събирането на изображения се извършва чрез „Автомобил за Street View". Този автомобил е оборудван със система от камери на неговия покрив. Автомобилът за Street View е най-използваното оборудване за събиране на изображения и помага да се заснемат повече от 10 милиона мили от света. Заснемането обхваща събиране и подравняване на изображения, превръщане на снимките в 360 – градусови и показване на точното изображение. Събирането на изображения става с минаването на превозни средства през местоположенията, които ще се показват в Street View и да се заснемат. При това събиране се следят внимателно много фактори, включително метеорологични условия и гъстотата на населението, за да се определи кога и къде може да се съберат възможно най-добрите изображения. Подравняване на изображения - За да се съпостави всяко изображение с географското му местоположение върху картата, се извършва комбиниране сигналите от сензорите в автомобила, които измерват GPS координатите, скоростта и посоката. Това помага да се пресъздаде точния маршрут на превозното средство и дори да се наклонят и подравнят изображенията, ако това е необходимо. Превръщане на снимките в 360-градусови - За да се избегнат празнини в 360-градусовите панорами, съседните камери правят леко припокриващи се снимки, които впоследствие се „съшиват" в едно 360-градусово изображение. След това се прилагат специални алгоритми за обработване на изображенията, за да се намалят „шевовете" и да се създадат плавни преходи. Последният етап е показване на точното изображение - Времето, за което лазерите на автомобила се отразяват от повърхности показва на какво разстояние се намира дадена сграда или обект и това помага да се изгради триизмерен модел на света. Когато се придвижим към отдалечен район в StreetView този модел определя най-добрата панорама, която да бъде показана за съответното местоположение. От заснетите, представени по делото изображения от адв. Д. установява, че на тях никъде не са отбелязани координати, които да са видими, а е отразен адреса и наименованието на улицата, по която са извършени заснетите изображения. В конкретния случай улицата с направените изображения е с наименование, „Димитър Благоев", което е бившето наименование на [улица], с което наименование тази улица се посочва в документите по делото, което е видно от издаденото Удостоверение от Община Вьлчедрьм. В съдебно заседание, вещото лице пояснява, че е посетило имота на място и е установило, че оградата е лека, изградена от декоративни панели с дебелина около три сантиметра, които са сглобяеми. За да определи обективното състояние на процесния имот се е ръководило от одобрения и приложен по делото регулационен план. Установила е съответствието по комбиниран начин, който е действителен и верен. Не е ползвала координати, тъй като такива не се показват, но на всяко едно изображения е записано идентифицирането на имота, т.е. улица, номер и времевия период. Изображенията, след като се въведат в сайта, не могат да се променят. Поради направени от адв. Г. възражения в обратен смисъл, съдът извърши констатация в съдебното заседание, като установи, че на отвореното, на личния лаптоп на адв. Г., изображение на [улица]от сайта на Google maps, се вижда, че Приложенията на вещото лице към представената експертиза /на л. 145; 146 и 147/, са все изображения в същия обхват, каквото е изображението отворено в момента на лаптопа на адвокат Г.. На лаптопа изображението е цветно, а приложените от вещото лице снимки са черно-бели, както и това, че снимките са заснемани от различен ъгъл, имайки предвид възможността заснетите обекти да се видят по цялата ротация, т.е. има идентичност на приложените по делото снимки от вещото лице с това, което адв. Г. показва и твърди, че има разлики. Разликата между двете изображения, е че къщата и част от оградата пред къщата, /в най-близък план въпросните обекти се виждат на снимката приложена на л. 147/ стоят леко размазани, като в сянка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Заповедта представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, който е връчен на първия оспорващ – Р. И. Л. на дата 20 11 2023 г. /л. 18/, а на втория Б. И. Л. – на дата 21 11 2023 г. /л. 17/ В случая жалбата против издадената Заповед е подадена от лица с правен интерес – собствениците на имота, чрез АО по ел.поща, чрез ел. подпис от адв. Г. на дата 04 12 2023 г., видно от датата на ел. писмо или същата се явява допустима за разглеждане по същество.

По силата на разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК съдът извърши проверка на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК, включително и относно нищожността на същия.

Съгласно чл. 42, ал. 2, изр. второ от ЗУТ - Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради.

Съгласно чл. 48, ал. 2, ал. 7, ал. 11 от ЗУТ – Общинският съвет може да определя общите изисквания към оградите (вид, форма, височина, материали и други) съобразно видовете устройствени зони и територии, оформянето на първостепенната улична мрежа и другите публични пространства, теренните особености, предназначението на поземлените имоти и в съответствие с правилата и нормативите към действащите подробни устройствени планове. Към улицата височината на плътната част на оградата трябва да бъде до 0,6 м. Строителството на огради в отклонение от изискванията по ал. 5 и 7 се разрешава от главния архитект на общината въз основа на индивидуален архитектурен проект съобразно предназначението на урегулирания поземлен имот и с оглед осигуряването на архитектурно единство. В преструктурираните жилищни комплекси, курортни, туристически и други селищни образувания урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат по регулационните линии с живи огради или с прозирни огради с височина на плътната част до 60 см.

Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ - Не се изисква разрешение за строеж за: леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките на поземления имот.

Съгласно § 4, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ЗУТ - Предвиденото в този закон и в актовете по неговото прилагане съобщаване от компетентните органи на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс се извършва чрез отправяне на писмено съобщение. Когато в този закон и в актовете по неговото прилагане не се предвижда изрично, че съобщаването се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, то се извършва чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица. В случаите, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения и искания. Така направеното съобщение, както и датата на поставянето и свалянето му от таблото за обявления или от интернет страницата на органа, се удостоверява с подписите на две длъжностни лица.

Заповедта е издадена от Кмета на Община Вълчедръм, при условията на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж - ограда. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 147 от ЗУТ този строеж, предвид неговото предназначение е от шеста категория. В този смисъл е и изслушаното и неоспорено заключение на вещото лице инж. М. В., специалност промишлено и гражданско строителство, което заключение съдът кредитира като дадено обективно, обосновано и съответно на приетите доказателства. С оглед на това Заповедта се явява издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.

При издаване на оспорения вид актове, законодателят не предвижда специално определена форма, поради което наличието на обикновена писмена такава, е достатъчно да се приеме, че е спазено изискването за форма.

Съдът установява, обаче, че административният орган е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на Заповедта, които са от категорията на съществените и съставляват самостоятелно основание за отмяната на този акт. Видно от доказателствата по делото, съставеният Констативен акт, който поставя началото на административното производство, не е надлежно връчен на лицата посочени като собственици на имота. Дори да се предположи, че приложената разписка за връчване на този КА на лицето И. Л. е надлежно и редовно, поради това, че същият се явява законен представител на единият от собствениците, то това връчване касае единствено и само лицето Р. И. Л.. Няма данни този акт да е връчен на Б. И. Л., така както му е връчена издадената Заповед. По отношение редовността на връчване на издадените актове, следва да се има предвид, че предвидената процедура в пар. 4 от ДР на ЗУТ е приложима след като бъдат изчерпани възможностите за връчване, които са предвидени в процесуалния закон, който в случая е АПК. Недвусмислено този извод е закрепен и в цитираният параграф, според който предвиденото съобщаване се извършва чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица, каквото в случая не е отправено. Само в случаите, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщението може да се залепи на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и да се поставя на таблото за обявления в сградата на общината. В случая АО не представя доказателства да е извършил или поне да е направил опити за връчване чрез отправяне на писмено съобщение, още повече, че собствениците на имота имат известни адреси, на които в последствие им е връчена оспорената Заповед.

С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че императивно предвидената процедура по издаване на заповедта не е спазена. Същата изисква единствено спазването на две условия: 1. съставяне на Констативен акт, по смисъла на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, какъвто акт е съставен и 2. връчването му на заинтересованите лица - каквото връчване не е извършено, поради което това изискване съдът приема за неизпълнено. Процедурата е опростена, но същевременно императивна, поради което неизпълнението на това законово задължение, същото се явява самостоятелно основание обуславящо незаконосъобразността на издадената в последствие Заповед.

Извън допуснатото съществено процесуално нарушение при издаване на Заповедта, този състав установява, че описанието на незаконният строеж, който следва да бъде премахнат, в случая: „Плътна ограда изградена по цялата западна страна към [улица], находящ се в поземлен имот с кадастрален номер 404, в кв. 55, по плана на [населено място], обл. Монтана, в случая е неясно, непълно и не може да доведе до индивидуализиране на обекта за премахване. Няма посочени конкретни размери като дължина на оградата, вид, начин на изпълнение, респ. от – до съответните осови точки. Въпреки оспорването от адв. Г. на представените от ответната страна, чрез процесуалния си представител изображения от сайта на Google Maps, от тези изображения се вижда, че оградата е изградена по протежение на улицата, но е разделена от портал и входна врата. С оглед на това адв. Д. изрично в с.з. на 18 април 2024 г. /л. 4 на Протокола/ заявява, че металните порта и портал, не са предмет на Заповедта и по тях няма спор, а за тях вещото лице пояснява, че същите са законно изградени. Този състав не счита, че посочените в обстоятелствената част на Заповедта така наречени „ориентировъчни височини на плътната част 1.20 м. и прозрачна от 1.20 до 1.80 м.“ са достатъчни да индивидуализират и конкретизират обекта, предмет на същата. В приложение № 1 към Констативния акт, извадка от регулационния план на [населено място], също няма обозначаване на размери, респ. точки които да показват местоположението и размерите на изградената ограда, още повече, тази ограда се оказва, че е разделена на две половини от портал и входна врата. В тази връзка вещото лице инж. В. посочва, че „оградата се състои от метална портална врата с размер 2,95/1,60, входна метална врата с размер 0,95/2,00 м, плътна ограда с дължина 15.40 м. и височина 1,80 м (1.20 м е плътната част от стоманобетони панели и ефирна част – метална решетка) Така посочените обстоятелства от вещото лице, не могат да послужат, а е и недопустимо с тях да бъде допълнено описанието на обекта за премахване. Освен липса на размери, за оградата няма описание как и с какви елементи е изпълнена, с оглед определяне на нейния вид и правен статут. Нареждането да се премахне строеж, който е в невъзможност да бьде идентифициран, обуславя неясна воля на административния орган по отношение на обекта на премахване. Точното и недвусмислено описание на незаконния строеж следва да бъде направено в заповедта, с която е разпоредено премахването му или в Констативния акт, въз основа на който е издадена същата, от което да може да бъде направен категоричен и недвусмислен извод за обекта, който следва да бъде премахнат. Точното описание на незаконния строеж, е предпоставка за неговото доброволно, респективно принудително премахване, след влизане на заповедта в сила. Необосновано в тази връзка е твърдението на адв. Д., че в заповедта ясно е описано, че незаконната част от оградата е само плътната част, без останалите й части - метална портална врата и входна. Въпросът, обаче не е дали металните врати са предмет на Заповедта, а какво се включва/има се предвид в даденото описание като „Плътна ограда“ / „плътна част“.

Отделно и самостоятелно от установената липса на ясен предмет на оспорената Заповед, и въпреки, че в обстоятелствената част на Заповедта е посочено, че строежът е собственост на Б. И. Л. и Р. И. Л. от [населено място], по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан с Акт № 13, том XIV, дело 1843/2013 г., вх. per. № 7905 от 201З г. на Служба по вписванията при Районен съд – Лом, в разпоредителната част на тази Заповед, не е посочен адресат. Като адресат е посочен неизвестен извършител, а един административен акт няма как да бьде адресиран до неизвестно лице, поради което и това обстоятелство обуславя самостоятелна незаконосъобразност на процесния акт.

При тези съображения съдът е възпрепятстван да извърши проверка по отношение законността, респ. търпимостта на описания строеж, поради което приема Заповед № 997/05 09 2023 г. на Кмета на Община Вълчедръм за незаконосъобразно издадена, както в нарушение на административнопроизводствените правила, така и в нарушение на материалния закон.

При този изход на делото основателно се явява искането на адв. Г. Г. за присъждане на разноските направени по делото, същите в размер общо на 1760 лв. и съгласно приетият по делото списък на разноски, от които 10 лв. д.т., 500 лева депозит за вещо лице и 1250 адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба на Р. И. Л., [населено място] и Б. И. Л., [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Г. Г., Заповед № 997/05 09 2023 г. на Кмета на Община Вълчедръм като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Вълчедръм ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. Л., [населено място], чрез законния й представител И. Л. и на Б. И. Л., [населено място] направените по делото разноски общо в размер на 1760 лв, съгласно приет по делото списък на разноски, от които 10 лв. д.т. 500 лева депозит за вещо лице и 1250 адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.